Р Е Ш Е Н И
Е
№ 51
гр.Шумен, 13 Март 2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
при секретаря Г. С. като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №20 по описа
за 2017 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №849 от 28.11.2016г. по гр.д.№2365/2015г. Районен съд - гр.Шумен
е уважил частично предявените от К.Р.Й. срещу А.Х.Х., С.Р.Х. и С.Р.А.,
субективно и обективно съединени искови претенции по чл.108 от ЗС, като е
признал за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
масивна жилищна сграда, на два етажа, състояща се от жилищен етаж с квадратура
от 94 кв.м., гараж с квадратура от 40 кв.м. и гаражен етаж от 54 кв.м.,
построени в общински парцел с планоснимачен №.., в кв....,
който имот съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ш., представлява и включва - 1. Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.1, намиращ се в сграда с идентификатор
№83510.659.411.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.659.411; 2. Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.3, намиращ се в сграда
с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№83510.659.411, и 3. Самостоятелен
обект с идентификатор №83510.659.411.1.2,
намиращ се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №83510.659.411, адрес на имота: гр.....
Ответника А.Х. е осъден да предаде владението върху самостоятелния обект с
идентификатор №83510.659.411.2, а иска за предаване на владението срещу този
ответник за останалите самостоятелни обекти е отхвърлен, както и иска за
предаване на владението върху всички самостоятелни обекти предявен срещу
другите двама ответника - С.Х. и С.А.. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, е
отменен нотариален акт №154 , том ..., рег.№..., дело
№.../2015г. на Нотариус рег.№..., с район на действие
ШРС, в частта, с която А.Х.Х., С.Р.Х. и С.Р.А. са признати за собственици на по
1/8 идеална част от масивна жилищна сграда, представляваща и включваща 1.
Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.1, 2. Самостоятелен обект
с идентификатор №83510.659.411.1.3, и 3. Самостоятелен обект с идентификатор
№83510.659.411.1.2, намиращи се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1. На
ищеца са присъдени и деловодни разноски в размер на 2563,08 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ответника А.Х.Х., който обжалва решението на районния съд в частта, с
която е уважен предявения срещу него иск, като сочи доводи за неправилност, и
моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите
претенции да бъдат отхвърлени. Другите двама ответника - С.Р.Х. и С.Р.А., на
основание чл.265, ал.1 от ГПК са се присъединили към жалбата на първия
ответник, като с определение от 01.02.2017г. по настоящото дело, съдът е
допуснал присъединяването.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен
е бил сезиран със субективно и обективно съединени осъдителни ревандикационни искове по чл.108 от ЗС от К.Р.Й. срещу
А.Х.Х., С.Р.Х. и С.Р.А.. Ищеца сочи в исковата молба, че през 1984г. станал
собственик на недвижим имот - дворно място с построена в него паянтова жилищна
сграда, с Нотариален акт № 80, том.., дело № .../1984г. на Нотариус при ШРС.
През ...0г. се снабдил с разрешително за строеж № 20 от Община Ш. и започнал да
строи в дворното си место, за което му бил издаден Акт за узаконяване №32 от
17.09....0г. от Общински народен Съвет -Ш., в който акт незнайно защо
фигурирало и името на баща му Р. Й., а акта бил издаден въз основа на горното
разрешително за строеж, в което фигурирало само неговото име. Заявява, че
след като приключил строежите на двата
етажа на къщата се обърнал към Община Ш. за нередността относно фигуриращото
име на баща му и получил заповед на Главния архитект на Община Ш. в която било
отразено, че се поправя Акт за узаконяване № 32 от 17.09....0г,. и се заличава
името на баща му от акта. Твърди, че ходел в чужбина да работи за да можел да
завърши цялата къща, тъй като през 2014г
се сдобил с разрешително за надстрояване на подпокривно пространство на същия
имот. Докато бил в чужбина брат му А.Х. и баща му Р. Й. К. си построили в
близост до неговия имот незаконни постройки, в които да живеят и без негово
съгласие са се регистрирали на неговия адрес, тъй като там където били техните
постройки нямало улица и адрес. Твърди, че при последното му завръщане в гр.Ш. установил, че не може да си влезе в две от стаите,
защото била сменена ключалката, а в последствие разбрал, че това е работа на
брат му А., който се бил нанесъл и в две стаи на първия етаж от неговата къща.
Сочи, че при работа в общината установил, че за неговия имот имал съставен акт
за собственост с № 154 том ... рег. №... ,дело № ...
от 12.03.2015г. на Нотариус с рег.... А.А., с който
ответниците били признати за собственици на по 1/8 ид.ч.,
от собствената му къща, а ищеца на 5/8 ид.ч.. Ето
защо моли да бъде постановено решение, по силата на което ответниците да бъдат
осъдени да му предадат владението на целия недвижим имот, както и да бъде
отменен Нотариален акт №154/2015г. на Нотариус рег.№....
Ответникът А.Х. е подал отговор в
законния срок, в който оспорва иска, като сочи, че не била налице идентичност
между описаните постройки в нотариалните актове от 1984г. и от 2015г. На
следващо место излага, че акта за узаконяване бил издаден на името на брат му и
баща му именно защото те двамата били изградили незаконна сграда. В срока за
отговор е подал и допълнение, в което сочи, че на основание чл.79 от ЗС, баща
му Р. Й. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч.
от процесния недвижим имот, на основание
осъществявано от него добросъвестно владение на годно правно основание - Акт за
узаконяване №32/17.09....0г. до датата на смъртта си през 2006г. Излага, че
като наследник на баща си, винаги е имал съзнанието, че притежава по наследство
припадащата му се част от правото на собственост върху процесния
имот, както и че от края на 80- те години и към момента, живее в имота със
семейството си. Ответниците С.Р.Х. и С.Р.А., чрез назначения си особен
представител адвокат А.Ш., са депозирали отговор, в който оспорват иска, като
излагат липсата на идентичност между имотите описани в актовете от 1984г. и
2015г., и акта за узаконяване от ...0г.. Сочат, че акта за узаконяване от
...0г. имал самостоятелно юридическо значение и създавал право на собственост
върху узаконеният недвижим имот за посочените в този акт лица - К.Р. и Р. Й..
Позовават се на изтекла в полза на общия наследодател придобивна давност върху
1/2 ид.ч. от процесните
сгради, като излагат, че след неговата смърт, владението върху имотите било
продължило от ответниците.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна: С нотариален акт №80, том.., дело
№.../1984г. на ШРС ищецът е придобил чрез покупка от Община Ш., следният
недвижим имот: дворно място от 170 кв.м., находящо се
на ул..., представляващо пл.№..37, в квартал ..., по
плана на гр.Ш., с находяща се в имота паянтова
жилищна сграда. На 07.09.1984г. е било издадено Разрешение за строеж №20 от
Община Ш., с което на ищеца е разрешено да ремонтира три стени от съществуващо
жилище в горепосочения имот, без други изменения във вертикално, хоризонтално и
конструктивно отношение. През ...0г. Община Ш. е съставила Акт за узаконяване
№32, в който е констатирано, че лицата К.Р. и Р. Й. са построили в същият имот
масивна жилищна сграда, която на основание чл.162, 180 от ЗТСУ (отм.) и чл.302 от ППЗТСУ (отм. )
е била узаконена. Със Заповед №94-К-379/23.07.2010г. е била извършена поправка
на горния Акт за узаконяване, като се заличило името Р. Й., доколкото не били
представени документи доказващи собственост или отстъпено право на строеж на
това лице. На 30.10.2014г. на ищеца е издадено Разрешение за строеж №257, с
което му било разрешено надстрояване на еднофамилна двуетажна жилищна сграда
със самостоятелно жилище. Посочено е , че обектът се намира в УПИ V-411 , в
кв.564 по РП на гр..... На 12.03.2015г. ответниците
са се снабдили с нотариален акт №154, том ..., рег.№...,
дело №.../2015г. на Нотариус рег...., с район на
действие ШРС, с който на ищеца е било признато право на собственост върху 5/8 ид.ч. , а на всеки един от ответниците по 1/8 ид.ч. от масивна жилищна сграда, на два етажа, състояща се
от жилищен етаж с квадратура от 94 кв.м., гараж с
квадратура от 40 кв.м. и гаражен етаж от 54 кв.м., построени в общински парцел с планоснимачен
№..37, в кв...., който имот съобразно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ш.,
представлявал и включвал: 1. Самостоятелен обект с идентификатор
№83510.659.411.1.1; 2. Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.3;
и 3. Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.2, всички намиращи се
в сграда с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №83510.659.411, адрес на имота: гр.Ш.....
От назначените по делото съдебно - технически експертизи, се установява че имот
с пл.№..37 от кв...., описан в нотариалния акт с
който ищецът е придобил земята от общината, съответства на имот с пл.№..37 от кв...., описан в Акт за узаконяване №32/...0г. и на
поземлен имот с идентификатор №83510.659.411 от КК, за който е отреден УПИ
V-411, от кв.564 по плана на гр.Ш.. Вещото лице е
установило и, че съобразно прегледаните документи за преустройство, Акт за
узаконяване, Поправка на акта за узаконяване, разрешение за строеж и
надстрояване, паянтовата жилищна сграда, описана в нотариален акт №80, том..,
дело №.../1984г. на ШРС, с който ищецът е придобил имота е идентична с
описаната в нотариален акт №154, том ..., рег.№...,
дело №.../2015г. на Нотариус рег...., с район на
действие ШРС, въпреки, че не е във вида в който е закупена и към момента се
състои от три самостоятелни обекта, така както са описани в документа за
узаконяване – гараж, гаражен етаж и жилищен етаж. Допълнително, след акта за
узаконяване е бил изграден и трети жилищен етаж, който въпреки че е част от
сградата не е предмет на настоящия спор, доколкото за него ответниците не
притежават титул за собственост и не оспорват правата на ищеца. От показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели се установява, че бащата на страните Р. Й. действително
е участвал в строежа на сградата, и за неустановен период след построяването и
е живял в нея, но в последствие се е преместил да живее до смъртта си, в къща,
изградена в съседен имот, обитаван в момента от ответника А.Х.. Показанията на
ответните свидетели С. К.а и М.М. са противоречиви,
неясни, и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради
което и не могат да се ползват в пълнота като достоверен източник на
информация. Ответниците С.Р.Х. и С.Р.А. от много години живеели извън пределите
на страната, имали собствени имоти в които пребивават когато са в България или
отсядали в посочения по - горе съседен на процесния
имот, ползван от родителите им. Ответника А.Х.Х., освен признанието направено в
отговора за владение на реална част от процесния
имот, така и от свидетелските показания и експертизите се установява, че той
живее повече от десет години в обособена част от процесната
сграда. Ползвал отделен вход, като за целта е изградил външно масивно стълбище
до жилищния етаж от северната стена на сградата, като си осигурил достъп до
постройката от съседния, ползван от него имот /с вход от ул."..."/.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от първия ответник върху реална част от процесния обект. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Досежно първата от тях: Ищеца излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки - закупуването на имота през 1984г. и липсата на последващо законно основание за изграждане или придобиване по давност на реална или идеална част от имота от друго лице. Съобразно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на построеното, освен ако трето лице не е придобило и реализирало право на строеж върху чуждата земя. В настоящият случай сградата е построена незаконно, което не изключва автоматично приращението. Обстоятелството, че Акт за узаконяване №32/...0г. е съставен на името на ищеца и баща му Р. Й. не би могло да доведе до придобиване на право на собственост върху постройката от бащата. Както Актът за узаконяване, така и последващата заповед нямат вещноправни последици, а само такива от административен характер. Те имат отношение единствено към законосъобразността на строежа и не се отразяват върху принадлежността на правото на собственост. В чл.162, ал.3 от ЗТСУ / Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г./ е предвидено, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно на името на лицето, което има право на строеж, а ако строежът е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат по общия ред. По делото не са ангажирани доказателства за учредяване на право на строеж на Р. Й. по някой от допустимите по действащия към този момент ЗТСУ правни способи. Следващото основно възражение на ответниците е, че те са придобили отразените в нотариален акт №154/2015г. идеални части от сградата, по силата на изтекла придобивна давност, осъществявана от праводателя им Р. Й.. Никой от ответниците не е въвел в преклузивния срок за отговор на исковата молба възражение за придобиване на правото на собственост по давност на собствено основание, като ответниците С.Х. и С.А. са заявили, че са продължили владението осъществявано от баща им, но са го сторили единствено за да обосноват правната си възможност да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, съобразно постановките на ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК. Ето защо първоинстанционния съд излишно се е занимавал с евентуалното наличие на изтекла в полза на някой от ответниците придобивна давност на собствено основание, и по отношение на идеалната част, и по отношение на реална част от процесния имот. Позоваването на наследниците на придобиването на собствеността върху имота по давност от наследодателя им, е допустимо съобразно горното тълкувателно решение при определени предпоставки - лицето да не се е позовало на придобивната давност преди смъртта си, и наследниците му да се позоват на придобивното основание по чл.79 от ЗС по отношение на наследодателите си, щом са продължили владението. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. На първо место следва да се изтъкне, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. В настоящия случай не са ангажирани надлежни доказателства, нито за точния период в който бащата на страните е пребивавал в имота, нито за характера на осъществяваната фактическа власт, нито дали е имал намерение да владее имота за себе си или го е държал по силата на друго правно основание /заем за послужване или др./, предвид близкото родство със собственика на земята и постройката, и съвместното съжителство на цялото семейство, допуснато в имота от ищеца, евентуално промяна в намерението от държане във владение, достигнало да знанието на собственика. От друга страна, както декларирането на имота пред общинската администрация, така и сключването на договор с доставчик на електрическа енергия, не представляват ясно манифестирана воля за намерение за своене достигнало до собственика. Установено е, че Р. Й. е участвал в строежа на сградата и в последствие е живял в нея, като неизвестно време преди да почине се е преместил да живее в къща, в съседния имот. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо, съдът намира, че наследодателя на страните Р. Й. не е придобил идеална част от имота по давност, съответно правото да се позоват на изтеклата в негова полза давност не е преминало в наследството на ответниците, и първоинстанционния съд правилно е уважил предявените искови претенции в съответните им части. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в атакуваната му част.
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателят не се следват разноски за настоящата инстанция. Не следва да се
присъждат такива и на въззиваемата страна, доколкото
същата не е представила доказателства за направата им.
Водим от горното, и на основание чл.272
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №849 от 28.11.2016г. по гр.д.№2365/2015г.
на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
ответниците А.Х.Х. с ЕГН **********, С.Р.Х. с ЕГН ********** и С.Р.А. с ЕГН
**********, че ищеца К.Р.Й. с ЕГН ********** е собственик на масивна жилищна
сграда, на два етажа, състояща се от жилищен етаж с квадратура от 94 кв.м., гараж с квадратура от 40 кв.м.
и гаражен етаж от 54 кв.м., построени в общински
парцел с планоснимачен
№..37, в кв...., който имот съобразно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Ш., представлява
и включва - 1. Самостоятелен обект с
идентификатор №83510.659.411.1.1,
намиращ се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №83510.659.411; 2.
Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.3,
намиращ се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №83510.659.411, и 3.
Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.2,
намиращ се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №83510.659.411, адрес на имота: гр....;
В ЧАСТТА, с която ответника А.Х.Х. е
осъден да предаде владението върху самостоятелен обект с идентификатор
№83510.659.411.2., с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК, е отменен
нотариален акт №154 , том ..., рег.№..., дело
№.../2015г. на Нотариус рег.№..., с район на действие
ШРС, в частта, с която А.Х.Х., С.Р.Х. и С.Р.А. са признати за собственици на по
1/8 идеална част от масивна жилищна сграда, представляваща и включваща 1.
Самостоятелен обект с идентификатор №83510.659.411.1.1, 2. Самостоятелен обект
с идентификатор №83510.659.411.1.3, и 3. Самостоятелен обект с идентификатор
№83510.659.411.1.2, намиращи се в сграда с идентификатор №83510.659.411.1., и с
която на ищеца са присъдени и деловодни разноски в размер на 2563,08 лева.
В необжалваната
част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.