Р Е Ш Е Н И Е № 31

гр.Шумен, 7.ІІ.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари 2017г. г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2. Мирослав Маринов

при участието на секретар Ан.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 10/2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Ш.Б.С.,ЕГН **********,с пост.адрес ***,съд.адрес:адв.Р.М.,***,

против Решение № 761 от 2.ХІ.2016г. по гр.д. № 249/2016г. на Шуменския районен съд,в ЧАСТТА,с която са уважени исковете по чл.127 а,ал.2 от СК,предявени от Е.О.И.,с ЕГН **********,п. адрес:г*** № 68,вх.2,ап.20,адв.Сн.И.,ШАК, против ответника и жалбоподател Ш.Б.С.,с горните данни,като е дадено съдебно разрешение да се издаде паспорт на малолетното дете на страните Д. Ш. Б.,ЕГН **********,родена на 3.VІІІ....г.и то да пътува в максимално поисканите от ищцата периоди от време.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата неправилност в обжалвана му част,по съображения, изложени във въззивната жалба.Моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете по чл.127а,ал.2 от СК да бъдат изцяло отхвърлени.Претендира и за деловодните разноски. Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който изцяло се оспорва основателността и доказаността на въззивната жалба на ответната страна и моли решението в обжалватата му част с тази жалба да бъде потвърдено..

Едновременно с писмения отговор по първоначалната въззивна жалба е предявена насрещна въззивна жалба от ищцата ,против първоинстанционното решение, в частта,с която е отхвърлен иска за увеличение издръжката на детето, за размера от 120 до 300 лева,както и в частта за определения режим на свиждане на бащата с детето,а така също и за разноските, които ищцата е осъдена да заплати.

Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.Моли в същата част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете за увеличение на издръжката и за определяне режим на контакти на бащата с детето да бъде уважен изцяло така,както са предявени от ищцата.Претендира се на ищцата да се присъдят и направените от нея деловодни разноски за двете съдебни инстанции.Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от другата страна по насрещната въззивна жалба,в срока по чл.263ал.3 от ГПК,с който оспорва основателността на тази жалба и моли решението на районния съд в частта,която е предмет на насрещната въззивна жалба,да бъде потвърдено,като претендира и присъждане на деловодните разноски.Няма нови доказателствени искания.

Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени оплакванията по жалбите,доводите и аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства,прие за установено следното:

Първоначалната и насрещната въззивни жалби са подадени от процесуално легитимирани лица-ответник и ищца в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК и чл.263ал.3 от с.з.,отговарят на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,поради което са редовни и допустими.

Въззивният съд намира,че разгледана по същество,първоначалната въззивна жалба на ответника е основателна и доказана,а насрещната жалба на ищцата-изцяло неоснователна и недоказана,поради следното:

Спорните въпроси между страните,отнесени пред въззивната съдебна инстанция,касаят първоинстанционното решение в частта му досежно направеното искане да бъде дадено разрешение от съда,заместващо съгласието на ответника и баща на малолетното дете на страните Д. Ш. Б.,ЕГН **********,родена на 3.VІІІ....г., то да пътува в максимално посочените от ищцата периоди от време,като му бъдат издадени съответните документи за това/паспорт/,по отхвърлената част от иска за увеличение на издръжката,както и за отхвърленото искане за промяна на определения досегашен режим на контакти на бащата с детето.

Районният съд,след като е дал правилна правна квалификация на предявените искове по чл. 150 от СК, чл. 59 ал.9 от СК, по чл. 127а ал.2 от СК и по чл. 127 а ал.2 от СК и е отделил спорното от безспорното,е събрал всички представени от страните и от контролиращата страна АСП ДСП,отдел”Закрила на детето”-Шумен допустими,относими и необходими доказателства.Изслушано е и заключение по комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза за психичното състояние на детето и неговите отношения с родителите и останалите му близки роднини.

По жалбата против частичното отхвърляне на иска за изменение/увеличение/ на първоначалната издръжка,предявен на основание по чл.150 от СК:

Правилният,и задълбочен и всестранен анализ на всички доказателства във връзка с посочения иск,е довел районния съд до вярно и изчерпателно изясняване на фактическата обстановка по делото по този спор.Направените фактически изводи са обосновани, като намиращи се в пълно съответствие със събрания доказателствен материал.Пред въззивната съдебна инстанция страните не представиха нови допустими доказателства,които да навеждат до друга фактическа обстановка,различна от тази,приета от първата съдебна инстанция.Ето защо,като споделя изцяло фактическите констатации на районния съд в обжалваното решение,на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд във фактическа част на същото решение,изложена по отношение исковата претенция за увеличение на първоначалната издръжка.

При така установените факти и обстоятелства по делото,районният съд правилно е приложил и материалния закон,излагайки солидни,аргументирани и законосъобразни правни мотиви и съображения по този иск.

Правилно е прието от районния съд,че в тригодишния период след присъждането на първоначалната издръжка ,заплащана от ответника на малолетното му дете Д., е настъпило трайно съществено изменение на нуждите на издържания и трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,които налагат увеличение на досега заплащаната издръжка .Всички изложени от съда съображения в тази връзка съответстват както на закона,така и на трайно установената и задължителна съдебна практика,част от която е цитирана в решението.

Въззивният съд намира,че при определяне размера на общо необходимата за детето издръжка,разпределянето й между родителите му и конкретно присъдената увеличена издръжка,която за в бъдеще следва да заплаща ответникът,районният съд е съобразил всички правнорелевантни факти и предпоставки,предвидени в чл.142 от СК,а именно: нуждите на детето,материалните възможности на родителите и установения законов размер на минималната издръжка,която се дължи.При правилната преценка на всички тези релевантни фактори,първоинстанционният съд законосъобразно е определил общия размер на необходимата издръжка за детето на 220 лева месечно и частта от нея в размер на 120 лева месечно,която следва да се поеме от ответника,като искът по чл.150 от СК е отхвърлен като неоснователени недоказан в останалата му част до пълния претендиран размер от 300 лева месечно.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира,че насрещната въззивна жалба на ищцата против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно исковата претенция за увеличение на първоначалната издръжка,е неоснователна и недоказана,поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.

По въззивната жалба на ответника в частта й против първоинстанционното решение ,постановено по искането на ищцата с правно основание по чл.127а,ал.2 от СК-за разрешение за издаване паспорт на детето и за пътуването му в чужбина,заместващо съгласието на ответника.

Въззивният съд намира,че при разрешаването на този спор районният съд е постановил неправилно решение,необосновано и незаконосъобразно.

С молбата си ищцата е поискала на основание и по реда на чл.127а от СК ,районният съд да издаде разрешение, заместващо съгласието на ответника,за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му за това документи /паспорт/,което пътуване да се осъществява от майката или посочено от нея лице,в посочените от нея държави и периоди,а именно:Германия,Испания Гърция,Турция , всички съседни на България страни/ между които са Гърция и Турция/ и държавите на ЕС,за периодите от 1.ІІІ.2016 до 30.VІ.2016г,от 1.VІІІ.2016г. до 30.ІХ.2016г.,от 1.ХІІ.2016г. до 31.І.2017г. ,както и за същите периоди от време през следващите години,до 31.І.2020 година.Т.е. искането е да се издаде разрешение за пътуване на детето в общо 28 държави извън България / 25 държави - членки на ЕС ,както и в Сърбия,Македония и Турция, за по 8 месеца всяка година, от 2016 до 2020г. включително.

Пространните мотиви на районния съд съдържащи анализ за характера на споровете по чл.127а от СК,за процесуалната роля на съда в тези спорове,за правата на човека,съответно и на детето,по КЗПЧОС и КРБ,сочат за познаване от първоинстанционния съд на основополагащите правни норми,приложими по принцип в казуси като разглеждания,както и на съдебната практика в тази връзка.Правилно е посочено от районния съд,че според задължителната съдебна практика,във всеки отделен случай съдът следва да прецени преди всичко дали излизането извън пределите на страната е в интерес на детето,като разрешението може и следва да бъде дадено за определен период в определена държава или държави,чиито кръг е определяем .

Постановеното по същество решение на районния съд,с което изцяло е уважено искането на ищцата по чл.127а от СК, е в противоречие със закона,с изложените в самото решение общи принципни мотиви и задължителната съдебна практика на ВКС на РБ.

Следва да се отбележи,че става въпрос не за спор относно местоживеенето на детето по чл.127от СК,а за даване разрешение за пътуването му в чужбина,заместващо съгласието на единия родител,в случая-ответника и баща на малолетното дете.Това разрешение следва да бъде винаги конкретно-за конкретна държава и конкретен период от време. Районният съд не е събрал и не се е позовал на никакви доказателства доколко интересите на детето биха били защитени при така даденото от съдебно разрешение за пътуването му зад граница. По делото липсват данни за точния постоянен адрес на майката зад граница,с кого съжителства тя там,къде е местоработата й и какво работи,има ли постоянни трудови доходи и какви са те, какви са другите й материални възможности за осигуряване на детето при пребиваването му в чужбина-гарантиран ли му е сигурен,безопасен и добър подслон ,както и още много други фактори,които са от значение за интересите на детето да пътува сигурно и безопасно в чужбина ,а също и свързани с осигурена възможност да се завърне безпрепятствено в страната.Въззивният съд намира,че при липсата на доказателства в изложения по-горе смисъл, даденото от районния съд разрешение детето да пътува в 28 държави 8 месеца в годината за период от 4 години напред,не е нито конкретно,нето ограничено.То не отговаря на интересите на същото дете с оглед на неговата защита,възможност да се завръща в страната,както и за поддържане на контактите му с другия родител.Единственото конкретно обстоятелство,посочено от районния съд в подкрепа на решението му,е ,че и двамата родители на детето живеели в Германия и това би дало възможност то да се вижда с родителите си.Но оспореното съдебно разрешение не е дадено само за конкретно пътуване на детето до Германия през конкретен период,респ. за неограничен брой пътувания само до тази страна през определен период от време. Нещо повече,районният съд е дал разрешение за пътуване на детето извън страната както с майката,така и с лице,посочено от нея,без да събере доказателства конкретно за кое лице се иска това разрешение и доколко не са застрашени интересите на детето в тази връзка.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното решение в частта,в която съдът се е произнесъл по искането с основание по чл.127а от СК е неправилно и следва в тази част да бъде отменено.Вместо него следва да бъде постановено друго,с което искането за издаване на разрешение за неограничено пътуване на детето извън територията на Република България и за издаване на необходимите за това извеждане документи,без съгласието на единия родител,в случая-ответника като негов баща,следва да се отхвърли,тъй като не е в интерес на детето. Както нееднократно е посочено и в тълкувателната практика на ВКС на РБ,това не ограничава правото на детето за свободно придвижване,включително и да пътува в чужбина,тъй като до навършване на пълнолетие,то по закон не може да упражнява това свое право самостоятелно,нито със съдействието само на единия родител.

По насрещната въззивна жалба против решението на районния съд, постановено по иска с правно основание по чл.59 ал.9 от СК вр. с ал.2,изр.последно,ал.3 и 4 от СК и 3-за изменение режима на лични контакти на бащата/ответника/ с детето :

Въззивният съд намира,че районният съд е изяснил правилно фактите и обстоятелствата,касаещи този спор.Събрал е достатъчно относими и допустими гласни и писмени доказателства,като е изслушал и заключение по заключение по комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза за психичното състояние на детето и неговите отношения с родителите и останалите му близки роднини.

Въззивният съд споделя изцяло изложените от районния съд фактически и правни съображения по този спор и направените фактически и правни изводи в тази връзка, а именно,че промяната, която е настъпила в обстоятелствата, не може да бъде основание за изменение на установения режим на лични контакти с бащата към по ограничителен режим, каквото се иска от ищцата и такава промяна не би била в интерес на детето. Тези изводи са обосновани,законосъобразни и съобразени с трайно установената съдебна практика.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

С оглед на горното въззивният съд намира,че насрещната въззивна жалба против първоинстанционното решение ,постановено по иска по чл.59ал.9 от СК,е неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение в същата обжалвана част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,на жалбоподателя по първоначалната въззивна жалба следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи общо на 37,50 лева-заплатена държавна такса по възивната жалба,която сума следва да бъде заплатена от въззиваемата страна по същата жалба.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 761 от 2.ХІ.2016г.по гр.д. № 249 за 2016г. на Шуменския районен съд В ЧАСТТА ,с която е уважено предявеното на основание чл.127а от СК искане на Е.О.И.,с ЕГН **********,п. адрес:г*** № ,вх.,ап., адв.Сн.И.,ШАК,

против ответника Ш.Б.С., ЕГН **********,с пост.адрес ***,съд.адрес:адв.Р.М.,***,

за даване на съдебно разрешение за издаване паспорт на малолетното дете на страните Д. Ш. Б.,ЕГН **********,родена на 3.VІІІ....г.и то да пътува в максимално поисканите от ищцата периоди от време във всички посочени в искането държави,придружено от майката или посочено от нея трето лице,както следва: Германия,Испания Гърция,Турция , всички съседни на България страни/ между които са Гърция и Турция/ и държавите на ЕС,за периодите от 1.ІІІ.2016 до 30.VІ.2016г,от 1.VІІІ.2016г. до 30.ІХ.2016г.,от 1.ХІІ.2016г. до 31.І.2017г. ,както и за същите периоди от време през следващите години,до 31.І.2020 година.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ СЪЩОТО ИСКАНЕ като неоснователно и недоказано.

ПОТВЪРЖДАВА същото първоинстанционно решение в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА жалбоподателката по насрещната въззивна жалба Е.О.И.,с ЕГН **********,п. адрес:г*** № 68,вх.2,ап.20, адв.Сн.И.,ШАК,да заплати на жалбоподателя по първоначалната въззивна жалба Ш.Б.С.,ЕГН **********,с пост.адрес ***,съд.адрес:адв.Р.М.,***,направените от него деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,в размер на 37,50лв/тридесет и седем лева и 50 стотинки/-заплатена държавна такса за жалбата.

Решението в частта досежно иска по чл.59ал.9 вр. с ал.2 от СК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

В останалата част решението е окончателно.е окончателно.

Председател:

Членове :1. 2.