Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр. Шумен, 07.03.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. Й. Димов

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 3 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Р.А.Г., действащ чрез пълномощника адв. Т. И. от ШАК, срещу решение № 782/09.11.2016 г. по гр.д. № 3398/2015 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и недопустимо, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да осъди ЧСИ Я.Б. да му заплати сумата от 7 490 лева, на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й плащане и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ЧСИ Я.Б. депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното: Гр.д. № 3398/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, в която ищецът е заявил, че предявява претенция за осъждане на ответника да му заплати, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 4 793.11 лева, съставляваща стойността на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, до размера на това, с което е било намалено имущественото му състояние, ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и, в условията на евентуалност - иск по чл.74, ал.1, от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД, за възстановяване от страна на ЧСИ на всички вреди, които неправомерно му е причинил при изпълнение на своята дейност, както и претенции за лихва за забава, считано от датата на отправяне на искането за заплащане на разликата от продажната цена – м. февруари 2015 г. до завеждане на исковата молба и за заплащане на извършените по делото разноски. С последваща молба, ищецът е уточнил, че предявява срещу ответника иск за сумата от 4 793.11 лева, съставляваща обезщетение за причинена от ЧСИ имуществена вреда при изпълнение на дейността му, ведно със законната лихва върху сумата, както и иск за лихва върху същата сума, считано от 10.02.2015 г. до датата на завеждане на иска - 22.12.2015 г., в размер на 421.38 лева. В първото по делото заседание, ищецът е уточнил, че конкретните действия на ответника, с които го е увредил са, както не превеждането на разликата от продажната цена по сметката на длъжника, така и извършването на множество изпълнителни действия / запори и възбрани /, които били без краен резултат, но за които били начислени и заплатени от длъжника такси, поради което дългът му нараснал от близо 3 000 лева до много големи размери. С протоколно определение от 25.10.2016 г. е било допуснато изменение размера на главния иск от 4 793.11 лева на 7 490 лева.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения главен иск, за сумата от 7 490 лева, по чл.441, вр. чл.74, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, а акцесорния иск, за сумата от 421.38 лева, по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил изцяло и двата, като неоснователни и недоказани и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 580 лева. Решението се обжалва от ищеца.

По преценка на въззивния съд, първоинстанционното решение валидно, но е постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която нередност е отстранена едва с изложението във въззивната жалба, въпреки предоставените на жалбоподателя неколкократно възможности да уточни исковата си претенция в първоинстанционното производство. Според закона и трайната съдебна практика, включая задължителната такава на ВКС, при констатирана от него нередовност на исковата молба, въззивният съд разполага с правомощие да приложи разпоредбата на чл.128 от ГПК и предостави на ищеца срок за поправянето й, а след отстраняване на нередностите й в срок, дължи произнасяне по нея и съществото на спора, като, съответно, с оглед на крайния резултат от произнасянето си потвърждава, отменя или изменя първостепенното съдено решение, без да го обезсилва. Единственото изключение е, когато, след изправяне нередностите на исковата молба се установи, че се налага конституиране на нова страна, в който случай въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В случая, по свой почин жалбоподателят е конкретизирал исковата си молба посредством изложеното във въззивната жалба, поради което отпада необходимостта от оставяне на исковата молба без движение от въззвния съд. Като съобрази изложеното по-горе, че пороците на исковата молба са отстранени с въззивната жалба и, че въззиваемият е имал възможност да се запознае с нея и изрази становище, съдът намира, че следва да зачете първоинстанционното решение като допустимо и се произнесе по съществото на правния спор, очертан посредством конкретизираните в жалбата факти и обстоятелства, без с нея да е изменено основанието, петитума или размера на първоначалната искова претенция.

Във въззивната си жалба, ищецът навежда доводи, че в нарушение на разпоредбата на чл.494, ал.2 от ГПК, считано от 25.06.2014 г. ЧСИ е извършил незаконосъобразна публична продан на притежавания от него недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в гр. Шумен, ул. ... № 9, без от взискателя да е било поискано определяне на нова начална цена, което задължава СИ да изостави всички изпълнителни действия по отношение на имота, да вдигне служебно всички възбрани и да пристъпи към изпълнение по отношение останалата част от имуществото на длъжника. На следващо място, преди изтичане на срока по чл.494, ал.2 от ГПК СИ е насрочил трета публична продан, протокол от 25.06.2016 г.. В нарушение на цитираната разпоредба, същият е насрочил и провел и четвърта публична продан и то при цена 7 480 лева, която е намалена с повече от 60 % от началната цена на имота, в размер на 16 666 лева. Безспорно е, че при тази ниска цена за имота, взискателят е загубил интерес от продажбата му, видно от липсата на молби от негова страна в тази насока, поради което единственото законово поведение, което законът повелява в тези случаи е вдигане на наложените възбрани и прекратяване на изпълнителните действия по отношение на имота. Доколкото СИ не разполага със законова възможност да се сезира сам, без изрична молба от взискателя, всички последващи действия по продажба на имота, изготвяне на разпределение за събраната сума и издаване на постановление за възлагане на имота са извършени без наличие на законово основание, тъй като взискателят е загубил интерес от продажбата на имота на тази ниска цена. В съответствие с горното, счита, че всички действия на ЧСИ след датата на провеждане на втората публична продан са неправомерни и същият е допуснал съществено нарушение на закона, изразяващо се в насрочване на публични продани на имот без да е налице материално правната предпоставка за провеждането им, вследствие на което на длъжника е причинена имуществена вреда в размер на стойността на извършената публична продан от 7 490 лева, както и за всички разноски и такси по налагане на възбрана, извършване опис на имота, обявяване на три от извършените четири публични продани за нестанали, такси за съобщения до страните, такси за изготвяне на протокол за разпределение и банкови преводи. Така също, видно от доказателствата, считано от датата на образуване на изпълнителното дело – 27.02.2012 г. до 13.05.2014 г., т.е. в продължение на повече от две години, взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и не е предприел действие по удовлетворяване на вземането му, поради което, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на образуваното изпълнително дело е настъпило по силата на закона на 28.02.2014 г. и всички извършени впоследствие изпълнителни действия от ЧСИ са без основание, като от това са настъпили вреди за ищеца в размер на 7 490 лева, намиращи се в пряка причинна следствена връзка с незаконосъобразните действия. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, всички направени разноски по изпълнението не е следвало да се дължат от длъжника. Дори и да се приеме, че нормата на чл.18 от ЗЧСИ игнорира възможността за приложение на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то ответника не разполага с правната възможност да се позове на това обстоятелство, тъй като нито в един момент не е приел да бъде овластен по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Договорка за овластяване по реда чл.18 от ЗЧСИ не е постигната по изпълнителното дело, респ. взискателят е бил длъжен да поддържа изпълнителния процес, като неупражняването на това право за повече от две години, задължава СИ да прекрати изпълнението. До 27.02.2014 г. последният е извършил единствено действия по налагане на запор и възбрани, без да пристъпвал към реално изпълнение, поради което в унисон с разпоредбата на чл.79 от ГПК сторените разноски би следвало да са в тежест само на взискателя по делото. Доколкото прекратяването на делото настъпва по силата на закона, неиздаването на постановление за прекратяване на същото, не би могло да даде годно правно основание на СИ да продължи изпълнението, поради което всички извършени впоследствие изпълнителни действия са без основание и от това са настъпили вреди за длъжника в размер на 7 490 лева, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия. На следващо място, СИ не е имал основание да присъединява като взискател по изпълнението Държавата, за публично задължение в размер на 580.46 лева, тъй като присъединяването е направено след изтичане на общия 10 г. давностен срок, нито е имал правомощие да включва това вземане в разпределението. С оглед на горното, счита, че СИ следва да отговаря по реда на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за посочената сума, както и за получената от него такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. По отношение вземането на Община – Шумен за сумата от 638.63 лева за лек автомобил „ Мерцедес „, ДР № ..., също е изтекъл общият 10 годишен давностен срок, поради което ЧСИ следва да отговаря по реда на чл.74, ал.1 от ЧСИ и за нея, както и за получената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. За всички задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за периода до 2010 г. вкл. е изтекла кратката погасителна давност до датата на присъединяване на задълженията към Общината, поради което СИ не е разполагал с възможност да присъедини Община – Шумен за вземания в размер на 1 204.10 лева и е следвало да преведе на взискателя единствено изискуемата сума от 1 073.59 лева, като събраната и разпределена на общината сума от 1 204.10 лева е недължимо платена. СИ следва да отговаря и за получената от него такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка следва да се има предвид, че в нито един момент до длъжника не е отправяна покана по чл.182, ал.2 от ДОПК и не му е предоставена възможност да възрази срещу действията по присъединяване на погасени по давност задължения. Отговорността на СИ следва да се ангажира и поради извършването на множество действия, не с цел бързото и своевременно удовлетворяване на взискателя, а с цел да се кумулира дълг, представляващ разноски по ТТРЗЧСИ, без насреща да са предприети изпълнителни действия. ЧСИ е начислил такси и разноски по делото в размер на 4 212.60 лева, който многократно надхвърля задължението по издадения изпълнителен лист. СИ е наложил запори върху движими вещи, по отношение на които не е пристъпил към реално изпълнение, с оглед на което всички разноски за проучване, налагане на запори и уведомления до страните не са довели до реален резултат, а са сторени единствено с цел СИ да си определи по-високо възнаграждение. СИ също е иззел и предал на пазач движима вещ, като отново не се е стигнало до краен резултат, с който да бъде удовлетворен взискателя. СИ е проучвал множество пъти имущественото състояние на длъжника, но е бездействал по отношение продажбата на обезпечените вещи, като само и единствено е кумулирал разходи. СИ е извършил и продажба на несеквестируем имот, като е начислил такса за извършването й по Тарифата. Същият е начислил и такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, надхвърляща максимално възможната такса, съгласно т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ. Поради изложеното, счита, че всички начислени и платени от взискателя такси, с изключение на тези по т.1, т.2 и т.5 от ТТР ЗЧСИ, в размер общо на 342 лева са недължими от длъжника и е следвало да бъдат възложени на взискателя.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 27.02.2012 г. е било образувано изп.д. № 2012...0400035 по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № ..., с район на действие ШОС, инициирано по молба на „ МКБ Юнионбанк „ АД срещу жалбоподателя и солидарния длъжник Н.Р.Г.. / негов син /, въз основа на изпълнителен лист от 09.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 431/2012 г. по описа на ШРС, с който Р.А.Г. и Н.Р.Г.. са осъдени да заплатят солидарно на „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 623.26 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сумата от 37.64 евро - просрочена лихва, считано от 09.08.2011 г. до 05.01.2012 г., сумата от 69.91 евро -просрочена наказателна лихва, считано от 01.03.2011 г. до 07.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски в общ размер на 128.59 лева. В молбата на взискателя е било посочено изрично, че на основание чл.18 от ЗЧСИ възлага на ЧСИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците по делото в НАП, СВ, КАТ, за наличие на данни относно декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, с цел налагане на възбрана и/или запор върху избран от взискателя собствен на длъжниците недвижим имот и/или МПС, както и да определи способа на изпълнение. Със съобщения от 28.02.2012 г. ЧСИ е изискал справки за имущественото състояние на длъжниците от посочените в молбата на взискателя учреждения. На 13.03.2012 г. е постъпило удостоверение от НАП за наличие на публични задължения на жалбоподателя в размер на 736.17 лева, въз основа на което ЧСИ служебно е присъединил Държавата като взискател по изпълнението. Със съобщение от 15.03.2012 г. ЧСИ е предявил на взискателя за плащане такси по т.1, т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер общо на 192 лева. Посочената сума е преведена по сметка на ЧСИ с платежно нареждане от 22.03.2012 г.. Със съобщение изх. № 01492/21.04.2012 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че дължи такси във връзка с проучване имуществото на длъжниците в размер общо на 138 лева. Със съобщение изх. № 02354/20.06.2012 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че дължи такси по т.10 и т.20 от ТТРЗЧСИ за налагане на възбрани върху два имота и извършване опис на движими и недвижими вещи в размер общо на 216 лева. Със запорни съобщения от 20.06.2012 г., получени от ПП КАТ при ОД на МВР – Шумен на 21.06.2012 г. са били наложени запори върху 4 бр. МПС, три от които – собственост на жалбоподателя и едно – собственост на солидарния съдлъжник. По искания на ЧСИ от 13.08.2012 г., на 14.08.2012 г. са били вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника, а именно 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.31, находящ се на адрес гр. Шумен, ул.“...“ № 9, вх.2, ет.6, ап.31 и 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор 83510.658.272.3.32, находящ се на адрес гр. Шумен, ул.“...“ № 9, вх.2, ет.6, ап.32. На 19.02.2014 г. е постъпило удостоверение от НАП за данъчни задължения на жалбоподателя в размер на 580.46 лева, въз основа на което вземането на Държавата е било коригирано от 736.17 лева на 580.46 лева. На 26.02.2014 г. на жалбоподателя и солидарния съдлъжник са били връчени лично покани за доброволно изпълнение, в които е било посочено, че към 19.02.2014 г. задължението им възлиза в размер общо на 3 136.23 лева, от които 2 294.09 лева – неолихвяема сума, 519 лева – разноски по изпълнението и 251.14 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и 72.00 лева – други суми. С поканата на длъжника е било съобщено за наложените запори върху 3 бр. МПС и възбрани върху 2 бр. недвижим имоти, както и, че, ако не изпълни задължението си в предоставения му срок за доброволно изпълнение, на 12.03.2014 г. ЧСИ ще пристъпи към опис на посочените движими и недвижими вещи. За насрочване на описа са били уведомени и третите лица, вкл. съсобствениците на възбранените имоти. На 28.02.2014 г. жалбоподателят е възразил, че сумата вписана в поканата за изпълнение е грешно посочена и е поискал поправяне на тази грешка. Също така е заявил, че е отчуждил запорираните МПС и, че притежава идеални части от възбранените имоти, като в единия живее със семейството си, а другия се обитава и неговите братя и семействата им, което обстоятелство трябва да се има предвид при насочване на принудително изпълнение срещу тях. С разпореждане от 05.03.2014 г. ЧСИ е разпоредил копие от възражението да се изпрати на взискателя за становище. Със съобщение изх. № 01568/11.03.2014 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че дължи такси за извършване на описа по т.20 и т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер общо на 140 лева. На 12.03.2014 г. е бил извършен опис на движими и недвижими вещи, за което са съставени 2 бр. протоколи. С разпореждане от 26.03.2014 г. ЧСИ е насрочил публична продан на възбранения недвижим имот на адрес гр. Шумен, ул. ... № 9, вх. 2, ет. 6, ап.31, която да се проведе в периода 08.04.2014 г. – 08.05.2014 г., при начална цена, от която ще започне наддаването в размер на 16 666 лева. С постановление от 20.03.2014 г. ЧСИ е конституирал като взискател „ Първа инвестиционна банка „ АД, в качеството на универсален правоприемник на „ Юнионбанк „ АД. С протокол от 04.04.2014 г. ЧСИ е приел, че е налице редовно връчено съобщение до жалбоподателя за насрочване на проданта и е разпоредил прилагането му по делото. За провеждане на проданта е било съобщено и на другите заинтересовани лица – съдлъжник, взискател и съсобственици на процесния имот. Със съобщение от 11.04.2014 г. СИ е уведомил взискателя за дължими такси в размер на 468.00 лева и разноски в размер на 54.30 лева. С протоколи от 09.05.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил проданта за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 13.05.2014 г. взискателят е поискал извършване втора публична продан на имота, която, с разпореждане от същата дата, СИ е насрочил в периода 19.05.2016 г. – 19.06.2014 г., при начална цена, от която ще започне наддаването 13 333.00 лева. За проданта е било надлежно съобщено на жалбоподателя и заинтересованите лица. Въз основа на удостоверение от 21.05.2014 г. като взискател е била присъединена и Община – Шумен, за задължения на жалбоподателя за местни данъци и такси, в размер на 2 277.69 лева. С протоколи от 20.06.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил втората продан за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 23.06.2014 г. взискателят е поискал нова публична продан, като по делото няма данни да е поискал и определяне на нова цена на имота. С разпореждане от 25.06.2014 г. СИ е насрочил нова публична продан за периода 27.06.2014 г – 28.07.2014 г., с начална цена на имота 11 700.00 лева. Проданта е била съобщена на всички заинтересовани лица, вкл. на жалбоподателя и разгласена съобразно изискванията на закона. С протоколи от 29.07.2014 г. СИ е констатирал, че до изтичане на срока не са постъпили наддавателни предложения за имота и е обявил проданта за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба от 11.08.2014 г. взискателят е поискал извършване на следваща публична продан на имота, на основание чл.494, ал.2 от ГПК, като СИ е насрочил такава в периода 12.09.2014 г. – 13.10.2014 г., при първоначална цена в размер на 7 488 лева. Проданта е била надлежно съобщена и разгласена, както и предходните три. С протокол от 14.10.2014 г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач, за купувач на имота е бил обявен единственият явил се кандидат, в лицето на П.Д.И. срещу предложена от него цена в размер на 7 490 лева. Посочената цена е била внесена по сметка на ЧСИ с преводно нареждане от 10.10.2014 г.. С постановление без дата, в което е посочено, че е влязло в сила на 04.11.2014 г., процесният имот – 1/3 ид.ч. от апартамент № 31 на ул. ... № 9, вх.2, ет.6, гр. Шумен е бил възложен на купувача П.Д.И.. На 12.11.2014 г. в СВ е вписано постановление за възлагане на имота на същия купувач по изп.д. № 20128760400655 на ЧСИ Д.З., като изнесен на публична продан в периода 01.09.2014 г. – 01.10.2014 г., при цена 4 030 лева. Жалбоподателят е бил уведомен за постановлението за възлагане на имота по изп.д. № 35/2012 г. лично на 24.10.2014 г. и е депозирал жалба срещу него, която е била оставена без уважение с решение на ШОС по в.гр.д. № 665/2014 г.. На 07.11.2014 г. същият е бил уведомен по телефона за извършване въвод в имота на 12.11.2014 г.. Поради обстоятелството, че на посочената дата длъжникът не бил освободил имота от намиращите се в него движими вещи, въводът е бил пренасрочен за 25.11.2016 г., а впоследствие за 26.11.2014 г., за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен. Въводът е бил извършен на 26.11.2014 г.. С писмо изх. № 07109/01.12.2014 г. ЧСИ е съобщил на взискателя, че към посочената дата по изп.д. се дължат и не са били платени такси в размер общо на 1 014 лева. СИ е съобщил на всички страни и заинтересовани лица по делото за извършване на разпределение на получената при продажбата на имота сума, което ще им бъде предявено на 04.12.2014 г. С протокол от 04.12.2014 г. разпределението е било предявено на явилия се длъжник Р.А.Г. и на взискателите „ ПИБ „ АД и Община – Шумен. Според постановлението за разпределение сумата от 7 490 лева е била разпределена от ЧСИ, както следва: 4 441.94 лева – за разноски по принудителното изпълнение, на основание чл.136, т.1 от ЗЗД, от които 3 440.97 лева – за „ ПИБ „ АД и 1 000.97 лева – за ЧСИ 2 277.69 лева – за публични задължения към Община – Шумен, на основание чл.136, т.2 от ЗЗД, с което вземанията й се погасяват изцяло; 580.46 лева – за публични задължения към държавата, на основание чл.136, т.6 от ЗЗД, с което вземанията й се погасяват изцяло и 189.91 лева – за погасяване задължения към взискателя „ ПИБ „ АД за лихви върху главницата, от които 73.62 лева – просрочена лихва и 116.29 лева – просрочена наказателна лихва. В резултат на извършеното разпределение ЧСИ е приел, че остатъкът за погасяване представлява вземания на кредитора „ ПИБ „ АД, за просрочена наказателна лихва в размер на 20.44 лева и главница в размер на 1 218.99 лева, ведно със законната лихва до изплащане на задължението. За реализиране на посочените вземания ЧСИ е продължил изпълнението чрез опис, оценка и публична продан на запорираните МПС. Със запорно съобщение от 02.11.2015 г. ЧСИ е поискал и запор върху пенсията на жалбоподателя, но третото задължено лице е отказало налагането му, тъй като плащането към длъжника е под установения минимум. С удостоверение от 29.01.2016 г. взискателят „ ПИБ “ АД е удостоверил, че остатъкът от дълга на жалбоподателя възлиза в размер на 221.66 евро – главница и лихви и 107.01. лева – разноски. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, към датата на първата публична продан на процесния имот – 14.10.2014 г. към задълженията на жалбоподателя, посочени в поканата за доброволно изпълнение са били прибавени публични задължения към държавата, публични задължения към Община – Шумен, 251.71 лева – такси и разноски в полза на ЧСИ върху присъединените публични вземания и 250 лева – допълнително юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на задължението му към 14.10.2014 г. е възлизал на 4 986.00 лева. От посочената дата до датата на предявяване на протокола за разпределение – 03.12.2014 г., задълженията на жалбоподателя са се увеличили с 1 666.10 лева – разноски по изпълнението, или на 9 673.99 лева, след приспадане на платена сума в размер на 46.84 лева. Въз основа на изложеното, след разпределение на сумата от 7 490 лева, остатъкът на задължението му е 2 183.99 лева. Общият размер на заплатените от взискателя такси от датата на образуване на изпълнителното дело до завеждане на исковата молба възлиза на 4 212.60 лева. Сумите, които са постъпили за погасяване на задълженията по изпълнението са 7 490 лева – от продажбата на собствената на жалбоподателя 1/3 ид.ч. от недвижим имот и 114.94 лева – платени от солидарния длъжник Н.Р.Г...

Въз основа на изнесените по-горе факти съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и задължителна практика на ВКС, отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, който не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.

В случая, жалбоподателят, в качеството му на съдлъжник по изпълнението претендира обезщетение за имуществени вреди, равно на цената, на която ЧСИ е продал негов недвижим имот, като твърди, че продажбата на имота не е следвало да се състои и, че до нея се е стигнало вследствие на конкретно посочени във въззивната жалба неправомерни действия от страна на ЧСИ, които са довели също и до необосновано увеличаване размера на дълга му. В съответствие с горното, предявеният иск се явява допустим.

Конкретно по наведените от жалбоподателя доводи, се установи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците по делото в НАП, СВ, КАТ, за наличие на данни относно декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, с цел налагане на възбрана и/или запор върху избран от взискателя собствен на длъжниците недвижим имот и/или МПС, както и да определи способа на изпълнение, което е основание да се приеме, че същият е бил надлежно овластен по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Въпреки това, от датата на образуване на делото – 27.02.2012 г. до изпращането на покани за доброволно изпълнение до длъжниците – 19.02.2014 г. ЧСИ е извършил само проучване на имущественото им състояние и е наложил запори и възбрани върху собствените им движими вещи недвижими имоти, без да е предприел конкретни изпълнителни действия срещу тях, с което е допуснал в продължение на почти година върху задължението на длъжниците да текат лихви, които са довели до уголемяване на дълга им. На следващо място, въпреки, че е било направено възражение от жалбоподателя за несеквестируемост на единия от притежаваните от него имоти – ап. 31 и ап. 32 на ул. ... № 9, гр. Шумен, което очевидно е приел за основателно, доколкото не е пристъпил към принудително изпълнение върху втория от тях, ЧСИ е описал и двата имота, във връзка с което е начислил съответните такси и разноски. Също така в нарушение на чл.494, ал.2, изр. ІІ от ГПК, ЧСИ е изготвил обявление и е насрочил втората публична продан на собствения на жалбоподателя недвижим имот преди да изтече един месец от приключването на първата, само за 11 дни по-късно, което е станало причина втората продан да не се състои. За нея обаче са били начислени и платени от взискателя такси и разноски. В нарушение на чл.494, ал.2, изр. ІІІ от ГПК, ЧСИ е насрочил и трета публична продан на имота, без от страна на взискателя да е било поискано, в едномесечен срок от приключване на втората, определяне нова начална цена на имота, въпреки, че при липса на такова искане е бил длъжен по закон да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана. С оглед на горното, извършената четвърта публична продан се явява изцяло незаконосъобразна, което предпоставя и незаконосъобразност на извършените последващи действия по обявяването на купувач, възлагане на имота и извършване въвод във владение, както и неправомерно начисляване на такси и разноски за третата и четвъртата продан и за посочените последващи действия, увеличаващи задължението на жалбоподателя. Видно от матиралите по делото, посочените нарушения от страна на ЧСИ са били констатирани и от дисциплинарната комисия при КЧСИ, във връзка с което, с решение от 20.08.2015 г. по д.д. № 10/2015 г. на същия са били наложени наказания глоба. От доказателствата се установява също, че ЧСИ е наложил запори върху МПС и извършил опис на движими вещи / протокол за опис от 12.03.2014 г., на л.122, т. І от изп.д. /, по отношение на които не е пристъпил към реално изпълнение до датата на извършване на разпределение на сумата, получена от продажбата на процесния недвижим имот, с оглед на което следва да се приеме, че всички разноски във връзка с тях до този момент необосновано увеличават дълга на длъжниците. По отношение на възражението, че ЧСИ не е следвало да присъединява Държавата и Община – Шумен за вземанията им, по отношение на които е изтекла предвидената от закона давност, следва да се отбележи, че СИ не е оправомощен да следи служебно за погасяване на част или изцяло на вземанията, за които му е представен валиден изпълнителен титул и не би могъл да ги редуцира на това основание, а длъжникът разполага с валидни правни способи да се позове на погасяване на част или цялото му задължение поради изтичане на предвидената от закона давност и дължи да го стори, ако иска да се ползва от нея. По делото обаче лисват доказателства, че ЧСИ е посочил в поканата за доброволно изпълнение до жалбоподателя, че задължението му включва и вземания на присъединените взискатели в лицето на Държавата и Община – Шумен, респ. че го е уведомил за присъединяването им и за размера на техните вземания. Няма данни и за произнасяне от негова страна по молбата на длъжника за коригиране размера на задълженията му, вписани в поканата за доброволно изпълнение. Ето защо, съдът приема, че като е бездействал по отношение своевременно уведомяване на длъжника за точния размер на дълга му и основанията, от които произтича, ЧСИ го е възпрепятствал да се възползва от правото на възражение за изтекла погасителна давност. Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че изпълнителни действия не са били извършени за срок повече от две години от образуване на делото, а именно от 27.02.2012 г. до 13.05.2014 г., поради което, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона на 28.02.2014 г., счита, че е необосновано, тъй като се установи, че в рамките на този срок, в качеството му на овластен по чл.18 от ЗЧСИ, въззиваемият е осъществил редица изпълнителни действия, а именно налагане на запори и възбрани, опис на движими и недвижими вещи и насрочване на публична продан, с всяко от които е прекъсван срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По отношение твърдението за начисляване от ЧСИ на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, надхвърляща максимално възможната такса, съгласно т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ, съдът счита, че не следва да се обсъжда, предвид липса на конкретизация на визираната от ищеца такса и отсъствието на документи по делото, потвърждаващи твърдението му. Независимо от горното, трябва да се има предвид, че поради неправомерното увеличение на задълженията на жалбоподателя по вина на ЧСИ, безспорно се е стигнало и до незаконосъобразно изчисление размера на дължимите такси и разноски. Относно възражението за необосновано занижаване цената на имота, от която да започне наддаването при четвъртата публична продан, счита, че следва да се приеме за неоснователно, с оглед на постановките застъпени в т.9 от ТР № 2/26.06.2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което обаче не омаловажава факта, че до продажба на имота на цена от 7 490 лева се е стигнало в резултат на допуснати от СИ нарушения при предходните продани, които не са се състояли именно поради причина на тях.

Позовавайки се на изнесените фактически и правни доводи, съдът заключава, че като пряка и непосредствена последица от допуснатите виновно от ЧСИ нарушения на чл.494, ал.2 от ГПК, довели до насрочване на трета и четвърта публични продани, продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот и разпределение на получената за него сума, ищецът по иска е претърпял имуществена вреда в размер на цената, за която е продаден имота, а именно 7 490.00 лева. Посочената вреда е следствие и от осъществените от ЧСИ след втората публична продан и визирани по-горе действия и бездействия, за които не е имало основание, но са довели до нарастване дълга на длъжника. Ето защо, приема, че предявеният главен иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи. На основание чл.84, ал.3 от ГПК, като основателна и доказана следва се уважи и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата от 7 490.00 лева, считано от 10.02.2015 г. до завеждане на исковата молба – 22.12.2015 г., в размер на 421.38 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

Досежно възражението на въззиваемия, че за жалбоподателя не са произлезли реално вреди, тъй като със сумата от продажбата на имота са били погасени част от задълженията му, счита, че не следва да се приема, доколкото изпълнението върху конкретното имущество на длъжника, макар и да има за последица погасяване част от задълженията му, е осъществено неправомерно и, ако не беше допуснато от страна на ЧСИ, той не би загубил собствения си недвижим имот. Освен това със сумата от продажбата се е стигнало до погасяване на солидарно задължение, което е натоварило имуществената сфера на жалбоподателя и с частта от дълга, припадаща се на солидарния длъжник, до какъвто резултат не би се стигнало при насочване на изпълнението и върху имущество на другия съдлъжник, по отношение на което е допустимо провеждане на принудително изпълнение.

В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 7 490 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответника по изп.д. № 2012...0400035 по описа на ЧСИ Я.Б., ведно със законната лихва от 22.12.2015 г. до окончателното й плащане, лихва за забава върху посочената сума за периода 10.02.2015 г. - 22.12 2015 г., в размер на 421.38 лева и деловодни разноски в размер на 580 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл.80, ал.1 от ГПК.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият дължи на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в размер на 174.80 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 782/09.11.2016 г. по гр.д. № 3398/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен, като, вместо него постановява:

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я.Б., с район на действие ШОС, рег. № ..., с адрес: гр. Шумен, ул. ... № 1, да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********,***, сумата от 7 490 лева / седем хиляди четиристотин и деветдесет лева / – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ Я.Б. по изп.д. № 2012...0400035, съставляващи равностойност на цената, получена при публична продан на собствения на длъжника Р.А.Г. недвижим имот – 1/3 ид.ч. от жилище на адрес: гр. Шумен, ул. ... № 9, вх .2, ет. 6, ап. 31, дължимо на основание чл.441 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2015 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я.Б., с район на действие ШОС, рег. № ..., с адрес: гр. Шумен, ул. ... № 1, да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********,***, сумата от 421.38 лева / четиристотин двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки / – лихва за забава върху главницата от 7 490 лева, от 10.02.2015 г. до 22.12.2015 г., дължима на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я.Б. да заплати на Р.А.Г. деловодни разноски за първа инстанция, в размер на 580 лева.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я.Б., с район на действие ШОС, рег. № ..., с адрес: гр. Шумен, ул. ... № 1, да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 174.80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.