Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

 

гр.Шумен, 16 Март 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  Председател: А. Карагьозян

                                                                          Членове:1. Р. ХаджиИ.а

2.М. Маринов

 

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №637 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №649 от 27.09.2016г. по гр.д.№400/2016г. на Районен съд - гр.Шумен, съдът е уважил частично предявените от И.Й.И., срещу М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.64 от ЗС и чл.109 от ЗС, като е определил на ищеца да ползва съвместно с ответниците входа и двора в южната част на дворното място, с обща площ от 57.50 кв. м., съгласно схема на вещото лице стр. инж. Д.К.Г., приложение 1, към заключението по приетата СТЕ, за да може И.Й.И., да използва собствените си постройки, а именно: 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор ....4., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор ....3. Първите двама ответника са осъдени да прекратят всякакви неоснователни действия, като отключат пътната врата откъм улицата към дворното място или предадат на И.Й.И. ключовете от тях, както и да се въздържат от всякакви действия, с които пречат на ищеца да упражнява безпрепятствено своето право на собственост върху горните постройки, като е отхвърлен искът в частта, с която се иска същите ответници, да бъдат задължени да отключат вратата към входния коридор между двете жилищни сгради или предадат на ищеца ключовете от тях, на основание чл. 109 ЗС. Ответниците М.М. и А.И. са осъдени да заплатят деловодни разноски на ищеца в размер на 3456 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали ответникът М.М., и ищеца И.И., които обжалват решението на районния съд. Ответникът атакуват решението, в частта с която са уважени исковите претенции по чл.64 и чл.109 от ЗС, а ищеца, в частта с която не е определено правото му на ползване в пълния поискан от него обем, и е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС. Молят съда да отмени решението, и да бъде постановено друго, с което ищеца желае да бъдат уважени изцяло претенциите му, а ответникът да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговор на жалбите на насрещните страни, в които оборват доводите на жалбоподателите.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на ищеца за основателна, а жалбата на ответниците за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран със субективно и обективно съединени искови претенции по чл.64 и чл.109 от ЗС, от И.Й.И., срещу М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С.. Ищцовата страна сочи, че баща му е притежавал в собственост недвижим имот в гр. Търговище, а именно: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на гр. Търговище, целия от 512 кв. м., както и три самостоятелни постройки в същия имот: 1. Жилище - апартамент със застроена площ от 104 кв. м. с идентификатор № ....1.2., находящо се на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ....1. със самостоятелен вход от изток; 2. Двуетажна постройка с площ от 24 кв. м., представляваща отделна жилищна сграда с идентификатор № ....4. и 3. Гараж /Хангар/ с площ от 23 кв. м. на два етажа, представляващ отделна сграда с идентификатор № ....3., при съответните граници. С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ....2012 г. по описа на нотариус П.А. с район на действие района на Районен съд - гр. Търговище, бащата дарил на ищеца само правото на собственост на постройките, посочени в т.2 и т.3. С постановление по изпълнително дело № 2012...0400092 на ЧСИ С.А. - гр. Търговище, длъжник по което е бил бащата на ищеца, жилището, описано в п.1 и принадлежащата му част от дворното място било възложено на ответниците и същите били въведени във владение на 21.11.2012 г. Ответниците заключили входната врата и вратата на входния коридор, като по този начин препятствали достъпа на ищеца до собствените му постройки. Ето защо, моли съдът да постанови решение, с което да определи правото на ползване на земята, собственост на ответниците, необходимо на ищеца за използването на неговите две постройки /т.2 и т.3 от исковата молба/, доколкото е необходимо според предназначението им, на основание чл.64 от ЗС, и да осъди ответниците да прекратят всякакви действия, с които възпрепятстват упражняване правото на собственост на ищеца върху същите две постройки, описани по-горе, на основание чл.109 от ЗС, като отключат входната врата към улицата, както и вратата към входния коридор между двете жилищни сгради или му предадат ключовете от тях, както и да се въздържат от всякакви действия по възпрепятстване ползването на двете постройки.

Ответниците М.Р.М. и А.Х.И., в писмения си отговор твърдят, че са участвали в търг за продажба на недвижим имот в гр. Търговище, провеждан от съдебен изпълнител и когато поискали обяснения защо долепените до двуетажната къща пристройки не са предмет на търга, той им отговорил, че това са незаконни сгради, които не били търпими и подлежат на събаряне. Сочат, че при изготвяне на кадастралната карта имотът, в който се намират спорните сгради - ПИ ... е допусната грешка - сграда № 4 е нанесена неправилно. На партерния етаж сграда № 4 имало само едно складово помещение, както и коридор, който неправилно бил заснет като част от това помещение. Нямало стълбище за втория етаж. Освен това вторите етажи на двете сгради били свързани - имали врата помежду си. За да се влезе в тези сгради обаче трябвало да се мине през стълбището, собственост на ответниците. Стълбището за втория етаж на основната сграда, където е жилището на ответниците било тяхна собственост. Двете постройки, чийто собственик е ищеца били построени от праводателя му, за да си обслужва апартамента - жилището на втория етаж, но те били незаконно построени.

Ответниците С.Г.С. и Р.С.С. не са депозирали писмени отговори на исковата молба, като с изрични молби /л.242 и л.244 от гр.д.№229/2015г. по описа на Районен съд гр.Омуртаг/ са заявили, че не желаят да се явяват по делото, не желаят доказателствата, които са събрани при първоначалното разглеждане на делото да се събират отново и приемат всички извършени при първоначалното разглеждане на делото действия.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна: С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...1958 г., по описа на Търговищки народен съд, И.С.С.. купува празно дворно място от около 800 кв. м., в гр. Търговище. Със строително разрешение № 204/29.07.1961 г., изд. от Председател на ГНС гр. Търговище, на купувача е позволено да построи, върху 101 кв. м. в закупеното място, нова жилищна сграда на 2 етажа по одобрен архитектурен проект и дадена строителна линия на собственото си място. Съгласно Протокол от 03.11.1961 г. собствениците на жилищна сграда в гр. Търговище, ул. "..." № 17а, се споразумели и разпределили етажите, като И.С.С.. получава втория етаж с отделен вход от изток, маза от две помещения-югоизточната част, цялото таванско помещение и правото на въздушното пространство над цялата сграда, а С.Х.С.. получава първия етаж на сградата със самостоятелен вход от запад и изток, маза от три помещения, без тавански помещения. С НА № .../1993, по описа на Нотариус при ТРС, И.С.С.. и С.Й.С. прехвърлят на сина си - Й.И.С. /баща на ищеца/, 1/2 ид. ч. от недвижим имот, с площ 470 кв. м., парцел ХІІІ-533, кв. 97, по плана на гр. Търговище, при граници: улица "...", парцел ХІV-534, парцел ІХ-522 и парцел ХІІ-532, ведно с втори жилищен етаж от двуетажна сграда построена в парцела, със самостоятелен вход от изток, заедно с две избени помещения и цялото таванско помещение, срещу задължение за издръжка и гледане. След подадена молба от ищеца е било издадено Удостоверение за търпимост № УТ-01-8/25.10.2012 г., от Главния архитект на Община Търговище в което е удостоверено, че осъщественото преди 1987г. строителство в имота на адрес: гр. Търговище, улица "...", № 19, с идентификатор ..., по кадастралната карта на гр. Търговище, УПИ ХІV-533, кв. 154 по ЗРП, на следните постройки: 1/двуетажна пристройка с квадратура 24 кв. м., отразена в кадастралната карта под № ....4, към основна жилищна сграда, която е елемент от ПУП и 2/второстепенна постройка с квадратура около 20 кв. м., височина 3.40 м., разположена на страничната регулация, отразена на кадастралната карта под № ....3, съответства на правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството и по ЗУТ: двуетажната пристройка е допустима по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, а второстепенната постройка е в съответствие с чл. 120 и чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Строежите били незаконни, но търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, не подлежат на премахване, нямало забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. С НА № ...2012 г. по описа на нотариус рег. № ... на НК, Й.И.С. дарил на сина си горните две постройки, при запазване за дарителя правото на ползване, докато е жив, безвъзмездно. С Постановление от 15.10.2012 г., по ИД №2012...0400092, по описа на ЧСИ, рег. № ... на КЧСИ, на ответниците М.Р.М. и А.Х.И., е бил възложен недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ, с идентификатор ... и площ 512 кв. м., заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....1.2., с предназначение: Жилище - Апартамент на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с отделен вход към изток, със застроена площ от 104 кв. м., заедно с две избени помещения в югоизточната част и цялото таванско помещение и съответните ид.ч от общите части на сградата, при съответните граници, съгл. НА за договорна ипотека № 130, том ІІ, дело № 3227/2007 г. на АВ при МП, за сумата от 48700 лв. От Протокол за въвод във владение от 21.11.2012г., е видно, че владението върху горния имот е предадено на ответниците М.. След въвода във владение между М.Р.М. и ищеца възникнал спор за ползването на двора и преминаването през входното стълбище на двуетажната сграда с идентификатор ....1, чийто втори етаж ответникът придобил, като купувач по изпълнителното дело. Страните не спорят, че М.М. заключил, както входната врата към улицата, така и вратата на входния коридор на двуетажната жилищна сграда, като по този начин възпрепятствал осъществяването на правата, които ищецът имал спрямо двете постройки, на които е собственик. С Протокол за полицейско предупреждение, рег. № 16868/23.11.2012 г., по описа на РУП - Търговище /стр. 60 от делото/ М.М. е предупреден от полицейските органи да не влиза в пререкание с Й.И.С. и да извършва самоуправни действия в имота, намиращ се в гр. Търговище на ул. "..." № 19. От показанията на допуснатите по делото свидетели се установява, че първоначално на втория етаж в двуетажната къща на ул. "...", № 19 живеели дядото и бабата по бащина линия на ищеца. За задоволяване на нарасналите жилищни нужди на семейството през лятото на 1976 г., били изградени и процесните постройки, в които се преместили да живеят по - възрастните членове на фамилията. Достъпът до втория етаж бил през самостоятелен вход, като през врата на междинната площадка на стълбището се влизало във втория етаж на процесните постройки. Месец преди да почине Й.С. бил посетен от свидетелката С.Б., която установила, че достъпът до имота е ограничен – всичко било заключено, както външната врата, така и вътрешната. След като се обадила по телефона Й. излязъл отнякъде - преминал през мазе, и другия етаж на съседите. От него узнала, че собственикът, който купил втория етаж заключил навсякъде и той нямал достъп до имота си. За последно свидетелката ходила в имота, когато Й. починал. Тогава също не можело да се влезе, нямало как да положат тялото, защото всичко било заключено, имало спорове и смут сред роднините. От приетото Заключение по допуснатата СТЕ на вещото лице Д.К.Г., се установява, че: 1/ПИ с идентификатор ..., представлява дворното място; 2/недвижим имот, с идентификатор ....1.2, представлява апартамент на втори етаж от жилищната сграда, с отделен вход от изток; 3/недвижим имот, с идентификатор ....4, представлява двуетажна пристройка към жилищна сграда, а 4/недвижим имот, с идентификатор ....3, представлява второстепенна постройка на два етажа с гараж. Единствената възможност за ползване на последните две сгради, собственост на ищеца, била чрез преминаване през част от двора обслужващ имота на ответниците. Постройките били в добро състояние от конструктивна гледна точка; имали изградени вътрешни ВиК, Ел и газово - отоплителна инсталации, както и два санитарни възела, имало монтирани водомер и електромер. Сградите били незаконни, тъй като за тях няма одобрена проектна документация и издавани разрешения за строеж. Съгласно т. 3 от писменото заключение на вещото лице и схема на преминаване /приложение към заключението/, за да се ползва гаражът по предназначение, площта, която е необходима за преминаване /на автомобил/ била цялата площ от улицата до гаража, която е около 57,50 кв. м., а ако гаражът не се ползва по предназначение, необходимата за преминаване площ е около 21 кв.м., което представлява пътека с ширина 1,20 м. и дължина около 17,5 м. Ползването на стаята, предназначена за кухня, находяща се на първия етаж на пристройката, съседна на коридора /от югоизток/, можело да бъде осъществено с избиване на отвор за врата от коридора, който е част от пристройката, а ползването на стаите на втория етаж на пристройката може да бъде осъществено от стълбището за втория етаж на къщата, както е в момента, или чрез изграждане на вътрешно стълбище от гаража или кухнята. От изготвената допълнителна СТЕ възложена на вещото лице - архитект Е.П.К., се установява, че: 1/Обект, с идентификационен № ....4., е допустим съгласно действащите към момента на изграждането му градоустройствени планове и други нормативни актове, представлява двуетажна пристройка към жилищна сграда, като достъпът до първия етаж се осъществява от предверието, а до втория етаж – от междуетажна площадка на стълбището на основната сграда; 2/Обект, с идентификационен № ....3, представлява двуетажна сграда, която има характер на допълващо застрояване, като на първия етаж са разположени проход и гараж, а на втория – стая за живеене, без връзка с гаража, с достъп от двуетажна пристройка с идентификационен № ....4.. Сградата била допустима съгласно действащите към момента на изграждането нормативни актове, без надстройката на втория етаж. В открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, вещото лице е пояснило, че въпросните постройки са незаконни – строени са без разрешение за строеж, но търпими, с изключение на надстройката на гаража, която била незаконна и нетърпима съобразно изискването на чл.42, ал.2 от ЗУТ - да се покриват калканните страни на заварените или новопредвидените сгради в съседните имоти., както и че търпимите строежи били допустими и съобразно сега действащите разпоредби на ЗУТ.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Основния спорен въпрос между страните е търпимостта на процесните постройки, собственост на ищеца. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От изготвените по делото съдебно - технически експертизи, се установява, че строежите, с изключение на надстройката над гаража, са допустими по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Строежът с идентификатор № ....4 е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по действащите правила и нормативи към момента на изграждането му - Закон за плановото изграждане на населените места, Строителни правила и норми за изграждане на населените места, ППЗПИНМ /чиито правила, в голямата си част, са принципно възпроизведени и в последващите нормативни актове - ЗТСУ, Наредба №5 за ПНТСУ, №5 за ПНУТ, ЗУТ, Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. Строежът е допустим и по ЗУТ - чл.134, ал.6, предвиждащ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, липса на необходимост от изменение на тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл.140 от ЗУТ, а и съобразно чл.80 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в един урегулиран поземлен имот могат да се застрояват две или повече сгради на основното застрояване при спазване на изискванията по чл.79, като разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2, а при допиране на сградите се съблюдава и изискването по чл.31, ал.5 от ЗУТ, за отстояние на сградата от границите на урегулирания имот. По отношение на строежът с идентификатор №....3, следва да се приеме становището на вещите лица за допустимост само на първия етаж, представляващ гараж. Доколкото вещите лица не са установили застроителен план /кварталнозастроителна разработка/ по време на изграждане на обекта, допустимостта следва да се изследва единствено с оглед съответствието на строежа с изискванията на ЗУТ. Както в предходните нормативни актове, така и в ЗУТ, допълващото застрояване на гаража е допустимо. Съобразно чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, като горните, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради, какъвто е и процесния гараж. В съседния УПИ има калканна стена на заварен гараж, който обаче няма надстройка, поради което и процесната надстройка - втори етаж над гаража е недопустима по сега действащите правила и норми.

За да може суперфициарния собственик да ползва нормално собствените си постройки, следва да му бъде осигурен достъп до тях и входовете им, съобразно предназначението им. Принципната възможност за изграждане на вътрешно стълбище в процесните постройки, не би могла по необходимост да обуслови, ограничаване на достъпа до втория етаж чрез съществуващото стълбищно помещение, от една страна предвид необходимостта от значителни преустройства, времето и разходите за които могат да бъдат спестени, а от друга с оглед малката площ на постройките, която би намаляла изключително с изграждането на подобно стълбище. Стълбището и междуетажните площадки имат обслужващо предназначение, и използването им от ищеца за достигане на входа на сградата си, наред с коридора на първия етаж, водещ към стълбището, е законосъобразно и по - икономично, и не би накърнило правото на собственост на ответниците върху тяхното жилище, в каквато насока има наведени аргументи от ответната страна. Ето защо съдът намира, че исковите претенции по чл.64 и чл.109 от ЗС следва да бъдат уважени изцяло. На ищеца следва да бъде осигурен достъп за използване на собствените му търпими постройки в имота, а именно - входа и двора в южната част на дворното място, с обща площ от 57,50 кв. м., както и коридора и стълбището, водещо към втория етаж на жилищната сграда, съгласно схеми на вещото лице инж. Д.К.. - приложени на лист 115 и лист 116 по гр.д.№35/2013г. по описа на Районен съд гр.Търговище, която площ за яснота следва да бъде оцветена в зелен цвят, като същите, приподписани от състава на съда са неразделна част от решението. На основание чл.109 от ЗС, ответниците М.Р.М. и А.Х.И. следва да бъдат осъдени да прекратят всякакви неоснователни действия - заключване на пътната врата откъм улицата към дворното място, заключване на вратата към входния коридор между двете жилищни сгради и др., които действия пречат на ищеца да упражнява безпрепятствено своето право на собственост.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд в частта, с която е определено съвместно ползване на ищеца и ответниците на площ в обем различен от поискания, както и в частта с която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло. Решението в частта с която е уважена претенцията по чл.109 от ЗС, и са присъдени деловодни разноски на ищеца, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 768 лева.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ решение №649 от 27.09.2016г. по гр.д.№400/2016г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която на основание чл.64 от ЗС е определено на И.Й.И. с ЕГН **********, да ползва съвместно /общо/ с М.Р.М., А.Х.И., С.Г.С. и Р.С.С., съсобственици на поземлен имот, с идентификатор № ...., индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, с трайно предназначение: Урбанизирана и начин на ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ на целия имот 512 кв. м., входа и двора в южната част на дворното място, с обща площ от 57.50 кв. м., съгласно схема на вещото лице стр. инж. Д.К.Г., приложение 1, към заключението по приетата СТЕ, за да може И.Й.И., да използва собствените си постройки, а именно: 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор ....4., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор ....3, както и В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът по чл.109 от ЗС в частта, с която се иска М.Р.М. с ЕГН ********** и А.Х.И. с ЕГН **********, да бъдат задължени да отключат вратата към входния коридор между двете жилищни сгради или предадат на И.Й.И. ключовете от тях, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН **********, А.Х.И. с ЕГН **********, С.Г.С. и Р.С. ***, всички съсобственици на поземлен имот, с идентификатор № ...., индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, с трайно предназначение: Урбанизирана и начин на ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ на целия имот 512 кв. м., ДА ПРЕДОСТАВЯТ на И.Й.И. с ЕГН **********, на основание чл.64 от ЗС, за осигуряване на достъп за използването на собствените му постройки, находящи се в горния имот - 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв.м., представляващо отделна сграда с идентификатор № ....4., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор № ....3, ВХОДА И ДВОРА В ЮЖНАТА ЧАСТ НА ДВОРНОТО МЯСТО, с обща площ от 57,50 кв. м., както И КОРИДОРА, И СТЪЛБИЩЕТО, водещо към втория етаж на жилищната сграда, оцветена в зелено, съгласно схеми на вещото лице към съдебно техническата експертиза - лист 115 и лист 116 по гр.д.№35/2013г. по описа на Районен съд гр.Търговище, приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението.

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН **********, А.Х.И. с ЕГН ********** да преустановят действията, с които препятстват упражняването правото на собственост на И.Й.И. с ЕГН ********** върху притежаваната от него - Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв.м., представляващо отделна сграда с идентификатор № ....4., находяща се в поземлен имот, с идентификатор № ...., индивидуализиран по кадастралната карта на гр. Търговище, изразяващи се: в препятстване достъпа до описаната сграда, като отключат вратата към входния коридор между двете жилищни сгради, на основание чл.109 от ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №649 от 27.09.2016г. по гр.д.№400/2016г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която на основание чл.109 от ЗС М.Р.М. и А.Х.И., са осъдени, да прекратят всякакви неоснователни действия, като отключат пътната врата откъм улицата към дворното място и предадат на И.Й.И. ключовете от тях, както и да се въздържат от всякакви действия, с които пречат на И.Й.И., с ЕГН с **********, да упражнява безпрепятствено своето право на собственост върху 1. Двуетажна пристройка към жилищна сграда /друг вид сграда за обитаване, жилище/ с площ от 24 кв., представляващо отделна сграда с идентификатор ....4., и 2. Второстепенна постройка /хангар, депо, гараж/ с площ от 23 кв. м. на два етажа /без втория етаж/ представляваща отделна сграда с идентификатор ....3, и да заплатят деловодни разноски на ищеца в размер на 3456 лева.

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.И. с ЕГН **********, сумата от 768 лева /седемстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направените по делото разноски, пред настоящата въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                            2.