Р Е Ш Е Н И Е № 108

гр. Шумен 21.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на тридесети май, две хиляди и седемдесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря Недялка Илиева, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №619 по описа за 2016г. за да се произнесе , взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В исковата си молба до съда , ищцата Е.Й.Г. твърди , че била собственик на апартамент №13 с площ от 95.72 кв.м. с идентификатор 83510.671.98.1.13 състоящ се от три стаи , трапезария ,кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в сграда .. , а по нотариален акт за собственост ППП”А...” на ул....,която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98 ,по документ за собственост парцел І в квартал 331 ,заедно с изба №.. , със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото ,цялото от 1320 кв.м. при съседи на апратамента на същият етаж –имот с идентификатор 83510.671.98.1.14 ,под обекта -83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта 83510.671.98.1.17 ,за избата от югоизток –двор ,северозапад изба №.. ,североизток изба №16 ,югозапад общ коридор ,отгоре първи жилищен етаж ,отдоли земя и за поземленият имот : югоизток държавен парцел и детска градина , северозапад ул.....,североизток държавен парцел , югозапад парцел І. Правото на собственост тя била продобила по дарение от нейната майка и сестра ,както и на основание наследствено правоприемство от баща си по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №.... на ШРС , и нотариален акт за собственост на жилище ,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ №...г. на ШРС. Ищцата сключила с В.Т. в офиса му в гр.Ш. договор за заем за сумата от 1 000лв. ,който щял да се обезпечи с договор за ипотека върху собственият на ищцата недвижим имот. Ищцата подписала и пълномощно без нотариална заверка , което в последствие се оказало и нотариално заверено от нотариус Св.С., като В.Т. и обяснил ,че целта на пълномощното била обезпечителна и ако тя не върнела сумата той щял да се удовлетвори от цената на апартамента . В.Т. и дал да разпише и много други документи , които били празни бланки без да имат дати и съдържание – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ,споразумение ,декларации ,запис на заповед и др. На 22.06.2009г. между Е.Г. и И.Д.С.,която към него момент работела като сътрудник на В.Т. бил сключен договор за заем и договорна ипотека за срок от 4 месеца с нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095 нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Св.С.. В последствие ищцата редовно се издължавала на В.Т. и издължила дори повече пари отколкото била взела. На 12.05.2011г. ищцата отправила нотариална покана до В.Т. с която на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД заявила ,че оттегля изцяло дадените му пълномощия по силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус СВ.С.. Поканата била залепена на адреса на В.Т. на 17.05.2011г. На 13.05.2011г. на нотариус Св.С. било връчено уведомление с което той бил уведомен ,че ищцата оттегля пълномощията ,които била дала на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с рег.№6348 и №6349 . Въпреки това с нотариален акт №.... в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗННД В.Т. продал на Я.Ж.Г. имота на ищцата за сумата от 50 000лв., при данъчна оценка на имота към момента на продажбата 78 736.60лв. Я.Ж. била свързано с В.Т. лице. След продажбата на апартамента ищцата подала жалба в прокуратурата . С присъда №67/18.11.2015г. по НОХД №952/2015г. по описа на ШРС В.Т. бил признат за виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това ,че на 26.05.2011г. в гр.Ш. бил присвоил чужди движими вещи пари за сумата от 50 000лв., собственост на ищцата , които владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот , а именно процесният апартамент , като присвоената сума била в големи размери , на осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. Я.Ж. Г. продала процесният имот на ответниците по настоящото дело С.И.Х. и Е.И.Х. с нотариален акт №.... на нотариус с рег.№024 Св.С. . В.Т. заедно с М.Д.С., като извършител и И.Д.С., като помагач, се признали за виновни и сключили Споразумение с Прокуратурата по образуваното срещу тях друго НОХД № 335/2012 г., по описа на ШОС, за престъпление по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, а именно за развиване на незаконна банкова дейност. По това дело, видно и от Споразумение за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2012 г. по НОХД № 335/2012 г. са били иззети много и аналогични, като на ищцата документи, а именно: празни бланки на предварителни договори за покупко-продажба, споразумения и др., подписани само от издаващият ги, но без дати и текстове, което по категоричен начин показвали и дългогодишната схема на действие на групата и че постъпката с Е.Г. не е нещо индивидуално и уникално. Е.Й.Г. била единственият собственик на описания по горе процесен имот , а ответниците по настоящия иск С.И.Х. и Е.И.Х. го владели без правно основание, тъй като Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...г. на Нотариус с рег.№ 024 - С. С., с район на действие Районен съд Ш., чрез който се легитимирали като собственици бил нищожен, тъй като бил нищожен и Нотариален акт № ... г. на нотариус с рег. № 024 - С. С., с който праводателят им Я.Ж.Г. е придобила собствеността от Е.Й.Г., чрез пълномощника си В.Т., а нищожността на първата разпоредителна сделка, влечала нищожност и на последващите. Нищожността на първата сделка, обективирана в Нотариален акт № ... г. на нотариус с рег. № 024 - С. С., с който Е.Г., чрез В.Т. продава на Я.Ж.Г. произлиза от това ,че била нищожна упълномощителната сделка с Пълномощно с рег.№ 6348 и № 6349 от 09.06.2009 г. на нотариус № 024 - С. С., с район на действие ШРС поради противоречие със закона на основание чл.152 от ЗЗД във вр. чл. 26, ал.1, предложение едно от ЗЗД поради описаните по-горе факти. Нищожността на пълномощното довела до липсата на представителна власт у В.Т. за продажба на имота по Нотариален акт № ..., на Нотариус с рег. № 024 - С. С., с район на действие. Доколкото порокът липса на представителна власт не бил саниран от ищцата била на лице висяща недействителност на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, която след изричното изявяване на волята на ищцата, чрез отправената до В.Т. нотариална покана, както и уведомяването на нотариус С. С. за нежеланието на ищцата да бъде изповядана, каквато и да било сделка с имота й на основание процесното пълномощно станала окончателна.

От корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните правоотношения следвало, че щом съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД такъв договор не пораждал права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава договорът не пораждал действие и за насрещната страна по него - за лицето, което е договаряло с мнимия представител. В случая дори бил на лице изричен отказ от потвърждение, обективиран в нотариалната покана до Т. и в уведомлението до нотариус С. С.. Този договор не пораждал насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24, ал. 1 от ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице Я., договаряло с мнимия представител Т., нито придобивала облигационни и вещни права по силата на договора, нито можела да упражнява добросъвестно владение, тъй като договорът не бил правно основание, годно да го направи собственик по см. на чл.70, ал.1 от ЗС. Това лице, ако на свой ред сключело последваща вещно-прехвърлителна сделка със същия имот, каквато била на лице в настоящия казус с ответниците С. и Е.Х., то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава и този договор нямало да породи вещно-транслативен ефект по чл.24, ал. 1 от ЗЗД и в този см. било и ТР №5/2014 на ОСГК и ОСГТК на ВКС, излязло на 12.12.2016 г. Видно от събрания доказателствен материал и присъдата с мотивите по НОХД № № 952/2015 г., по описа на ШРС, е че ищцата е взела заем в размер на 1000 лв. на дата 09.06.2009 г. от В.Т., по повод на който веднага му е издала и пълномощното с обезпечителна цел и отделно от това на 22.06.2009 г е учредила на свързаното с него лице И.Д.С.ипотека, с Нотариален акт № ...г. на нотариус №024 - С. С., с район на действие ШРС, за да гарантира този заем. Пълномощното е било издадено в деня на взетия заем - 09.06.2011 г. единствено с цел, ако ищцата не върне заема, В.Т. да се удовлетвори от имота й, като се разпореди с него по един от всички посочени в пълномощното начини, а не да търси задължението си по нормалния съдебен ред, но понеже не е било нотариално заверено (поне не и в нейно присъствие), тя била спокойна относно възможността му за използване. Предварителния договор за покупко-продажба от 30.06.2009 г., представен от В.Т. по НОХД № 952/2015 г., по описа на ШРС бил нищожен на основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД, а именно поради липса на съгласие за сключването му от доверителката ми. Там безспорно се доказвало, че съдържанието му и датата са попълнени от В.Т., без нейно знание и съгласие, както и други подобни документи, единствено с цел да изгради защитната си версия в хода на досъдебното производство. Нежеланието на ищцата да продава личи категорично и от отправената официално до В.Т. Нотариална покана за оттегляне на пълномощията от 12.05.2011 г. Липсата на съгласие да продава у Е.Г. е било толкова категорично, че за да се застрахова още на следващия ден 13.05.2011 г. отправя уведомление до всички шуменски нотариуси, включително и до нотариус С. С., да не извършват разпоредителни сделки с имота й, защото знае, че те по силата на чл.25, ал.1 от ЗННД са длъжни да изяснят волята на страните при покупко-продажба и знаейки нейната воля, а именно липсата на съгласие за разпореждане с имота, не би следвало да изповядат сделката. Уведомлението с волята на Е.Г. да не продава имота си било достигнало до знанието на нотариус С. С. още същия ден - 13.05.2011 г., но това не му попречило да изповяда покупко-продажбата на имота на ищцата на 26.05.2011 г., при наличие на съществен порок, водещ до нищожност-липса на съгласие. Отделно от това Я. Г. и дъщеря й Д. Г. са били наясно, че сделката с В.Т. извършена на 26.05.2011 г. не била потвърдена от ищцата, напротив разпитвани са именно по повод на жалбата и твърденията на Е., че имота й е продаден без нейно желание- сведение от Д. Г. от 28.08.2011 г. по преписка с вх. № 16754/2011 г. и вх. №17373/2011 г.на РУП-Ш. и сведение от Я.Ж.Г. от 07.09.2011 г. по същите преписки), но въпреки това и със съзнанието, че транслативния вещно-прехвърлителен ефект не е настъпил, Я., „под ръководството" на Д. се е „отървала" от имота, като на 20.12.2011 г. го е продала на ответниците по настоящия иск.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че пълномощното не е нищожно на твърдените по-горе основания, то тогава ищцата счита , че сделката изповядана с Нотариален акт № ..., на Нотариус с рег. № 024 - С. С., с район на действие ШРС отново е нищожна, но на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като е сключен във вреда на представлявания. Това е така, тъй като В.Т. и Я.Ж.Г. били свързани лица, уговорили се във вреда на представлявания и при данъчна оценка на имота към момента на продажбата в размер на 78736.60 лв., имота е продаден на Я. за сумата от 50 000 лв. - много под пазарната. Това „споразумяване" между В. и Я. е обективирано в самия нотариален акт за извършената покупко-продажба на 26.05.2011 г. и се изразява в тяхната недобросъвестност, тъй като сключения договор обективно уврежда представлявания, като в този см. било и ТР №5/2014 на ОСГК и ОСГТК на ВКС, излязло на 12.12.2016 г. Ето защо, поради всичко гореописано и наличието на предхождащи нищожни актове послужили за прехвърляне на собствеността на процесния апартамент от Я. на ответниците по настоящия иск, ищцата счита, че Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...г. на Нотариус с рег.№ 024 - С. С., с район на действие Районен съд Ш., с който ответниците С.И.Х. и Е.И.Х. се легитимират като собственици на имота на ищцата бил нищожен и те владеели имота без правно основание. В допълнително становище от 26.04.2017г. ищцата уточнява ,че не твърди нищожност на сделката по НА№44 с която ответниците са закупили имота от Я.Ж. , а твърди , че тази сделка и е непротивопоставима.

Ищцата моли съдът на основание чл.108 от ЗС, да осъди С.И.Х., ЕГН: **********,***2 и Е.И.Х., ЕГН: **********,***, да предадат на Е.Й.Г., ЕГН: ********** владението върху собствения й, придобит по дарение от нейната майка и сестра, както и наследствено правоприемство от баща си по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...г. на Г.И. - районен съдия при Шуменски районен съд и Нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №... г. на Ц.Я. - районен съдия при Шуменски районен съд, недвижим имот в гр. Ш., представляващ АПАРТАМЕНТ № ..., с площ от 95.72 кв.м., с идентификатор 83510.671.98.1.13, състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения, находящ се на четвърти жилищен етаж, в сграда № 1, а по нотариален акт за собственост ППГГА.", на ул."..., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98, по документ за собственост парцел първи в квартал 331, заедно с ИЗБА № 15, със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото от 1320 кв.м., при съседи на апартамента на същия етаж - имот с идентификатор 83510.671.98.1.14, под обекта - 83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта 83510.671.98.1.17, за ИЗБАТА: от югоизток - двор; северозапад изба № .., север от изток - изба 16,югозапад - общ коридор, отгоре - първи жилищен етаж, отдолу - земя и за поземления имот: югоизток -държавен парцел и детска градина- северозапад , ул."..." -североизток, държавен парцел , югозапад парцел І. С определение №36/30.01.2017г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск от ищцата срещу ответниците за проглА.ване нищожността на сделката обективирана в НА№....

Ответниците С.И.Х. и Е.И.Х. оспорват искът предявен срещу тях и всички наведени в исковата молба обстоятелства. Видно от присъда по НОХД N 952/2015г. по описа на ШРС по което производство ищцата е била конституирана като пострадало лице и гражданска ищец , същата е предявила граждански иск за причинените и имуществени вреди като съдът е уважил същия и е осъдил подсъдимия В. Д. Т. да заплати на ищцата Е.Г. сумата в размер от 50 000лв , представляваща на практика освен сумата за причинените имуществени вреди и сумата която Т. е получил по повод продажбата на процесния имот собственост към момента на ответниците и находящ се в град Ш.,бул."...и която сума е следвало да предаде на пострадалата Г. и ищец по настоящото производство като собственик към датата на разпоредителната сделка с която Т. като упълномощител на Г. е осъществил. В следствие на така постановения съдебен акт влязъл в закона сила по НОХД N 952/15г. на ШРС на ищцата била присъдена сумата явяваща се продажната цена на имота с която същата била обезщетена. Задълженият по това вземане е причинителят на вредата . На практика пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя. Ищцата претендирала с настоящата си искова претенция същото по вид обезщетение само , че на различно правно основани и от третото лице , което в случая се явявало добросъвестен владелец и ответни по делото. Ищцата не била обжалвала размера на обезщетението и тук претендирала разликата до пълния претендиран от нея размер и тя претендирала два пъти едно и също нещо един път като левова равностойност получена продажна цена от имота който е приела веднъж, че е продаден тъй като претендира , че упълномощителя и дължи продажната цена и сега втори път претендира собственост върху имот който вече е продала чрез пълномощника си и и е присъдена сума за обезщетение от непредадената продажна цена. Абсолютно недопустимо и противоречиво на всякаква житейска и правна логика и практика. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тъй като престъплението винаги било деликт, извършителят се явявал главен длъжник по отношение на пострадалия относно дължимото обезщетение за причинените вреди като законът въвел безусловният принцип за еднократност на обезвредата. При няколко отговорни за вредите от деликт на различни основания лица, пострадалият можел да избира срещу кого да насочи иска си за обезвредата , но тук нямало такъв и ищцата била направила своя избор през 2015г., чрез предявеният граждански иск. Такава се дължало еднократно от избраното лице като то не можело да иска два или повече пъти обезщетение за един и същи вреди до изчерпване на лицата, отговарящи за тях именно във връзка с посочения по-горе принцип за еднократност на обезвредата.Това означавало да получи две обезщетения за едни и същи вреди . Ищцата твърдяла , че пълномощника и В.Т. към дата 26.06.11г. датата на която същият се е разпоредил с процесните имот, чрез покупко продажба е действал при липсва на представителна власт тъй като същата е оттеглила пълномощното си с което го е упълномощила за това на 12.05.11г., чрез нотариална покана до пълномощника . Пкратяването на пълномощното, извършено чрез оттеглянето му от упълномощителя Г., не можело да бъде противопоставено на ответниците. Съгласно чл. 41 ал. 2 от ЗЗД прекратяване на пълномощното не можело да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника и др. лица договарящи с третите такива добросъвестни, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. Установената съдебна практика приемала, че за да произведе действие по отношение на купувача, прекратяването на пълномощията от страна на продавача, трябвало да бъде така разгласено, че купувачът да е узнал или да е могъл да узнае за извършената промЯ., като добросъвестността на третите лица, договарящи с пълномощника без представителна власт, следвало да се предполага до доказване на противното. В случая ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че ответниците, в качеството си на купувачи по договора, са знаели за прекратяване /оттегляне/ на ггьлномощията на лицето, както и лицето което им е продало имота. От представените писмени доказателства се установявало, че самият пълномощник е узнал за прекратяване на пълномощното след сключването на сделката. Нямало доказателства от които да е видно и дали оттеглянето на пълномощното е било вписано в регистър „Единство" преди изповядаш на сделката. Регистър на Нотариалната камара който служел именно за защита на страните при дадени такива ситуации, в случай, че пълномощното не е било вписано и упълномощителя не бил уведомен , по надлежния ред нямало как да е налице оттеглено пълномощно респективно с това и да е налице действия без представителна власт. Дори и да било налице прекратяване на пълномощното, чрез неговото оттегляне от страна на ищеца не можело да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договарял с пълномощника , а и друга такива които са договаряли с вторите продавачи на имота, а именно ответниците по делото. Ответниците били добросъвестни при сключване на договора. Правните последици на договора за покупко-продажба от 20.12.2011 г. следвало да бъдат зачетени, тъй като ответниците били добросъвестни приобретатели и съгласно чл. 41 ал. 2 от ЗЗД прекратяване на пълномощното не можело да им бъде противопоставено, макар , че в настоящият случай не било налице такова, тъй като в наказателното производство ищцата е твърдяла и признала , че сделка е налице и е притендирала сумата от 50 000лв. представляваща продажна цена на имота , а сега по това производство оспорвала , че е налице сделка. При това положение искът за проглА.ване по отношение на ответниците недействителността на договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , поради сключването на предишния такъв от лице без представителна власт, се явявал неоснователен и недоказан. Ако пълномощникът след узнаването сключвал сделки с трети лица, сделките щели да обвържат упълномощителя, защото законът защитавал интересите на третите добросъвестни лица, но пълномощникът щял да действа неправомерно и за това свое действие щял да дължи обезщетение на засегнатите страни, както в случая било присъдено на ищцата по наказателното дело.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства нотариален акт за собственост на жилище ,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ №...г. на ШРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот №.... на ШРС, удостоверение за наследници изх.№4796/7.12.2016г. ищцата е придобила собствеността върху процесният апратамент апартамент №13 с площ от 95.72 кв.м. с идентификатор 83510.671.98.1.13 състоящ се от три стаи , трапезария ,кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в сграда №1 , а по нотариален акт за собственост ППП”А.” на ул....,която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98 ,по документ за собственост парцел І в квартал 331 ,заедно с изба №15 , със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото ,цялото от 1320 кв.м. при съседи на апратамента на същият етаж –имот с идентификатор 83510.671.98.1.14 ,под обекта -83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта 83510.671.98.1.17 ,за избата от югоизток –двор ,северозапад изба №30 ,североизток изба №16 ,югозапад общ коридор ,отгоре първи жилищен етаж ,отдоли земя и за поземленият имот : югоизток държавен парцел и детска градина , северозапад ул.....,североизток държавен парцел , югозапад парцел І по силата на наследствено правоприемство от баща си и по дарение от нейната майка и сестра . С пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус СВ.С. от 9.06.2009г. ищцата е упълномощила В. Д. Т. да извършва различни допустими от закона действия и сделки във връзка с процесният апратамент вкл. и разпоредителни такива като продажба ,замЯ. ,дарение ,прехвърляне срещу издръжка и гледане и др. На 22.06.2009г. между Е.Г. и И.Д.С., която към него момент работела като сътрудник на В.Т. бил сключен договор за заем и договорна ипотека за срок от 4 месеца с нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095 нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Св.С.. На 12.05.2011г. ищцата отправила нотариална покана до В.Т. с която на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД заявила ,че оттегля изцяло дадените му пълномощия по силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус СВ.С.. Поканата била залепена на адреса на В.Т. на 17.05.2011г. На 13.05.2011г. на нотариус Св.С. било връчено уведомление с което той бил уведомен ,че ищцата оттегля пълномощията ,които била дала на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с рег.№6348 и №6349 . Въпреки това с нотариален акт №.... в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗННД В.Т. продал на Я.Ж.Г. имота на ищцата за сумата от 50 000лв., при данъчна оценка на имота към момента на продажбата 78 736.60лв. съгласно представеното удостоверение от 25.05.2011г. на общ.Шумен ,отдел „Местни данъци и ТБО” . Видно от присъда №67/18.11.2015г. по НОХД №952/2015г. по описа на ШРС В.Т. бил признат за виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това ,че на 26.05.2011г. в гр.Ш. бил присвоил чужди движими вещи пари за сумата от 50 000лв., собственост на ищцата , които владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот , а именно процесният апартамент , като присвоената сума била в големи размери , на осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. Я.Ж. Г. продала процесният имот на ответниците по настоящото дело С.И.Х. и Е.И.Х. с нотариален акт №.... на нотариус с рег.№024 Св.С. . В.Т. заедно с М.Д.С., като извършител и И.Д.С., като помагач, се признали за виновни и сключили Споразумение с Прокуратурата по образуваното срещу тях друго НОХД № 335/2012 г., по описа на ШОС, за престъпление по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, а именно за развиване на незаконна банкова дейност. По това дело, видно и от Споразумение за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2012 г. по НОХД № 335/2012 г. са били иззети много и аналогични, като на ищцата документи, а именно: празни бланки на предварителни договори за покупко-продажба, споразумения и др., което показва дългогодишната схема на действие на групата и че постъпката с ищцата не е нещо индивидуално и уникално. От показанията на разпитаните по делото трима свидетели на ищцовата страна П.Е.Г. син на ищцата , М.Б.С.племенница на ищцата и С.С.О. ,която е приятелка и съседка на ищцата се установява ,че през месец юни 1999г. ищцата имала нужда от парични средства във връзка с необходимостта от провеждането на лечение на сина й . За целта на 9.06.2009г. заедно със сина си св. П.Г.посетила офиса на фирма „Клуб 666” за която от обява във вестник „Шуменска заря” разбрала , че предоставя заеми . Ищцата нямала намерение да продава апартамента си , а само да получи парична сума в заем. Свидетелят П.Г.свидетелства ,че в офиса на фирмата разговаряли с лицето В.Т., като присъствала и секретарката му И. , който се съгласил да предостави в заем на ищцата сумата от 1 000лв. След постигането на съгласието той предал на ищцата сумата от 1 000лв. , но я накарал да подпише редица документи като договр за заем ,запис на заповед , пълномощно за разпореждане с недвижим имот и други документи ,които не били с пълно съдържание. Той заявил ,че пълномощното за разпореждане с имота било необходимо за да се гарантира връщането на заема от ищцата като залог , като пълномощното било необходимо и за да се ипотекира апартамента на ищцата. По време на подписване на пълномощното в офиса на фирмата не присъствал нотариус и ищцата не била посещавала в него ден нотариус за да се завери пълномощното нотариално. Първата вноска от заема ищцата върнала ,чрез свидетеля П.Г. ,който лично занесъл на В.Т. сумата от 350лв., за която последният с големи увещания издал разписка на хвърчящ лист ,че е върната ,като заявил че не издава разписки . Ищцата монгократно била връщала пари на В.Т. , а един път тя и братовчетката на свидетеля върнали равностойността на 300 паунда и сумата със сигурност била върната цялата. След две седмици ищцата ,свидетелят и В.Т. посетили офиса на нотариус Св.С. за да се ипотекира апартамента . В договора за ипотека обаче била вписана И. ,а не В.Т. защото по негово твърдение на негово име имало много ипотеки и било по удобно страна по договора за ипотека да е И.. Ищцата никога не била имала намерение да продава апартамента си ,като в него живеело семейството й от четири човека. В.Т. непрекъснато безпокоял ищцата за да му връща някакви такси. През пролетта на 2011г. посетили офиса на В.Т. и той им заявил ,че му дължат 32 000лв. След проверка при нотариусите се установило ,че пълномощното за разпореждане с апартамента на ищцата било заверено нотариално при нотариус Св.С. и ищцата оттеглила това пълномощно и уведомила всички шуменски нотариуси , вкл. и Св.С.. След като отсъствали от жилището си за около месец ,ищцата и семейството й през месец юни 2011г., установили ,че на входната врата на жилището им има лепека на СОТ и че бравата е сменена. Ищцата провела разговор с В.Т. и той заявил ,че е продал апартамента ,след като разбрал ,че ищцата е предприела действия по оттегляне на пълномощното. Апартамента бил продаден на Я. Г. Ж., която те не познавали и тя не била извършвала оглед на имота преди да го купи. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на М.Б.С.и С.С.О.. Съдът изцяло кредитира тези свидетелски показания тъй като те са последователни и непротиворечиви , основават се на преките впечатления на свидетелите и кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите на ответната страна са относно състоянието на процесният апартамент и са във връзка с евентуалното възражението на ищцата по чл.40 от ЗЗД и ще се коментират , ако съдът пристъпи към разглеждането му. Съгласно заключението на вещото лице по първата СТЕ пазарната цена на процесният апартамент към 26.05.2011г. е в размер на 57 300лв. Съгласно заключението на вещото лице по повторната СТЕ пазарната цена на процесният апартамент към 26.05.2011г. е в размер на 74 600лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице по повторната СТЕ , защото то е по-обосновяно и вещото лице е черпило информация от реални източници за реалните пазарни цени на подобни имоти в този периоди, също така са сравнявани съпоставими обекти с еднаква конструкция. Съдът не кредитира като свидетелски показания тази , които са обективирани в протоколи за разпит пред органите на досъдебното и съдебното производство по наказателни дела , тъй като те не са събрани непосредствено пред настоящият граждански съд при разглеждане на делото по законоустановеният за това ред по ГПК.

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : В исковата си молба ищцата е направила възражение за нищожност на упълномощителната сделка по пълномощно от 9.06.2009г. с рег.№6348 и №6349 на нотарис Св.С. , поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. във вр. с чл.152 от ЗЗД , тъй като то е било дадено като уговорка ,че ако ищцата не върне заема на В.Т. той да се разпореди с имота ,за да се удовлетвори от него в противоречие с предвидения в закона ред . На осн.чл.152 от ЗЗД съглашение ,с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено ,кредиторът ще стане собственик на веща , както и всяко друго съглашение , с които се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора различен от този , който е предвиден в закона е недействително. От събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът приема за установено , че между ищцата и В.Т. е бил сключен договор за заем за сумата от 1 000лв. , без посочен падеж , като за обезпечаване и гарантиране изпълнението по договора ищцата е била накарана от заемодателя да подпише процесното пълномощно с което му е предоставила широк кръг от правомощия вкл. и да се разпорежда с имота. Заемодателят е заявил при сключването на договора за заем , че както подписването на пълномощното и на договорната ипотека са с цел да се гарантира връщането на заема от ищцата, което е забранено от закона на осн.чл.152 от ЗЗД. Едно вземане може да се обезпечи само с разрешените от закона начини, чрез поръчителство ,залог или ипотека. Договорът и пълномощното са били извършени в един и същи ден на 9.06.2009г., едновременно и е очевидна връзката между тях и факта , че е налице съглашение с което предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този ,който е предвиден в закона. Целта на овластяването се потвърждава и още от липсата на отчет по мандата за продажбата на имота и факта ,че имотът е закупен от купувача без изобщо същият да го е видял и огледал и то на цена от 50 000лв., която е доста по ниска от пазарната цена на имота към него момент и от данъчната му оценка. Ищцата не е имала намерение да продава имота си , а е имала нужда само от парични средства и същата до момента на сключване на договора за заем с В.Т. не е познавала същия и не се установява да е имала друга причина да го упълномощава , освен тази за обезпечаване на договора за заем по негово искане. В разглежданата хипотеза начинът на обезпечаване на вземането на заемодателя /чрез упълномощаване за извършване на разпоредителна сделка/ е уговорен в момента на възникване на заемното правоотношение и следователно упълномощаването има характера на предварително съглашение и то обезпечава връщането на полученият заем. Т.е с този договор се цели постигането на забранен резултат с позволени средства и се цели заобикаляне на забраната установена с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД ,което го прави нищожен/ реш.№1353/10.01.2001г. по гр.д.№405/2000г. на ВКС ІІ г.о., реш.№1353/10.01.2001г. на ВКС по гр.д.№405/2000г. ІІ г.о., реш.№190/5.08.2010г. на ВКС по гр.д.№654/2010г. І г.о., реш.№684/4.11.2010г. на ВКС по гр.д.№187782009г. ІІІ г.о., реш.№684/4.11.2010г. на ВКС по гр.д.№1877/2009г. ІІІ г.о., реш.№62/10.02.2009г. на ВКС по гр.д.№4499/2007г. ІІІ г.о.,реш.0160/2.08.2010г. на ВКС по гр.д.№3655/2008г. ІVг.о., реш.№606/12.07.2000г. на ВКС по гр.д.№23/2000г. ІІ г.о и др. /.

Предвид гореизложеното упълномощаването извършено с пълномощно пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св.С. от 9.06.2009г. е нищожно на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД и поради това и пълномощникът по продажбата на процесният апартамент с НА.. е действал без представителна власт . Поради това и този договор за покупко-продажба е нищожен на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД и следователно и това възражение за нищожност на ищцата направено в исковата молба е основателно.

При договор, сключен от мним представител, в теорията и практиката се приема, че е налице т.нар. висяща недействителност на договора -към момента на сключване на договора, не се пораждат типичните му правни последици, но те могат да възникнат при последващо осъществяване на допълнителен юридически факт - потвърждаване на договора от мнимо представлявания и то в същата форма, която е предвидена за упълномощителната сделка - чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Ако като действията на мнимия представител не са потвърдени от мнимо представлявания, този договор не може да обвърже последния, пораждайки правни последици за него. Договорът ,сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен –правните действия извършени от лице без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представляваният или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето ,от чието име е сключена . В този смисъл е и съдебната практика- реш.№285/28.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1033/2010г. ІІІ г.о., реш.№249/23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№92/2009г. ІV г.о., реш.№337/14.10.2014г. на ВКС по гр.д.№3598/2014г. на ІV г.о. ,реш.№1066/18.11.2008г. на ВКС по гр.д.№4247/2007г. ІІ-г.о.1 реш.№923/17.12.2009г. на ВКС по гр.д.№1682/2008г. ІV г.о., реш.№1047/16.10.2008г. на ВКС по гр.д.№4459/2007г. ІІг.о. и др. и приетото по т.2 от Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по ТД №5/2014г. на ОСГТК относно въпросът какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липсата на потвърждаване от лицето от името на което е сключен договорът .

Предвид гореизложеното по делото следва да се установи дали действията на пълномощника без представителна власт са били потвърдени от мнимо представляваният. Съдът счита ,че такова потвърждаване от страна на ищцата не е било извършено в съответната форма по чл.42 ал.2 от ЗЗД. На осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД лицето от името на което е сключен договор без представителна власт , може да го потвърди , като за потвърждаването се изисква същата форма , която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. На осн.чл.37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори за които законът изисква особена форма ,трябва да бъде даден в същата форма , но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма , упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието , извършени едновременно. Следователно за да се приеме ,че е налице валидно потвърждаване на действията на упълномощеното лице ,което е действало без представителна власт е следвало ищцата да направи това потвърждаване в писмена форма с нотариална заверка на подписа , каквото не е налице по делото. От съдържанието на едностранното волеизявление на мнимо представлявания ,потвърждаващо съответното действие ,трябва ясно да личи за какво правно действие се отнА.–например конкретна правна сделка с посочен предмет и страни , от кого и спрямо кое трето лице е извършеното действие и да изразява желание да се приемат правните последици в неговата правна сфера / реш.№1047/16.10.2008г. на ВКС по гр.д.№4459/2007г. на ІІ г.о./ , Предявяването на граждански иск от страна на ищцата срещу В.Т. за сумата от 50 000лв. в рамките на наказателното производство срещо него няма характера на такова потвърждаване и не отговаря на изискваният на чл.42 ал.2 от ЗЗД , като потвърждаването в случая не може да се извърши и с конклудентни действия. Ищцата още преди да бъде изповядана тази покупко-продажба не е имала никакво намерение да продава имота си , като е предприела и действия по оттегляне на пълномощното ,което е дала на В.Т. ,като за целта му е отправила нотариална покана ,която обаче не е била получена лично от него , но оттеглянето е било съобщено на шуменските нотариуси ,вкл. и на Св.С., който въпреки уведомяването е изповядал тази продажба. Съдът не споделя възражението на ответниците ,че искът по чл.45 от ЗЗД предявен в наказателното производство и уважен за сумата от 50 000лв. е пречка ищцата да предяви иск по чл.108 от ЗС за защита на правото си на собственост . Ответниците се позовават и на уреденаната в чл.41 ал.2 от ЗЗД добросъвестност на третите лица , но това тяхно възражение е неоснователно. Ответниците твърдят ,че били добросъвестни приобретатели и съгласно чл.41 ал.2 от ЗЗД прекратяването на пълномощното не можело да им се противопостави. Ответниците са закупили процесният имот от Я.Ж. и сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...г. на Нотариус с рег.№ .. - С. С., с район на действие Районен съд Ш. ,а процесното упълномощаване е по предходната сделка по нотариален акт №.... където именно ищцата е била представлявана от В.Т. и ответниците не са страна по тази сделка и не са се договаряли с пълномощника за да се поставя въпросът дали са били добросъвестни или не. В настоящият случай чл.41 ал.2 от ЗЗД не намира приложение , тъй като ищцата се позовава и съдът приема ,че се касае за нищожна упълномощителна сделка на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД , а не е налице прекратяване на упълномощаването по смисъла на чл.41 ал.1 от ЗЗД. Правно действие извършено от чуждо име без представителна власт или при превишаване на нейният обем не поражда правни последици нито между страните ,които са ги извършили нито спрямо третите лица т.е. такъв договор изобщо не поражда правни последици –няма обвързаност и за двете страни по него и за тях не възникват насрещни права и задължения , както и транслативен ефект по чл.24 ал.1 от ЗЗД / в този смисъл е и Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по ТД №5/2014г. на ОСГТК/ . В ЗЗД е уредено изрично само едно изключение в чл.41 ал.2 от ЗЗД , но както се посочи по-горе в случая основанието за липсата на представителна власт у пълномощника В.Т. при извършването на продажбата на процесният апартамент от името на ищцата е нищожност на упълномощителната сделка и от там липсата на представителна власт при продажбата и нейната нищожност на това основание, а не прекратяване на упълномощаването на някое от основянията по чл.41 ал.1 от ЗЗД .

Предвид гореизложеното съдът счита , че при извършване на продажбата обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.... на нотариус СВ.С. с рег.№024 на НК и с район на действие ШРС пълномощникът е действал без да има представителна власт , поради което и поради липсата на потвърждаване на договора от страна на мнимо представляваният този договор се явява нищожен.

Направеното възражение за нищожност на сделката обективирана в НА№.. на осн.чл.40 от ЗЗД е направено при условията на евентуалност и съдът не следва да го разглежда , тъй като вече е приел , че тази сделка е нищожна на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД.

По отношение на предявеният иск по чл.108 от ЗС:

За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е собственик , че имотът се намира във владение на ответниците и че те го владеят без правно основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните предпоставки , а ответниците , че владеят имота на правно основание. В тежест на ответниците бе те също така да докажат ,че са придобили имота на основание покупко-продажба обективирана в НА№..и че праводателят им е били собственик на имота към момента на извършване на сделката.

Предвид гореизложеното и установената нищожност на договора за продажба обктивиран в НА №.. на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД купувачката по него Я.Ж. не е придобила собствеността върху процесният имот и следователно не е и могла да прехвърли такава в полза на купувачите по продажбата с НА №44 в лицето на ответниците. След като праводателят на ответниците не е бил собственик на продаденият от него на ответниците недвижим имот то и те не са станали негови собственици по силата на продажбата с НА№... Собственик на процесният апартамент е ищцата ,което го е придобила по силата на наследствено правоприемство от баща си и договор за дарение , които са посочени по-горе. Ответниците не оспорват факта , че владеят процесният имот.

Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да се признае за установено по отношение на двамата ответници ,че ищцата е собственик на процесният апартамент и те да се осъдят да и предадат владението върху него.

Съобразно изхода от спора следва двамата ответници да се осъдят на осн.чл.78 ал.6 от ГПК да заплатят по делото държавна такса в размер на 658.96лв. и разноски за СТЕ в размер на 300лв. по сметка на ШОС. Също така и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 2 900лв. за адвокатски хонорар.

Ответниците са направили възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника й по делото. Съдът счита същото за неоснователно. На осн.чл.7 ал.2 т. от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното такова по настоящият иск е в размер на 2 506.88лв. Уговореното възнаграждение в случая е близко по размер до минималното такова и напълно отговаря на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да се присъди в полза на ищцата в размер на 2 900лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Е.Й.Г. с ЕГН ********** *** , настоящ адрес *** и съдебен адрес , чрез адв.Е.Т.П. от ВАК и адрес *** офис №... срещу С.И.Х. с ЕГН ********** и Е.И.Х. с ЕГН ********** *** , действащи, чрез пълномощника си адв.А. А. от ШАК иск с правно основание чл.108 от ЗС , по отношение на С.И.Х. и Е.И.Х., че Е.Й.Г. е собственик на основание наследствено правоприемство от баща й Й. Д. Г. и договор за дарение обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №156 том ХХ , дело 4984/29.12.1993г. на ШРС на следният недвижим имот : Апартамент №13 с площ от 95.72 кв.м. с идентификатор 83510.671.98.1.13 състоящ се от три стаи , трапезария ,кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в сграда №1 , ППП”А.” на ул...., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98 , по документ за собственост парцел І в квартал 331 , заедно с изба №15 , със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото ,цялото от 1320 кв.м. при съседи на апартамента на същият етаж – имот с идентификатор 83510.671.98.1.14 , под обекта - 83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта 83510.671.98.1.17 , за избата от югоизток –двор ,северозапад изба №30 ,североизток изба №16 ,югозапад общ коридор ,отгоре първи жилищен етаж ,отдоли земя и за поземленият имот : югоизток държавен парцел и детска градина , северозапад ул.....,североизток държавен парцел , югозапад парцел І.

ОСЪЖДА С.И.Х. с ЕГН ********** и Е.И.Х. с ЕГН ********** на основание чл.108 от ЗС да предадат на Е.Й.Г. с ЕГН ********** владението върху Апартамент №13 с площ от 95.72 кв.м. с идентификатор 83510.671.98.1.13 състоящ се от три стаи , трапезария ,кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в сграда №1 , ППП”А.” на ул...., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98 , по документ за собственост парцел І в квартал 331 ,заедно с изба №15 , със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото ,цялото от 1320 кв.м. при съседи на апартамента на същият етаж –имот с идентификатор 83510.671.98.1.14 ,под обекта -83510.671.98.1.10 и 83510.671.98.1.9 и над обекта 83510.671.98.1.17 ,за избата от югоизток –двор ,северозапад изба №30 ,североизток изба №16 ,югозапад общ коридор ,отгоре първи жилищен етаж ,отдоли земя и за поземленият имот : югоизток държавен парцел и детска градина , северозапад ул.....,североизток държавен парцел , югозапад парцел І.

ОСЪЖДА С.И.Х. с ЕГН ********** и Е.И.Х. с ЕГН ********** да заплатят на Е.Й.Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2900лв.

ОСЪЖДА С.И.Х. с ЕГН ********** и Е.И.Х. с ЕГН ********** да заплатят държавна такса в размер на 658.96лв. и разноски за СТЕ в размер на 300лв. по сметка на ШОС и да представят вносният документ по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: