Р Е Ш Е Н И Е № 29

гр. Шумен, 06.02.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 606 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.П.Н., действаща чрез пълномощника адв. Р. С. от ШАК, срещу решение № 234/11.11.2016 г. по гр.д. № 371/2016 г. по описа на ВПРС, с което са отхвърлени предявените от нея иск за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Акт за установяване прекратяването на трудов договор от 22.06.2016 г., с който е прекратено трудовото й правоотношение и иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – управител на Семейно - консултативен център, гр. Велики Преслав, и е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ответника, в размер на 480.00 лева, както и държавна такса по сметка на ВПРС, в размер на 503.26 лева.

Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и утвърдената съдебната практика и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове и й присъди разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Община – Велики Преслав, представлявана от кмета А.Г., чрез адв. Г. Б. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна, поради следното:

Гр.д. № 371/2016 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемия, имаща за предмет претенции за признаване за незаконно уволнението на ищцата, отмяна на акт за установяване прекратяването на трудов договор изх. № 974/22.06.2016 г. на кмета на Община – Велики Преслав, възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението й длъжност – управител на Семейно - консултативен център, гр. Велики Преслав и присъждане на извършените по делото разноски.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил като неоснователни и е осъдил ищцата да заплати деловодни разноски в полза на ищеца, в размер на 480.00 лева и държавни такси в полза бюджета на съдебната власт, в размер на 503.26 лева. Решението се обжалва изцяло от ищцата.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, съгласно трудов договор № 1/14.06.2012 г., сключен между кмета на Община – Велики Преслав и жалбоподателката, последната е била назначена на длъжност управител на Семейно - консултативен център, гр. Велики Преслав, считано от 18.06.2012 г., на пълно работно време. В договора е било изрично отразено, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, за извършване на определена работа, със 6-месечен срок на изпитване, считано от датата на назначаване, уговорен в полза на работодателя. С допълнителни споразумения от 28.12.2012 г., 27.03.2013 г., 23.07.2013 г., 30.12.2013 г., 01.09.2014 г. и 30.12.2014 г. е бил променян размера на основното и допълнителни възнаграждения на служителката за заеманата длъжност, без да са правени промени относно други елементи от трудовото й правоотношение. С допълнително споразумение № 52/30.12.2015 г. е била извършена промяна касателно срочността на договора, като е било записано „ извършване на определена работа – до 30.06.2016 г. „. Видно от съдържанието им, както в първоначалния трудов договор, така и в последвалите допълнителни споразумения, включая това от 30.12.2015 г., всички подписани от ищцата, не са били посочени обстоятелства, обуславящи срочността на договора по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. С акт за установяване прекратяването на трудов договор на кмета на Община – Велики Преслав от 22.06.2016 г., трудовото правоотношение на служителката е било прекратено считано от 01.07.2016 г., на основание чл.128а, ал.3 и чл.325, ал.1, т.3 от КТ, „ поради изтичане на уговорения срок „.

Въз основа на установените по-горе факкти, съдът достига до следните изводи: Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 164/18.02.2010 г. по гр.д. № 4656/2008 г., І г.о.; решение № 104/23.02.2010 г. по гр.д. № 453/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 634/20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/2008 г., ІІ г.о.; решение № 256/15.09.2011 г. по гр.д. № 1379/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 282/11.10.2011 г. по гр.д. № 360/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 53/19.03.2014 г. по гр.д. № 2907/2013 г., ІV г.о.; решение № 284/07.10.2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г., ІІІ г.о., решение № 22/31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 545/13.01.2012 г. по гр.д. № 1512/2009 г., ІV г.о. условията, при които може да се уговаря определен срок на трудовото правоотношение са изрично регламентирани в чл.68 от КТ и страните са длъжни да се съобразяват с тях. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл.68, ал.4 от КТ, като в пар.1, т.8 от ДР на КТ е регламентирано, че „ изключение „ по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, пазарани и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбата на чл.68 от КТ е императивна, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар.1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в него, т.е. обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат посочени конкретно в него, като длъжностната характеристика не би могла да замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Хипотезата „ извършване на определена работа „ касае работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „ срока „ за извършване на тази работа. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ и, по силата на договореността то се прекратява, без да е необходимо предизвестие, на основание чл.325, т.4 от КТ. Срокът на договора по чл.68, ал.1, т.2 от КТ за извършване на определена работа следва да се определя от съдържнието на трудовия договор, т.е. в сключения по този ред договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която е сключен. Това е така, защото за работника или служителя следва да съществува яснота – кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му – липсва уговорка за срок. Съгласно чл.67, ал.3 от КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изрично желание на работника или служителя, изразено писмено, което означава, че, освен документираното съгласно чл.119 КТ споразумение за промяна съдържанието на трудовото правоотношение е необходимо и съставянето на отделен одкумент, който да съдържа изричното желание на работника трудовия договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Това отклонение от общите правила е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен. То не е приложимо при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия договор и по-специално при уговарянето на срок за изпитване. Уговарянето на срок за изпитване няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни. Срокът на изпитване не е срок на действие на договора, тъй като с изтичането му трудовото правоотношение не се променя. Той е срок, в който едната или всяка от страните може, по своя собствена преценка, да прекрати трудовото правоотношение, с едностранно волеизявление. Прилагането на ограничението за превръщане на безсрочния трудов договор в срочен договор за определено време изисква: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно за изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, волеизявлението на работника или служителя да предхожда по време сключването на споразумение по чл.119 от КТ и същото да е различно от споразумението между страните по чл.119 от КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работодателя и работника или служителя споразумение по чл.119 от КТ. С това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. При трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за определен срок, следва да се съблюдават ограничителните норми по чл.68, ал.2 и ал.3 относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок. Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответния работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. Трудовият договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ е срочен, сключва се за срок до извършване на определена работа, поради което, когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.67, ал.1, т.1 от КТ, т.е. за неопределено време, то преобразуването му в договор със срок до извършване на определена работа може да бъде извършено само при писмено изразено желание на работника, съобразно изискването на чл.67, ал.3 от КТ.

В конкретната хипотеза се установи, че, съгласно трудовия договор между страните, той е бил сключен като срочен, на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, за извършване на определена работа, с модалитет – 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя, в рамките на който не е бил прекратен, с оглед на което, и на основание чл.71, ал.2 от КТ, с изтичането му е придобил статут на окончателно сключен, при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. В съдържанието на договора обаче не са посочени конкретните обективни обстоятелства и причини, съществуващи към момента на подписването му, обуславящи сключването му като срочен – до завършване на определена работа, нито крайната дата на завършване на работота, което, съобразно цитираната задължителна практика на ВКС, обосновава извод, че следва да се счита като сключен без уговорка за срок, т.е. – за неопределено време, а породеното от него трудово правоотношение – за безсрочно. В тази връзка, ответникът навежда доводи, че Семейно - консултативен център, гр. Велики Преслав, за чиито управител е била назначена жалбоподателката е създаден посредством финансиране от „УНИЦЕФ „, съгласно договор за финансиране от 17.04.2012 г., в който са определени срокът му на действие, размерът на финансирането и задълженията на Община – Велики Преслав. Предвид факта, че, съгласно този догвор СКЦ е имал за задача осъществяването на конкретни дейности за определен срок и възможността за продължаване на срока му, в трудовия договор на жалбоподателката не е бил записан срок, а е бил сключен до завършване на определена работа. С последващи анекси срокът на действие на договора за финансиране е бил удължен до 31.12.2015 г.. Поради липсата на яснота от страна на Община – Велики Преслав за продължаване на договора и след тази дата и липсата на средства за самостоятелно финансиране на проекта, е било взето решение за ограничаване действието му до 30.06.2016 г., поради която причина трудовият договор на жалбоподателката е бил трансформиран от такъв до задвършване на определена работа, в такъв с краен срок на действие, на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Действително, съобразно приложените по делото договор за финасиране № 110/17.04.2012 г. между „ УНИЦЕФ „ и Община – Велики Преслав и анекси към него, дейността на СКЦ следва да бъде определена като временна – до изтичане срока на договора за финансиране или до прекратяването му по предвидения в него ред. В самия договор и анексите към него обаче е бил фиксиран точно крайният срок на действието му, като първоначално определеният е бил известен на работодателя преди сключване на трудовия договор с жалбоподателката. Впоследствие, при продължаване действието на договора също е бил посочен краен срок, за който работодателят не е могъл да не знае, предвид факта, че е страна по него. Ето защо, съдът счита, че същият е могъл и е бил длъжен да посочи срок за извършване на възложената на жалбоподателката работа, както в първоначалния трудов договор, така и в последвалите допълнителни споразумения. Наред с това, е бил длъжен да отрази конкретните обективни обстоятелства и причини, съществуващи към момента на подписването му, обуславящи сключването му като срочен по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. А, след като не го е сторил и в сключения между страните договор липсват визираните задължитнелни елементи от съдържанието му, следва създаденото въз основа на него трудово правоотношение да се квалифицира като възникнало като безсрочно. Именно поради безсрочния характер на трудовото правоотношение, което не е променило естествоното си след подписване на допълнителните споразумения от 28.12.2012 г., 27.03.2013 г., 23.07.2013 г., 30.12.2013 г.01.09.2014 г., 30.12.2014 г., с допълнителното споразумение от 30.12.2015 г., в което е посочено, че договорът е за извършване на определена работа – до 30.06.2016 г., не е могла да бъде осъществена трансформация на това правоотношение от безсрочно в срочно при отсъствие на изискуемите по чл.119 от КТ предпоставки, а именно – писмено изразено волеизявление на работника, отправено до работодателя, което ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, волеизявлението на работника да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 от КТ и същото да е различно от споразумението по чл.119 от КТ, а не да се извлича от подписаното между страните споразумение по чл.119 от КТ. Предвид това и, че от материалите по делото не се установява жалбоподателката да е депозирала писмено искане или съгласие до работодателя, в което ясно и безусловно да е изразила воля за превръщане на безсрочния й трудов договор в срочен договор за определено време, като волеизявлението й предхожда подписването на допълнителното споразумение от 30.12.2015 г. и е обективирано отделно от него, намира, че трудовото правоотношение на служителката не е било изменено от безсрочно в срочно по чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до завършване на определена работа, а още по-малко в срочно по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с оглед изрично посоченото в него във връзка със срочността му, а именно „ извършване на определена работа „. Ето защо, заключава, че въззиваемият не е имал правно основание да прекрати трудовия договор на жалбоподателката при условията на чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради което уволнението й е незаконосъобразно и следва да се отмени, а искът й по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – да се уважи.

Що се касае до акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, предвид уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, че от документите по делото, изявленията на страните и показанията на разпитаните свидетелки се изяснява, че действието на договора за финансиране между „ УНИЦЕФ „ и Община – Велики Преслав е било продължено поне до края на 2016 г. и, че към датата на приключване на съдебното дирене не се доказва СКЦ – Велики Преслав да е прекратил дейността си, намира, че същият че се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Позовавайки се на изнесените фактически и правни доводи, приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което уволнението на жалбоподателката да бъде признато за незаконно, да бъде отменен актът за постановяването му и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, като въззиваемият бъде осъден да й заплати направените в първоинстанционното производство разноски – в размер на 470 лева – адвокатски хонорар. Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка бюджета на съдебната власт и държавна такса върху уважените искове, в размер на 60.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски във въззивното производство в размер на 470 лева – адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване в размер на 30.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 234/11.11.2016 г. по гр.д. № 371/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д.П.Н., ЕГН ********** и ОТМЕНЯ Акт за установяване прекратяването на трудов договор на кмета на Община – Велики Преслав от 22.06.2016 г., с който е постановено.

ВЪЗСТАНОВЯВА служителката Д.П.Н., ЕГН ********** на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност – управител на Семейно - консултативен център, гр. Велики Преслав.

ОСЪЖДА Община – Велики Преслав, гр. Велики Преслав, ул. ... № 58, представлявана от кмета А.Г. да заплати на Д.П.Н., ЕГН **********,***, деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 470.00 лева / четиристотин и седемдесет лева /.

ОСЪЖДА Община – Велики Преслав, гр. Велики Преслав, ул. ... № 58, представлявана от кмета А.Г. да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в размер на 60 лева / шестдесет лева /.

ОСЪЖДА Община – Велики Преслав, гр. Велики Преслав, ул. ... № 58, представлявана от кмета А.Г. да заплати на Д.П.Н., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 470.00 лева / четиристотин и седемдесет лева /.

ОСЪЖДА Община – Велики Преслав, гр. Велики Преслав, ул. ... № 58, представлявана от кмета А.Г. да заплати по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивно обжалване в размер на 30 лева / тридесет лева /.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок, считано от 07.02.2017 г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.