Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

Гр.Шумен, 17 Февруари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№159/2016г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД, и чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба до съда ищцата Г.А.З. излага, че по образувано пред ШРС гр.д.№31/2016 г., въз основа на подадена от ответника Н.В.Н. искова молба за делба на недвижим имот и недвижими вещи е предявила инцидентен установителен иск, отделено от съда и предмет на настоящото производство. Сочи, че имотът, предмет на исковата претенция е закупен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №... г. на ШРС, като продавачи по сделката са нейните родители Н. и А. Т.. Излага, че пари по тази сделка не били броени. Апартаментът бил строен от нейния свако и леля по майчина линия. Родителите ѝ придобили имота от тях, след което го прехвърлили на ищцата. Покупко-продажбата била привидна и прикривала истинската сделка, представляваща дарение на недвижимия имот. Излага, че жилището било построено от леля ѝ Б. Ц. П. и от свако и П.К.П.. По време на строителството на имота самите собственици активно участвали в построяването му, а родителите на ищцата участвали с труд и при изливането на основите и плочите и при покриване на покрива. Излага, че майка ѝ придобила жилището от сестра си през 1990 г. и ѝ изплатила при придобиването сумата от 25000 лв., които били спестявания на родителите ѝ. Между тях са си издавали разписки при изплащане на сумата и сочи конкретните дати и суми, посочени в разписките, като за част от сумите представя разписки за плащани на леля ѝ суми, лично от нея, за които твърди, че са представлявали помощ от нея към родителите ѝ. Цената, платена на леля ѝ за жилището била в размер на 46700 лв. Излага, че е подпомогнала родителите си, когато са придобивали собствеността му, а когато те прехвърляли правото на собственост на нея, не била заплащана цената, и страните по сделката подписали контра летр, разкриващо действителната им воля - дарение на имота. Ето защо моли да бъде проглА.а нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ..., като бъде признато за установено, че действителен е договорът за дарение на описания недвижим имот, както и че ищцата е едноличен собственик на имота.

Ответника Н.В.Н. е депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок, с който оспорва предявените искови претенции. Сочи, че е бил военнослужещ от 1979 г. до 2000 г., а от 2000 г. е преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Като военнослужещ бил получавал високо възнаграждение, видно от представените удостоверения, като излага, че за периода от септември 1979 г. до края на 1990г. е получил 58 418,48 лева, а до 31.12.1994г. е получил общо 324538,90 лв. През 1980 г. страните се преместили да живеят в гр. Ш., като със заповед от 22.06.1990 г. съпрузите закупили ведомствено жилище от МНО, представляващо апартамент № 104 със застроена площ от 40.71 кв. метра за сумата от 7948 лв. През 2000 г. продали този имот. На 23.01.1990 г. с Нотариален акт №.... лелята и свакото на ищцата - Б. Ц. П. и П.К.П. продали на Н.Ц.Т. процесния недвижим имот. През 1992 г. същият имот бил прехвърлен на ищцата, чрез възмездна сделка за сумата от 6900 лв. Ответникът излага, че с представените от ищцата 7 бр. разписки се цели доказване на нейно твърдение, че сделката, с която са придобили процесния имот е безвъзмездна. Сочи, че неговият баща му дарил лично за закупуване на жилището сумата от 3000 лв., а впоследствие и още 2000 лв. Излага, че според него сделката е възмездна, като сочи, че волята му да бъде вписан като купувач била продиктувана от обстоятелството, че предоставял периодично големи суми пари на ищцата, за да ги даде на своите родители за заплащане стойността на недвижимия имот, който представлявал и семейно жилище за съпрузите. Оспорва представените от ищцовата страна разписки и обратно писмо. Излага, че всички суми, които едва сега с изненада разбира, че ищцата вместо да дава на родителите си, които им продали етажа е давала на леля си е предоставил лично и единствено той и затова той е завел и дело за по-голям дял. Предвид изложеното, моли да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове.

Депозиран е отговор и от ответниците Н.Ц.Т. и А.З.Т., в който същите признават описаните в исковата молба обстоятелства и намират иска за основателен.

По отношение на откритото производство по оспорване автентичността на представените по делото обратно писмо и 6 броя подписани разписки. На първо място е необходимо да бъде направена преценка относно естеството на оспорените документи. Несъмнено е, че обратното писмо е диспозитивен документ, а разписките имат удостоверителен характер, и в този смисъл следва да се третират като частни диспозитивен и удостоверителни документ. Всеки такъв документ, ако е подписан, разполага с т.нар. формална доказателствена сила, проглА.а от разпоредбата на чл.180 от ГПК, а доколкото разписките са и удостоверителни притежават и материална такава относно сочените в тях, неизгодни за издателя си факти. Формалната доказателствена сила се отнА. единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Макар и оспорена, автентичността на документите не бе опровергана, а от назначената по делото съдебно – графическа експертиза се установява с категоричност, че подписите на лицата посочени, като техни автори в оспорените документи принадлежат на съответните лица. Съобразно чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на частен документ, носещ подписа на оспорващия, е негова. Ето защо оспорените документи следва да се признаят за истински, и не следва да се изключват от доказателствения материал по делото. Съгласно чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК съдът дължи произнА.не по истинността на оспорения документ като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория случай произнА.нето може да намери място в мотивите при зачитане или не на доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение / арг. от Тълкувателно решение №5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№5/2012 г., ОСГТК, Решение №135/03.06.2010г. по гр.д.№820/2009г. ІVг.о. на ВКС, Решение №66/25.04.2013г. по гр.д.№807/2012г. І г.о. на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК, Определение №251 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3506/2013 г., II г. о. Определение №236 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№3088/2013 г., II г.о./. При всяко положение, контролът върху изхода от производството по чл.193 ГПК може да се осъществи единствено по реда на въззивната проверка чрез обжалване на самото решение по съществото на спора. Ето защо, и предвид преобладаващата и задължителната съдебна практика, съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението за изхода от производството по чл.193 от ГПК.

По отношение на откритото производство по оспорване автентичността на седмата разписка с текст "На 20.ХІІ.1990г. Г. даде 1200 лв на Б. за жилището. Остават още 2000 лв", съдът констатира че под документа няма положен подпис, удостоверяващ авторството му, поради което и такъв документ не се ползва с формалната доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК, а се цени от съда свободно, и съобразно с всички останали събрани по делото доказателства. Предвид изложеното, и доколкото не е било необходимо откриване на производство по оспорване истинността на документа, определението за откриване на това производство следва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: На 23.01.1990г. бил сключен договор за покупко - продажба с Нотариален акт №.... на ШРС, по силата на който Б. Ц. П. и П.К.П. продават на Н.Ц.Т. собствения си недвижим имот - Трети жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда в гр.Ш., ул...., построена в бивш парцел Х - 502 от кв.25 по плана на гр.Ш., с избено, таванско помещение, идеални части от общите части, с описани граници и съседи, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.662.211.2.3 по кадастралната карта на гр.Ш., като в нотариалния акт е отразено, че имота е закупен за сумата от 7000 лева, които купувачката ще изплати на продавачите след получаване на заем от ДСК Ш. и не по - късно от една година от датата на сделката. В акта е записано още, че за обезпечаване вземането на продавачите се сключва законна ипотека в полза на продавачите върху продаваемия имот. От представените шест броя разписки е видно, че на 30.01.1990г. продавача Б. П. е заявила, че е получила от Н.Т. 21000 лева за покупко - продажба на жилище, и 10500 лева от Г.А. Н., на 04.02.1990г. от Н.Т. - 4000 лева, а от ищцата Г. Н. - 5000 лева, на 08.12.1990г. от Г. Н. - 1800 лева, на 11.12.1990 от Г. Н. -1200 лева. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №... г. на ШРС, на 15.12.1992г. Н.Ц.Т. и А.З.Т. продават на дъщеря си Г.А. Н. процесния недвижим имот, като в акта е отразено, че продажната цена от 6900 лева продавачите получили напълно и в брой от купувача. От представеното Обратно писмо с дата 15.12.1992г. е видно, че страните по последния договор за покупко - продажба са заявили изрично, че същия е привиден и прикрива договор за дарение на процесния имот. Декларирали са и, че продажната цена не е плащана. Първият и вторият ответник са били законни съпрузи, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 22.06.1980г., прекратен с Решение №1884/09.12.2015г. по гр.д.№1315/2015г. по описа на Районен съд Ш.. През процесния период бившите съпрузи са закупили и ведомствено жилище от МНО със Заповед №65/22.06.1990г. за сумата от 7948 лева, който апартамент в последствие е бил продаден с НА №...г. на нотариус А. А.. От разпита на свидетеля П.К.П. се установява, че през 1990 г. той и съпругата му продали апартамента си на сестрата на съпругата му - Н., за сумата от 46000 лева. Парите им били заплащани на части от купувачката /21000 и 4000 лева/ и от ищцата остатъка, като до края на 1990г. цената била изцяло заплатена, като парите били получавани от съпругата му и винаги били изготвяни разписки. Свидетелката Д.Р.В., съседка на ответниците Н. и А.***, заявява че знае, че през 1990г. Н. и А.*** за Г. от леля ѝ. Цената на имота била заплатена от спестявания на родителите на ищцата, и от ищцата, като и свидетелката дала 1000 лева на заем за покупката на жилището през 1990 г. Сочи изключителната спестовност на ответниците, както и частните им стопански инициативи по отглеждане на зеленчуци и животни, от които постъпвали значителни, странични от основните им доходи средства. Свидетелката излага още, че знае от Н.Т., че не е вземала пари от дъщеря си. Свидетелката Д.М.В. твърди, че ищцата и се е похвалила, че майкини ѝ и дарили жилището, което закупили от леля ѝ, и почерпила работния колектив за това. Свидетелят В. Н. Д. /баща на ответника Н.Н./ сочи, че през 1990 г. е дал на сина си 3000 лева за закупуване на апартамент, но не знае в последствие дали синът му е дал тези пари на ищцата, на леля ѝ или на майка ѝ. Свидетелят Х. В.Н. /брат на ответника Н.Н./, твърди че бившите съпрузи решили да си закупят жилище през 1990 - 1992г., за което баща му е дал около 3 - 4 хиляди лева. От показанията на свидетеля К.Г.К се установява, че свидетеля е чувал от Н.Н., че баща му е помогнал с пари за закупуване на жилището в Шумен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи. На първо место следва да се изтъкне, че съобразно доктрината и съдебната практика, включително и такава постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение №763/04.02.2011г. по гр.д.№356/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./, е без значение времето на съставяне на обратното писмо, разкриващо симулативността на сделката - преди, след или заедно с явния договор. В тази насока са ирелевантни и възраженията на ответната страна, касателно достоверната дата на обратното писмо, която съобразно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК следва да се приеме за датата на представяне на документа по настоящото дело. В конкретния случай обратният документ, съдържащ изявленията на страните с цитираното по-горе съдържание е насочен срещу неучаствалия в процесния договор за покупко-продажба и неподписал обратния документ съпруг - ответникът Н.Н., поради което и последния е имал възможността да оспори симулацията с всички доказателства. Както от ангажираните свидетелски показания, така и от останалите събрани по делото доказателства, не се установяват правозащитните възражения на ответника за действителността на атакуваната покупко - продажба от 1992г., и че цената е била заплатена съобразно удостовереното в документа. Показанията на ответните свидетели са непрецизни, не сочат пряко на осъществена продажба, не е ясно нито колко точно пари са били събрани от ответника, нито дали, на кого и с какво намерение са били платени, с ниска степен на достоверност са, предвид близкото родство, а освен това не се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Установено е, че по - голямата част от покупната цена за имота при закупуването му през 1990г. е платена от родителите на ищцата - 26000 лева, а остатъка от ищцата. Независимо от горното, дори и да се допусне частично парично участие на съпруга при първоначалното закупуване на имота от лелята на ищцата /каквото съдът намира, че не е надлежно установено/, то е ирелевантно за настоящия спор, доколкото същото би могло да обоснове единствено облигационни претенции на ответника, и е неотносимо към валидността на последващата сделка. Оспорващия правото ответник, следва да изчерпи всичките си правоизключващи, правоунищожаващи и правопогА.ващи възражения във висящия процес под угрозата от преклудирането им, а надлежни такива не са били въведени в хода на делото. Не се твърди, нито установява персонална симулация, или нищожност на друго основание, както на предходната сделка, с която родителите на ищцата са закупили имота, така и на последващата прикрита сделка - дарение на ищцата. Ето защо следва да се приеме, че привидността на договора за продажба от 15.12.1992г. е категорично установена - страните не са желаели да се породят правните последици на привидната сделка - покупко - продажба на недвижимия имот, а тези на прикритата - дарение. Налице са условията за валидност на дисимулираната сделка – договора за дарение, спазена е нотариалната форма по чл.18 от ЗЗД, и е налице съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречи на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено, съобразно чл.17, ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното договорът за покупко - продажба следва да се обяви за нищожен, а договорът за дарение - за действителен.

С оглед уважаване на първите две искови претенции, основателен се явява и иска по чл.124 от ГПК вр. чл.22, ал.1 от СК. Придобивайки правото на собственост върху имота въз основа на дарение, ищцата е станала едноличен собственик на имота съобразно чл.22, ал.1 от СК вр.§4 от ПЗР на СК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Н.В.Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 5255,58 лева, за които другите ответници - Н.Ц.Т. и А.З.Т. не следва да носят отговорност, доколкото не са дали повод за завеждане на делото и признават иска, съобразно чл.78, ал.2 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника Н. за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищцата, доколкото съобразно действащата и към момента на плащането, и към настоящия момент разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на всеки един от предявените искове /97214,20 лева/, предвижда минимално възнаграждение в размер на 3446,43 лева, а платеното по настоящото производство е в размер на 2030 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛА.ВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко - продажба сключен на 15.12.1992г. с Нотариален акт №... г. на ШРС, по силата на който Н.Ц.Т. с ЕГН ********** и А. З.Т. с ЕГН ********** продават на дъщеря си Г.А. Н. с ЕГН **********, собствения си недвижим имот, представляващ - 1/третият жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в бившият парцел Х - 502 от кв.25 по плана на гр.Ш., находящ се на ул..../ югозападното избено помещение, 3/югоизточно таванско помещение, обособено в отделна таванска клетка, 4/ 1/4 ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, с описани граници и съседи, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.662.211.2.3 по кадастралната карта на гр.Шумен, за сумата от 6900 лева, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като привиден, прикриващ договор за дарение.

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Н.Ц.Т. с ЕГН ********** и А. З.Т. с ЕГН **********, като дарители и Г.А. Н. с ЕГН **********, като дарен, договор за дарение на собствения на дарителите недвижим имот, представляващ - 1/третият жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в бившият парцел Х - 502 от кв.25 по плана на гр.Шумен, находящ се на ул..../ югозападното избено помещение, 3/югоизточно таванско помещение, обособено в отделна таванска клетка, 4/ 1/4 ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, с описани граници и съседи в Нотариален акт №... г. на ШРС, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.662.211.2.3 по кадастралната карта на гр.Шумен, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н. с ЕГН **********, ЧЕ Г.А.З. /Н./ с ЕГН ********** е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН собственик на следния недвижим имот: 1/третият жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в бившият парцел Х - 502 от кв.25 по плана на гр.Ш., находящ се на ул..../ югозападното избено помещение, 3/югоизточно таванско помещение, обособено в отделна таванска клетка, 4/ 1/4 ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, с описани граници и съседи в Нотариален акт №... г. на ШРС, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.662.211.2.3 по кадастралната карта на гр.Ш..

ОСЪЖДА Н.В.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.З. /Н./ с ЕГН **********, сумата от 5255,58 лева /пет хиляди двеста петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.11.2016г. по гр.д.№159/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, САМО в частта с която е открито производство по оспорване автентичността на представена от ищеца разписка с текст "На 20.ХІІ.1990г. Г. даде 1200 лв на Б. за жилището. Остават още 2000 лв" /находяща се на лист 127 от делото/.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.2 във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника Н.В.Н. оспорване на истинността на представените от ищеца Г.А.З. - Контра летър /обратно писмо/ от 15.12.1992г. /находящо се на лист 121 от делото/, Разписки от 30.01.1990г. за 21000 лева, от 30.01.1990г. за 10500 лева, от 04.02.1990г. за 4000 лева, от 04.02.1990г. за 5000 лева, от 08.12.1990г. за 1800 лева, и от 11.12.1990 за 1200 лева /л.124 - л.126/, в частта относно авторството на подписите положени под документите.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: