Р Е Ш Е Н И Е № 57

гр. Шумен, 18.05.2016 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. т. д. № 115 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 269 от 21.12.2015 г., постановено по г. д. № 183 по описа на Великопреславския районен съд за 2014 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил „Енерго-про мрежи” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ..., В... ..., представлявано заедно от всеки двама от четири- ма членове на Управителния съвет – П.Т., П.В., М.Б. и Н.Й.Н. да заплати на „Ч. 2008” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В..., представлявано от управителя Р.Д.Ч. на основание чл.50, изр.1 от ЗЗД сумата от 5 519.09 лв., от които главница 5 000.00 лв. представляваща част от дължимото на ищеца обезщетение в размер на 151 406.00 лв. за претърпени от него на 05.04.2013 г. имуществени вреди, причинени от вещ – електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество и мораторна лихва върху претендираната от ищеца главница в размер на 519.09 лв. за периода от 06.04.2013 г. до 13.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04. 2014 г. до окончателното и изплащане С решението „Енерго-про мрежи” АД е осъдено да заплати на „Ч. 2008” ЕООД, направените от него деловодни разноски в размер на 1 892.90 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „Алианц България”, ЕИК *** на страната на ответника „Енерго-про мрежи” АД.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът в първоинстанционното производство „Енерго-про мрежи” АД, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно, необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В хода на процеса ищецът не успява да докаже, че вредите са произтекли от електроразпределителната мрежа и присъединителните съоръжения. Районният съд е приел, че провисването на проводниците се дължи на проявена небрежност от страна на „Енерго-про мрежи” АД, без да съобрази, че провисването съгл. чл.530, т.7 и чл.634, ал.1 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на елек- трическите уредби и електропроводните линии. Районният съд не се е съобразил със събраните в хода на процеса доказателства за метеорологичната обстановка, от които е видно, че в случая се касае за природно бедствие, а не на виновното поведе- ние на „Енерго-про мрежи” АД. Причината за настъпване на вредата е непреодоли- ма сила, а не вещта, собстевност на „Енерго-про мрежи” АД. Ищецът не бил представил доказателства, от които да се установи, че е осъществявал дейността си съгласно Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки. Моли съда да отмени обжалва- ното решение и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца и да му присъди направените деловодни разноски в двете инстанции. В съдебно заседание поддържа въззивната си жалба, чрез процесуалния си представи- тел юрисконсулт М.Х..

Въззиваемата страна – „Ч. 2008” ЕООД гр. В. в отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ад. И.К. ***, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Моли да бъдат присъдени направените от него разноски във въз- зивната инстанция.

Третото лице – помагач на страната на ответника - помагач ЗАД „Алианц България” не е подало писмен отговор на въззивната жалба. Редовно призовано не изпраща представители и не депозира становища по въззивната жалбата на„Енерго-про мрежи” АД.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от “Ч. 2008” ЕООД срещу „Енерго-про мрежи” АД. Ищецът твърди, че на 05.04.2013 г. в следствие на пожар е увредена притежаваната от дружеството сграда – едноетажен склад, масивна конструкция със застроена площ от 274.32 кв. м., находяща се в гр. В., ул. .... Нанесените в резултат на пожара щети по сградата, оценени от вещо лице в производството по чл.208 от ГПК – ч.г.д. № 557/2013 г. на ВПРС са в размер на 44 932.00 лв. Пожарът е унищожил и движими вещи намиращи се в сградата и собственост на дружеството – материални запаси, дълготрайни материални активи др., които са оценени от вещото лицев производството по чл.208 от ГПК общо в размер на 106 474.0 лв. Непосредствената причина за пожара е пренапрежение, предизвикано от възникнало късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа. Ищецът е поканил ответното дружество да заплати причинените му вреди. В посочения от ищеца срок ответникът не е заплатило причинените му вреди. С оглед на това ищецът предявява иск ответникът да му заплати сумата от 5 519.09 лв. от кои- то главница в размер на 5 000.00 лв. представляващо част от дължимото обезщетение за вреди в размер на 151 406.00 лв., ведно със мораторната лихва върху търсената сума за периода от 06.04.2013 г. до 13.04.2014 г. в размер на 519.09 лв., която е част от мораторната лихва за същия период в размер на 15 718.72 лв., върху 151 406.00 лв., както и законната лихва върху претендираната главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът в представения отговор по чл.131 от ГПК и в съдебното заседание пред районния съд, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск, като счита че е неоснователен. Не оспорва обстоятелството и заявява, че ищецът е клиент на „Енерго-про продажби” АД и „Енерго-про мрежи” АД за имот, представляващ склад за билки , намиращ се в гр. В., ул. ..., с клиентски № ...327 и абонатен № ....297. Посочва, че ищецът не е представил доказателства, че преди възникването на пожара е осъществявал дейността си съобразно Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складове за билки. Ищецът се е забавил с подаването на сигнала за пожара, с оглед на което ответника счита, че е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Въз основа на направеното от ответника искане, ВПРС с Определение № 513 от 29.12.2014 г. е конституирал ЗАД „Алианц България”, ЕИК *** като трето лице-помагач на ответника. В депозираното от третото лице становище предявените искове се оспорват по основание и размер.

От събраните в хода на процеса писмени доказателства и заключенията на назначените от ВПРС съдебни експертизи се установява, че на 05.04.2013 г. около 20.00 ч. възниква пожар в склад за билки находящ се в гр. В., ул. .... Имотът е собственост на „Ч. 2008” ЕООД. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва и обстоятелството, че „Енерго-про мрежи” АД има лицензия за дейността разпределение на електрическата енергия, експлоатира, управлява, поддържа, разширява, реконструира и модернизира електропреносната мрежа на територията на Община В., обл. Ш.. Т. е. елек- тропреносната мрежа в гр. В. е под надзора на ответното дружество. Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че „Ч. 20 08” ЕООД е клиент на ответното дружество и съответно страна по правоотноше- ние във връзка с предоставени от „Енерго-про мрежи” АД услуги „достъп до електроразпределителната мрежа” и „пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа” на ответника за горепосочения недвижим имот, с клиентски № ...327 и абонатен № ....297.

Необходимата сума за възстановяване на сградата в състоянието преди по- жара е в общ размер на 44 932.52 лв. Стойността на намиращите се в склада движими вещи: машини, съоръжения, материали и продукция, които са изгорели напълно или са повредени и негодни за употреба е в размер на 116 309.93 лв. Причината за възникване на пожара в склада е авариен режим в пусково-регулиращата апаратура на луминесцентно осветително тяло (ЛОТ) в сградата, вследствие на пренапрежение, предизвикано от възникнало непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа, настъпило вследствие допира на проводниците поради силния вятър. Полученото вследствие на късото съединени пренапрежение е довело до пробив в кондензаторите на ЛОТ. Маслото в кондензатора е достатъчно след изтичане и попадане върху горимите материали в склада за билки да предизвика пожар. Без значение е обстоятелството дали ЛОТ е имало разсейва- тел или не към момента на пожара. Разсейвателят има значение за предпазване на осветителното тяло от външни въздействия, но не дават защита от пренапрежение, както е в настоящия случай. В склада по времето на неговата експлоатация не са констатирани нарушения на противопожарните правила. Но той не е съответствал на разпоредбите на Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки.

Размера на законната лихва за забава върху претендираната от ищеца сума от 5 000.00 лв. за периода от 06.04.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.04.2014 г. е в размер на 520.60 лв.

Пред районният съд са разпитани трима свидетели. Свидетелите М.С.М. и Т.Д.Т. и двамата от гр. В. заявяват, че вечерта преди пожара е имало спиране на тока след което отново е бил включен. Имало е силен вятър. До склада за билки на „Ч. 2008” ЕООД свидетелите са наблюдавали допир на жиците, при което са изпускали искри.

Свидетелят С.Й.С., работи в „Енерго-про мрежи” на длъжност „отговорник мрежовми и измервателен район”, като отговаря за териториите на общините В. П. и В.. Свидетелят заявява, че през нощта на пожара няма регистрирана авария. На този ден е имало буря и по сигнал на пожарната служители на дружеството са отишли до имота за да обезопасят и изключат захранването, каквато е била обичайната практика.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на част от дължимото обезщетение за претърпени от ищецът имуществени вреди, причинени от вещ – електропреносната мрежа, която се намира под надзор на ответното дружество. Предявените от „Ч. 2008” ЕООД комулативно, обективно съединени искове са с правно основание чл.50, изр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими. Разгледани по същество са основателни поради следните съображения:

Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произхождащи от каквито и да са вещи отгонварят солидарно техните собственици и лицата под чийто надзор се намират същите. Анализа на текста показва, че за да възникне отговорността по реда на чл. 50 от ЗЗД следва да са налице комулативно следните предпоставки: наличие на вре- да, вредата да е произлязла от вещ, която да е собственост или под надзора на лицето, от което се търси отговорност, вредата да произтича от вещта, да е резултат от нейните свойства, без да е въздействано върху нея от страна на физическо лице. Наличие на връзка между вещта и вредата.

В конкретния случай е безспорно, че ищецът вследствие на избухването на пожара е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване и повреждане на притежавано от него движимо и недвижимо имущество. Стойността на нанесените вреди е в общ размер на 161 242.45 лв. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че вредите са произлезли от електроразпределителна- та мрежа в резултат на нейните свойства, към който резултат е неутрално човешкото поведение. Електропреносната мрежа, предвид предоставената лицензия, е под надзора на ответното дружество. Причината за пренапрежението в ЛОТ, довело до пробив на масления кондензатор, е причинено от късото съединение в уличната електропреносна мрежа, настъпило вследствие допира на проводни- ците. Допира е вследствие на силния вятър. Но силният вятър не и непреодолима сила. Непреодолимата сила е такова събитие от извънреден характер, което не може да бъде предвидено или предотвратено с никакви мерки (чл.306, ал.2 от ТЗ). Силният вятър е обстоятелство, което може да бъде предвидено и ответното дружество да осъществи адекватни мерки при опериране с електропреносната мрежа. В настоящия случай ответникът очевидно е бездействал и не предприел необходими- те мерки които да предотвратят допира на проводниците при силен вятър.

Събраните в хода на процеса доказателства не дават основание на съда, в настоящия му състав да приеме наличието на принос от ищеца за настъпването на вредоносния резултат. По време на експлоатацията на склада не са констатирани нарушения на противопожарните правила. Изискванията визирани в Наредба № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки са свързани с качествената на които следва да отговарят билките при тяхното приемане, обработката, опаковката и съхранение билки- те в тях, експедиранетото им, документацията която следва да се води в склада, както и възможността за провеждане на ефикасен контрол върху дейността осъществявана в него, но не и с противопожарните изисквания на които следва да отговаря сградата.

Предвид гореизложеното налице е хипотезата визирана в чл.50, изр.1 от ЗЗД. На ищеца са нанесени имуществени вреди, които са причинени от електропреносната мрежа, която е под надзора на ответното дружество. Не са налице обстоятелства, които да освобождават от отговорност ответника. Следователно предявения от ищеца иск на основание чл.50, изр.1 от ЗЗД за сумата от 5 000.00 лв., представляваща част от дължимото му обезщетение в размер на 161 242.45 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи. Предвид основателността на главната претенция за имуществени вреди основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 519.09 лв. за периода от 06.04.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.04.2014 г. С оглед на това Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалва- ното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 от ЗЗД на въззиваемия следва да се присъдят на- правените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 750. 00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 269 от 21.12.2015 г., постановено по г. д. № 183 от 2014 г. по описа на Великопреславския районен съд.

Осъжда „Енерго-про мрежи” АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В..., район ... представлявано заедно от всеки двама от четирима членове на Управителния съвет - П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц. да заплати на „Ч. 2008” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. В..., представлявано от управителя Р.Д.Ч. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България”, ЕИК ***, като трето-лице помагач на страната на „Енерго- про мрежи” АД.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.