Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 52

Гр.Шумен 04.05.2016 г.

 

      Шуменският окръжен съд в открито заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Румяна Райкова

При участието на секретар Д.А., като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В.търг.дело № 103 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

      Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. (предишно наименование „Ти Би Ай кредит”) срещу решение № 1869 от 07.12.2015 г. по търг. дело № 3130/2014 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените от жалбоподателя – ищец в първата инстанция срещу ответника П.Т.И. иск, квалифициран от първата инстанция с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 4 от ЗПК за заплащане на сумата от 3346,26 лв непогасена главница по договор за кредит, и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1432,21 лв обезщетение за забава върху главницата за периода 15.08.2008 г. – 04.06.2013 г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивния съд да го отмени, като уважи претенциите на ищеца. Оспорва разпределянето от първоинстанционния съд в тежест на доказване от ищеца на приемането от ответницата И. на наследството на нейния наследодател – заемател по договора за заем. Позовава се на съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, според която в тежест на наследника е да докаже приемане на наследството по опис или отказ от наследство.

      Въззиваемата страна в подаден отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК оспорва жалбата.

      Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

      Пред първата инстанция ищецът „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. (предишно наименование „Ти Би Ай кредит”) е предявил срещу ответницата П.Т.И. иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3346,26 лева – претендирана непогасена главница по договор за потребителски кредит, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.08.2008 г. – 04.06.2013 г. Ищецът излага, че е предоставил на наследодателя на ответницата – Т.И.Д., потребителски кредит в размер на 3000 лева, а заемателят се задължил да върне сумата на 23 месечни погасителни вноски по 167,37 лева, като общото парично задължение на заемателя по договора за кредит възлизало на 4015,50 лева. Заемателят погасил само първите четири вноски, като неплатената част от задължението му възлизала на 3346,26 лева. Освен това, според ищеца, наследодателят на ответницата дължал и обезщетение за забава в размер на 1432,21 лева за периода от 15.08.2008 г. до 04.06.2013 г., като се позовава на чл. 3 ал. 3 от общите условия към договора. На това основание ищецът прави искане съдът да осъди ответницата като наследник на заемателя да заплати сумата от 3346,26 лева дължима сума по договор за потребителски кредит, сумата от 1432,21 лева обезщетение за забава, и законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

      Назначеният на ответницата по реда на чл. 47 от ГПК особен представител прави възражение за недоказаност от страна на ищеца на приемането на наследството от ответницата.

      Въззивният съд като се запозна със становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази следното:

      По делото няма спор относно фактите. Безспорно е установено сключването на договора за кредит между дружеството ищец и наследодателя на ответницата Т.И.Д., и предоставянето на последния на сумата от 3000 лева. Установени са и клаузите на договора, съгласно приложено копие от него в първоинстанционното дело. Установено е плащането от длъжника по договора на четири месечни вноски за месеците април, май, юни и юли 2008 г. Длъжникът по договора е починал на 14.11.2009 г., като негов единствен наследник е ответницата П.Т.И..

      Спорният въпрос е за тежестта на доказване на приемането на наследството от ответницата по реда на чл. 49 ал. 2 от ЗН, приемане по опис или отказ от наследство. Ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, за да обоснове презумпция за приемане на наследството, след като не е доказано приемането му по опис или отказ от наследство. Представителят на ответницата, без да релевира твърдение за неприемане на наследството, приемане по опис или отказ от него, оспорва доказаността на приемането. Шуменският районен съд в доклада си е вменил в тежест на ищеца доказването на приемането на наследството от ответницата.

      Шуменският окръжен съд не споделя това становище. Разпоредбата на чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК задължава ответника с отговора си да направи своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. След като ответникът оспорва своята материалноправна легитимация като длъжник по договора за кредит, той следва да направи конкретни правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, чието доказване е в негова тежест. Възражението за неприемане на наследството е правоизключващо възражение, тежестта за доказването на което е на ответника. Само по себе си, възражението на ответника за недоказаност на приемането на наследството не е надлежно възражение по смисъла на чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК, ако не е придружено със съответното материалноправно твърдение за неприемане на наследството, приемането му по опис или отказ от наследство. Липсата на такова материалноправно твърдение от представителя на ответницата прави възражението негодно да породи процесуален спор относно приемането или не на наследството и съответно да включи това обстоятелство в предмета на доказване по делото.

      Предвид така изложените съображения, въззивният съд приема, че приемането на наследството не е оспорено от представителя на ответницата по надлежния ред със съответно насрещно материалноправно твърдение, нито е доказано приемането на наследството по опис или отказ от наследство. Поради това, съдът приема за доказана материалноправната легитимация на ответницата П.Т.И. като наследник на заемателя по договора за кредит с „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С., и съответно като длъжник по този договор. Изискуемостта на вземанията по договора е настъпила на датата на последната дължима вноска – 15.03.2010 г. Съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, на каквато се позовава ищецът, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. Поради това, длъжникът по кредита е изпаднал в забава на 16.03.2010 г., деня следващ датата на последната дължима вноска по кредита.

      По отношение размера на претендираните вземания, съдът намери предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за частично основателен. Безспорно е установена получената сума по договора за кредит в размер на 3000 лева, което съставлява главницата на задължението на ответницата. Кредитът е дължим на 24 равни месечни вноски по 167,31 лева. Съобразно размера на главницата от 3000 лева и при липса на доказателства за друга поредност на удовлетворяване на вземанията, съдът приема, че от месечната вноска, сумата от 125 лева е за плащане на задълженията по главницата. Тъй като длъжникът по договора е заплатил 4 месечни вноски, от главницата от 3000 лева следва да се приспаднат 500 лева като изплатени. Размерът на задължението на ответницата към ищеца по главницата на договора за кредит е 2500 лева.

Сумата над главницата от 3000 лева е лихва, прикрита като увеличен размер на дължимата за плащане сума. Тук следва да се отбележи, че некоректно и в противоречие със задължението си за добросъвестно поведение по чл. 12 от ЗЗД, кредиторът не е посочил в изготвения от него договор за кредит лихвения процент, размера на лихвата за периода на кредита и каква част от всяко плащане е за погасяването на лихвата. Независимо от това, вземането над сумата от 3000 лева, представляващо лихва, е погасено поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, каквото възражение е направено от представителя на ответницата в отговора пред първата инстанция. Вземането е станало изискуемо в пълния му размер на 15.03.2010 г., а искът е предявен на 06.06.2013 г., след изтичане на тригодишния давностен срок.

      Претендиранцията за вземането в размер на 1432,21 лева е частично основателна за сумата от 773,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лева за периода от 07.06.2010 г. до 06.06.2013 г. В останалата част вземането следва да се счита погасено поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД. Независимо от квалификацията му като обезщетение за забава, това вземане има характер на лихва, като нейното плащане при забава се съдържа и като клауза в общите условия и за нея следва да се прилагат предвидените в ЗЗД кратки давностни срокове.

      Според уважената част от исковите претенции, в тежест на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева.

      Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

     

      ОТМЕНЯ решение № 1869 от 07.12.2015 г. по гр. дело № 3130/2014 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. (предишно наименование „Ти Би Ай кредит”) срещу П.Т.И. иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 4 от ЗПК до размер 2500 лева непогасена главница по договор за кредит, и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД до размер 773,05 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.06.2010 г. до 06.06.2013 г., И ВМЕСТО ТОВА В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

      ОСЪЖДА П.Т.И. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, да заплати на  „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. ЕИК ***, седалище и адрес на управление№ гр. ... сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 06.06.2013 г. до окончателното изплащане.

      ОСЪЖДА П.Т.И. да заплати на  „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. сумата от 773,05 лева (седемстотин седемдесет и три лева и пет стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лева за периода от 07.06.2010 г. до 06.06.2013 г.

      ОСЪЖДА П.Т.И. да заплати на  „Транзакт Юръп” ЕАД гр. С. разноски по делото за двете инстанции в размер на 900 лева.

      Потвърждава решението в останалата част.

      Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.