Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. Шумен, 09.12.2016 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар С.М., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 98 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон „...”, пл. „...”, № 7 чрез ад. С.Р.Т. и/или ад. Е.Й.Й. от АК гр. София против „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, „... № 0, ет.3, ап.3, представлявано от управителя ...К.М.М.. Ищецът твърди, че на 22.03.2007 г. между него и Д.Й.Д. е сключен договор за банков кредит № 1827, по силата на който ищецът е предоставил на физическото лице банков кредит в размер на 60 000.00 лв. при условията уговорени в него. Кредитът е следвало да бъде погасен на 20.03.2017 г. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал точно задълженията си по кредитния договор и изразеното желание за преструктуриране на задълженията между ищеца, Д.Й.Д. и ответникът на 24.11.2009 г. е подписан договор за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг към договора за кредит. Ответникът е приел прехвърления му недвижим имот, като вместо да плати уговорената цена за него на основание чл.101 от ЗЗД е встъпил като солидарен длъжник в дълга по кредита със съгласието на ищеца. Ответникът е поел задължение да изпълни останалата част от задължението на кредитополучателя по кредитния договор. Поради неплащане на вноските по кредита в уговорения срок, вземанията на банката, произтичащи от кредитния договор са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът е уведомен с нотариална покана, получена по реда на чл.47 от ГПК. С нея той е поканен да погаси доброволно задълженията по кредитния договор в седмодневен срок. Поради неплащане от страна на ответника, банката е предприела действия за събирането му по реда на заповедното производство - чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. В резултат на това ШРС е издал срещу кредитополучателя и ответника, заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 2315/2015 г., като те са осъдени да заплатят солидарно следните суми: главница – 26 096.45 лв., дължими лихви за периода от 20.09.2013 г. до 06.09. 2015 г. – 6 541.05 лв. и разноски по делото от които 652.75 лв. държавна такса и 1 223.47 лв. – адвокатско възнаграждение. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК банката е предявила настоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответника в общ размер на 32 637.50 лв., от които главница –26 096.45 лв. и дължими лихви в размер на 6 541.05 лв., включващи лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2013 г. до 06.09. 2015 г. в роазмер на 5 891.54 лв. и наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2013 г. до 06.09.20 15 г. в размер на 649.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 07.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото и по предходното заповедно производство.

Ответникът оспорва предявения иск, счита го за допустим, но за неоснователен. Твърди, че нотариалната покана не му е връчена по надлежния ред, като вследствие на това до него не е достигнало волеизявлението на банката, че счита отпуснатия кредит за предсрочно изискуем, поради което не е настъпила предсрочната му изискуемост. Позовава се на нищожност на процесния договор за банков кредит № 1827/22.03.2007 г. за всички клаузи в частта регулираща последиците от неизпълнението на основание чл.143, т.5 и т.9 във вр. с чл.146 от ЗЗП, във вр. с чл.12 от действащия към момента ЗПК, както и на основание чл.14 от ЗПК (отм.). Нарушена е и Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм.), тъй като е договорено капитализиране на лихви. Счита, че удостоверените размери на за- дължението са неверни, предвид осъществяваните от ищеца запори на вземания по сметките му, а също така и поради обстоятелството, че ищецът е упражнил правото си по чл.16 от кредитния договор да прихваща суми, представляващи вземания на кредитополучателя Д.Д. от други негови сметки открити в банката

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си претенция, чрез процесуалните си представители ад. Е.Й. и ад. В.Б. от АК гр. София.

Ответникът „НСП АТ” ЕООД, чрез процесуалния си представител ад. Т.Я. ***, поддържа изразеното в отговорите си становище за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 22.03.2007 г. между ищеца и Д.Й.Д., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за банков кредит № 1827, съгласно кой- то банката му е предоставила ипотечен кредит в размер на 60 000.00 лв. за ремонт и преустройство на недвижим имот (чл.чл.1, 2 и 3 от договора). За ползване на предоставеният кредит кредитополучателят е дължал на банката лихва в размер на базов лихвен процент от 4.26% годишно плюс надбавка в размер на 3.04% годишно или годишна лихва в общ размер на 7.30%. Кредитът е следвало да бъде погасен, чрез заплащане на анюитетни погасителни вноски, считано от 23.03.2007 г. до 20. 03.2017 г. – чл.4 от договора. Краен срок за погасяване на кредита е 20.03.2017 г. – чл.7 от договора. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху самостоятелен жили- щен имот – масивна триетажна сграда и подобрения застроени в поземлен имот с кадастрален № 924 по плана на земеразделяне на гр. Велики Преслав. В чл.16.1 от договора изрично са посочени случаите на неизпълнение на договора, при които банката може да пристъпи към принудително изпълнение. В чл.16.1.1 е предвидена възможността банката да предприеме принудително събиране на вземанията си по кредитния договор в случай, че кредитополучателят не изпълни някое от предвидените в него условия или допусне просрочие на погасителна вноска по кредита.

На 24.11.2009 г. между ищецът, кредитополучателят и ответникът е сключен договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг № ...2009 г. на нотариус Свет- лозар Николов, с район на действие РС-В. Преслав, с рег. № 592 на НК. Договорът е вписан в Службата по вписванията в гр. В. Преслав – вх. рег. № 2871 от 24.11.20 09 г., Акт № .../2009 г.

Съгласно чл.І, т.1 от договора Д.Й.Д. е прехвърлил на „НСП-АТ” ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ масивна три- етажна сграда с предназначение почивна база със застроена площ от 163 кв. м., съгл. документ за собственост и с посочена застроена площ 125 кв. м. по скица № Ф02162 от 01.03.2007 г. от ОСЗГ гр. В. Преслав, построена в поземлен имот № 500024 – изключителна държавна собственост в землището на гр. В. Преслав в ме- стността „Кариерата”, с площ 250.636 дка. за сумата в общ размер на 56 253.27 лв. Вместо плащане на същата сума като цена на прехвърления имот и срещу вземане- то си в този размер Д.Й.Д. приема „НСП-АТ” ЕООД като солидарен съдлъжник по договор за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. Към да- тата на сключването на договора задължението на Д.Й.Д. по договора за ипотечен банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. е в общ размер на 56 253.27 лв., от които сумата от 47 907.37 лв., представляваща дължим остатък по редовна главница от усвоения кредит; сумата от 3 971.50 лв., представляваща общия размер на дължимите, но незаплатени месечни вноски за периода от 20.02.2009 г. до 24.11.2009 г. и сумата от 4 374.40 лв., представляващи общия сбор от договор- ни лихви и лихви за забава върху неизплатените месечни вноски с натрупването им за периода от 20.02.2009 г. до 24.11.2009 г.

Ответното дружество се е съгласило и приело прехвърления му недвижим имот, като вместо да плати уговорената цена от 56 253.27 лв. за него, встъпва като солидарен съдлъжник заедно с Д.Й.Д. и приема да изпълня- ва задълженията му към банката по договора за банков кредит № 1827 от 22.03. 2007 г. В чл.І, т.3 от договора са посочени условията на кредитния договор, а имен- но размер – 60 000.00 лв., платим на месечни анюитетни вноски на всяко двадесето число на съответния месец и годишен лихвен процент за периода от 22.03.2007 г. до 20.03.2017 г. в размер на базов лихвен процент от 4.26% годишно плюс надбавка в размер на 3.04% годишно или в общ размер на 7.30% годишно. При неизпълнение на кредита, съгласно условията на договора за кредит за срока на забавата се заплаща лихва по чл.4.3 от договора за кредит.

Ищецът е дал съгласие за встъпването в дълга и е приел като солидарен длъжник „НСП-АТ” ЕООД в изпълнението на задълженията по договор за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. – чл.І, т.4 от договора. В договора се съдържа изричната уговорка (чл.І, т.8), че банката има право да получава изпълнение на задълженията и от кредитополучателя и от ответното дружество в условията на солидарна отговорност.

С нотариална покана рег. № 5695 от 29.07.2015 г., том 2, акт № 70 на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК от ищеца до ответника, последният е уведомен в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит № 18 27 от 22.03.2007 г., че е допуснато просрочие по кредитния договор, като към 17. 07.2015 г. задължението е в размер на 31 907.77 лв., от които главница – 26 096.45 лв. и дължими лихви – 5 811.32 лв. Поради нарушаване на договора, кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.03.2014 г. С оглед на това ответникът е поканен в седмодневен срок от получаване на нотариалната покана да погаси доброволно задължението в пълния му размер, ведно с начислените до датата на плащането лихви по договора. Ищецът е предупредил ответника, че при непогасяване на задълженията по кредитния договор ще реализира правата си по реда на чл.417 от ГПК във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поканата връчена на адреса на управление на ответника, посочен в договора от 24.11.2009 г. – гр. Шумен, ул. „...”, № 13, ап.30, чрез залепване на уведомление за получаване на нотариалната покана на 06.08.2015 г. От направената служебно справка в Търговския регистър се установява, че до 30.11.2015 г седалището и адресът на управлението на дейността на търговеца е гр. Шумен, ул. „...”, № 13, ап.30. На 30. 11.2015 г. е вписан новите седалище и адрес на управление на ответното дружество.

Кредитополучателят също е уведомен, че банката е обявила кредита за пред- срочно изискуем и е поканен да погаси доброволно задължението в пълния му размер – нотариална покана рег. № 5701 от 29.07.2015 г., том 2, акт74 на нотариус А.А., връчена, чрез залепване на уведомление на 07.08.2015 г.

На 07.09.2015 г. „Уникредит Булбанк” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 07.09.2015 г. На 08.09.2015 г. по ч.г.д. № 2315/2015 г. на ШРС е издадена Заповед № 1176 от 08.09.2015 г. за изпълнение на парично задъл- жение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 2437 от 08. 09.2015 г., с който осъжда Д.Й.Д. и „НСП-АТ” ЕООД да за- платят солидарно на ищеца сумата 26 096.45 лв. – главница за неизпълнено парич- но задължение по договор за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г., 6 541.05 лв. – дължими лихви по договора за кредит за периода от 20.09.2013 г. до 06.09.2015 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.09.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 1 876.22 лв. – разноски по делото, от които 652.75 – заплатена държавна такса и 1 223.47 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20157740400499 по описа на ЧСИ Я.Д.. В законоустановения срок, ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.

От заключението на назначената от съда съдебнно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, е видно, че търговските книги на ищецът и записванията в тях са водени редовно, т.е. банката е изградила своята счетоводна отчетност и същата се води съобразно изискванията на Закона за счетоводството, приложимата обща рамка – Международните стандарти за финансово отчитане, както и другите действащи нормативни актове.Заемът, предмет на договора за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. е усвоен изцяло в договорения размер от 60 000.00 лв. на 12.04.2007 г. Месечните вноски по кредитния договор са с падеж 20-то число на съответния месец, като 16 от тях са платени в срок. Погасителните вноски, които не са платени и/или платени със закъснение са 70, като в Приложение № 1 към за- ключението са дадени подробно и хронологично е описано начисляването и издължаването на договорените и посочени в погасителния план месечни вноски. Последното плащане е извършено на 09.06.2014 г.

Начисляването и издължаването на договорените месечни лихвени вноски е извършено правилно и в размери определени от договора. Начисляването и изплащането на наказателните лихви за просрочие е извършено в съответствие с чл.4.2 и чл.4.3 от договора за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. и е извършено върху просрочената главница. Не е допуснато начисляването на лихва върху лихва.

Размерът на дължимите и непогасени задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. към датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист и към датата на подаване на исковата молба е един и същ: главница – 26 096.45 лв., лихва върху просрочената главница – 5 891.54 лв. и наказателна лихва – 649.51 лв. Няма извършени плащания от кредитополучателя и/ или от ответника в периода между двете дати и след подаване на исковата молба в съда, включително и след наложени от ищеца запори по банковите им сметки и/или чрез извършени банкови прехващания на суми.

Видно от приложените по делото писмени доказателства (л.185-л.195) се установява, че между ищеца и Д.Й.Д. е имало сключен още един кредитен договор – договор за банков кредит № 1478 от 31.03.2006 г. по силата на който банката му е предоставила ипотечен кредит в размер на 150 000.00 лв. за покупка на недвижим имот – чл.чл. 1, 2 и 3 от договора. За ползване на пре- доставеният кредит кредитополучателят е дължал на банката лихва в размер на базов лихвен процент от 3.02% годишно плюс надбавка в размер на 3.86% годишно или годишна лихва в общ размер на 6.88%. Кредитът е следвало да бъде погасен, чрез заплащане на равни месечни анюитетни вноски на всяко двадесето число на съответния месец (чл.4.1а и чл.12 от договора), със срок за ползване – 14.04.2006 г. (чл.6 от договора) Краен срок за погасяване на кредита е 20.03.2025 г. – чл.7 от до- говора. Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху самостоятелен жилищен имот – масивна триетажна сграда и подобрения застроени в поземлен имот с кадастрален № 924 по плана на земеразделяне на гр. Велики Преслав. В чл.16.1 от договора из- рично са посочени случаите на неизпълнение на договора, при които банката може да пристъпи към принудително изпълнение. В чл.16.1.1 е предвидена възможността банката да предприеме принудително съберане на вземанията си по кредитния до- говор в случай, че кредитополучателят не изпълни някое от предвидените в него условия или допусне просрочие на погасителна вноска по кредита.

На 24.11.2009 г. между Д.Й.Д., „НСП-АТ” ЕООД и „Уникредит Булбанк” АД е сключен договор за встъпване в дълг – Акт № ... на нотариус С.Н., вписан в Службата по вписванията гр. В. Преслав – вх. рег. № 2872, парт.9638, том 1, № 45/24.11.2009 г. Съгласно чл.1 от договора „НСП-АТ” ЕООД встъпва като съдлъжник заедно с Д.Й.Д. и приема да изпълнява задълженията на същия към кредитора „Уникредит Булбанк” АД, съгласно договор за ипотечен банков кредит за придобиване на недвижим имот № 1478/31.03.2006 г. Общия размер на задължението към датата на сключването на договора е в размер на 152 513.95 лв., от които сумата 135 827.06 лв., представляваща дължим остатък от редовната главница по усвоения ипотечен кредит; сумата 3 291.14 лв., представляваща общия размер на дължимите неизплатени месечни вноски за периода от 20.02.2009 г. до 24.11.2009 г. и сумата 13 395.75 лв., представляваща общия размер на договорна лихва и лихви за забава върху неизплатените месечни вноски с натрупването им за период от 20. 02.2009 г. до 24.11.2009 г. Кредиторът „Уникредит Булбанк” АД е дал съгласие за встъпването в дълга и е приел като солидарен съдлъжник „НСП-АТ” ЕООД в изпълнението на задълженията по договор за ипотечен банков кредит за придобиване на недвижим имот № 1478/31.03.2006 г.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание в отговор на зададените му въпроси се установява, че първоначалните плащания на ответника за погасяване на банковите кредити са извършвани по разплащателната сметка на Д.Й.Д. открита в банката и са 7 бр. в общ размер на 17 617.81 лв.

Останалите погасителни вноски, платени от ответника са 20 на брой в размер на 68 711.87 лв. и са извършени и отразени по обща разчетна сметка на банката с IBAN: ***. Това е обща разчетна сметка, с която филиалът на банката в Шумен обслужва погасителните вноски по кредити от различни лица. Във всички попълнени от „НСП-АТ” ЕООД платежни документи за извършени плащания на погасителни вноски по двата банкови кредита не са посочени идентифициращи данни за номера на съответния банков кредит, както и за вида и размера на извършеното плащане. В позицията „Основание за плащане” обикновено е попълнен текст „...погасяване на кредит на Д.Д. от НСТ-АТ ЕООД”/ или текст с подобно съдържание. Платените погасителни вноски са разпределяни от ищеца за погасяване на задълженията по двата кредита. Видно от таблицата за разпределение на платените от ответника вноски и тяхното процентно съотношение (стр.4 от заключението, л.246 от делото) в по-голямата си част те са разпределени от банката в съотношение едно към две по двата кредита, в полза на погасителната вноска по договор за банков кредит № 1478 от 31.03.2006 г. Ищецът не е посочил основанието за извършване на разпределението по този начин.

В заключението си (т.3) вещото лице в таблица е показало заплатените от ответника и от самия Д.Й.Д. суми по двата кредита по откритата на името на кредитополучателя сметка и по разчетната сметка на банка- та. В съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че е съобразило всички плаща- ния, за които двете страните са предоставили данни. При изчисляване задължение- то по основната съдебно-счетоводна експертиза са взети предвид всички плащания. При определяне размера на задължението банката е взела предвид и плащанията извършени с преводните нареждания предоставени по делото от ответника.

В отговора на исковата молба ответникът, на основание чл. 193 от ГПК е оспорил истинността на представената с исковата молба разписка от 06.08.2015 г. към уведомление от 06.08.2015 г., съдържаща удостоверителното изявление на нотариус А.А. рег. № 019 на НК за получаване на нотариалната покана, с която ответника е уведомен, че предоставения, кредит е обявен за предсрочно изискуем, в частта, с която е удостоверено че “....на посочената дата 06.08.2015 г. е залепила уведомлението на входната врата на ап.30 на ул. „...”, № 13 в гр. Шумен.....”, „....че липсва обозначена пощенска кутия....”, както и удостоверени- те обстоятелства, при които е посочено, че е залепила уведомлението.

Във връзка с откритото производство по оспорване истиността на разписка към уведомлението с дата 06.08.2015 г., подписана от нотариус А.А., ответника е представил извадка от Книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. Шумен, ул. „...”, № 13 (л.287-л.299). От него се установява, че недвижимия имот в който се намира управление- то на ответника е собственост и се обитава от едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество и семейството му от 1996 г. В част от съседните апартаменти разположени на етажи 3 и 4 не се обитават, в останалите живеят собствениците им или техни роднини. Но тези писмени доказателства не дават основание на съда в настоящия е състав, да приеме, че обективираното в разписката изявление на нотариус А.А. не е вярно. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на истинността на представената с исковата молба разписка от 06.08.2015 г. към уведомление от 06. 08.2015 г., съдържаща удостоверителното изявление на нотариус А.А. рег. № 019 на НК за получаване на нотариалната покана

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от до- говор за предоставяне на банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г., сключен между ищецът и трето лице – кредитополучател Д.Й.Д. и пасивна- та солидарност на ответника, възникнала, вследствие на встъпването му като съдлъжник в задължението съгл. чл.101 от ЗЗД. Предявения иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 03.08.2016 г.

Разгледани по същество искът е основателен, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 22.03.2007 г. между ищеца и третото лице Д.Й.Д., в предвидената от закона фор- ма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, рег- ламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 60 000.00 лв., а третото лице се е задължило да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Ищецът е изпълнил задължението си по договора, като на 12.04.2007 г. кредита е усвоен изцяло в уговорения размер на 60 000.00 лв.

Налице е и валидeн договор за встъпване в дълг от 24.11.2009 г. (чл. 101 от ЗЗД), сключен въз основа на постигнато съглашение между кредитополучателя и ответника. В договора е инкорпорирано одобряване от кредитора на постигнатото съглашение за встъпване в дълга. С него ответника се е съгласил да отговаря солидарно за дълга на кредитополучателя Д.Й.Д. пред ищеца – кредитор. Предвид наличието на действително старо задължение, договорът за встъпване в дълг е породил своето действие. Ответникът отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия и обем, при които се е задължил главния длъжник и в уточнения с договора от 24.11.2009 г. размер. В резултат на това ищецът е придобил правото да търси дължимото, както от стария длъжник, така и от новия, който е встъпил в дълга.

Кредитополучателят и ответникът не са изпълнили основното си задължение да заплащат своевременно дължимите месечни анюитетни вноски, а впоследствие са прекратили заплащането им. Последното плащане е било на 09.06.2014 г. Налице е случай на неизпълнение на задълженията по кредитния договор (чл.16.1. 1 от договора), като за ищеца е възникнало правото да пристъпи към удовлетворяване на вземанията си, чрез принудително изпълнение (чл.16.2.2 от договора). Ищецът е предприел действие да упражни това свое право, като е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил ответника за това посредством изпратената до него нотариална покана, връчена му по реда на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47 от ГПК.

Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че поканата не му е надлежно връчена. Връчването на нотариална покана, съгл. чл.569, т.3 от ГПК е нотариално производство, към което предвид чл.540 от ГПК са приложими общи- те правила за връчване на съобщения уредени в ГПК, включително и разпоредбите на чл.47 и 50 от ГПК. В случая нотариалната покана е била изпратена на актуалния адрес на управление на търговското дружество. Нотариусът не е имал достъп до канцеларията на търговеца и не е намерил служител на търговеца, на който да връчи нотариалната покана. С оглед на това, предвид наличието на визираните в чл.50, ал.4 от ГПК предпоставки, нотариусът е залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на 06.08.2015 г. В двуседмичния срок от залепване на съобщението в канце- ларията на нотариуса не се е явил представител на ответника, който да получи поканата. Уведомлението е адресирано до управителя на ответното дружество на ...К.М.М., не в качеството му на физическо лице, а в качеството му негов представител – чл.142, ал.2 от ТЗ. Уведомлението е за явяване в кантората на нотариуса за получаване на нотариална покана, което действие може да бъде извършено само от физическо лице – управителя на дружеството. С оглед на това съдът приема, че при изготвяне и залепване на уведомлението са били спазени изискванията на чл.50, ал.4 от ГПК и в двуседмичния срок от датата на залепване – 06.08. 2015 г., или на 20.08.2015 г., нотариалната покана следва да се счита за връчена съгл. чл.47, ал.5 от ГПК. От момента в който е изтекъл двуседмичния срок – 20.08. 2015 г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Към този момент са би- ли налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока и волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответното дружество. От тази дата неиздълженият остатък от кредита е изискуем по отношение на встъпилия в задължението по ипотечния кредитен договор съдлъжник. С оглед на това неоснователно е възражението на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Правото на кредитора е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 07.09.2015 г. пред РС-Шумен.

С отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за нищожност на процесния договор за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. за всички клаузи в частта регулираща последиците от неизпълнението на основание чл.143, т.5 и т.9 във вр. с чл.146 от ЗЗП, във вр. с чл.12 от действащия към момента ЗПК, както и на основание чл.14 от ЗПК (отм.).

Настоящият състав на съда намира възражението за неоснователно. В случая кредитополучателя е физическо лице, което при сключване на договора не действа в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител както по смисъла чл.9, ал.3 на действащия към на стоящия момент Закон за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), така и по смисъла на чл.5, ал.2 от действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12. 05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.) и чл.9, ал.1 от ЗПК. Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 60 000.00 лв. (чл.2 от договора) и е обезпечен с ипотека (чл.8.1 от договора). Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и чл.3, ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за до- говори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат, включително и чл.12, който пред- вижда по отношение на потребителските кредити да се прилагат разпоредбите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП

Съгласно §5 от ПЗР на действащия към настоящия момент ЗПК разпоредби- те му не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила с изключение на изрично посочените текстове, сред които не е включен чл.24 от ЗПК, който също предвижда приложение по отношение на потребителските кредити на нормите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Следователно разпоредбите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП по отношение на сключения между ищеца и Д.Й.Д. договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 09.09 .2008 г. са неприложими. Т.е не е налице твърдяната от ответника нищожност на клаузите уреждащи последиците от неизпълнението на основание чл.143, т.5 и т.9 във вр. с чл.146 от ЗЗП, във вр. с чл.12 от действащия към момента ЗПК, както и на основание чл.14 от ЗПК (отм.).

Неоснователно е и възражението за нарушаване на Наредба № 9 от 19.12.20 02 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формира- не на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04. 2008 г.). Ответникът не е посочил конкретно клаузите от договора, в които е уговорено капитализирането на лихви. В чл.чл. 4 и 11 от кредитния договор подробно е уговорен размера и начина по който се формира размера на дължимата лихва и в него не е предвидена възможността да се дължат лихви върху вече изтекли лихви. Вещото лице в заключението си на ССЕ, което не е оспорено от страните и което настоящият състав кредитира изцяло е посочено, че начисляването на наказателни- те лихви за просрочие е извършено в съответствие с чл.4.1 и чл.4.2 от договора за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. и е извършено върху просрочената главница. Вещото лице изрично заявява, че не е допуснато начисляването на лихва върху лихва.

Възражението на ответника за некоректност от страна на ищеца при изчисляване размера на задължението не се подкрепя от събраните в хода на процеса доказателства. При определяне размера на непогасената част от задължението, вещото лице е съобразило всички постъпили плащания както от страна на кредитополучателя, така и от ответника в качеството му на съдлъжник. Постъпилите от ответника суми са разпределяни от ищеца в съотношение една към две части в полза на погасителната вноска дължима по договор за банков кредит № 1478 от 31.03.20 06 г. В конкретния случай двете еднородни задължения са възникнали едновременно на 24.11.2009 г. със сключването на двата договора за встъпване в дълг. В хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно въз- никнали задължения същите се погасяват съразмерно – чл.76, ал.1 от ЗЗД. При извършване плащанията на дължимите погасителни вноски ответникът не е конкретизирал кое от задълженията погасява. Към 24.11.2009 г. общия размер на задължението по договора за банков кредит № 1827 от 22.03. 2007 г. е 56 253.27 лв. , а по договор банков кредит № 1478/31.03.2006 г. е 152 513.95 лв. Съобразявайки размерите им, банката правилно е определила съотношението при което да извършва частичното погасяване на задълженията, като по-голямата част от вноската е отивала за погасяване на по-обременителтното задължение по договора от 31.03.20 06 г. Същевременно частично е погасявано и задължението по процесния кредитен договор. По този начин, докато са продължавали плащанията, не се е стигало до предсрочна изискуемост, на което и да е от двете задължения, което е било в интерес както на ищеца, така и на ответника.

От заключението на извършената ССЕ се установява, че размерът на непогасените задължения по договор за банков кредит № 1827 от 22.03.2007 г. са в общ размер на 32 637.50 лв., от които главница – 26 096.45 лв., лихва върху просрочена главница – 5 891.54 лв. и наказателна лихва – 649.51 лв. Следователно исковата претенция по отношение на ответника е основателна и следва да бъде уважена из- цяло.

По отношение на разноските, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 837.73 лв., включваща на- правените в настоящото дело разноски в размер на 1 026.77 лв.. (държавна такса в размер 676.77 лв., депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350.00 лв.) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 810.96 лв., а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.20 14 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОС ГТК, и направените в заповедното производство разноски, в размер на 1 876.22 лв. (внесена държавна такса – 652.75 лв. и адвокатско възнаграждение – 1 223.47 лв.) или в общ размер на 4 713.95 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено, че „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, „... № 0, ет.3, ап.3, представлявано от управителя ...К.М.М. дължи на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, район „...”, пл. „...”, № 7, представлявано от Л.К.Х. сума в общ размер на 32 637.50 (тридесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лв., от които главница – 26 096.45 (два- десет и шест хиляди деветдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки) лв., лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2013 г. до 06.09.2015 г. – 5 891.54 (пет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) лв. и наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2013 г. до 06.09.20 15 г. – 649.51 (шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки) лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 07.09.2015 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор от 24.11.2009 г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг № ...2009 г. на нотариус С.Н., с район на действие РС-В. Преслав, с рег. № 592 на НК за което вземане е издадена Заповед № 1176 от 08.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.г.д. № 2315/2015 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда „НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управ- ление гр. Велики Преслав, „... № 0, ет.3, ап.3, представлявано от управителя ...К.М.М. да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, район „...”, пл. „...”, № 7, представлявано от Л.К.Х. сумата от 4 713.95 (четири хиляди и седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лв., от които 2 837.73 (две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) лв., представляващи направените разноски по делото и 1 876.22 (хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лв., представляващи направените разноски по ч.г.д. № 2315/2015 г. на Районен съд - Шумен.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: