Р Е Ш Е Н И Е    № 55

Гр. Шумен 16.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар А.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия търг. дело № 437 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК.

Търговски дружества „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. и „Вариант-6” АД гр. Ш. са предявили срещу Община Ш. четири обективно съединени искa. Ищецът „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. е предявил срещу ответника Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите във вр. с чл. 99 от ЗЗД за сумата от 1 070 681,86 лева и кумулативно съединен с него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 327 333,02 лева. При условията на евентуалност, в случай, че предявените от ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу ответника Община Ш. бъдат отхвърлени, ищецът „Вариант-6” АД гр. Ш. е предявил срещу ответника Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите за сумата от 1 070 681,86 лева и кумулативно съединен с него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 327 333,02 лева.

В исковата си молба до съда ищците „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. и „Вариант-6” АД гр. Ш. излагат, че вторият ищец „Вариант-6” АД е концесионер по договор за концесия от 10.03.2004 г. с ответника Община Ш. като концедент, и предмет извършване на търговска дейност върху имот „Летен кино-театър” гр. Ш.. В изпълнение на договора, концесионерът започнал ремонтни и довършителни работи в обекта и изградил и въвел в експлоатация нов спортен комплекс. През лятото на 2008 г. между страните бил съгласуван и одобрен график за довършването на останалите строително-монтажни работи, предвидени в договора, според който график те следвало да приключат до 10.05.2009 г. Графикът не е бил спазен, като според ищеца това се дължало на спиране на стpoителната дейност поради финансовата криза. Концесионерът направил на концедента предложение за изменение на концесионния договор, но концедентът с нотариална покана от 13.05.2010 г. отправил предизвестие за прекратяване на договора за концесия, а на 23.08.2010 г. – покана за предаване на обекта. Обектът бил принудително иззет от общината на 30.11.2010 г. в изпълнение на заповед № РД 25-1508 от 01.11.2010 г. Ищците твърдят, че концесионерът – ищецът „Вариант-6” АД е извършил инвестиции в обекта в размер на 2 500 000 лева, от които 2 000 000 лева за строително-ремонтни работи. След приспадане на амортизационните отчисления, ищците посочват като размер на дължимото обезщетение по чл. 80 от Закона за концесиите 1 766 727,20 лева. Част от обезщетението било претендирано с частични искове от ищеца „Вариант-6” АД по търг. дело № 539/2010 г. на ШОС – сумата от 26 000 лв, и от ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД, легитимиращ се като цесионер на претендираното вземане за обезщетение, по търг. дело № 658/2013 г. на ШОС – сумата от 310 000 лева. И двете частични претенции били уважени, като по първото дело решението е влязло в сила.

Като се основават на тези обстоятелства, ищците в петитума на исковата молба формулират следните искания до съда:

1. искане съдът да осъди ответника Община Ш. да заплати на ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. сумата от 1 070 681,86 лева вземане за обезщетение по чл. 80 от Закона за концесиите, прехвърлено на този ищец от ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш.с договор за цесия; и искане съдът да осъди ответника Община Шумен да заплати на ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. законната лихва върху тази сума за периода 24.07.2012 г. – 24.07.2015 г. в размер на 327 333,02 лева;

2. при условие на евентуалност, в случай, че първите искове бъдат отхвърлени, ищците правят искане съдът да осъди ответника Община Ш. да заплати на ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш. сумата от 1 070 681,86 лева вземане за обезщетение по чл. 80 от Закона за концесиите; и искане съдът да осъди ответника Община Ш. да заплати на ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш. законната лихва върху тази сума за периода 24.07.2012 г. – 24.07.2015 г. в размер на 327 333,02 лева.

Ответникът Община Шумен прави следните възражения срещу предявените искове:

- по предявените от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. искове, прави възражение за нищожност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира материалноправно като цесионер на претендираното вземане;

- възражения по изложените в исковата молба обстоятелства, като оспорва твърдението, че изграденият спортно-търговски комплекс е в изпълнение на задълженията по договора за концесия, както и оспорва размера на цената на придобиване в концесионния договор, като твърди, че в договора не е включена клауза за цена на придобиване;

- при условията на евентуалност при приемане на исковете за основателни, възражение за прихващане на вземането за обезщетение с вземане на ответника Община Ш. срещу ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш. за неустойка в размер на 1 008 945 лева, поради неизпълнение на договорното задължение на цесионера да открие и поддържа 35 нови работни места, и законна лихва върху дължимата неустойка в размер на 308 374,51 лева; 

- при условията на евентуалност спрямо първото възражение за прихващане – и възражение за прихващане с вземане за обезщетение за вреди в размер на 1 500 000 лева, вследствие разрушаването на част от обекта от концесионера.

Съдът като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

С договор за концесия № 25-01-124 от 10.03.2004 г. Ответникът Община Ш. в качеството си на концедент е предоставил на ищеца “Вариант-6” АД, в качеството му на концесионер, концесия с предмет: извършване на търговска дейност, осъществявана върху имот “Летен кино-театър” в гр. Ш. Концесията е предоставена за срок от 20 години. В чл. 25 от договора е уговорено задължение на концесионера да извърши инвестиции за ремонтни работи на обекта, описани в договора, както следва: съществуващата сцена, гримьорни, пейки, оборудване с необходимата техника на концертната зала, подмяна на съществуващата ел. инсталация, водопровод и канализация, ремонтни работи по съществуващите санитарни възли и изграждане на нови, реконструкция и строеж на допълнителни помещения за зали. Срокът за извършване на ремонтните работи бил 18 месеца за проектиране и строителство и 12 месеца за благоустройство и въвеждане. Размерът на първоначално уговорената инвестиция бил 500 000 лева. С три последователни споразумения за изменение на договора, съответно на 14.12.2005 г., 23.02.2006 г. и 20.06.2008 г. (л. 59-62) са уговорени изменения в сроковете и размера на инвестициите и концесионното възнаграждение. Съгласно тези изменения, концесионерът се задължил да извърши инвестиции в общ размер 2 500 000 лева, от които за проектиране и строителство 400 000 лева, а за благоустройство и въвеждане – 1 600 000 лева за срок от три години от сключването на концесионния договор (споразумение л. 59), плюс допълнителна инвестиция от минимум 500 000 лева за срок до 11.05.2009 г. (споразумение л. 62). Времето за извършване на отделните групи строителни работи е уточнено в уедрен график за изпълнението на СМР към споразумението от 20.06.2008 г., подписан от кмета на Община Ш. като представител на концендента, и прокуриста като представител на концесионера (том І л. 63).

С разрешение за строеж № 162 от 17.05.2006 г. на концесионера е разрешено, в съответствие с поетите от него задължения за инвестиции в имота, да извърши строителство на територията на летния театър – преустройство и пристройки от 657.60 кв. м., състоящи се от две тела североизточно и югозападно, като подробно са описани търговските обекти и помещения, включени във всяко едно от тях. По искане на концесионера строителството е разделено на два етапа – І-ви етап Югозападно тяло – пристройка на две нива и ІІ-ри етап – Североизточно тяло. Първият етап от строителството, представляващ спортно-развлекателен комплекс, включващ трибуни за 600 зрители, фитнес зала, солариум, сауни, парна баня, заведения за обществено хранене, боулинг, зона за билярд, помещения за масаж, съблекални със санитарно-битови помещения, зала за йога и аеробика и зала за скоуш е завършен и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-12-1030/19.11.2007 г. на ДНСК.  На 22.03.2010 г. комисия, назначена от кмета на Община Шумен е извършила проверка на имота, предоставен на концесия и е установила, че към момента на проверката СМР, предвидени в уедрения график не са изпълнени. В съставения от комисията протокол е посочено, че на обекта не се осъществяват СМР, извършеното е в начална фаза на изпълнение и са необходими значителен обем СМР до завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация. Въз основа на констатираното от комисията с Решение № 615 по протокол № 33 от 29.04.2010 г., Общинският съвет на Община Ш. е прекратил договора за концесия № 25-01-124 от 10.03.2004 г, с тримесечно предизвестие, поради системно неизпълнение на договорните задължения от страна на концесионера. На последния е изпратена нотариална покана от 13.05.2010 г., получена от него на 17.05.2010 г., имаща характер на тримесечно предизвестиеМеждувременно, на 19.04.2010 г., концесионерът е депозирал в Община Ш. предложение, в което признава, че въпреки желанието си не е изпълнил договорните си задължения,  и общината има право да развали договора. За да се избегне прекратяването на договора концесионерът е предложил увеличение на сроковете за изпълнение на задължението си за извършването на СМР в летния кинотеатър. Общината не е приела предложението за предоговаряне на условията по договора. На 17.08.2010 г., датата на която е изтичало тримесечното предизвестие за прекратяване на договора е отправила нова нотариална покана до концесионера да предаде в срок до 01.09.2010 г. летния кинотеатър, заедно с изградената на две нива пристройка. Предаването на имота е осъществено на 30.11.2010 г., видно от приложения по делото протокол от същата дата.

      С договор за цесия концесионерът „Вариант-6” АД гр. Ш. е прехвърлил на „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. претендирано срещу Община Ш. вземане за обезщетение в размер на 1 380 681,86 лева, произтичащо от прекратяването на договора за концесия (л. 23-26). Ответникът Община Ш. е бил уведомен за цесията с писмо от 30.05.2013 г.

      По делото са назначени първоначална и допълнителна комплексни съдебно технически и съдебно-икономически експертизи. Заключението на вещите лица по първоначалното заключение в техническата му част е, че общият размер на направените разходи в имота предмет на концесията е 1 966 022,83 лева, а разходите за извършените СМР и работи по поддръжка на обекта и въвеждането му в експлоатация са в размер на 1 893 678,20 лева. Според техническата част на заключението, в имота е изградено югозападно тяло, започнало е строителството на северозападно тяло и са направени изкопни работи за басейн. В сумата от 1 893 678,20 лева са включени всички разходи на концесионера по подготовка, изграждане и частично въвеждане в експлоатация на обекта, без сумата от 48 844,63 лв, отнасящи се за лизингови вноски за закупуване на багер, и 23 500 лева, които са извън цитирания период. Експертизата е основана на доказателствата по делото и счетоводните записвания при концесионера.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

По предявения от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

        Между втория ищец „Вариант-6” АД гр. Ш. и ответника Община Ш. е бил сключен договор за концесия от 2004 г., като приложими норми към датата на сключването му са били разпоредбите на глава осма от Закона за общинската собственост. По време на прекратяването на договора за концесия на 17.08.2010 г. е бил в сила чл. 80 от Закона за концесиите в реедакцията му преди 01.09.2012 г., съгласно § 23а ал. 4 от ПЗР на Закона за концесиите. Съгласно текста в приложимата му редакция, при предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 6 от ДР на ЗК, историческата цена е цената на придобиване, определена в концесионния договор. Тъй като договорът е сключен при действието на отменената глава VІІІ от ЗОбС, историческа цена в него не е била определена. Поради това и с оглед прилагането на чл. 80 (стара редакция) от ЗК, като историческа цена следва да се приеме стойността на направените подобрения и приращения в имота – предмет на концесионния договор. Тази стойност следва да бъде образувана от разходите, направени от концесионера, чието непосредствено предназначение е било съответното подобрение или приращение. 

От изготвената комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на строително-монтажните работи за обектите е както следва: за изградено югозападно тяло – 1 395 555 лева, за  започнато строителство на северозападно тяло – 36 101,51 лева, и за изкопни работи за басейн – 10 668,62 лева. От тях следва да се счита като подобрения и приращения само изграденото югозападно тяло. Не следва да се считат за подобрения и приращения по смисъла на чл. 80 от ЗС недовършеното северозападно тяло и изкопните работи на басейн. Като образуваща историческа цена по смисъла на чл. 80 (стара редакция) от ЗК следва да се приеме само общата стойност на строително-монтажните работи за изграждането на югозападно тяло – 1 395 555 лева. Към тази стойност не следва да се прибавят отчетените от концесионера разходи за услуги, тъй като ищците не доказаха характера на осчетоводените „услуги” и тяхната връзка с подобренията и приращенията. Към тази стойност не следва да се прибавят осчетоводените разходи за заплати и осигуровки. Тези разходи са част от дейността на предприятието като цяло, а не с непосредствено и конкретно предназначение изграждането на обектите, които се претендират като приращения и подобрения.

        Така приетата от съда историческа цена от 1 395 555 лева на направените приращения и подобрения следва да се намали със съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията, съгласно чл. 80 (стара редакция) от ЗК. Този размер, съгласно т. 8 от заключението на първоначалната експертиза, е 170 124,78 лева. Историческата цена, след приспадане на амортизационните отчисления, е в размер на 1 225 430,22 лева. 
        От така определената историческа цена следва да се приспаднат уважените размери на частичните искови претенции, предмет на търг. дело № 539/2010 г. на ШОС и търг. дело № 658/2013 г. на ШОС. С решение № 88 от 28.05.2011 г. по търг. дело № 539/2010 г. по предявен частичен иск от „Вариант-6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. ,съдът е осъдил ответника Община Ш. да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева обезщетение по чл. 80 от ЗК за извършени подобрения и приращения в имота предмет на концесията. С решение № 79 от 30.06.2014 г. по търг. дело № 658/2013 г. между същите страни, съдът признал в полза на ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш. обезщетение по чл. 80 от ЗК в размер на 310 000 лева (уважен иск за 25 789,76 лева и частично отхвърлен за останалата част поради прихващане). Общият размер на съдебно признатото по предходни дела обезщетение на ищеца „Вариант-6” АД гр. Ш. е 336 000 лева. Тази сума следва да се приспадне от историческата цена от 1 225 430,22 лева, като размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на 889 430,22 лева. Вземането е прехвърлено от втория ищец „Вариант-6” АД гр. Ш. на първия ищец „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. с договор за цесия от 18.04.2013 г. В тази част исковата претенция на „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. е основателна.  

По направеното възражение за прихващане с вземане за неустойка. Ответникът обосновава претендираното с възражение вземане за неустойка с неизпълнение от ищеца на задължението му да разкрие и поддържа 35 работни места на обекта след въвеждането му в експлоатация. Задължението за разкриване на работни места е уговорено в чл. 26 от договора за концесия.  Неустойката за неизпълнение на задължението е уговорена в чл. 36 от договора в размер на 150 на сто от средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място за съответния период. Обектът е бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване на 19.11.2007 г. Съгласно първоначалната и допълнителна комплексни съдебно-технически и икономически експертизи, за периода от въвеждането в експлоатация до м. април 2009 г. договорените работни места са били разкрити. Установено е неизпълнение в пълен обем на задължението на концесионера за разкриване на работни места от м. май 2009 г. до м. август 2010 г., през който месец договорът е бил прекратен. Съгласно заключението на допълнителната експертиза, размерът на дължимата неустойка за неразкритите работни места за този период е 129 423 лева. Възражението за прихващане с вземането за неустойка е основателно в частта му за сумата от 129 423 лева. Неоснователно е насрещното възражение на представителя на ищеца за недопустимост на прихващане спрямо ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. поради качеството му на цесионер и липсата на взаимни насрещни задължения между него и ответника Община Ш.. Предмет на цесията е прехвърляне на вземане, възникнало при прекратяване на договор за концесия. Същият факт е породил и насрещно задължение на концесионера за заплащане на неустойка за неразкритите работни места. Доколкото насрещните вземания произтичат от един и същ правопораждащ факт – прекратяване на договора за концесия, право на страната е да извърши прихващане, независимо от промяната в титуляра на насрещното вземане.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на прихващането поради погасяването му по давност и липса на ликвидност и изискуемост преди погасяването по давност. Ликвидността и изискуемостта не са предпоставки за извършване на съдебно прихващане, а настъпват с влизане в сила на съдебното решение. С него се установява и възникването на вземането в контекста на преценката за предпоставките на чл. 103 ал. 2 от ГПК за извършване на прихващане с погасено по давност вземане. В конкретния случай, безспорно се установява, че вземането за неустойка е възникнало след прекратяването на договора за концесия, поради неизпълнение в пълен обем на задължението на концесионера за откриване на работни места. Към датата на неговото възникване е било възможно прихващането с вземането на концесионера за извършените подобрения и приращения в отдадения на концесия имот. Поради това, същото е възможно и към момента на възражението за прихващане по настоящото производство.

По направеното възражение за прихващане с вземане за обезщетение за вреди вследствие разрушаване на част от обекта.

Поради частичното уважаване на възражението за прихващане с вземане за неустойка, съдът следва да се произнесе и по направеното при евентуалност възражение на ответника за прихващане с вземане за обезщетение за вреди вследствие разрушаване на част от обекта. Първоначалното възражение за прихващане в отговора (том ІІІ л. 940) е в размер на 1 500 000 лева, но в писмената защита се поддържа в частта му за сумата от 263 072 лева. Съдът намира, че това възражение е частично основателно. От първоначалната и допълнителната комплексни експертизи в техническата им част се установява, че имотът – предмет на концесия – „Летен кино-театър” гр. Шумен е бил в състояние, което не позволявало използването му по предназначение, още към датата на сключване на концесионния договор – 10.03.2004 г. Към тази дата стойността на строителните работи, необходими за привеждането на обекта в годен за ползване вид, е била 209 880 лева. Понастоящем стойността на строителните работи, необходими за привеждане на обекта във вид, годен за експлоатация според първоначалното му предназначение, е 263 072 лева. Вредите, причинени от неизпълнението на концесионния договор от концесионера, са в размер, равен на разликата между тези суми, или 53 192 лева. В тази част възражението за прихващане е основателно.

След извършване на прихващане на дължимата сума от 889 430,22 лева като обезщетение за подобрения и приращения, със сумите от 129 423 лева и 53 192 лева, за които са основателни възраженията за прихващане, в общ размер 182 615 лева, искът с правно основание чл. 80 от ЗК във вр. с чл. 99 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер 706 815,22 лева. За сумата над този размер до размера 889 430,22 лева искът следва да бъде отхвърлен поради прихващане, а над сумата от 889 430,22 лева до пълния предявен размер от 1 070 681,86 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.07.2012 г. – 24.07.2015 г. е частично основателен за законна лихва върху сумата от 706 815,22 лева, за периода от 27.07.2012 г. до 27.07.2015 г. – датата на предявяване на исковата молба. Размерът на законната лихва за този период върху сумата от 706 815,22 лева е 216 086,77 лева. Следва искът да бъде уважен до този размер. Над тази сума до пълния предявен размер от 327 333,02 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По евентуално предявените искове от „Вариант 6” АД гр. Ш. срещу Община Ш..

Съдът дължи произнасяне и по предявените при условията на евентуалност от „Вариант 6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите в частта му над сумата от 889 430,22 лева до пълния предявен размер от 1 070 681,86 лева, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в частта му над сумата от 216 086,77 лева до пълния предявен размер от 327 333,02 лева.

Искът с правно основание чл. 80 от ЗК, предявен при условията на евенуталност от „Вариант 6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. в частта му над сумата от 889 430,22 лева до пълния предявен размер от 1 070 681,86 лева е неоснователен. Сумата от 889 430,22 лева представлява историческата цена на направените от концесионера подобрения и приращения в имота – предмет на концесионния договор, намалена с амортизационните отчисления от 170 124,78 лева . Няма основание за признаване на други подобрения ии приращения, освен приетото от съда изграждане на югозападно тяло, нито за признаване на по-висока историческа цена. Поради това, евентуално предявеният иск от „Вариант 6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. в частта му над сумата от 889 430,22 лева следва да бъде отхвърлен.

Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен при условията на евенуталност от „Вариант 6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. в частта му над сумата от 216 086,77 лева до пълния предявен размер от 327 333,02 лева е неоснователен. Това следва от акцесорния характер на тази претенция и неоснователността на иска с правно основание чл. 80 от ЗК в отхвърлената му част.

      Съобразно уважената част от иска, ответникът Община Ш. дължи на ищеца „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. разноски по делото в размер на 37 699,20 лева. Според отхвърлената част от иска, ищецът „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. дължи на ответника Община Ш. разноски по делото в размер на 4998 лева.

      Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

      Осъжда Община Ш. да заплати на „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. Д. ул. ... сумата от 706 815,22 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 27.07.2015 г. до окончателното изплащане.

      Осъжда Община Ш. да заплати на „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. сумата от 216 086,77 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 706 815,22 лева за периода 27.07.2012 г. – 27.07.2015 г.

      Отхвърля предявения от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите във вр. с чл. 99 от ЗЗД над сумата от 706 815,22 лева до размер 889 430,22 лева, поради прихващане.

      Отхвърля предявения от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите във вр. с чл. 99 от ЗЗД над сумата от 889 430,22 лева до пълния предявен размер от 1 070 681,86 лева, като неоснователен.

      Отхвърля предявения от „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД над сумата от 216 086,77 лева до пълния предявен размер от 327 333,02 лева като неоснователен.

      Отхвърля предявения при условията на евентуалност от „Вариант-6” АД гр. Ш.  ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. ... срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 80 от Закона за концесиите в частта му над сумата от 889 430,22 лева до пълния предявен размер от 1 070 681,86 лева, като неоснователен.

      Отхвърля предявения при условията на евентуалност от „Вариант-6” АД гр. Ш. срещу Община Ш. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в частта му над сумата от 216 086,77 лева до пълния предявен размер от 327 333,02 лева като неоснователен.

      Осъжда Община Ш. да заплати на „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. разноски по делото в размер на 37 699,20 лева.

      Осъжда „Добруджа билдинг” ЕООД гр. Д. да заплати на Община Ш разноски по делото в размер на 4998 лева.

      Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: