МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №320/15 г.

Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин, с полувисше образование, работи като рехабилитатор – масажист, женен, неосъждан с ЕГН-********** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.123 ал.2 от НК вр. с чл.123 ал.1 от НК за това ,че на 18.03.2013 година в дома си в град Шумен на ул. „****”, в качеството си на рехабилитатор – масажист по непредпазливост причинил смъртта настъпила на / 02.04. 2013 година в град Варна на Т.Х.С. ЕГН – ********** ***, чрез действия представляващи „ мануална терапия”,спадащи, към правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия лекар – специалист „Физикална и рехабилитационна медицина” и представляваща източник на повишена опасност, който нямал право да упражнява поради липса на образователна квалификационна степен „магистър” по професионално направление „Медицина”, с което нарушил т.3 от Раздел VІІ „Медицинска лечебна дейност” от Наредба № 30 от 19.07.2004 година за утвърждаване на медицински стандарт ”Физикална и рехабилитационна медицина”, в която е регламентирано, че „Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари – специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва : 3.1 мануална диагностика и терапия, мекотъканни техники/ включително постизометрична релаксация – ПИР, мануални тракции, мобилизации, манипулации, постманипулационно изследване”.

Разпитан на досъдебното производство подсъдимият Г. заявява, че не разбира предявеното му обвинение/ л.49 от том.І-ви/ и поради тази причина не може да прецени дали да упражни или не правото си да дава обяснения по делото. Моли на основание чл.227 ал.3 от НПК да бъде призован за предявяване на разследването. В протокола за предявяване от /л.104 от ІІ-ри том/ прави доказателствени искания свързани, с предявеното му обвинение, които с постановление на ШОП /л.109 от ІІ-ри том/ са оставени без уважение. След приключване на разследването по досъдебното производство, с обвинителен акт от 16.04.2014 година ШОП е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г. за извършено от него престъпление по чл.123 от НК вр. чл.123 ал.1 от НК и актът е внесен в ШОС, където е образувано НОХД № 158/2014 година и на 15.01.2015 година е постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен по чл.122 ал.1 от НК и оправдан по обвинението по чл.123 ал.2 от НК. С решение № 102 от 01.06.2015 година постановено по ВНОХД № 51/2015 година Апелативен съд град Варна е отменил присъдата на ШОС и е върнал делото на ШОП във фазата на досъдебното производство, поради нарушено право на защита на подсъдимия.

В постановлението си за привличане като, обвиняем /л.10 том ІІІ-ти/ Г. заявява ,че разбира така предявеното му обвинение но се възползва от правото си по чл.115 ал.4 от НПК да не дава обяснения.

В съдебното производство при повторното разглеждане на делото от ШОС за първи път подсъдимия дава обяснения в края на съдебното следствие, след изслушване на всички свидетели и експерти, като не се признава за виновен, като заявява ,че е извършил един единствен масаж, който е повлиял добре на пострадалия и подробно обяснява за първи път всичко което му е известно по делото.

В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен.

По делото са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от наследниците на пострадалия/ А.А.С.- съпруга и синовете му А.Т.Х. и А.Т.Х./ за причинените им от деянието неимуществени вреди.

Представителят на прокуратурата в пледоарията си поддържа фактическата обстановка, такава каквото е установена с обвинителния акт. Акцентира, че подсъдимият е нямал разрешително за дейността, която е осъществявал. Освен това счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличието на два масажа. Що се отнася до масажа, който е бил втори и е извършен от св. Е.Г. *** прокурора твърди, че същият не е повлиял зле на пострадалия. В подкрепа на обвинителната теза прокурора сочи събраните по делото доказателства, които според него подкрепят именно обвинителната му теза.

Частните обвинители и граждански ищци подкрепят изцяло казаното от прокурора и се солидаризират с исканото от него наказание, като обосновават и предявените от техните повереници граждански искове.

Защитата намира подсъдимия за невиновен, като в тази връзка сочи, че липсват преки свидетели очевидци на втория масаж, за който се твърди от прокуратурата, че е извършен от подсъдимия и в резултат на който са нанесени определени травми на пострадалия, в следствие на което той е починал. Позовава се на показанията на съпругата и двамата сина на пострадалия, като счита че същите не следва да се кредитират.

ШОС, след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност, приема за установено от към фактическа страна следното:

Пострадалият Т.Х.С. през месец март 2013 година работел като багерист към „Техно строй Г.Г.’***, като работното му място било в село Хитрино, община Шумен. Вечерта на 15.03.2013 година, след като се прибрал от работа, се оплакал на съпругата си св. А.С., че се е схванал от двете страни на врата като и споделил, че това е причинено от течението което се получавало на багера. На следващият ден на 16.03.2013 година /събота/ той отново отишъл на работа. В десет часа се обадил на съпругата си по телефона, като и казал, че началника на кариерата го изпраща в спешно приемно, защото имал затруднения в движението на врата и снагата, като не можел да се обръща и поради това му било трудно да роботи. Около обяд на същия ден се прибрал в домът си и обяснил на съпругата си, че в спешното след, като са го прегледали му поставили една инжекция и му предписали медикаментозно лечение. Обяснил на жена си, че шефът му св. Г.Г. щял да дойде и да го вземе от домът им, за да го заведе на масаж. Така и станало, последният дошъл с лекия си автомобил и го взел от домът му. Свидетелят Г., който е и работодател на пострадалия Т.Х. му казал, че знае един масажист в град Шумен, който се казва М. Г. и който преди няколко това му е указвал помощ по повод здравословен проблем и след масажа се почувствал добре. Пострадалият също споделил, че и неговият син познава този масажист и той също е ползвал услугите му по същия повод. Св. Г. му казал, че знае къде живее масажиста и ще го закара. Когато отишли пред домът му, никой не им отворил и тогава тръгнали към кв. Дивдядово в град Шумен при друг масажист или „чекръкчия”, както се изразява свидетеля, но не го открили. Тогава св. Г. звъннал на свои познати и те го насочили към масажистка в село Веселиново - св. Е.Г.. Последната преди да направи масажа на пострадалия Т.Х. установила, че той не може да ляга а само да седи и не може да си вдига ръцете по високо от нивото на гърдите.. Пострадалият споделил с нея, че има остра болка между плешките, изпотявал се и го втрисало, като и казал, че му е студено. Болките му били много остри. Свидетелката го попитала къде е ходил преди да дойдат при нея и той и отговорил, че е ходил в спешно приемно, където му поставили инжекция и му предписали лекарства. Пострадалият споделил, че отзад в гърба при вдишване получавал бодежи. Това описал пострадалия като симптоматика преди да му бъде направен масажа. След разговора св. Е.Г. му направила масаж т.н. масажна яка в областта на шията и гърба с топли вулканични камъни /6-7 броя/ предварително темперирарани до 38-40 градуса в топла вода, като работела само с по един камък, след което го оставя и ползва втория и така работела с постоянно топли камъни. Цялата процедура продължила около 20-25 минути. По време на масажа пострадалия споделил с масажистката, че работата му е много и за да я свърши работи доста дълго време без почивка. Освен това свидетелката го попитала дали друг път му е ставало така, на което той и отговорил, че къде ли не бил ходил но нямало полза. Споделил също така, че го боляло 4-5 дни и „теглил” като куче и после болката отминавала. Свидетелката масажирала и шията и плешките на пострадалия. За извършената услуга му взела 25 /двадесет и пет лева/.

Като следствие от масажа промяна в състоянието на пострадалия не настъпило.

На другият ден 17.03.2013 г. / неделя/ била повикана медицинската сестра св. Н.Ч., за да му направи инжекция. Тя му поставила една инжекция „волтарен”, заради болките които имал. Свидетелката установила ,че пострадалия е „скован”. Той споделил с нея, че има болки в гърба по целия гръбначен стълб. Свидетелката му казала, че не трябва да ходи на масажиq а да посети здравната служба, където да му направят комбинация от лекарства за да се излекува.

Същият ден следобяд св. Г.Г. отново дошъл в домът на пострадалия Т.С. за да го заведе на масаж в град Шумен при масажиста подсъдимия Д.Г.. Отишли в домът на подсъдимия. Пострадалият легнал на масажната маса. След като подсъдимият опипал гърба и врата на пострадалия установил, че има втвърдявания и болезненост. Помислил, че може да се касае за болест на „Бехтерев” - възпалителен процес между прешлените, който причинява болка и болезненост и скованост, в и около гръбнака, което от своя страна води в последствие до пълно сливане на прешлените помежду им, циментиране или тъй нареченият анкилолизиращ спондилоартрит. Подсъдимият го посъветвал да отиде на лекар, защото ако е това заболяване масажа няма да му помогне, но и няма да му навреди и трябва да започне своевременно лечение. Подсъдимият извършил масаж с ръце на ушите, на стъпалата, на ръцете и на гърба на пострадалия, след което му казал, че мястото където е болката следва да се почисти и да се намаже с една лъжица мед, след което да се поръси с щипка сол и да се наложи с вестник. Така следвало да стои пострадалия около час, час и половина, след което трябвало да си вземе хигиенен душ. По време на целия масаж пострадалият е бил легнал на специална маса за масажи, която има дупка за лицето, когато пациента е легнал по корем. По време на масажа пострадалия споделил с подсъдимия, ,че когато ходили на масаж в село Веселеново жената „му ебала мамата” и че нямал никаква полза от тези горещи камъни, с които го е масажирала. След като излязъл от дома на подсъдимия, пострадалия, споделил със св. Г. радостта си от облекчаване на болката, като му казал : „Виж бе нещо стана, оправи ме, чувствам се много добре” и си вдигнала високо ръцете над главата. Казал му на жаргон, както твърди свидетеля Г. „ че тоз човек ми еба мамата, но ме оправи” като го казал с благодарност.

За извършения масаж от подсъдимия пострадалия разказъл на своята съпруга.

На следващият ден 18.03.2013 година пострадалия Т.С. още бил схванат и положението му не се подобрявало тъкмо обратното влошавало се. Той бил схванат, както и предните дни в областта на врата и гърба и поради това не отишъл на работа. Поради тази причина отишъл до здравната служба в село Друмево, но личния му лекар св. д-р В. го нямало там била само медицинската сестра св. Н.Ч., която му поставила още една инжекция от 1 ампула волтарен и 1 ампула дексаметазин, като му казала, че на другият ден ще му направи още една инжекция и ще се излекува. На излизане от здравната служба пострадалия се срещнал със св. Д-р В.Х.В., но не се върнал обратно за да го прегледа. От направената инжекция пострадалият се почувствал по-добре.

На 19.03.2013 г. пострадалият отишъл на преглед при св. В.Х.В. ***, който бил техен семеен лекар, след предварителна уговорка по телефона. Пострадалият Т.С. пристигнал сам, като управлявал лично автомобила си. Пред лекаря се оплакал от болки и скованост във врата, както и смущения в уринирането до трудност при уриниране. Тогава св. В. разбрал от пострадалия, че е ходил на масажи както и, че неговата медицинска сестра св. Н.Ч. му е поставяла на два пъти болкоуспокояващи. Лекуващия лекар му предложил да му постави още една инжекция, тъй като Т. му обяснил, че от инжекциите се чувствал по-добре. Лекарят му поставил и катетър и му изписал лекарства в това число и антибиотик профилактично заради инфекции при поставянето на катетара.

На следващият ден 20.03.2013 година сутринта Т. отишъл до тоалетната, където и паднал. Съпругата му го намерила, вдигнала го от земята и го отвела до стаята му. Веднага се обадила на големия си син св. А.Т.Х., който се обадил на доктор В., който извършил домашна визита на пациента. От прегледа установил, че Т. многократно е вадил и отново е поставял сам катетара. Според лекаря това е изключително рискова и неприятна манипулация, която пострадалия сам извършвал. Тъй като Т. не бил здравно осигурен въпреки, че бил на работа, св. В. го насочил към неврохирург в спешно приемно в град Шумен.

Пострадалият, заедно с двамата си сина отишли в спешно приемно, там той бил прегледан и консултиран с невролог, след което е проведен консулт и с неврохирург св. С.С., който с оглед на констатираното състояние на пациента счел, че следва да се премине към по-висока степен на изследване, тъй като не може точно да се установи каква точно е причината за състоянието му. Тъй като в болницата в град Шумен нямало ЯМР, то св. С. насочил пациента към неврохирургична клиника в „МБАЛ Света Анна” в град Варна. След прегледа пострадалия заедно със своите синове се върнали в село Друмево. Синовете на пострадалия, св. А.Т.Х. ***, където живеел, а другият син св. А.Х. ***.

На 21.03.2013 г. сутринта св. А.Х. закарал баща си пострадалия Т. и майка си св. А.А. ***, където се срещнали и с другият син св. А.Х.. Същият ден на 20.03.2013 година пострадалият Т.С. бил приет на лечение от доктор К. в неврохирургично отделение при МБАЛ „ Света Анна” гр. Варна. Лекарят преценил, че информацията относно състоянието на пациента не му е достатъчна и поради тази причина запланувал още на следващият ден на Т. да му бъде направен Ядрено магнитен резонанс. Била му назначена и терапия. През първата нощ при него в отделението останала и съпругата му св. А.С..

На 22.03.2013 година/ петък/ на визитация д-р К. заявил, че ще се направи на пациента ЯМР в 12.30 часа. От отделението, след като предоставили болнична количка, св. С. и св. А.Х. закарали Т. до сградата, където щяло да се извърши изследването. Изследването не могло да се осъществи, тъй като Т. не можел да лежи по гръб от болки, а и за самото изследване той не трябвало да мърда, поради което изследването било отложено. Лекарят обяснил на близките, че обезболяващите са били малко и за това е изпитвал болка и е мърдал при изследването. Казал им да си тръгват и да дойдат в понеделник, като ако се наложело за изследването щели да го упоят напълно. А. и А. ***. По пътя пострадалият се обадил на съпругата си и казал, че не се чувства и му е много лошо, но тъй като било шумно тя му казала , че като пристигне в Шумен ще му се обади. Когато пристигнала съпругата му направила опит да се свърже с него, но телефонът вдигнала жена, която и обяснила, че съпругът и не се чувствал добре имал висока температура и бил неспокоен, поради което му поставили болкоуспокояващо и сега спял. А. веднага се обадила на сина си А. и го накарала да отиде и да види баща си, но тъй като вече било късно, той и казал, че ще отиде на сутринта.

На 23.03.2013 г. сутринта св. А.Х. отишъл в болницата при баща си. Заварил го целият в урина, като уринаторната торбичка била махната, а нова не му била сложена, въпреки, че имало закупени от предния ден такива торбички и били оставени на рамката на леглото му. Била му махната и шийната яка с която бил докаран от град Шумен. Тогава А. попитал придружителката на другият болен какво е станало и тя му обяснила, че през нощта баща му бил неспокоен и когато дошъл дежурния лекар му махнал шийната яка , а сестрата му направила двойна доза обезболяващи. През това време той бил в съзнание, но само охкал от болки. След като видял всичко това А. се обадил на брат си А. и му казал да доведе майка им в болницата. Поизчистил леглото на баща си и започнал да го храни. След като пристигнала в болницата св. А.С. , измила съпруга си, сменила му чаршафите. През това време пострадалият се събудил и попитал дали е тя и отново заспал. Като дошла дежурната сестра , А. попитала защо Т. не се събужда, като тя и отговорила, че са му направили инжекция и за това спи. През ноща А. останала в болницата при съпруга си, но той не събудил.

На 24.03.2013 година /неделя/ сутринта в коридора на отделението св. А.С. видяла лекар и го попитала защо Т. от вчера само спи и не се събужда. Лекарят опитал да събуди Т. но не успял. След като му измерили температурата установили, че е 39 градуса и веднага го изместили в интензивния сектор на отделението. След един час след това Т. бил преместен с линейка в ОАРИЛ където А. не била допусната. Тя се обадила на синовете си и те веднага дошли в болницата. Изчакали до 12.00 часа, за да поискат информация и да влязат да видят Т.. Тогава видели д-р К., който им казал, че левкоцитите на Т. са се повишили, бил засегнат черният му дроб и че от главата му са източили малко кръв, след което влезли в залата, за да видят Т. и той бил поставен на командно дишане и включена система.

На 25.03.2013 година отново А. и А. отишли в ОАРИЛ за да видят Т.. Доктор К. бил там и им казал, че за два дни Т. е вдигнал на 40 000 левкоцитите, след което си тръгнал, а те влезли в залата при Т.. Същият ден А. се обадил на негов познат лекар д-р Ш. от болница „Света Марина” и му обяснил всичко за здравословното състояние на баща си, като го помолил за помощ. Лекаря му обещал да говори с началника на отделението.

На следващият ден 26.03.2013 година доцент Ш. се обадил на А., че състоянието на баща му е сериозно и без ядрено магнитен резонанс не могат да разберат какво му има. По предложение на доцент Ш. била създадена организация и с линейка Т. бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Марина” – град Варна, където му било направено изследване – ЯМР. След като д-р К. се запознал с резултатите от изследването казал на А. и А., че нищо не може да се направи, тъй като гръбначният стълб на баща им бил пълен с кръв и че левкоцитите били много увеличени, както и че ще се опитат да му помогнат с антибиотици. Пострадалият Т. в това състояние останал в ОАРИЛ и на 27.03, 28.03, 29.03., 30.03., 31.03., 01.04. а на 02.04.2013 година починал.

От изложената и приета от съда по-горе фактическа обстановка се налага извода, че има факти, които не се спорят от страните по делото, както и такива, които се оспорват.

Безспорно установено по делото е , че първото оплакване на пострадалия Т.С. е от 15.03.2013 година, както и ,че смъртта му е настъпила деветнадесет дни по-късно - на 02.04.2013 година в град Варна. Тези два факта очертават и периода в който протичат събитията по процесния казус.

Безпорен е факта на първото оплакване на пострадалия, че това е 15.03.2013 година и това се потвърждава от показанията на свидетелите: А.С. съпруга на пострадалия /протокол от съд. заседание от 13.01.2016 година/, св. Г.В.Г. работодателя пострадалия / съд. п-л от 25.11.2015 г./. Разбира се оплакванията на пострадалия датират от преди 15.03.2013г и това се потвърждава от етапната епикриза /л.69 том.І-ви от ДП–во/ от личния му лекар св. д-р В.. От същата е видно, че пострадалия е записан в пациентската листа на 30.06.2008 година, като съобщава за повтарящи се и продължаващи около седмица, две болки в дясна кръсцова област, скованост на кръста, затруднено навеждане и изправяне, трудно клякане, скованост на врата, трудно вдигане на тежки предмети, болки и изтръпване на мускулите на бедрата, тръпнене, намалена чувствителност и болки в палеца, 2,3 пръст на десен крак, слабост на дясната ръка с намалена хватателна функция, скованост на врата с болки, след претоварване с физическа работа. Тези оплаквания датират от около 5-6 години и продължават 10-15 дни. Тези оплаквания отразени в етапната епикриза, се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства амбулаторни листи №000208 и №000287 / л.70-71 т.І-ви от ДП-во/ от които е видно, че още през 2010 година на пострадалия е поставена основна диагноза, „увреждане на нервни коренчета и плексуси”, а като придружаващи заболявания и усложнения е констатирано „увреждане на междупрешленни дискове в други отдели”. Именно поради тези болки пострадалият потърсил и услугите на лекари още на следващият ден 16.03.2013 година, след като отново бил върнат от работа от работодателя си св. Г.. Това се потвърждава от показанията на св. Г., св. С.. От показанията на първия е видно, че той предлага на пострадалия Т. да му намери човек за масаж и двамата отиват същият ден до дома на подсъдимия Г. и след като не го откриват, по настояване на св. Г. тръгват да търсят друг такъв масажист. Не откриват такъв и в кв. Дивдядово и тръгнали за с. Веселиново при св. Е.Г., която извършила първият масаж на пострадалият. Осъществила го посредством вулканични камъни, които били предварително темперирани до 38-40 градуса, като работела само с един камък в областта на шията и гърба. Свидетелката извършила т.н. „ масажна яка”, която включвала и шията на пострадалия, където били част от оплакванията му. Това се потвърждава от показанията на преки свидетели очевидци присъствали на масажа, а това са св. Г. работодател на пострадалия и св. Г. извършила масажа, както и от показанията на св. А.Х., св. А.Х. и св. А.С., които разбрали за този масаж от св. Г..

Липсва спор и по отношение на вторият извършен масаж, вече от подсъдимия Г. на 17.03.2016 година, който всъщност се явява първият извършен масаж от него. От този масаж пострадалия даже се почувствал по-добре. Подсъдимият дава подробни обяснения по отношение на това, как точно е извършил масажа и кой области от тялото на пострадалия е масажирал и с какви движения. Установените факти по отношение на първият масаж се потвърждават от обясненията на подсъдимия Г., които кореспондират с показанията на св. Г. и с роднините на починалия свидетелите А.Х., А.Х. и А.С.. Нито представителят на прокуратурата, нито частните обвинители и граждански ищци и техните повереници отричат факта на първия масаж извършен от подсъдимия на 17.03.2013 година и не го спорят. Спорен остава дали е извършен втори масаж на 18.03.2013 година, както твърди представителя на прокуратурата и частните обвинители и граждански ищци и техните повереници, като намират този факт за доказан.

ШОС не споделя това твърдение поради следното: Прокуратурата се позовава, единствено и само на косвени доказателства по делото и това са показанията на роднините на починалия Т. свидетелите- А. и А.Х. и А.С.. Извода на прокурора е недоказан, защото тези косвени доказателства са противоречиви помежду си и по този начин в своята съвкупност не водят до един недвусмислен и категоричен извод. Приживе пострадалия Т. е разказал на свидетелите за двата масажа на които е ходил, първият при св. Е.Г. *** и вторият при подсъдимия Г.. Дали е ходил втори път при подсъдимия за масаж е спорен момент. Всички свидетели, на които Т. в последствие е обяснил същността на твърдяните от него въздействия по тялото му, се интерпретират по различен начин и по точно използваната масажна техника от подсъдимия.

При първото разглеждане на делото в ШОС свидетелят А.С. сочи в показанията си „ и тогава му свил врата” -/стр.4 от п-л от 24.06.2014 година по НОХД №158/14/ , който протокол е приобщен към материлати по делото по реда на чл.281 от НПК. Свидетелката А.А.С. в протокола от същото съдебно заседание, заявява че „Като му навел главата напред” - / стр.11 от п-л от 24.06.2014 г./ по същото дело. Третият свидетел А.Т.С. в същия протокол стр.19, заявява :„ седнал и масажиста му дръпнал врата напред”.

При повторното разглеждане на делото пред ШОС и тримата свидетели дават противоречиви с първите си показания. Три години по-късно св. А.Т.С. заявява /съд. п-л от 13.01.2016 г. „ Явно бутнал му главата назад, аз такова си го обяснявам. Това допълнение свидетеля прави за първи път при второто разглеждане на делото. Обяснява това различие с притеснението, което е изпитвал в съдебната зала при първото разглеждане на делото породено от въпрос на защитника на подсъдимия. Това твърдение на свидетеля се опровергава от отразеното в съдебния протокол от 24.06.2014 година стр.19, където е видно, че въпросите относно механизма на масажа са задавани само от прокурора и там той не споменава за движение на главата назад. Обяснява и механизъм на масаж, от който не става ясно в какво положение са били ръцете на пострадалия, след като е установено по делото, че той трудно ги вдигал до нивото на раменете си, камо ли да ги кръстоса пред гърдите си. Буди недоумение и казаното от свидетеля относно поставянето на коляното на подсъдимия върху гърдите на пострадалия отпред, По този начин алогично е да може да му наведе главата както напред така и назад. Именно поради, това съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им относно механизма на масажа. Както първите показания, така и вторите показания на свидетеля си противоречат и с казаното от неговия брат св. А.Т.Х. неговата майка св. А.А.. Последната в разпита си от 13.01.2016 г. пред състав на ШОС е заявила ,че знае от съпруга си, че му е правен точков масаж от подсъдимия, както и разтриване на ухото и ръката. Тя също обяснява, че съпругът и разказал как бил накаран от подсъдимия да си сложи ръцете пред гърдите и подсъдимия с опряно коляно в тях го „стиснал или прегърнал”. Свидетелката обяснява, че когато била разпитвана от разследващия полицай, той и бил казал да не споменава, че главата на съпруга и била предвижвана назад: „ няма да казваш назад, ще кажеш само напред” / съд. п-л от 13.01.2016 г./. Другият свидетел св. А.Х. заявява, че за първи път в спешното научил от баща си за масажите. Той също обяснява коренно различен механизъм. Именно заради това съдът не кредитира показанията на тримата свидетели в тази им част относно механизма на масажа. Показанията за противоречиви и от тях не може да се направи категоричен извод по отношение на механизма на втория масаж.

В показанията и на тримата свидетели се покрива само репликата „Еба ми мамата”. Тази реплика би имала значение за изясняването на определени обстоятелства, ако бе установено по какъв повод е казана от пострадалия. Твърдяното от свидетелите, че това е казано по повод изпитана болка от масажа при подсъдимия не намира опора в останалите доказателства по делото. Подсъдимия от своя страна твърди, че при посещението при него пострадалия е споделил, че от жената при която е ходил на първият масаж в село Веселиново, нямал никаква полза и направо „ му ебала мамата”/съд. п-л от 09.02.2016 г./.

В противоположна посока са показанията си дадени на 25.11.2015 година пред ШОС от св. Г.В.Г., който е завел пострадалия при подсъдимия Г.. Свидетелят заяви, че след като е излязъл от дома на подсъдимия пострадалият Т. влязъл в колата си и си вдигнал високо ръцете, като казал :”Виж бе нещо стана, оправи ме чувствам се много добре. Даже на жаргон му казал „ този човек ми еба мамата, но ме оправи” , като свидетеля Г. уточнява в показанията си ,че тази реплика е казана с благодарност за облекчението, което е получил от масажиста, а не в смисъл на причинена болка или страдание от масажа. След тези реплики пострадалият продължил със същият емоционален тон да обяснява на св. Г. „Гледай движа си ръцете”. Пострадалият му обяснил и механизма по който му бил извършен масажа, като разказал, че подсъдимият го карал да си върти главата наляво и надясно. В тази връзка пострадалият говорел за „Буда”, „Буда” – това била фигура към която го карал да гледа подсъдимия по време на масажа.

По този начин съдът не може да направи категоричен извод, че репликата е казана по повод причинена болка на пострадалия.

Повдигнатото обвинение от страна прокуратурата касае дата 18.03.2013 година, за която дата се твърди ,че пострадалият е посетил сам втори път подсъдимия за масаж и именно тогава му е причинено травматичното увреждане, което е довело до смъртта му.

По отношение на този твърдян факт съдът намира, че липсват доказателства. На първо место липсват преки такива, а косвените на които се позовава прокуратурата в своята съвкупност не водят до категоричен извод досежно наличието на този твърдян факт. Както бе отбелязано по-горе показанията на тези свидетели са противоречиви и се градят на предположения които не са доказани.

По делото е назначена и извършена повторна СМЕ по писмени данни. Вещите лица изготвили експертизата поддържат така депозираното експертно заключение и не правят допълнения към него. Заявяват, че са се запознали детайлно с всички материали по делото, включително и със свидетелските показния, дадени, както в рамките на досъдебното производство, така и при предходното разглеждане на делото. В заключението си правят извод, че установената травматична увреда се дължи на хиперекстензия / рязко разгъване на шията назад/.При разпита им съдебно заседание от 25.11.2016 година потвърждават, че са съобразили всички материали по делото. Нито един от тримата родственици на пострадалия Т. / св. А.С., св. А.Т. и св. А.Х./ не говорят за движение на главата на пострадалия назад в показанията си дадени на досъдебното производство и при първото разглеждане на делото. Вещите лица обосновават извода си на обективни данни които са установени при аутопсията, за да прецизират вида на травматичното увреждане и механизма. По този начин игнорират свидетелските показания на тези трима свидетели. Според вещите лица от техните показания може да се говори не за хиперекстензия, а за нейната противоположност хиперфлексия. По този начин вещите лица заявяват, че има несъответствие между механизма който описват свидетелите и това, което е отразено в аутопсионния протокол, като считат, че от медицинска гледна точна следва да се дава вяра на отразеното в протокола за аутопсия, отколкото на свидетелките показания. Вещите лица твърдят, че от навеждането на главата напред може да се получи друга травматична увреда, но не тази, която е констатирана при аутопсията.

Съдът не кредитира депозираното експертно заключение, поради факта, че при изследване на поставените по експертизата въпроси вещите лица не са съобразили показанията на основните косвени свидетели по делото, това са роднините на пострадалия Т.. Нещо повече вещите лица правят извод, че ако ги съобразят отговора на поставените въпроси би бил противоположен, както става ясно от разпита им в съдебно заседание от 25.11.2015 година. Освен това съдът не приема приложената като неразделна част към заключението литературна справка на английски език, което е в противоречие с чл.21 от НПК.

От гореизложеното възниква съмнение относно правилността, коректността на експертизата и ползвания от нея цялостен доказателствен материал, поради което съдът не я кредитира.

По делото е извършена и тройна съдебно –медицинска експертиза № 169/2013 година. От експертното заключение и от разпита на вещите лица в съд. заседание от 13.01.2016 година се установи следното: Разпита на вещите лица бе извършен, след разпита на родствениците на пострадалия Т.Х.. Експертите дадоха своето заключение съобразявайки тези показания и дадоха категоричен отговор, че установената травма между, 5-ти и 6-ти шиен прешлен довела до разкъсване на надлъжна връзка лигамент, не може да бъде получена по този механизъм, който описват свидетелите. Експертите заявяват, че не могат да отговорят дали инфекцията довела до смъртта на пострадалия Т. се дължи на кръвоизлив причинен от травма или е била налице преди това. Заявяват категорично, че описаната в обвинението травма не може да доведе до сепсис /съд.п-л от 13.01.2016 г. л.47/. От всички налични по делото медицински документи е видно, че причината за смъртта на Т. С. е сепсис. Вещите лица също така заявиха в същият протокол, че по медикобиологичните си признаци нараняването, което е констатирано у починалия, приживе е довело до трайно затруднение движението на снагата и врата. Вещите лица отговарят категорично, че задържането на тазовите резервоари не може да се свърже с травмата, както и проблемите с дефекацията, тъй като тя се определя от вещите лица като твърде висока/ п-л от 24.06.2014 по НОХД №158/14. В същият протокол вещите лица заявяват, че в случая е налице едно супер пониране на заболяване, едното което е инфекциозно и другото което е травматично, но в никакъв случай дори да се приеме, наличието на травма, тя не може да доведе до смъртта на пострадалия. Вещите лица на л.43 от протокола от 13.01.2016 година правят още един много съществен извод : „ самият факт, че лекарите са успели да изтеглят течност от гръбначния канал, а това се прави в поясния модел, в кръста, то значи течността се е движела, и не е имало груба компресия, имало е проводимост, иначе течността нямаше да отива надолу към кръста, и не би било възможно да се изтегли нищо по-надолу”. Ликворната пункция е направена в областта на кръста на пострадалия Т., а не в областта на шията. Тези факти водят вещите лица до извода, че инфекция в организма на пострадалия вече е имало. Всичко това говори вече за мозъчни симптоми според експертите. Освен това психомоторната възбуда на пострадалия, поради която е осуетен първият опит да бъде направен скенер не е характерна за пациенти с шийни травми. Ако пострадалият е имал такава той би следвало да е неподвижен, да се щади в движенията си, докато тук той се е движел. Всичко това са били симптоми на мозъчна инфекция, която е констатирана в протокола за аутопсия.

Във връзка с въпроса дали пострадалият е бил болен преди 15.03.2013 година вещите лица заключават, че това е очевидно от медицинската документация. Точна диагностика на заболяването обаче не поставена. Дали това е бил възпалителен процес и какъв точно и в коя част на тялото вещите лица не могат да кажат. Според тях нормално е заболяването да е от преди 15.03.2013 година, иначе пострадалият нямаше да потърси помощ. Очевидно е, че е му е имало „нещо”, но какво точно не се констатира от лекарите. Вещите лица заявяват също така, че не могат да дадат точен отговор къде точно е било огнището на инфекцията. Когато е правена аутопсията вече състоянието на пациента е било много тежко със сепсис, а сепсис означава, че навсякъде е разпространена инфекцията със засягане на всички вътрешни органи с развитието на полиорганна недостатъчност и поради това вещите лица не могат да кажат къде точно е било огнището на инфекцията. По отношение самата инфекция вещите лица заявяват, че тя е било много тежка, бърза, негативна, в много бързи срокове се е развила и по всички вътрешни органи. Това се доказва от оперативния протокол, въпреки съвсем насоченото лечение. Именно поради това, дори и тройната комбинация от антибиотици, която е била насочена към причинителя на инфекцията не е повлияла.

Що се отнася до наведения от страна на обвинението довод, че по време на масажа пострадалият бил залят като с кофа гореща вода, вещите лица отговарят, че това е симптом който е характерен и се среща при т.нар. множествена атеросклероза – спонтанна болка с променен характер, нарича се хиперпатна болка. Чувството е, като минаване на ток през тялото или заливане с кофа вряла вода. Това е дразнене на коренчета, флексуси, нерви. В тази връзка вещото лице заявява, че това няма кой знае какво отношение към процесния случай. И при отговора на този въпрос вещите лица отново заявяват, че травмата сама по себе си не може да бъде причина за смъртта на пострадалия Т.. Травмата като медикобиологичен признак представлява трайно затрудняване на движението на врата и снагата.

По отношение на довода на прокуратурата, че в следствие нанесената травма пострадалият изпитвал затруднение при уринирането / задръжка в тазовите резервоари/ и дефекацията, вещите лица отговарят ,че причината изобщо не е установена нито от личния лекар д-р В., нито от друг лекар, както и няма насочени изследвания в тази насока. Поради това вещите лица не могат да свържат тези симптоми с травмата. Като вероятни причини за тези симптоми вещите лица допускат обезводняване, аденом на простатата, вегетативни дистонични феномени, някакъв възпалителен процес, който блокира отока на урина горе в пикочопровода към легенчето. Вещото лице уточнява хипертрофия на простата – аденом на простатата, паралитичен илеус, тоест ако дълго време пострадалият не пие течности и настъпи невъзможност за изхождане по голяма или малка нужда и поне още 15 причини. Вещите лица правят извода ,че разкъсването между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени не е причина за задръжката в тазовите резервоари и дефекацията. От това се налага категоричния извод, че тези симптоми / задръжка на тазовите резервоари и проблеми с дефекацията/ у пострадалия не могат да се свържат с травмата, а с това категорично се опровергава и наведения довод от прокуратурата.

По делото е приложено съдебно-медицинско заключение за аутопсия № 58/2013 година. От него е видно, че извършилия аутопсията д-р Стефанов е констатирал наличие на: сепсис, Разкъсване на диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, кръвоизлив над мозъчната обвивка, оток на гръбначния мозък, главния мозък, белите дробове, дегенеративни костно-ставни промени и остеофити, коронаро и аортосклероза. В заключителната част прави констатацията, че травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е резултат на рязко форсиране разгъване на шията / придвижване на главата назад/ довело до разкъсване на междупрешленен диск между 5ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени. Тази констатация лекарят прави на базата на предварителни данни, а именно: че на 15.03.2013 година след проведен масаж при чекръкчия получил силна болка, последвана от слабост в крайниците и трудно ходене по нужда, след което състоянието му постепенно се влошило и на 02.04.2013 година в 03.30 часа е регистриран смъртен изход.

На първо място по делото е категорично установено, че на 15.03.2013 година пострадалият Т.С. е ходил на масаж, но не при подсъдимия Г., а при св. Е.Г. ***. Освен това никъде в медицинската документация по делото/ защото само тя е била налична при извършване на аутопсията/ няма данни по отношение механизма на получаване на травмата и по точно придвижване на главата на пострадалия Т. назад. В последствие след образуване на досъдебното производство и извършеното разследване, както и разглеждане на делото от два състава на ШОС, става ясно, че причината за тази травма може да бъде различна. Нещо повече точния причинител не е установен въпреки проведеното разследване. Освен това едва при второто разглеждане на делото тримата свидетели родственици на пострадалия говорят в показанията си за движение на главата назад, до този момент те са твърдяли, че главата е била навеждана напред, но както стана ясно по-горе при коментара на съдебно медицинската експертиза, като резултат от това не може да се получи тази травма, а дори да се получи тя не може да бъде причина за настъпилата смърт.

Констатацията за движение на главата назад е недоказана и от своя страна позоваването на нея в последствие от вещи лица води до изводи, които се базират на несъществуващи източници.

В заключение по отношение анализа на протокол № 58/2013 година за оглед и аутопсия на труп съдът приема, че той има характер на изнъпроцесуална дейност. От него е видно, че огледът и аутопсията на трупа на Т.Х. са извършени на 02.04.2013 година, а разследването е образувано близо два месеца по късно на 31.05.2013 година / л.1 том.І-ви от ДП/. Поради тази причина и с оглед забраната на чл.104 от НПК е недопустимо да бъде придавана юридическа стойност на въпросния документ, тъй като не е спазена процедурата за оглед визирана в глава ХІV раздел V от НПК. Именно поради това въпросният протокол не може да бъде ползван като основа за формиране на експертно мнение на тази база, както това е извършено по коментираната по-горе съдебно медицинска експертиза с вещи лица от град София. Именно, поради тази причина ШОС, след извършения обстоен коментар по-горе не прие експертното заключение, като доказателство обосноваващо обвинителната теза.

От извършената по делото допълнителна съдебно-медцинска експертиза вещото лице установява, че извършването на мануално-терапевтични действия е извън компетентността на подобна степен на образование, каквато е имал подсъдимия Г.. Вещото лице очертава и медицинските изисквания при прилагане на мануална терапия. В тази връзка съдът намира, че два факта са безспорно установени по делото а именно:, че извършения масаж от подсъдимия Г. спрямо пострадалия Т.С. е осъществен извън местоработата на подсъдимия и извън работното му време. В този случай става въпрос за наемане на частно лице, за извършване на работа, спадаща към занятие или друга правно регламентирана дейност / ППВКС № 2-79/. Именно поради тази причина деянието на подсъдимия Г. следва да се обсъжда единствено на плоскостта на обикновената непредпазливост по чл.122 от НК, а не на чл.123 ал. 2.

По отношение посоченото в обвинителния акт нарушение и неспазване на Наредба № 30/19.07.2004 г. съдът намира, че тя има своето приложение само за дейности извършвани в лечебните заведения по смисъла на чл.2 ал.1 от същият нормативен акт. Там е и легалната дефиниция, на това какво е лечебно заведение. Това са обособени структури на функционален принцип, в който лекари или лекари по Дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински специалисти осъществяват всички или някой от дейностите, диагностика, лечение и рехабилитация на болни.

Представителят на прокуратурата и частните обвинители, твърдят ,че местото където е извършен масажа от подсъдимия Г., а именно че помещението не отговаряло на съответните санитарно хигиенни изисквания и за това би следвало да му се потърси административно-наказателна отговорност. Именно поради това съдът намира, че визирания текст от наредбата е несъотносим към процесния казус.

В обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е извършил действия представляващи мануална терапия. В чл.3 от раздел VІІ на наредбата е записано, че високо специализираните дейности и по конкретно мануална диагностика и терапия се упражняват от лекари специалисти по физикална и рехабилитационна медицина. Нито в този закон нито в който и да било друг законов или подзаконов нормативен акт не съществува легална дефиниция на понятието „мануална терапия”- законово определение няма.

Константната съдебна практика по този въпрос е, че при обвинение по чл.123 органите на прокуратурата са задължени да посочат конкретно нарушени нормативни разпоредби, независимо в какъв по степен нормативен акт се намират те. В тази връзка ВКС е категоричен ,че за обосноваване на наказателна отговорност не могат да служат нито установени правила, нито научни постановки, нито медицинска практики утвърдени при лечението на определен вид заболяване. Нашият законодател в нито един от видовете нормативни актове по Закона за нормативните актове не е формулирал понятието „ мануална терапия”.

Във тази връзка прокуратурата обосновава обвинението си по този текст от Наредбата с допълнителната съдебно-медицинска експертиза № 169, където вещото лице прави разграничение между понятието „масаж” и „мануална терапия”. В разпита си в съдебно заседание от 13.01.2016 год. изрично заявява, че дава това определение на „мануална терапия” на базата не на съществуващ нормативен акт, а имал в предвид термина в широкия смисъл на думата, като заявява, че не всичко го има в Наредбата и „за това имало и учебници”. Този извод на вещото лице от една страна кореспондира напълно с довода на защита, че нормативно дефиниране на понятието „мануална терапия” няма, а от друга страна опровергава тезата на прокуратурата.

В подкрепа на тезата си, защитата навежда и довода, който съдът напълно приема, тъй като се позовава на нормативен акт, че в Наредба № 30 от 2004 година в раздел т.2.1 в раздел VІ, т.5, т.5.4,т.5.4.2, т.5.т.4.3 подробно е описано какво означава масажа като техника, като видове, като начин на осъществяване, като лица оправомощени да го извършват. Именно в тази наредба е предвидено рехабилитатори, като категория по раздел V да осъществяват терапевтични процедури, включително кинезитерапия, пасивни раздвижвания, лечебни и класически масажи.

Освен това в подкрепа на казаното по-горе е и съществуващ нов нормативен акт, а именно Наредба № 1 от 2011 година за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. В раздел VІІ на тази Наредба лимитативно са изброени манипулациите, които рехабилитатори могат да осъществяват самостоятелно. В чл. 13 ал.1 т.3 буква „в” на същият нормативен акт е посочено ,че грижите които могат да полагат рехабилитаторите включват лечебен масаж и кинезитерапия.

От гореизложеното е видно, че лица с образователно квалификационна степен „ рехабилитатор” какъвто е подсъдимия Г. не е забранено да провеждат кинезитерапия и масаж, както и че не е задължително да работят под ръководството на лекар специалист по физикална или рехабилитационна медицина.

За да обоснове обвинението прокурора навежда довод, че преди извършването на какъвто и да е масаж следва пациента да бъде обстойно прегледан, да бъде направено рентгеново изследване, снимки и други такива.

Съдът не приема довода да прокурора, защото това са изисквания наложени от ежедневната медицинска практика, но не и нормативно уредени, като процедура изискуема от законодателя, която да предхожда масажа.

Съдът намира за необходимо да коментира и по подробно въпроса свързан с протокол № 58/2013 година за оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Т.Х., като свърже този анализ и с останалия доказателствен материал по делото. Този протокол има характерна извън процесуална дейност. От него е видно, че огледът и аутопсията на трупа на пострадалия Т.Х. са извършени на 02.04.2013 година, а разследването е образувано близо два месеца по-късно на 31.05.2013 година / л.1 т.І-ви от ДП/. Съдът счита, че този протокол няма юридическа стойност, тъй като е нарушена забраната визирана в чл.104 от НПК. Що се отнася до процесуалното действие „оглед” то той намира своята законова опора в глава ХІV, раздел V. Именно, поради тази причина въпросният протокол не може да бъде ползван за формиране на експертно мнение, както това са направили вещите лица от град София по извършената от тях съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Вл. д-р Р.Х. заявява, че са се позовавали най вече на данните от аутопсията.

Във връзка със здравословното състояние на Т.С. има различия на първо место между прокуратурата и защитата и на второ место в позицията на представителя на обвинението, което не е в една посока и по този начин изпада в противоречие.

В пледоарията си прокурора сочи, че пострадалият е бил здрав и че въпросното заболяване и в последствие извършената от подсъдимия манипулация по отношение на пострадалия са единствената причина довели до смъртта му. Отново в пледоарията си прокурора заявява, че у починалия в резултат на възрастта му са налице определени дегенеративни промени. Тук следва да се коментира и етапната епикриза издадена от св. др. В. да внесе яснота. От същата е видно, какво е било общото здравословно състояние на починалия към момента на изготвянето и, и от нея се вижда, че при него са налице освен тези характерни за възрастта дегенеративни промени, и възпалителни процеса и ставни заболявания във времето назад. Тук следва да се отбележи и факта, че заболяването за което пострадалият е потърсил специализирана медицинска помощ още на 15.03.2013 година е с давност от седем до десет дни. Именно според тази етапна епикриза, много преди да потърси помощ на 15.03.2013 година Т. е имал увреждане на нервни коренчета и увреждане на междупрешленни дискове., остеходроза, както и стиофити в лумбалната и шийната област. На тази епикриза се позовават и лекарите по втората съдебно медицинска експертиза от град Плевен, които правят извода ,че в организма на пострадалия протичат едновременно две заболявания. Всичко това се потвърждава от показанията на св. В.Х.В. ,личен лекар на пострадалия, както и от показанията на неговата съпруга и двамата му сина.

Що се отнася до въпроса, че пострадалият нямал здравни осигуровки, съдът намира, че това обстоятелство също е съотносимо към делото, той като до момента в който неговият работодател му ги е заплатил, пострадалият е лекуван единствено и само на принципа на спешността. В същото време процесите в неговият организъм не са били нито овладени, още по-малко диагностицирани. Всъщност това не е станало и до неговата смърт въпреки ,че е бил в здравно заведение и е бил лекуван. Пострадалият е бил диагностициран и лекуван от личният му лекар св. В., св. С., както и от медицинската сестра св. Ч. ***, преди по време и след масажа, както и е бил петнадесет дни в неврохирургично отделение на МБАЛ „ Света Анна” – град Варна, където и почива.

Съотносим към изхода на делото и един друг факт а именно :никъде в материалите по делото не се съдържат доказателствата, от които може да се направи какъвто и да било извод, дали извършената диагностика и предприетите лечения от медицински лица е правилен и дали още от първият момент когато пострадалият е потърсил услугите на болнично заведение до неговата смърт е направено необходимото за да бъде спасен. Това неизяснено обстоятелство намира опора освен в медицинската документация по делото и в показанията на лекарите/ д-р В. , д-р С., медицинската сестра Ч., д-р Е., д-р П. –лекар анестезеолог, д-р К./ към които се е обърнал пострадалият за помощ, както и в показанията на тримата родственици на пострадалия Т. свидетелите: А.Т.Х., А.Т.Х. и А.А.С.. Последните не веднъж изказват съмнение относно диагнозата и предприетото лечение по отношение на пострадалия Т. ***. Именно поради това са потърсили и помощ от други специалисти, които не са разпитвани в качеството на свидетели. Не е установено кой лекар е махнал шийната яка на пострадалия на 23.03.2013 година, след като тя му е поставена три дни по-рано на 20.03.2013 година в болницата в град Шумен от д-р С., който го насочва за лечение в град Варна незабавно.

Неизяснено по отношение лечението на пострадалия остана и обстоятелството дали е следвало да бъде извършена хирургическа интервенция спрямо него, за каквато говори д-р С. *** и каквато се обсъжда още от първият ден от постъпването му в болницата в МБАЛ „ Света Анна/- град Варна на 21.03.2013 година. В медицинската документация от същата болница /л.96 от досъдебното производство е написано ясно, че пострадалият е бил определен за операция. Освен това в този медицински документ е отразено, че „съществува възможност при диагностични или хирургически процедури да се получат усложнения, които макар и рядко могат да доведат до неблагоприятен изход от лечението”. Този документ е с дата 21.03.2013 година и е подписан от св. д- К.. Това е вторият ден от постъпването му в а болницата. Дванадесет дни по късно пострадалият Т. умира.

По делото съдът констатира наличието на медицински документ, който буди съмнение за неговата автентичност и вярност, но и тъй като е част от медицинската документация по делото следва да бъде посочен. На л.99 том.ІІ-ри от досъдебното производство се намира декларация от Т.Х.С. от дата 02.04.2013 година, на която ясно личи поправената дата, въпреки, че е копие. На декларацията има положен подпис. На същата дата пострадалият е починал. Нещо повече той е бил в кома така, че няма как да е подписал декларацията. Разбира се това обстоятелство, в настоящия случай и при тези доказателства по делото не влияе на правната квалификация на деянието, но след като съдът го е констатирал, счита, че следва да се отбележи.

От гореизложеното е видно, че обвинението предявено на подсъдимия Д.Г.Г. е недоказано. ШОС допълни делото с всички необходими и възможни доказателства, но въпреки това обвинението остана недоказано. Именно поради това съдът оправда подсъдимия Г. и го призна за невинен по обвинението по чл.123 ал.2 вр. чл.123 ал.1 от НК.

ШОС с присъдата си отхвърли гражданските искове предявени от А.А.С., А.Т.Х. и А.Т.Х. срещу подсъдимия Д.Г.Г..

Съдът постанови направените по делото разноски в размер на 4009.92/ четири хиляди и девет лева и деветдесет и две стотинки да останат за сметка на държавата.

В този смисъл съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК:

/Светлин Стефанов/