Препис-извлечение!
П Р О Т О К О Л
Година 2016
06.01. Град
Шумен
Шуменският окръжен съд
На шести януари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ БАТАНОВА
Съдебни заседатели: 1. Ю.И.
2. Р.Л.
Секретар: Д.А.
Прокурор: Румен Рачев
Сложи за разглеждане докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 505 по описа на ШОС за 2015 година.
На именното
повикване в 10:30 часа се явиха:
.....................................................................................................................................
След съвещание, съдът обяви определението си.
Производство по реда на чл. 435 от НПК.
Образувано по искане
на молителя П.Д.А. за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК по отношение на
осъжданията по НОХД № 113/2011г. по описа на ВПРС, НОХД № 342/2011 г. по описа
на ШОС и НОХД № 4/2012 г. по описа на ШОС, по които присъди е определено общо
наказание по ЧНД № 71/2012г. по описа на ШОС. В молбата се излагат доводи, че
наложеното наказание е изтърпяно и са налице всички останали законови
предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, в каквато връзка са
представени писмени доказателства и е направено искане такава да бъде
постановена от съда, като се заличат осъжданията по посочените дела. Молбата се
поддържа в съдебно заседание по доводите, развити в нея, както и допълнително
изложени в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Шумен не оспорва обстоятелството, че осъденият А. е с
добро поведение, възстановени имуществени щети и липсата на други противоправни
прояви. Спорен момент в становището на прокуратурата е само по отношение срока
на изтърпяното наказание, като излага доводи, че същият срок не е изтекъл.
Представителят на обвинението счита, че 3-годишният срок, след който може да се
иска съдебна реабилитация, следва да се брои след изтичане на изпитателния срок
на условното осъждане, постановено по една от присъдите и в определеното общо
наказание. В тази връзка предлага молбата да не бъде уважена.
Молителят А.
подкрепя становището на своя пълномощник и процесуален представител и моли да
бъде уважена молбата му.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, представените по делото доказателства, както и
служебно изисканите такива, като обсъди доводите, наведени от страните и след
съвещание счита следното: Депозираната молба намира за процесуално допустима,
разгледана по същество - счита за основателна, поради следното:
Безспорно от
представените по делото доказателства, изисканите служебни справки и преписи от
съдебни актове, се установява, че освен осъждането на А., по което е
реабилитиран по право, същият е осъден и по НОХД № 113/2011 г. по описа на
ВПРС, в сила от 30.05.2011 г., по което дело му е наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години. Осъден е и по НОХД №
342/2011 г. по описа на ШОС, в сила от 13.06.2011 г., където му е наложено
наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и е
приспаднато времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 07.09.2010 г. до 16.11.2010 г. Осъден е и по НОХД №
4/2012г. по описа на ШОС, в сила от 25.01.2012 г., където за две отделни
деяния, на основание чл. 23 от НК, му е наложено общо наказание от 7 месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години и глоба от 1 000 лева. По
последните две дела са били причинени имуществени щети, но още със съдебния акт
е прието, че същите са били възстановени напълно.
С определение по ЧНД
№ 71/2012 г. по описа на ШОС, влязло в закона сила от 21.02.2012 г., е
определено общо наказание по посочените 3 дела в размер на най-тежкото от тях,
а именно - 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок, като на
основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което същият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража” за периода 07.09.2010 г. до 16.11.2010
г., и към така определеното общо наказание е присъединено и наказанието глоба в
размер на 1 000 лв.
Безспорно между
страните, а и за съда е, че и по трите дела имуществените щети, които са били
причинени в резултат на престъплението, са били възстановени /изрично посочено
и в приобщените съдебни актове/. Безспорно за страните и за съда е
обстоятелството, че наложеното наказание „глоба” е изпълнено, видно и от
представената вносна бележка за внасянето й по сметка на държавата. Безспорно
между страните и за съда е, че лицето от осъжданията до настоящия момент се
ползва с добро име, за което са представени положителни характеристични справки
от кмета на с. ***
и от кмета на с. ***
- едната по месторабота, а другата по местоживеене. Безспорно между страните и
за съда е и обстоятелството, че след последното осъждане до настоящия момент по
отношение на А. не са налице висящи наказателни и досъдебни
производства и няма криминалистически регистрации, което обстоятелство се подкрепя
от представените 1 служебна бележка и 2 удостоверения: Служебна бележка от ОСлО в ОП – Шумен - справка в ЦИССС, и 2 удостоверения - от
ШРП и ШОС, за липса на висящи производства и криминалистическа регистрация.
Няма спор между страните за компетентния съд, тъй като ШОС се явява съдът,
който е наложил както последното наказание, така и най-тежкото наказание.
Спорно между
страните е обстоятелството за начина на изчисляване срока на наложеното и
изтърпяно наказание. В тази насока се застъпват две тези: тезата, поддържана от
прокуратурата, че срокът за изтърпяно наказание се счита с изтичане на
изпитателния срок, от който тече 3-годишен срок, след който може да се иска
съдебна реабилитация, и тезата на защитата, че срокът на наложеното наказание
се счита с изтичане на срока на номинала на наложеното наказание от съда и
изтичане на 3-годишен срок след това, ако е изтекъл междувременно и
изпитателния срок.
Тези две тези са
застъпени и в съдебната практика на съдилищата и теорията през различните
години, като тезата на прокурора е по-старата /предходна/ съдебна практика и
теория, а тезата на защитата е тезата на съдебната практика и теория в
последните години. Тази теория и практика е подробно коментирана и обсъждана и
в Учебното помагало по наказателно материално право за кандидати за младши
съдии и прокурори - част 1, на лист 245, като в нея се дава превес на по-новата
практика с аргумент, че предходния начин на изчисляване на срока за изтичане на
наказание води до неравноправно положение на лицата, по които съдът е
постановил осъдителна присъда „лишаване от свобода”, като в случая се засягат
интересите на лицата, при които това наказание е отложено за някакъв
изпитателен срок. С оглед поставяне на лицата в равноправно положение пред
закона и обществото е застъпена втората теза, с цел предоставяне на възможност
при наличие на законови предпоставки за заличаване на последиците от
осъжданията. Като по-нова теза, която се подкрепя в последните години и от
съдебна практика от съдилища в различните региони на страната и в различни по
степен /районни и окръжни/, а и като практика, която заляга все по-активно и в
апелативния район на ШОС, настоящият състав приема втората теза за изчисляване
изтичането на срока на наложеното наказание. Същата намира подкрепа не само в текста
на чл. 87, ал. 1 от НК, където изразът „наложено наказание” е употребено като
срок на действително наложено номинално наказание, а не като срок за
продължителност на изпитателен срок, но и в какъвто смисъл са и Решения №
47/07.08.2015 г. по н. д. № 172/2015 г. на ОС – Перник - решението е въззивно по отношение акт на районен съд; Определение №
61/17.02.2014 г. по н. д. № 884/2013 г. на ОС - Хасково, като решението отново
е въззивно по отношение на акт на районен съд;
първоинстанционни определения, които са в апелативния район, такива са:
Определение № 96/14.01.2015 г. по н. д. № 5632/2014 г. на РС - Варна и
Определение № 1747/29.05.2015 г. по н. д. № 1261/2015г. на РС -Варна, в какъвто
смисъл е и Решение № 555/26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008г. на ВКС.
Безспорно има логика в аргумента на прокуратурата, че няма много практика на
ВКС, но това е така дотолкова доколкото тези актове на съдилищата не стигат до
касационен контрол и цитираните касационни решения единични и постановени във
връзка с производство за искане на възобновяване, а не по повод проверка
правилността и законността на постановените съдебни актове на по-долните
инстанции. Това е и причината да
липсва практика на ВС по този въпрос,
поради което и такава е налична само по дела на районен и окръжен съд, по
изключение апелативен /по отношение първоинстанционни актовете на окръжен съд/.
Ето и защо
настоящият състав счита, че наложеното на А. наказание е изтърпяно към момента
на депозиране на молбата за съдебна реабилитация, като в тази връзка се
споделят изцяло доводите на защитата по отношение приложното поле на чл. 59 от
НК, което е обща разпоредба и се отнася както по отношение влезлите в сила
съдебни актове, така и по отношение на привеждането в изпълнение и изпълнение
на наложените наказания, поради което ще следва и молбата на А. да бъде уважена
и се постанови съдебна реабилитация по посочените три осъждания.
Ето и защо и водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА
РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение на П.Д.А. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, по
отношение осъжданията по НОХД № 113/2011 г. на РС - Велики Преслав, в сила от
30.05.2011 г., НОХД № 342/2011 г. по описа на ШОС, в сила от 13.06.2011 г. и
НОХД № 4/2012 г. по описа на ШОС, в сила от 25.01.2012 г., както и на определеното
общо наказание по тях, определено му с определение по ЧНД № 71/2012 г. по описа на ШОС, влязло в закона
сила от 21.02.2012 г., като заличава същите и отменя за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самите осъждания, освен ако със закон или указ е
установено противното.
След влизане в сила
на определението копие от същото следва да бъде изпратено на Бюро „Съдимост”
към Районен съд - Шумен.
Настоящото
определение може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано от днес,
пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
Съдебни заседатели: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
СЕКРЕТАР: /п/ не се чете