Решение по Наказателно дело 236/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92 21.11.2016г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов

2.Румяна Райкова

Секретар : Д.А.

Прокурор : Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 236 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 27 от 01.04.2016г. по НОХД № 2435/2014г. Шуменският районен съд :

- признал подсъдимият Й.С.П. ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.08.2013г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със С.Й.С. причинил по хулигански подбуди телесна повреда на повече от едно лице, а именно : на И.Х.Н. – средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, последица от счупване на носните кости с изкривена носна преграда, със стеснен носов канал вляво, вследствие на неправилното зарастване на носните костици, довело до затруднение в дишането; на Р.И.Н. – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, произтичащи от кръвонасядане на ограничена площ в неокосмената дясна част на слепоочна област, охлузване на левия лакът, две охлузвания с кръвонасядания на дясна мишница до подмишничната ямка, оток с кръвонасядане вдясно на гръдния кош, палпаторна болка вляво на гръдния кош, кръвонасядане, на нИ.6-7 ребра и палпаторна болка по гърба на дясното ходило, като телесната повреда причинена на И.Х.Н. е в качеството му на длъжностно лице – председател на ПК “ Дивдядово” гр.Шумен, по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК и чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.

- признал подсъдимият Й.С.П. ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.08.2013г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със С.Й.С., а именно две лица, чрез употреба на сила, изразяваща се в удари с ръце и крака, насочени към тялото и лицето на И.Н.Х., влезли в чуждо жилище, а именно жилището на И.Н.Х., Й.Д.Х. и Р.И.Н., поради което и на основание чл.170, ал.2 от НК във вр. с чл.170, ал.1 от НК , във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия между така наложените му наказания до размера на по-тежкото от тях, а именно “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години.

На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3/три/ години.

- признал подсъдимият С.Й.С. ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.08.2013г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител със Й.С.П. причинил по хулигански подбуди телесна повреда на повече от едно лице, а именно : на И.Х.Н. – средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, последица от счупване на носните кости с изкривена носна преграда, със стеснен носов канал вляво, вследствие на неправилното зарастване на носните костици, довело до затруднение в дишането; на Р.И.Н. – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, произтичащи от кръвонасядане на ограничена площ в неокосмената дясна част на слепоочна област, охлузване на левия лакът, две охлузвания с кръвонасядания на дясна мишница до подмишничната ямка, оток с кръвонасядане вдясно на гръдния кош, палпаторна болка вляво на гръдния кош, кръвонасядане, на нИ.6-7 ребра и палпаторна болка по гърба на дясното ходило; и сам причинил на Й.Д.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание произтичаща от оток с палпаторна болка високо в тилната област на главата, на ограничена площ и палпаторна болка в средната трета по външната страна на дясната мишница; като телесната повреда причинена на И.Х.Н. е в качеството му на длъжностно лице – председател на ПК “ Дивдядово” гр.Шумен, по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК и чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение, че е извършил деянието по отношение на Й.Д.Х. в съучастие с подсъдимия Й.С.П..

- признал подсъдимият С.Й.С. ЕГН **********, за виновен в това, че на 17.08.2013г. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с Й.С.П., а именно две лица, чрез употреба на сила, изразяваща се в удари с ръце и крака, насочени към тялото и лицето на И.Н.Х., влезли в чуждо жилище, а именно жилището на И.Н.Х., Й.Д.Х. и Р.И.Н., поради което и на основание чл.170, ал.2 от НК във вр. с чл.170, ал.1 от НК , във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година.

На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3/три/ години.

Осъдил Й.С.П. и С.Й.С. да заплатят солидарно на И.Н.Х. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление по чл.131, ал.1, т.1 т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Осъдил Й.С.П. и С.Й.С. да заплатят солидарно на Р.И.Н. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Осъдил С.Й.С. да заплати на Й.Д.Х. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2000 /две хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите Й.С.П. и С.Й.С. да заплатят деловодни разноски в общ размер на 1210.00 лева, от които 910.00 лева по сметка на ОД на МВР – Шумен, а 300.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС.

На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдил Й.С.П. и С.Й.С. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в общо размер на 200.00 лева, съразмерно с уважената част от гражданските искове.

На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдил С.Й.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съразмерно с уважената част от гражданския иск.

Срещу така постановеният съдебен акт са депозирани протест от ШРП и жалби от защитниците на двамата подсъдими.

С протеста и мотивите към него представителят на прокуратурата изразява становище за неправилност на присъдата в частта, с която за престъплението по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК на Й.С.П. и С.Й.С. са наложени наказания “лишаване от свобода” в размер на 2/две/ години. Намира, че определеният размер на това наказание по отношение на всеки от двамата подсъдими е явно несправедлив. Несправедлив според прокурора е размера и на наложеното на основание чл.23 от НК общо наказание от 2 години “лишаване от свобода”, както и размера на срока, за който на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на общото наказание по отношение на всеки от подсъдимите е отложено. Основният акцент поставен от прокурора е върху аргументацията на съда в мотивите му относно обществената опасност на извършителите на деянието по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Счита, че макар и правилно да е приел, че обществената опасност за всеки от двамата подсъдими да е много висока е наложил наказание в размер на минималния, предвиден в закона. Намира, че съдът не е изброил аргументи в защита на тезата си относно високата обществена опасност на извършеното, а такива са налични и подробно излагайки ги, доразвива своят довод за неправилно занижен размер на наложените наказания. Предлага присъдата на ШРС да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наказанието “Лишаване от свобода”, наложено за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК по отношение на всеки от двамата подсъдими Й.С.П. ЕГН ********** и С.Й.С. ЕГН **********. При така увеличен размер на наказанието, да бъде увеличен и размера на наложеното общо наказание, определено по реда на чл.23 от НК, както и да бъде увеличен размера на срока, за който е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК общото наказание по отношение на всеки от двамата подсъдими.

Присъдата на ШРС е обжалвана от адв. Б.Ж. *** – защитник на подсъдимия С.Й.С.. С жалбата се изразява недоволство от така постановения съдебен акт. Защитата намира, че същата е постановена при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания – явно несправедливи. Моли присъдата на бъде отменена и постановена нова, с която подзащитният му да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни.

Жалба срещу присъдата РС-Шумен е депозирана и от адв. Г.К. ***, в качеството му на защитник на подсъдимия Й.С.П.. В жалбата не са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният акт. Същата съдържа изявление за неудовлетвореност от съдебният акт и молба същият да бъде отменен и постановен нов, с който подс. П. да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за законосъобразна и правилна. Счита, че първоинстанционният съд е установил всички относими към делото доказателства. Намира, че единственият порок се състои в преценката на имащите значение за вината обстоятелства, а оттам и размера на наложените наказания, които са на самия минимум предвиден в закона. Моли присъдата да бъде изменена, а размера на наказанията увеличен, така както е поискано и в протеста на ШРП.

Частният обвинител и граждански ищец Р.И.Н., уведомен в предходно заседание чрез адв. С. – не се явява.

Частният обвинител и граждански ищец Й.Д.Х., уведомена в предходно заседание чрез адв. С. – не се явява.

Частният обвинител и граждански ищец И.Н.Х., уведомен в предходно заседание чрез адв. С. – не се явява.

За тях се явява адв. Г.С. ***, редовно упълномощен.

Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци Н., Х. и Х., също се солидаризира с изложеното в протеста и съдебно заседание от страна обвинението, че при отмерване на наказанията първоинстанционният съд необосновано е определил същите в размер на минимума. Счита, че същите следва да бъдат увеличени до размери, в които са претендирани през първата инстанция. Взема отношение и по въззивните жалби на защитата. Излага становище, че същите са бланкови, с претенция единствено за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, без да изложени никакви доводи за соченото основание. Намира, че фактите по делото са правилно изяснени, правилна е и квалификацията на деянията, поради което моли присъдата да бъде потвърдена както в наказателната диспозитивна част, така и в гражданската й част, като бъде увеличен размера на наложените наказания.

Жалбоподателят С.Й.С., уведомен в предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. Ж. ***, редовно упълномощен. Защитникът сочи процесуални нарушения, които според него са от кръга на съществените такива, водещи до нарушено право на защита на подзащитния му :

- Районният съд в съдебно заседание формално е посочил, че на основание чл.274 от НПК е разяснил правата и задълженията на страните, като единствено на представителя на частното обвинение и гражданските ищци е дал възможност да заявят становище по въпроса за отвод на състава на съда, прокурора и секретаря;

- Съдът не е дал възможност на страните да заявят ясни ли им са правата, включително и тези по глава 27 от НПК;

- Липса на мотиви и протИ.речия в мотивите.

Подробно развива тези свои доводи.

Извън изложението за наличието на съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, защита развива своите доводи и за несъставомерност на деянието по чл.170 от НК, както и липсата на умисъл за квалифициращият признак “по хулигански подбуди” при извършване на деянието по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Моли за отмяна на така постановеният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Жалбоподателят Й.С.П., уведомен в предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. К. ***, редовно упълномощен. Защитникът на подс. П. се солидаризира с изложеното от адв. Ж.. Счита, че районният съд е изградил своите правни изводи след превратно и едностранчИ.тълкуване на доказателствената съвкупност, при игнориране на наведените от защитата правни съображения. Счита, че с отхвърлянето на искането на защитата за назначаване на допълнителна СМЕ е нарушено правото на защита на подсъдимите. Излага мотиви в тази посока. Намира, че първоинстанционният съд бланкетно и едностранчИ.е кредитирал показанията на тримата пострадали относно инцидента – механизъм , начин, средства. Излага становище и наличие на вътрешно протИ.речие в мотивите на съда относно съставомерността на деянието по чл.131, ал.1 от НК. Намира за необосновани и мотивите в частта по отношение на обстоятелството деянието да е извършено по “хулигански подбуди”. Заема позиция за неоснователност на депозирания протест.

Моли за отмяна на присъдата на ШРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.

Подсъдимият С. поддържа изложеното от неговия защитник.

Подсъдимият П. също изразява съгласие с изразените от защитата становища.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Подсъдимият Й.С.П. е баща на подс. С.Й.С.. Подс. П. чрез дружеството си “Автодан” ООД осъществявал дейност по ремонт на МПС. Дружеството било базирано в недвижим имот в гр.Шумен , кв. “Дивдядово”. В съседство се намирал имот, собственост на ПК ”Дивдядово” гр.Шумен, чийто председател е пострадалият И.Н.Х..

Подс. П. изградил сграда, която заела част от имота на кооперацията, като по този повод от председателя на същата била подадена жалба до община Шумен. При извършена проверка от контролните органи на общината било установено извършено административно нарушение от подс. П. и съответно дадено предписание за събаряне на постройката.

Именно по този повод подс. П. осъществил неколкократни контакти с пострадалия И.Х., с цел да го мотивира да изтегли жалбата. При тези обстоятелства отношенията между двамата били изострени. На 16.08.2013г. отново провели разговор в който пострадалият се съгласил да оттегли жалбите.

На 17.08.2013г. подс. П., след като консумирал алкохол и отново премислил горните събития, провел на тази тема по телефона с пострадалия И.Х. и решил да отиде в дома му да се саморазправи с него. Той бил последван от сина си – подс. С.С., който бил наясно с факта, че пострадалият е председател на кооперацията и знаел за проблемите на баща си, по повод съседният им с кооперацията имот.

Движейки се по пътя до дома на пострадалия И.Х., двамата подсъдими минали през площада на квартал “Дивдядово”, т.н “Хорище”, където в този момент се намирали свидетелите И, И. и С. Х..

Пред тях и в присъствието на своя син, подс. П. декларирал намерение да пребие или убие председателя на кооперацията, наричан от него “помака”.

За намерението на подсъдимия да отиде в дома на постдалаия, научила и племенницата му – св. М. В. – дъщеря на св. П. С.П.. Свидетелката също знаела за конфликта между чичо й и председателя на кооперацията .

Последната заедно с майка си – св. С, П. тръгнала с автомобил към дома на пострадалия с намерение да възпре своя родственик да влезе в дома на Х.. Двете се опитали да попречат на двамата подсъдими да влязат в чуждия дом, като накарали подс. С. да влезе в колата, но той последвал баща си в дома на пострадалите. Свидетел на тези опити станал св. И. П..

Двамата подсъдими, последвани от св. В. влезли в двора на къщата, където пострадалата Й.Д.Х. плевяла в градината. Подсъдимият П. грубо на висок тон се обърнал към нея с думите : - “Къде е онзи помак, къде е онзи циганин?”, като същевременно псувал, на което тя изкрещяла, че мъжът й го няма. Подсъдимият П. се опитал да вземе един буркан с краставички, намиращ се в близост, но го изпуснал и буркана се счупил. Тогава взел една бутилка от кока кола, пълна с домашен оцет и я хвърлил към пострадалата Х..

Свидетелят Д. Д., съсед на пострадалите, видял движещите се хора към дома на Христови, чул и виковете, които се разнесли от двора. Преценил, че трябва помощ и затова се отправил към дома на тъста на пострадалия И.Х. – св. Ч, който стоял на пейка пред дома си заедно със своя внук – пострадалия Р.И.Н.. Св. Д. казал на двамата за виковете, които чул от къщата им. Пострадалият Р.Н. се затичал към дома си.

Междувременно двамата подсъдими следвани от свидетелката В. се отправили към входната врата на къщата. В този момент от вътрешността на дома към вратата тръгнал и пострадалия И.Х., тъй като чул виковете на съпругата си от двора. При отварянето на вратата бил нападнат от подсъдимите с удари в областта на тялото и главата, нанесени с ръце и крака, избутвайки го към вътрешността на сградата по стълбите. Пострадалият вървял заднишком и странично, преследван и удрян от подсъдимите по тялото и главата, а след тях св. В.. Съпругата му- пострадалата Х., влязла в къщата след тях и се промушила между подсъдимите и застанала до съпруга си на площадката, като се опитвала да и накара за спрат да го удрят. Докато се опитвала да предпази съпруга си била ударена няколко пъти по гърба и по тила от подс. С.. Двамата пострадали успели да влязат в антрето на ет.2 от къщата, затиснали вратата и се опитали да потърсят помощ. Пострадалата не успяла да се свърже с телефон 112 от силната уплаха и излязла на терасата да извика съседа св. С. Х. за помощ.

В този момент синът на пострадалите – Р.Н. дотичал до дома си и видял майка си на терасата да вика за помощ. Тя казала, че в дома им се намират двамата подсъдими и бият баща му. Св. Н. влязъл в къщата през входната врата и бил посрещнат от вече слизащите по стълбите подсъдими и зад тях св. В.. Подсъдимите започнали да му нанасят удари, като пострадалият бил свит в ъгъла на стълбището. Един от ударите, нанесен от подс. С. предизвикал силна болка в гърдите на пострадалия Р.Н. в резултат на което се стигнало дори до напикаване от негова страна.

Разбрал от съпругата си, че синът му е в къщата, пострадалият Х. излязъл от антрето. На долния етаж той видял, как двамата подсъдими нанасят удари на сина му и започнал на вика. Подс. П. се насочил срещу него и заочнала размяна на удари, а другия подсъдим С. и пострадалият Н. излезли пред вратата на къщата, където се сбили отново и дошлият вече съсед св. С. Х. ги разделил и тръгнал да извежда подс. С. от двора. Св. С. Х. чул гласовете и шума идващ от вътрешността на къщата. Докато извеждал подс. С. на улицата, видял, че от къщата тръгнал да излиза подс. П., който се спънал и паднал на плочника. При падането му получил счупване на външния глезен на малкия пищял на десния крак. Този факт бил видян и от св. Д. Ч – тъст на пострадалия И.Х. и баща на пострадалата Й.Х., който вече бил в двора на дъщеря си. От вътрешността на къщата излезли св.В., пострадалият Х. и пострадалата Х..

Подсъдимият С., който бил изведен от св. Св. Х. веднага отново се върнал в чуждия имот, приближил се до пострадалата Х. и я блъснал рязко в гърба, при което тя политнала и паднала върху масичка намираща се наблизо.

Междувременно в легнало положение подс. П. не спирал да сипе обидни думи и закани за саморазправа срещу пострадалите Христови, като отказвал да стане и да напусне дома им, призовал племенницата си да се обади на телефон 112. Направил опит на ритне св. Св. Х., който се опитвал да му помогне да стане. В двора на къщата пристигнала и св. Е. Х., която започнала да оказва помощ на пострадалия Х.. Подсъдимият П. отказвал да напусне къщата като псувал и се заканвал на собствениците. След пристигането на св. П. П. – брат на подс. П., последният бил изведен от дома на пострадалите и отведен в дома си, а по-късно и до медицинско заведение, където било констатирана фрактурата на крака му.

След напускането на дома на Х. от подсъдимите, пристигнали полицейските служители – свидетелите П. и Ш., които преценили необходимостта от медицинска помощ за пострадалите. Била извикана медицинска помощ и свидетелите изпълнили служебните си задължения по установяване обстоятелствата относно инцидента.

От заключението на изготвената по делото и приета от ШРС в с.з. медицинска експертиза по писмени данни № 30/2014г. на пострадалия И.Н.Х. се установява, че е получил следните травматични увреждания : Счупване на костите на носа с изкривена носна преграда, изместена наляво и стеснен носов ход в ляво. Кръвонасядане на лявото подочие. Кръвонасядане по лявата страна на лицето и лявата ушна мида. Палпаторна болка зад лявата ушна мида. Кръвонасядане по дясната страна на лицето пред ушната мида. Кръвонасядане по лигавицата на долната устна. Кръвонасядане на горната устна и част от лигавицата й. Кръвонасядане с отток в областта на лявата мишница. Кръвонасядане в ляво до гръдните кости в областта на мечовидния израстък. Кръвонасядане в областта на дясната мишница. Палпаторна болка в областта на дясното бедро. Данни за кръвонасядане на дясното бедроотразени в амбулаторен лист. Описаното счупване на носните кости с изкривена носна преграда и стеснения носов ход е причинило трайно увреждане на носа и не се очаква спонтанното му възстановяване. Изкривената носна преграда със стеснения носов ход в ляво вследствие на неправилното зарастване на носните костици е довело до затруднение в дишането, което е причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за жИ.та.

От заключението на изготвената по делото медицинска експертиза № 46/2014г. е установено, че Й.Д.Х. е получила отток с палпаторна болка високо в тилната област на главата, на ограничена площ. Палпаторна болка в средната трета по външната страна на дясната мишница. Причинена е болка и страдание.

От заключението на изготвената по делото медицинска експертиза № 47/2014г. е установена , че пострадалия Р.И.Н. е получил кръвонасядане на ограничена площ в неокосмената слепоочна област. Охлузване на на левия лакът. Две охлузвания с кръвонасядания на дясна мишница, до подмишничната ямка. Отток с кръвонасядане вдясно на гръдния кош. Палпаторна болка вляво на гръдния кош на 6-7 ребра. Палпаторна болка по гърба на дясна ходило. Причинена е болка и страдание.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия Р.И.Н., изготвена към месец юни 2014г. е установено, че към момента на изследването е налице разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, представляващо състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обуславящо нарушение на социалното функциониране, възникващо като последица от стресогенно житейско събитие. Психичното състояние на Н. по време на деянието покрива критериите на остра стресова реакция. Такова психично състояние, което кореспондира с юридическото понятие уплаха и смущение. Състоянието на остра стресова реакция не е попречило лицето да възприема и запаметява факти и обстоятелства свързани с деянието. Установеното разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите в поведението е налично към датата на освидетелстване, независимо от ползваната психологична помощ в рамките на 10 месеца.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 85/2014г. е установено, че подсъдимия Й.С.П. има следните травматични увреждания : Счупване на външния глезен на малкия пищял. Охлузване в областта на дясно и ляво коляно. Отток в лява слепоочна –теменна област на главата. Охлузване на горен клепач на ляво око и вежда. Драскотина на носа. Кръвонасядане на ляво подочие. Палпаторна болка по задна страна на гръден кош вдясно. Кръвонасядане вдясно аксиларно на гръдния кош. Палпаторна болка по задна аксиларна линия вляво на гръдния кош и около 4 –ти гръден прешлен. Охлузване в поясната област вляво. Палпаторна болка в поясна област вдясно и вляво. Охлузване по вътрешно-задна страна дясна мишница. Кръвонасядане по вътрешно-задна страна на задна мишница. Счупването е причинило затруднение в движението на десния крайник за срок по-голям от 1 месец или 45-60 дни. Същото е могло да се получи при форсирано движение на ходилото навътре или навън /при стъпване на крИ.при неравности на терена/. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка районният съд приел за установена въз основа на : показанията на пострадалите И. Х., Й.Х. и Р.Н., от показанията на свидетелите С. Х., Д. Д., Н. С., Е. Х.,; от показанията на свидетелите С. Х., П. П., С, П., Г. Г., П. включително и показанията им прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК П., Р. Ш. и И. П.; от показанията на св. Д. С. вкл. и показанията му прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК; от показанията на св. Д. Ч, вкл. и прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК; от показанията на св. Н. К. приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4, предл.3 от НПК; от показанията на св. М. В., кредитирани частично; от обясненията на двамата подсъдими; от заключенията на съдебно - медицинските експертизи; от заключението на психиатричната експертиза; от събраните и присъединени към делото на основание чл.281 от НПК писмени доказателства.

Жалбите и протеста са неоснователни.

Изведената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е правилна, базирана на правилна оценка на доказателствените източници по делото. Изложени са подробни съображения, относно приемането на безспорност на правнорелевантните факти, които съдът намира за задълбочени и убедителни, а това дава възможност да се проследи въз основа на какво и по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите.

Оплакванията изложени от защитата за допуснати съществени нарушения са неоснователни. Доводите, че районният съд не е формирал вътрешното си убеждение в съответствие с изискванията а чл.13 и чл.14 от НПК, като не е обсъдил протИ.речията в гласните доказателствени средства и не е посочил защо се доверява на едни от тях и отхвърля други са безпочвени. Мотивите към присъдата съдържат подробен анализ на всички свидетелски показания, които са съпоставени както помежду им, така и с обясненията на подсъдимите. Не са налице пропуски или нарушения при анализа на тези доказателства, както и наличие на превратност или едностранчИ.ст при оценъчната дейност на ШРС.

Довод сочен от защитата е, че съдът не е дал възможност на страните да заявят ясни ли са им правата, включително и тези по глава 27 от НПК. В протокола от съдебно заседание от 19.03.2015г., на лист 6 е отразено, че съдът е разяснил на основание чл.274 от НПК правата и задълженията на страните. Очевидно съдът е дал възможност на същите да направят изявления относно това, тъй като такова изявление е направил процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци. Ако защитата е приела, че такава възможност не им е била дадена, същите са имали процесуална възможност да поискат проверка на протокола, респективно поправка на същия. Отделно следва да се отбележи, че процесуалното поведение както на защитата, така и на подсъдимите сочи на това, че същите са били запознати с правата и задълженията си и в пълна степен са упражнили тези права. Пропускът в протокола относно изричното отразяване на изявленията им по въпроса за правата и задълженията по чл.274 от НПК, съдът не намира основание да приеме като процесуално нарушение, още повече от кръга на съществените такива, водещи до нарушаване правото на защита на подсъдимите и техните защитници.

Изложен е довод навеждащ за протИ.речия в мотивите и липса на мотиви. Акцента е върху показанията на пострадалите. Навлизайки в конкретиката, при изследване и проверка на сочените от защитата показания, настоящата инстанция намира, че е налице неправилна интерпретация на гласните доказателства. По същество се излага твърдение за вътрешни протИ.речия в показанията на св. Р.Н. от една страна, който твърди, че е бил нападнат от подс. С. и е получил удари от него, както и че по същото време неговият баща – пострадалият И. Х. е бил на вторият етаж и едва след като чул виковете му излязъл и от друга в показанията на св. И. Х., който по отношение на същия факт сочи, че видял как двамата подсъдими нанасят удари на сина му. Във връзка с това твърдение, в което защитата вижда протИ.речие, се задава и въпросът обективно възможно ли е било св. Н. да е възприел нанасянето на удари на сина му, още повече, че според показанията на самият Р.Н., подс. П. вече е бил излязъл навън. Съдът вече имаше възможност да отбележи, че се касае за неправилна интерпретация на показанията на сочените двамата свидетели чрез изваждане на отделни фрази и изречения от контекста на казаното от тях. Видно от показанията на тези свидетели е, че при пресъздаването на конкретната ситуация правят подробно описание на домът си и разположението му – плочник, входна врата, площадка, стъпала към етаж 2, друга площадка, антре и т.н. Установено е, че нанесеният на пострадалият Р.Н. побой от страна на двамата подсъдими е нанесен във вътрешността на дома, непосредствено след входната врата, до стълбището, което води към вторият етаж. Установено е и, че в същото време пострадалият И. Х. е бил на вторият етаж, от вратата на който има пряка видимост към стълбището. Само тези фактически констатации са достатъчни да се приеме, че не е налице протИ.речие между показанията на двамата пострадали. Все в тази посока е изложен и довод, с който се прави мотивиран по своему опит да се дискредитират и показанията на пострадалата Х., която от своя страна в показанията си точно и подробно описва горната ситуация за побоя на синът й. Факта, че св. С. Х. и пострадалият Р.Н. не посочват нейното присъствие, съвсем не е основание да се приеме, че тя не е била на място откъдето е могла да възприеме тези обстоятелства. Показанията на пострадалите поотделно и заедно не само не протИ.речат на останалите гласни доказателства по делото, обратното, същите са в пълен синхрон и напълно кореспондират с тях, което е дало възможност на първоинстанционният съд анализирайки ги, да изведе правилна фактическа обстановка, а оттам и да направи своите правни изводи, с които настоящата инстанция напълно се споделя.

От защита се излага довод и за несъставомерност на деянието по чл.170 от НК и то на основание липса на мотиви относно въпросите, защо, кой от двамата подсъдими е осъществил състава на това престъпление, кой от двамата е използувал сила, заплаха, ловкост, специално техническо средство, с кои действия е осъществено изпълнителното деяние. Твърди се, че използуването на сила, чрез нанасянето на побой не е начин за проникване на жилище и то при отворена врата, който начин да бъде квалифициран като проникване в чуждо жилище. Поставя се под съмнение и професионалната компетенция на съда по отношение на възможността му да квалифицира деятелността на двамата подсъдими в тази им част. Игнорирайки тази некоректна бележка на защитата, въззивният съд по същество намира, че следва да отбележи следното : Основният спорен по делото в тази му част фактически въпрос е този за начина на проникване на подсъдимите в дома на пострадалите. Защитата твърди, че при отворена врата, само дърпането на поставените на рамката ресни, не може да се приеме за действие, което да бъде квалифицирано като проникване и то реализиращо състава на чл.170 от НК. Обстоятелството, че вратата е била отворена, не разколебава извода за насилствено проникване на подсъдимите в жилището и опитите на пострадалите да се защитят по всякакъв начин от това нахлуване. Фактите за нанесени на пострадалите множество удари от двамата подсъдими е несъмнено установени по делото. В тази посока са събрани множество гласни доказателства, подкрепени и от заключенията на съдебно – медицинските експертизи. Същественото в случая, че това проникване е станало без съгласието на собствениците, при оказване на съпротива в рамките на възможната. Възраженията на защитата на подсъдимите за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна по нормата на чл.170, ал.2 от НК, са неоснователни. Вярно е, че законът не санкционира просто влизането в чуждо жилище, а само това, което е извършено по един от изброените в ал.1 на чл.170 от НК начини и без свободно изразено съгласие на обитателя. Настоящият случай е именно такъв. За съставомерността на деянието даже не е необходимо деецът да прониква протИ.законно в чуждото жилище с намерение да извърши друго престъпление. Достатъчно е той да е влязъл в жилището по един от изброените изчерпателно в закона способи, преодолявайки по този начин липсата на съгласие от страна обитателя.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви досежно деянието по чл.170 от НК. Макар и пестеливи, съдържат анализ на всички доказателства имащи значение за формиране на вътрешното убеждение на съда, въз основа на което същият е направил своите правни изводи.

По отношение на деянието по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК са изложени от защитниците на двамата подсъдими доводи за :

- липса на умисъл за квалифициращият признак “по хулигански подбуди” и необоснованост в мотивите;

- бланкетност и едностранчИ.ст при кредитирането на показанията на тримата пострадали относно инцидента – механизъм, начин, средства;

- наличие на вътрешно протИ.речие в мотивите на съда относно съставомерността на деянието по чл.131, ал.1 от НК.

Възведените от защитниците на подсъдимите взаимно свързани доводи срещу правилността на съдебния акт на първоинстанционния съд нямат опора в данните по делото. От съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и протИ.речИ.ст. Именно затова настоящата инстанция намира твърдението на защита за липса на надеждна доказателствена основа за фактическите изводи за неоснователно. Причинените на всеки един от пострадалите увреждания са несъмнено установени, а авторството на подсъдимите П. и С. не поражда съмнение при надлежно събраните, проверени и правилно оценени доказателствени източници. Съдът е изложил конкретни съображения за кредитирането им и така е обосновал изводите си по въпросите, вкл. и спорните такива, поставени на вниманието му още при разглеждане на делото.

Съдът намира, че в рамките на надлежно установените фактически положения, материалния закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. За наличието на квалифициращия признак “Хулигански подбуди” съдът е изложил правните си аргументи в мотивите на присъдата. По делото не се спори, а и е доказано, че пострадалият Х. е бил председател на ПК “ Дивдядово” гр.Шумен, което е обусловило и наличието на квалифициращият признак “на длъжностно лице”. Установено е, че двамата с подс. П. като управител на дружеството “Автодан” са се познавали помежду си, и са контактували в тези им качества. Това, че подс. С. е последвал баща си- подс. П. към имота на пострадалия Х. с намерение поради възникнали и влошени по –рано лични отношения да нанесат телесни повреди не изключва хулиганските подбуди. Следва да се отбележи, че подс. С. е знаел за тези влошени отношения между Х. и баща му и съзнателно го придружил, знаейки и съгласявайки се с намеренията му. Несъмнено е налице личен мотив за посегателството. При безспорно установената цел на подсъдимите и проследявайки хронологията на действията им - демонстративното им поведение, сочещо на незачитане на обществените порядки и липсата на морал, предприетите действия за саморазправа, техният интензитет, продължителността и упоритостта с които са извършени, цялостното им поведение и отношение както по отношение на пострадалите, така и към останалите присъстващи в двора граждани, водят до извода, че действията им са извършени по хулигански подбуди. Обилна и еднопосочна е съдебната практика, която приема, че личния мотив не винаги изключва определянето на подбудите като “Хулигански”, както е в конкретния случай. Съчетаването на личния мотив с “хулигански подбуди” по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. и според даденото тълкуване на ППВС № 2 /1974, т.3.

Ето защо, като прие изложените от защитата доводи за неоснователни и като взе предвид, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни от фактическа и правна страна изводи, намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимите Й.С.П. и С.Й.С. от субективна и обективна страна осъществили съставите на престъпленията по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК и чл.130, ал.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.170, ал.2 от НК във вр. с чл.170, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

По отношение на наложеното наказание : С протеста и мотивите към него представителят на прокуратурата изразява становище за неправилност на присъдата в частта, с която за престъплението по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК на Й.С.П. и С.Й.С. са наложени наказания “лишаване от свобода” в размер на 2/две/ години. Намира, че определеният размер на това наказание по отношение на всеки от двамата подсъдими е явно несправедлив, акцентирайки върху аргументацията на съда в мотивите му относно обществената опасност на извършителите на деянието по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Въззивният съд не намира основания поради които да приеме наложеното от първата инстанция наказание за несправедлИ. и несъответстващо по размер. Сочените в протеста на представителя на ШРП аргументи в подкрепа на развитата теза за несправедлИ.ст на наложените наказания и липса на обоснованост относно обществената опасност на извършителите на деянието по чл.131, ал.1, т.1, т.4 и т.12 от НК във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК, макар и частично основателни, не водят на извод за несъразмерност между извършеното от подсъдимите и вида и размера на наложените наказания. При решаването на въпроса за наказанието са отчетени всички имащи значение за вината обстоятелства. Правилно съдът е приел висока обществена опасност на деянията и невисока обществена опасност за всеки един от подсъдимите. Това той е направил съобразявайки подбудите им и чистото съдебно минало. Вярно, че в тази си част съдът не е изложил подробни аргументи, но същите са налични в мотивите и няма основание да се приеме извод за неправилност и необоснованост, поради което настоящата инстанция намира, че мотивите на ШРС в тази посока, относно вида и размера на наложените наказания са обосновани и логични.

Водим от гореизложеното съдът намира наказанията за съответстващи на тежестта на извършените от всеки един от подсъдимите деяния. Правилно изпълнението им отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, след като е наложено общо наказание. Така наложените наказания по вид и размер в достатъчна степен биха изпълнили целта си да подействат възпиращо както спрямо всеки един от дейците, така и върху другите членове на обществото и в най-голяма степен биха постигнали целите визирани в чл.36 от НК.

По отношение на гражданските искове: Като последица от незаконосъобразните действия на подсъдимите спрямо всеки един пострадалите И. Х., Р.Н. и Й.Х. и законосъобразен се явява изводът на ШРС за доказаност по основание на предявените срещу П. и С. граждански искове. При определяне на размера на дължимото на пострадалите обезщетение за причинените им физически и морални страдания, ШРС е отчел преживените стрес, болки и унижения от поведението на подсъдимите и законосъобразно им и определил обезщетение за репариране на тези им вреди със законните последици. Така определените размери на предявените граждански искове, макар и неуважени в пълният размер не се явяват несправедливи и не следва да бъдат коригирани, още повече, че с нищо пострадалите не са станали причина за насочената срещу тях агресия.

Водим от горното и като взе предвид, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка, не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедлИ.ст на наложеното на подсъдимите П. и С. наказания и такива в гражданско осъдителната част, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 01.04.2016г. по НОХД № 2435 по описа за 2016г. на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.