№ .71. / 19.07.2016 год,
гр. Шумен
Шуменският окръжен съд, наказателно
отделение,
На
единадесети юли през две хиляди
и шестнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния
състав :
Председател :
Мариана Георгиева
Членове
: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар : Т.К.
Прокурор :Димитър Димов
Сложи за разглеждане
докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВЧНД № 131 по описа за 2016г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от НПК.
Делото е образувано по жалба А.Т.И. ЕГН
********** срещу протоколно определение от 29.02.2016г. постановено по НОХД №
31/ 2016г. по описа на Великопреславския районен съд.
С атакуваното определение първоинстанционният съд по реда на чл.306 от НПК е
групирал на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК наложените на осъдения И. наказания
по НОХД № 31/2016 по описа на ВПРС, НОХД № 712/2015г. по описа на РС- Несебър и
НОХД № 888/2015г. по описа на РС-Шумен, като е
наложил едно общо наказание “Лишаване от свобода” в размер на 25 /двадесет и
пет/ месеца и постановил изтърпяването му при първоначален строг режим
затворническо заведение от закрит тип.
В
жалбата на осъденият И. и допълнението към нея депозирано от адв. Н. Д. от ШАК се излагат доводи за неоснователност и
несправедливост. Излага се и становище, че са налице условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, с което първоинстанционният съд е
следвало да се съобрази и съответно приложи при групиране на наказанията.
Счита, че постановяване на ефективна присъда не би постигнала целите на чл.36,
от НК. Моли за прилагане на института на условното осъждане , като бъде
определен пет годишен изпитателен срок. отлагане на така определеното общо
наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуално допустима,
но неоснователна. Целенасочено не коментира доводите на защитата, изложени в
жалбата относно наличието на продължавано престъпление и приложението му в
производството по реда на чл.306 от НПК.
Счита,
че определението на ВПРС за групиране на наказанията е правилно,
законосъобразно и основателно. Намира, че единственият порок в
първоинстанционният съдебен акт е при определянето на режима на изтърпяване на
така определеното общо наказание. Излага становище, че режима следва да бъде
“общ”, а не “строг” , както е постановил ВПРС. Предлага определението на РС- В.Преслав да бъде изменено именно в тази му част и
потвърдено в останалата.
Жалбоподателят
А.И., редовно призован, воден от ОЗ “Охрана” се явява лично и с адв. Анев от ШАК – назначен за служебен защитник от
настоящата инстанция. Служебният защитник поддържа изцяло становището на адв. Д., изложено в жалбата относно наличието на
продължавано престъпление и заема процесуална позиция, че ВПРС е следвало да се
съобрази и приложи разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, а не тези на чл.23 и
чл.25 от НК. Счита, че за постигане на целите на наказанието следва наказанието
да е при условията на условното осъждане.
Жалбоподателя
И. излага довод, че при обсъждане на споразумението с представителя на
прокуратурата в гр.В.Преслав е постигната договорка
за наказание от една година “лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено за определен срок.
Жалбата
е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна поради следното: От фактическа страна е установено, че
И. е осъждан няколкократно :
-
с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 888/2015г. на РС-Шумен, в.з.с. на 25.05.2015г.,
за извършено на 28.02.2015г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК му е наложено
наказание две години “лишаване от
свобода”, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години;
-
с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 712/2015г. на РС-Несебър, в.з.с. на
24.08.2015г., за извършено на 12.08.2015г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК
му е наложено наказание две години и
един месец “лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години;
-
с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 31/2016г. на РС-Велики Преслав, в.з.с. на
29.02.2016г., за извършено на 28.02.2015г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4 и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание една година “лишаване от свобода”,
изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години.
Според разпоредбата
на чл.23, ал.1, предл.2 от НК съдът следва да наложи едно общо наказание –
най-тежкото от определените му наказания за всяко престъпление, ако това лице с
едно деяние е извършило няколко отделни престъпления, преди на има влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Съгласно чл.25, ал.1 от НК разпоредбата на чл.23 от НК се прилага и
когато лицето е осъдено с отделни присъди. От посоченото следва, че основното
изискване, за да се допусне групиране по смисъла на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК и наложи едно общо, най-тежкото
наказание на едно лице, когато то е осъдено за няколко престъпления с отделни
присъди е тези престъпления да са извършени, преди да е имало влязла в сила
присъда за някое от тях. Наказанието за
престъпление, извършено след която и да е от присъдите, не подлежи на групиране
по смисъла на този текст от НК. В тази посока с
достатъчна категоричност е и наличната съдебна практика по приложението
на чл.23 и чл.25 от НК. В конкретния
случай от фактическа страна се установява, че безспорно са налице условията за
групиране на наложените наказания.
Неоснователни са
претенциите на защитата, изложени както в жалбата, така и в съдебно заседание
касаещи приложението на института на продължаваното престъпление по смисъла
вложен от законодателя в разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Безспорно
горепосочените престъпления от деятелността на И. са извършени през
непродължителен период от време / м.август 2014г.- м.февруари 2015г./ в различни райони на страната. За всяко
от тях обаче е водено отделно досъдебно производство
в съответното структурно звено на МВР, приключили са с мнение за предаване на
съд, съответната компетентна прокуратура е внесла за одобряване споразумения за
всяко от тях и са били одобрени от съответния първоинстанционен съд. На И. са
били наложени наказания и актовете на съда са влезли в законна сила. Това
съгласно изискванията на закона е станало с участието на самият подсъдим /
обвиняем /. Имало е процесуална възможност за обединяване на въпросните
производства в едно и ако това бе станало щеше да се изследва и въпроса е ли са
налице условията за прилагането на чл.26, ал.1 от НК. Това не е сторено. Пред първоинстанционният съд не е стоял
въпроса дали действително тези престъпленията извършени от И. са извършени при
условията на продължавано престъпление или не. Предмет на производството по
чл.306 от НПК е налице са основанията посочени от законодателя за групиране на
наложените на И. наказания по горепосочените наказателни производства. Въпрос
по правилността на който настоящата инстанция вече изложи своето становище
по-горе.
Неоснователен
според ШОС е и довода относно определеното общо наказание. Правилна е
преценката на ВПРС, че за постигане на целите на наказанието същото ще следва
да се търпи ефективно. Тази му преценка е съобразена както с правилното
приложение за чл.23 и чл.25 от НК така и чл.36 от НК.
Правилно с
определението си районният съд е приспаднал на основание чл.59, ал.1 от НК и
времето през което осъдения И. е бил задържан.
Неправилно обаче,
каквото становище изрази представителя на ШОП е определен режима на изтърпяване
на наложеното общо наказание. Извън наказания подлежащи на групиране И. няма
други осъждания. Съгласно константната съдебна практика след извършване на
групирането е налице едно осъждане, което пък от своя страна според
изискванията на ЗИНЗС е предпоставката да се определи общ режим на изтърпяване
на наказанието в затворническо заведение от открит тип. В тази му част
определението на ВПРС ще следва да бъде изменено.
Водим от горното,
Шуменския окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА протоколно определение от 29.02.2016г. по НОХД № 31/2016г.
на ВПРС в частта, с която е определен режима на изтърпяване на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” на А.Т.И. ЕГН **********, като ОТМЕНЯ определеният строг режим на
изтърпяване наказанието в затворническо заведение от закрит тип
и вместо това, ПОСТАНОВЯВА А.Т.И. ЕГН ********** да
изтърпи наложеното наказание “Лишаване от свобода” при общ режим в
затворническо заведение от открит тип.
Потвърждава определението в
останалата му част.
На основание
чл.340, ал.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.