Р Е Ш Е Н
И Е
№ .45.... 09.05.2016г. гр.Шумен
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На единадесети април
две хиляди и
шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Румяна Райкова
2.
Йордан Димов
Секретар
Н.И.
Прокурор
Румен Рачев
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНОХД № 123 по описа за 2016г.
За да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 12 от 16.02.2016 г. по НОХД № 1634/2015 г. Шуменския районен
съд е признал подсъдимия Б.К.А. за виновен в това, че през периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. в гр. Шумен, при условията
на продължавано престъпление се разпоредил неправомерно с обременени с особен
залог движими вещи – стоки в оборот, съгласно опис № 311994/18.12.2009г. на заложеното имущество, вписан в Регистъра
за особените залози, приложен към споразумение /договор/ за преструктуриране на
кредити от 11.11.2009г. между „Банка ДСК” ЕАД и „Логистика”
ЕООД, представлявано от К., на обща стойност 106 253.80 лв., без да запази
правата на заложния кредитор „Банка
ДСК” ЕАД –Шумен, като обсебването е в големи размери, поради което и на
основание чл. 206, ал.3, пр.1, вр. с ал. 2, пр. 2 от НК, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, вр.
чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и
три месеца, което на основание чл. 66 от НК отложил за срок от три години и на
основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го лишил от право да упражнява дейност –
управител на търговско дружество за срок от една година и три месеца. На
основание чл. 189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Б.К.А. да заплати деловодни
разноски по сметка на Районен съд гр. Шумен в размер на 72.00 лева и по сметка
на ОДМВР – гр. Шумен в размер на 600.00 лева.
Така постановеният съдебен
акт е обжалван от служебния защитник на подсъдимия. В жалбата се изразява становище за
неоснователност и несправедливост на произнесената присъда. Служебният защитник
смята, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
подзащитният и е извършил престъплението. Излага, че от анализа на фактите и
обстоятелствата по делото се налага правния извод, че не е осъществен състава
на престъплението по чл.206 от НК. Моли да бъде отменена присъдата на районния
съд и вместо нея да бъде постановена друга, с която да бъде оправдан
подсъдимият по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за допустима, а
по същество изразява становище за неоснователност, като смята, че в проведеното
съдебно производство са събрани всички относими към
предмета на доказване доказателства, което е довело до постановяването на един
законосъобразен акт. Моли същият да бъде
оставен в сила, съответно жалбата да не бъде уважавана.
Служебният защитник на
подсъдимия в съдебно заседание поддържа жалбата си и излага подробно
аргументите си, поради които смята, че подсъдимият не е извършил
престъплението, в което е обвинен, защото не се е разпоредил със стоките, които
служат като обезпечение в залог по кредита. Смята постановената присъда за несправедлива и незаконосъобразна и моли
подзащитният и да бъде оправдан по повдигнатите
му обвинения. Пред въззивната инстанция подсъдимият
изразява съгласие с пледоарията на адвоката си, заявява, че изложеното в
пледоарията е точно така, но че трябва да се вникне в него. Смята, че е
направил всичко възможно за да удовлетвори претенциите на банката, но че те са
искали пари, а не стока. Твърди, че стоката е била там, видно от договора за
наем, с който показват, че фирма „Логистика” е напуснала обекта през месец юни. В последната си дума моли да бъде
оправдан, защото ако се потвърди осъдителната присъда, ще бъде факт очернянето
му, с цел да се прикрие небрежна работа от страна на банката.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателства. Изслушал е обясненията на подсъдимия Б.А., разпитал е
свидетелите Ж.
Ж., С. Г., К. К., М.К., А. Л. и Д. Д., изслушал е и вещото лице Р. В. по съдебно-икономическата
експертиза, събрал допълнителни писмени доказателства в хода на съдебното
следствие и на основание чл.283 от НПК е огласил съответните протоколи и
заключения, събрани в хода на досъдебното
производство, които е обсъдил внимателно и задълбочено. След обстойния им
анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:
Подсъдимият Б.А. към
2008г. бил едноличен собственик и управител на „Логистика“
ЕООД със седалище и адрес на управление в Шумен, като основен предмет на
дейност на дружеството бил търговия със строителни материали. Подсъдимият имал
участие и в други търговски дружества, сред които и „Бис-Марк
3“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, на което бил също
едноличен собственик и управител. На 15.04.2008г., бил сключен договор за
кредит с оборотни средства в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева между
„Банка ДСК“ ЕАД София, в качеството на кредитор и „Логистика“
ЕООД Шумен, като кредитополучател, като
срокът на договора бил една година и падежа с дата 15.04.2009г. Договорът за кредит бил
обезпечен с договор за залог на стоки в оборот на стойност 118 578 /сто и
осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и осем/ лева, сключен също на
15.04.2008г., придружен от опис - приложение 1, като обезпечителният договор
бил надлежно вписан в Централния регистър на особените залози под
№2008041500945. Клауза от договора за кредит в раздел „Обезпечения на кредита“,
предвиждала заложените стоки в оборот, собственост на кредитополучателя - „Логистика“ ЕООД
Шумен да останат на отговорно пазене при последния, като същия бил
длъжен да ги съхранява с грижа на добър търговец. Описаните в приложение 1 стоки били както следва:
- болт, гайки, дюбели
- на обща стойност – 2385.02 лв.
- гранитокол,
шпакловка - на обща стойност – 5470.18
лв.
- гипс, цимент - на обща стойност
– 821.98 лв.
- профил - на обща стойност -
687.81 лв.
- мивки, т. чинии - на обща
стойност – 2193.81 лв.
- адаптор, контакти - на обща
стойност – 1844.36 лв.
- коляно - на обща стойност –
112.95 лв.
- водопроводни части - на обща
стойност – 2556.45 лв.
- смесители - на обща стойност –
2007.76 лв.
- четки, валяци- на обща стойност
– 1792.78 лв.
- латекс,
фасаген, боя- на обща стойност - 4505.82 лв.
- силикон, лепило - на обща
стойност – 6695.93 лв.
- гвоздеи - на обща стойност –
314.44 лв.
- лайсна
- на обща стойност – 487.68 лв.
- ламиниран паркет - на обща
стойност - 233.56 лв.
- мрежа- на обща стойност –
1030.20 лв.
- фибран
- на обща стойност – 1286.50 лв.
- шкурка - на обща стойност – 550
лв.
- ПВВ-МБ1 - на обща стойност –
586.93 лв.
- тръби-м
- на обща стойност – 1000.85 лв.
- разредител, лак - на обща
стойност – 1807.20 лв.
- нивелир - на обща стойност –
503.15 лв.
- свредло
- на обща стойност – 410.92 лв.
- фасадна мазилка - на обща
стойност – 359.38 лв.
- шкаф за баня - на обща стойност
– 742.01 лв.
- тоалетни аксесоари - на обща
стойност – 713.50 лв.
- тоалетно казанче - на обща
стойност – 270.97 лв.
-алуминиев профил - на обща
стойност – 4768.74 лв.
- ъгъл - на обща стойност – 1574,40 лв.
- грунд - на обща стойност –
1511.78 лв.
- вар - на обща стойност – 528.39
лв.
- вата - на обща стойност –
3492.78 лв.
-тухли - на обща стойност – 280.08
лв
- брава - на обща стойност –
1799.62 лв.
- шпаклов
профил - на обща стойност - 1457.10 лв.
- корито - на обща стойност –
79.34 лв.
- стълба - на обща стойност –
209.36 лв.
- релса за перде - на обща
стойност – 371.36 лв
- пяна - на обща стойност – 538.80
лв.
- гипскартон
– - на обща стойност 8501.52 лв.
- ЕРС „Булпор”
- - на обща стойност 2676.13 лв.
- пясък- на обща стойност – 200.30
лв.
- хартиена лента - на обща
стойност –106.48 лв.
- мистрия, маламашка
шпакла - на обща стойност – 2328.63 лв.
- сатенгипс
- на обща стойност – 846.11 лв.
- первази - на обща стойност –
414.37 лв.
- ламин.паркет.-кашон
- на обща стойност –4031.07 лв.
- водпр.ключ,
клещи, отверки - на обща стойност –
356.85 лв.
- плот - на обща стойност –
1281.90 лв.
- ръкавици, очила - на обща
стойност – 353.68 лв.
- сикасил,
санисил - на обща стойност – 1519.41 лв.
- патрон за брава, катинар - на
обща стойност – 294.83 лв.
- теракот,
фаянс –м2 - на обща стойност – 2134.49 лв.
- пана - на обща стойност – 452.31
лв.
- ролетка, шестограм
- на обща стойност – 187.35 лв.
- найлон - на обща стойност –
375.22 лв.
- чук - на обща стойност – 362.73 лв.
- хроматинт
- оцветител - на обща стойност – 1243.24 лв.
- кирка - на обща стойност –
248.27 лв.
- огледало - на обща стойност –
185.41 лв.
- итонг
- на обща стойност – 3259.29 лв.
- врата - на обща стойност –
15877.89 лв.
- печка - на обща стойност –
676.65 лв.
- скоби - на обща стойност –
355.78 лв.
Посочените стоки
били в оборот и оставени на съхранение в търговски обект, стопанисван от „Логистика“ ЕООД, находящ се на ул. Владайско въстание №44 в
Шумен, съгласно протокол за отговорно пазене от 15.04.2008г. В сключения
договор за кредит се предвиждала възможност за залогодателя, който запазва
държането на заложеното имущество да извършва сделки на разпореждане със същото
имущество, но това следвало да стане само с предварителното съгласие на залогоприемателя, в
случая „Банка ДСК“ ЕАД. Това било изрично посочено в чл.6 ал.1 на раздел 3 от
споменатия по горе договор за кредит. Впоследствие обаче, подсъдимия, който
започнал да има сериозни затруднения по обслужване на кредита, в периода
01.01.2010г. - 31.12.2010г. се разпоредил с гореописаните стоки, като чрез 109
броя фактури, посредством продажба ги
прехвърлил от „Логистика“ ЕООД на „Бис-Марк 3“
ЕООД, дружество на което също бил едноличен собственик и управител. След като
сторил това, подс. Б.А. продължил да развива
търговска дейност със строителни материали в същия търговски обект, находящ се
на ул****“ №44 в Шумен, но вече от името на „Бис-Марк 3“ ЕООД. Тъй като А. престанал да обслужва
кредита, същият бил обявен за предсрочно изискуем и кредитора пристъпил към
принудително изпълнение, като било образувано изпълнително дело
№20128760400429/2012г. по описа на ЧСИ Даниела Златева с рег.
№ 876 с район на действие ОС Шумен. На 29.06.2012г. свид.
М.К.- работещ, като помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Даниела Златева,
по искане на „Банка ДСК“ ЕАД отишъл в търговския обект, с оглед извършване на
действия по прибиране на вещите, които са предмет на залог, но установил, че в
този обект дейност осъществява фирма „Бис-Марк 3“
ЕООД, поради което и съставил протокол за опис на движимо имущество, с който
била констатирана липсата на поверените за пазене от подсъдимия вещи в залог,
собственост на „Логистика“
ЕООД. След като този факт станал достояние на кредитора, а именно, че вещите
предмет на особен залог не са в патримониума на „Логистика“ ЕООД и
съответно не може да бъде удовлетворен, депозирал сигнал до компетентните
органи. От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода 01.01.2010г. до 31.12.2010г. „Логистика“
ЕООД е извършила продажби на стоки на „Бис-Марк 3“
ЕООД по общо 109 броя фактури на обща
стойност 201 559.91 лева, като разпродадените заложени стоки били и тези
съобразно опис-приложение, подробно посочени по горе.
Така установената от
районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния
съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на
деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано
първата инстанция е приела, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.206
ал.3 от НК. Въззивният съд намира, че районният съд
аналитично е обсъдил показанията на свидетелите по делото, депозирани в
подкрепа на обвинението, като ги е съпоставил с версията на подсъдимия. Порок
като необоснованост и неправилен анализ на доказателствата присъдата и мотивите
към нея нямат. Районният съд обстойно се е мотивирал, направил е изискуемия от
закона паралел между отделните групи доказателства и доводите му се споделят от
ШОС, поради което не следва да се преповтарят. При правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи.
Анализирайки събраните по делото доказателства, правилно е достигнал до извода,
че лансираната от подсъдимия А. и неговия процесуален представител теза, че
кредитора е можел да се удовлетвори, тъй като вещите предмет на особен залог
продължавали да се намират в магазина, няма как да бъде възприета. Дори и тези
вещи да са били в строителния магазин физически, те вече са били собственост на
друго търговско дружество „Бис-Марк3“ ЕООД, което безспорно не е страна по
договор за кредит от 15.04.2008г. сключен между „Логистика“
ЕООД и „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на
обезпечение по който бил договор за залог на стоки в оборот на стойност
118 578 лева от същата дата. Няма никакво значение дали собственика на
двете фирми е един и същ и дали стоките
са продължавали да се намират в същия магазин физически. Затова и довода на
защитата, че подс.А. в инкриминирания период не е бил
управилтел на „Бис-Марк-3” ЕООД е ирелевантно. Затова
и обстоятелството, че районният съд го е посочил като собственик на двете фирми
през инкриминирания период не опорочава мотивите на ШРС. На когото и да се
прехвърлят стоките, от значение е само съзнателното им отчуждаване от
собствеността на „Логистика” ЕООД, без съгласието на
кредитора. Безспорно е, че обезпечителният договор е бил надлежно вписан в
Централния регистър на особените залози и че според клауза от договора за
кредит в раздел „Обезпечения на кредита“, заложените стоки в оборот,
собственост на кредитополучателя „Логистика“
ЕООД Шумен са останали на отговорно
пазене при последния, като същия бил длъжен да ги съхранява с грижа на добър
търговец. Правилно районният съд се е позовал и на чл.6 ал.1 на раздел 3 от
договора за кредит, според който залогодателя е можел да извършва сделки на
разпореждане със същото имущество, но само с предварителното съгласие на залогоприемателя, в
случая „Банка ДСК“ ЕАД. Това безспорно в случая не е налице. Именно затова и
извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият А., като едноличен собственик
на капитала и управител на „Логистика“ ЕООД в
противоречие с тази разпоредба от договора, без да потърси съгласие от залогоприемателя, целенасочено се разпоредил със заложените
стоки, като ги прехвърлил чрез продажба на друго търговско дружество е правилен
и законосъобразен и следва от съвкупния доказателствен материал по делото.
Деянието е извършено с пряк умисъл и
подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му характер
и е целял настъпването на обществено-опасните
последици, а именно кредитора да не може да удовлетвори вземането си чрез
заложеното имущество. Факта, че свидетелят Д. е посещавал магазина и на
06.10.2010г. е съставил протокол, в който е потвърдил наличността на стоки на
стойност 99 812.02лв. установява само неглижираното
изпълнение на служебни задължения от страна на самия свидетел. Протокола е
написан на ръка с лимитивно съдържание и не съдържа конкретиката на описа по
приложение 1, за може да се противопостави на останалите доказателства. Никъде
от този протокол не става ясно свидетеля Д. да е да е правил проверка дори и
само по документи на определените видове стока. Такова нещо не е отразено в
протокола. По тези съображения този протокол според ШОС изцяло следва да се
изключи от доказателствената маса по делото. Освен това неизпълнението на
служебни задължения от този свидетел не игнорира факта на извършване на
противоправно деяние от страна на подсъдимия. Твърдението на защитата пък, че
установените стоки на стойност 99 812.02лв. трябвало всъщност да се
приемат като такива на стойност 119 774,42 лв,
т.е. заедно с включеното ДДС в случай на продажба, ШОС намира за правно
несериозно, доколкото банката е била кредитор, а не купувач на заложената
стока. Същото важи и за довода на защитата, че съобразно показанията на свид.Г. по счетоводен баланс винаги били оставяна стока на
стойност около 60 000лв. или 63 000лв., а след като на стоката се
сложела търговската надценка от 40% и ДДС в размер на 20% сумата всъщност се
увеличавала. Вземанията на „Логистика” ЕООД към други
фирми са ирелевантни при преценката дали подсъдимият е взел съгласието на банка
ДСК при отчуждаването на стоките, макар и да са в оборот. Обстоятелството, че
управляваните от подсъдимия фирми са бил некоректни длъжнци
и е имало образувани и други изпълнителни дела срещу тях при различни ЧСИ, нито
го оневинява, нито намалява степента на обществена опасност на конкретното
деяние. Обстоятелството, че „Банка ДСК” не е могла първа да се удовлетвори от запорираните от ЧСИ вещи и сметки, също не прави деянието несъставомерно. Доводът на защитата, че е налице
злоупотреба с права от страна на банката също не може да се възприеме – такава
злоупотреба всъщност се установява при недобрата грижа на добър стопанин
вменена по силата на договора за залог. Сам подсъдимият заявява в защитната си
реч, че през 2010 г. той не е водил никакви разговори със служители на банката,
по отношение на лоши кредити. Всички доводи на подсъдимия и защитника в жалбата
и в съдебно заседание според ШОС са резултат от предприетата защитна теза, оповаваща се на представения от тях анализ на
доказателствата, който ШОС не възприема по изложените до тук аргументи.
По отношение на
определеното наказание съдът съобрази следното: ШРС правилно е съобразил
чистото съдебно минало, частичните самопризнания и изминалия период от
извършване на деянието до настоящия момент, както и конкретната житейска
ситуация на материално затруднение, в която е изпаднал подсъдимия като
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на отегчаващи такива,
поради което резонно и законосъобразно е
приложил чл.55 НК, поради наличието на
констатирани многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в чл. 206 ал.3 предл.1 от НК наказание, би се оказало несъразмерно
тежко, както за деянието, така и за дееца. ШОС намира, че наложените от
първоинстанционния съд наказания
„лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, отложено за
минимално предвидения в чл.66 от НК тригодишен срок и наложеното на осн. чл.206 ал.3 НК лишаване от право да упражнява дейност
- управител на търговско дружество за срок от една година и три месеца, са
съответни на деянието и дееца. Наказанието лишаване от свобода не следва да се
изтърпява ефективно, тъй като подс.А. може да бъде
поправен и превъзпитан и с отлагане на изтърпяването му, за което в случая са
налице всички законови предпоставки.
При служебната
проверка на присъдата ШОС констатира съществено нарушение на процесуалните
права на ощетеното юридическо лице „Банка ДСК” ЕАД, което само по себе си е
основание за отмяна на постановената присъда. Видно от разпореждането за
предаване на съд, на ощетеното юридическо лице не е съобщавано за образуваното
дело в ШРС срещу подсъдимия и за възможността да встъпят в наказателния процес
като граждански ищци. Без значение дали е било образувано или не изпълнително
дело във връзка с договора за залог, съдът е длъжен да изпълни разпоредбата на
чл.255 ал.1 от НПК. Докато към първото съдебно заседание това тяхно право не е
било погасено, то към настоящия момент са изтекли пет години от датата на
деянието и дори делото да се върне за ново разглеждане, този пропуск не може да
се отстрани, тъй като е настъпила погасителната давност за предявяване на
граждански иск в наказателното производство. Това нарушение е неотстранимо и от
настоящата инстанция. Не се констатираха други съществени нарушения на
процесуалните правила, които да повлекат основания за отмяна на присъдата му.
С оглед изложеното,
като съобрази, че във въззивното производство не се
събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка
и като не констатира наличието на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон или необоснованост на
съдебния акт, въззивният съд намира, че няма
основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда и тя следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените
съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 12 от 16.02.2016 г. по НОХД №
1634/2015 г. по описа на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се
съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове:
1.
2.