Р Е Ш Е Н И Е

№ .....37.. 12.04.2016г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Г.С.

Прокурор Делян Димитров

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 65 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 8/03.02.2016г. по НОХД № 889/2015г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия А.К.Ф., с ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 26.12.2014 год. до 06.01.2015 год. в гр.Шумен при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Д.М.М., като съизвършител и И.К.Ф., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - парична сума от 2 /два/ лева, мобилен телефон Нокия на стойност 20 лева и СИМ карта на мобилен оператор Глобул на стойност 9.60 лева, всичко на стойност 31.60 лева, от владението на Д.А.Р. от гр.Шумен и чужди движими вещи – парична сума от 30 /тридесет/ лева от владението на М.И.И. от гр.Шумен, всички вещи на обща стойност 61.60 лева без съгласие на посочените лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /нанесъл удари на пострадалите лица/ и по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1 от НК отложил изпълнението му за срок от три години. На основание чл.59, ал.1 от НК зачел времето, през което спрямо подсъдимия А.К.Ф., е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 06.01.2015 год. до 09.03.2015 год. Със същата присъда съдът признал подсъдимия И.К.Ф., с ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 26.12.2014 год. до 06.01.2015 год. в гр.Шумен при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Д.М.М. като съизвършител и И.К.Ф. като съизвършител, отнел чужди движими вещи - парична сума от 2 /два/ лева, мобилен телефон Нокия на стойност 20 лева и СИМ карта на мобилен оператор Глобул на стойност 9.60 лева, всичко на стойност 31.60 лева, от владението на Д.А.Р. от гр.Шумен и чужди движими вещи – парична сума от 30 /тридесет/ лева от владението на М.И.И. от гр.Шумен, всички вещи на обща стойност 61.60 лева без съгласие на посочените лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /нанесъл удари на пострадалите лица/ и по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1 от НК отложил изпълнението му за срок от три години. На основание чл.59, ал.1 от НК зачел времето, през което спрямо подсъдимия И.К.Ф., е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 06.01.2015 год. до 09.03.2015 год. С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъдил всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на по 319.39 /триста и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, от които по 291.89 лева следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от по 27.50 лева – по сметка на ШРС. Постановил веществените доказателства по делото – 1 брой мъжки кожен портфейл, тъмнокафяв на цвят на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.111 от НПК да се върнат на пострадалия М.И.И., а вещественото доказателство по делото – 1 брой метален бокс на основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.1, б.“а“ от НК да бъде отнет в полза на държавата.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на двамата подсъдими. В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и за съществено неспазване на процедурни правила. Моли да бъде отменена присъдата на районния съд и вместо нея да бъде постановена друга, с която да бъдат оправдани подсъдимите по възведеното им обвинение по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като след като бъде преквалифицирана деятелността по чл.197 т.2 вр. чл.194 ал.3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 и т.6 от НК, да бъдат изпратени материалите на началника на РУ – Шумен на осн. чл.424 ал.5 от НК за преценка за налагане на административно наказание глоба по чл.218б от НК. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В допълнително писмено изложение подробно развива съображенията си.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Според него присъдата е правилна и споделя мотивите на РС. Смята, че са събрани достатъчно доказателства касателно процесните деяния. Излага обстойно съображенията си и моли присъдата да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция защитника поддържа жалбата и посочените в нея две алтернативни искания, подробно мотивирани с допълнителното писмено изложение. В защитните си речи и двамата подсъдими изразяват съгласие с изложеното от адвоката им и няма какво да добавят. В последната си дума подсъдимият А.Ф. моли съда, ако може да уважи жалбата. Подсъдимият И.Ф. в последната си дума също иска да бъде уважена жалбата.

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства - обясненията на подсъдимите А.Ф. и И.Ф., показанията на свидетелите М.И., Ш.А., И.С., Н.С., Г.Г., Г.В., С.Ч., Д.М., Д.Р., А.К., прочел на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показанията на свидетелите М.И., Ш.А., И.С., Г.В., С.Ч., Д.Р., А.К., дадени в хода на ДП и приобщил по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства събраните в хода на ДП и на съдебното следствие. След обстойният им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:

Пострадалият Д.Р. и свидетелят С.Ч. се познавали и били приятели. На 26.12.2014 г. надвечер двамата седели в лекия автомобил на Ч. марка „БМВ 318“ с рег. № *****, който бил спрян на паркинга на магазин „Пени маркет“ в кв.Боян Българанов в гр.Шумен. Двамата разговаряли, когато към автомобила се приближили двамата подсъдими близнаците А.К.Ф. и И.К.Ф., които тогава били непълнолетни. Заедно с тях бил и свидетелят Д.М.М.. Ч. и Р. познавали близнаците, но не познавали свидетеля М.. Р. стоял на предната дясна седалка до водача. Докато тримата разговаряли, единият от двамата близнаци – А. се отправил към Р., отворил вратата на лекия автомобил, заплашил го, че ще го „шамари“, ако не му върне парите и започнал да го удря с юмруци където свари. Дори извадил от дрехата си метален бокс, с който продължил да удря пострадалия. Свидетелят М. и И.Ф. се присъединили към А.Ф. и тримата се опитали да издърпат Р. от лекия автомобил против волята му. Пострадалият се съпротивлявал, поради което двамата обвиняеми и М. продължили да го удрят. Докато биели Р., тримата му нападатели преровили джобовете му. По време на дърпането Р. изтървал мобилния си телефон, който бил в ръцете му. Виждайки ескалацията на конфликта, Ч. се намесил и потеглил с автомобила. По пътя Р. установил липсата на банкнота от 2 (два) лева, която се намирала в джоба му, а преди да потеглят установил, че мобилния му телефон марка „Нокия“ стар модел със СИМ – карта на „Глобул“ (Фрог № 89359051100272725839) също липсва. Ч. телефонирал на единия от близнаците и помолил да върнат телефона на Р., при което подсъдимият се съгласил. Веднага Ч. отишъл на уговореното място в гр. Шумен. Подсъдимите А. и И. Ф. и свид. Д.М. се качили в автомобила и пред свид. Р. започнали да си подхвърлят мобилния му телефон, но не върнали нито апарата, нито СИМ–картата. През това време и тримата отново започнали да му нанасят удари, като искали Р. да каже кода за отключване на телефона. След като им дал кода и станало ясно, че няма да върнат вещите на свид. Р., свид. Ч. спрял и накарал тримата извършители на деянието да слязат от колата. Тримата напуснали автомобила заедно с мобилния телефон на пострадалия. На 29.12.2014 г. в хода на започналата проверка по случая, А.К.Ф. в присъствието на майка си – Е.М.А. предал на А.К. К. – служител на МВР СИМ – картата на свид. Р.. За това действие е съставена документ – разписка (намираща се на л.24 от ДП 016/2015 год. по описа на РУ на МВР-Шумен). На 07.01.2015 г. СИМ – картата била върната на свид. Р..

На 08.01.2015 г. било извършено разпознаване на живи лица, при което свидетелят Д.Р. посочил свид. Д.М., като лицето, което заедно с подсъдимите А. и И. Ф. го ограбило, като му взели мобилен телефон със СИМ карта и пари.

На 08.01.2015 г. било извършено разпознаване на живи лица, при което свидетелят С.Ч. посочил свид. Д.М., като лицето извършило заедно с подсъдимите А. и И. Ф. грабеж на вещи от свид. Д.Р..

Пострадалите Ш.А. и М.И. и свидетелката И.С. се познавали и били приятели. Към 06.01.2015 г. свид. И. бил непълнолетен – навършил 14-годишна възраст, а свид. С. – също била непълнолетна, навършила 15-годишна възраст. На 06.01.2015 г. вечерта около 20 часа свид. Ш.А. взел с лекия си автомобил марка „****“ с рег. № **** свид. М.И., който го чакал в близост до магазин „Биохимия“ в гр. Шумен и двамата отишли пред дома на свид. И.С., който се намирал в гр. Шумен на ул.“****. Свид. С. пристигнала от дома си, качила се в автомобила на А. и седнала на задната седалка зад водача. И. седял на предната седалка до А.. Свид. Ш.А. паркирал автомобила в близост до дома на свид. С., на недобре осветен участък от улицата и тримата разговаряли в колата. По същото време, по улицата в посока от магазин „Пени маркет“ в кв. Боян Българанов се задал Д.М.М., който минал край паркирания автомобил. Свид. С. го видяла, притеснила се тъй като го познавала и поискала да тръгнат с колата, за да избегне среща с М.. Минавайки покрай автомобила на А., свид. М. видял свид. С., върнал се, отворил вратата на водача и попитал С. какво прави в колата с непознатите момчета. Момичето се притеснило и разплакало и настоявало да тръгват, но М. не им позволил. Пред тримата свид. М. се обадил по мобилния си телефон на някого и поискал от А. „трева или чай“. Пострадалият му отговорил, че няма такива неща в себе си понеже не употребява наркотици. М. не повярвал и поискал от А. да слезе от автомобила, за да го претърси. За да предотврати неприятности и надявайки се М. да се откаже от намеренията си, А. се принудил да слезе от колата. Когато А. слязъл от автомобила, Д.М. го избутал, седнал на мястото на водача и започнал да рови в купето. Когато отворил сенника оттам изпаднали пет банкноти, всяка с номинал 2 (два) лева или общо 10 лева и М. ги взел, за което получил съгласие от страна на А.. След като не намерил други вещи, Д.М. се насочил към седящия на предната дясна седалка М.И. и поискал последният да му даде пари. И. първоначално отказал и му заявил, че няма пари, но М. настоявал и поискал лично да провери. Тогава И. се принудил да му даде малка сума, за да го отпрати. С тази цел последният се обърнал с гръб към седящия на мястото на водача М., извадил банкнота с номинал 10 (десет) лева от портмонето си и му я подал. М. не взел банкнотата, а се ядосал, че И. не му дал всичките си пари. Тогава издърпал портмонето от ръцете на И., извадил намиращите се банкноти на стойност 220 лева и взел за себе си 200 лева. М. изтръгнал от ръката на И. банкнотата от 10 лева, портмонето му и останалите 20 лева и ги хвърлил в скута на пострадалия. Свид. И. започнал да вика и да си иска парите. М. слязъл от автомобила, но останал до отворената врата на водача. В този момент до лекия автомобил приближили двамата непълнолетни тогава братя близнаци А.К.Ф. и И.К.Ф., които свидетелката И.С. познавала. Двамата първоначално се насочили към лявата предна част на автомобила, където се намирали А. и М.. Чувайки виковете на свид. И., който си искал парите и виждайки разпилените в скута на И. банкноти, единият от близнаците влязъл в купето на лекия автомобил откъм мястото на водача, попитал И. какво иска, пресегнал се и го ударил с юмрук в областта на дясно слепоочие. Ш.А. хванал ръката на близнака, който ударил И., но вместо да му попречи да удари И. втори път, той получил от обвиняемия удар зад ухото. През това време Д.М. и другият от братята близнаци отишли и отворили предната дясна врата на автомобила. При тях отишъл и вторият от близнаците. И. и А. Ф. и Д.М. започнали да удрят по лицето И. и тримата взели изпадналите от пострадалия банкноти от 30 лева. Възползвайки се от ситуацията, че тримата нападатели се намират до дясната част на автомобила и за да предотврати побоя над И., А. се качил в колата си и я привел в движение, избягвайки от местопроизшествието. Същата вечер пострадалите съобщили за случилото се в полицията.

На 07.01.2015 г. пострадалият М.И.И. разпознал последователно подсъдимите И.К.Ф. и А.К.Ф. и свидетеля Д.М.М., като посочил, че това са трите лица, които са го ограбили.

На 07.01.2015 г. свидетелят Ш.С. А. разпознал последователно подсъдимите И.К.Ф. и А.к.Ф. и свидетеля Д.М.М..

За извършените от него деяния свидетелят Д.М.М. е понесъл своята наказателна отговорност по НОХД №190/2015г. на ШОС и поради това в настоящото производство той е с качеството на свидетел.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянията е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършители на престъпленията са подсъдимите. В тази насока са преди всичко показанията на свидетелите М.И., Ш.А., И.С., Н.С., Г.Г., Г.В., С.Ч., Д.М. и Д.Р., които са преки свидетели и пресъздават непосредствено възприетите от самите тях факти, които са от значение за изясняване на обективната истина по делото. Правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал при постановяване на присъдата. В подкрепа на техните показания са и показанията на свид. А.К.. ШРС е дал обоснован отговор защо кредитира частично обясненията на подс. А. Ф. и подс. И. Ф. и е възприел в по-голямата част обясненията им, като резултат от предприета защитна теза, тъй като се явяват изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. При правилно установената фактическа обстановка и логичен анализ на събраните доказателства, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи. Безспорно е, че процесните вещи не са били собственост на подсъдимите и не са били под тяхна власт. Правилно ШРС е съобразил, че в случая е употребена сила за сломяване несъгласието на пострадалите да предадат доброволно мобилния си телефон и паричните средства. Именно чрез тази сила е била преодоляна съпротивата им. Без значение е обстоятелството, че тази съпротива не е била перманентно интензивна, защото принципно от пострадалите от престъпление не се очаква аналогично на насоченото срещу тях противоправно поведение. Съобразен с доказателствата по делото е извода на РС, че всеки един от подсъдимите е участвал и в двете деяния, за които им е повдигнато обвинение. Нанасянето на удари, дърпането на пострадалия Р., пребъркването на джобовете му и дърпането му насила за да излезе от колата на 26.12.1014 год. от подс. А.Ф., подс. И.Ф. и свид.Д.М. безспорно ги прави съизвършители в престъплението по чл.198 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в упражняването на принудата, което е един от елементите от двуактното престъпление грабеж. Без значение е обстоятелството, че мобилният телефон първо е изпаднал от джобовете на пострадалия докато е бил дърпан и после го е взел физически един от извършителите. Аналогичен е и другият случай от 06.01.2015г. включен в състава на продължаваното престъпление. Отново и тримата - подс. А.Ф., подс. И.Ф. и свид.Д.М. са нанасяли удари на свид. М.И. и това е сторено за да преодолеят именно съпротивата му срещу отнемането на паричните средства и явното му желание да си ги върне и затова те безспорно са съизвършители в престъплението по чл.198 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в принудата, като включена в съставното престъпление грабеж. Това, че един от извършителите физически е взел намиращите се в скута на пострадалия парични средства в размер на 30 лева, е без значение за съставомерността на деянието. Обосновано РС е направил и извода, че в двата случая е употребена сила и за запазване на владението върху вече отнетите вещи – в първия случай, за да бъде запазено владението върху мобилния телефон, собственост на пострадалия Р. и за да бъде принуден да въведе кода за отключване на телефона, а във втория случай – за да бъде запазено владението върху отнетата от пострадалия И. парична сума, доколкото същия не се е примирил с отнемането и е искал същата да му бъде върната. Настоящата инстанция приема, че и в двата случая е налице общност на внезапно сформиран пряк умисъл за отнемане на собственост и безспорно задружна дейност особено в частта на принудата, насочена срещу всеки от пострадалите, за да бъде отнета някаква негова собственост и за да бъде запазено владението върху нея впоследствие. Именно заради общността на умисъла обстоятелството, че на някои места в мотивите на присъдата подсъдимите били наричани „единия близнак” и „другия близнак”, без да са конкретизирани не я опорочава и не я прави неясна, а и факта че двамата подсъдими са близнаци е безспорно установен по делото. В тази насока районният съд е посочил и достатъчен обем от съдебна практика, с която ШОС се солидаризира. Посочената практика е именно адекватната за приложението в подобни казуси и не е тълкувана превратно, както твърди защитата. Доводът на защитата, че твърдението на пострадалия Р., че е изкаран насила от колата не намира опора в доказателствата, не може да бъде споделен. РС е посочил защо кредитира показанията на този свидетел. Те са последователни и безпротиворечиви и са в съответствие с доказателствения материал като цяло. Предвид гореизложеното ШОС не споделя анализа на доказателствата предложен от защитата в допълнителното писмено изложение, доразвит в съдебно заседание. Право на подсъдимите и на защитата е да го представят, но ШОС споделя изцяло именно логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и анализа им и напълно се солидаризира с мотивите му. Районният съд обстойно е обсъдил всички събрани доказателства, направил им е пълен и всеобхватен анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях. Подсъдимите са извършили продължаваното престъпление посочено в обвинителния акт и са го извършили виновно.

При наличието на такъв обем от употребена принуда, няма как тя да бъде игнорирана, за да се приложат чл.194 от НК, чл.216 от НК или чл.323 от НК, каквото искане прави защитата. Както и РС правилно е преценил, по делото не са налице доказателства освен изолираните твърдения на двамата подсъдими, че пострадалия Р. е имал някакви неуредени финансови взаимоотношения с някой от подсъдимите. Убеденото предлагане на тази защитна позиция от страна на подсъдимите и защитата остава изолирано на фона на съвкупния доказателствен материал и затова се споделя извода на първата инстанция, че деянието, извършено на 26.12.2014 г. не може да се квалифицира по чл.323 от НК.

Правилно деянието е квалифицирано във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради доказаното съучастие под формата на съизвършителство и във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като двете деяния са абсолютно идентични и са извършени през непродължителен период от време. Към момента на деянието подсъдимите са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено с внезапно сформиран пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че нанася на пострадалите удари, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването на тези вещи в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои. И двамата подсъдими са съзнавали обществено-опасния характер на деянието и са целели настъпването на обществено-опасните последици.

Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че наложените наказания по отношение и на двамата подсъдими по вид и размер са съобразени с целите по чл. 36 от НК, като споделя напълно мотивите на районния съд да стори това. Правилно е съобразил, че степента на обществената опасност на деянието е висока, защото става въпрос за извършено в съучастие продължавано престъпление насочено както срещу личността, така и срещу собствеността. Верен е и извода, че обществената опасност на двамата подсъдими е висока, защото те са осъждани. ШРС приел като смекчаващо отговорността обстоятелство обремененото семейно и материално положение. Обоснована е преценката, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК. Съответно на извършеното и на личността на всеки от двамата подсъдими е определеното наказание лишаване от свобода за срок близък до общия минимум, а именно по шест месеца. Първоинстанционният съд е преценил, че следва и за двамата да отложи на основание чл.69 ал.1 от НК така определените наказания за максималния изпитателен срок от 3/три/ години. Налице са законовите предпоставки за приложението на чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими и ШОС счита, че независимо от високата степен на обществена опасност на деянието и подсъдимите, предвид факта, че престъплението е извършено като непълнолетни, следва да им се даде шанс да се поправят и без да изтърпяват определеното им наказание лишаване от свобода. Високата степен на обществена опасност на подсъдимите и на процесното продължавано престъпление, обстоятелството, че конкретният случай съвсем не е инцидентен случай в живота им следва да се съобразят при определяне на продължителността на изпитателния срок. Подсъдимият А.Ф. е осъждан за престъпления по чл.214 ал.1 от НК и по 198 ал.1 от НК извършени като непълнолетен и му е било наложено наказание пробация за срок от една година, което е изтърпял на 24.07.2014г. Процесното продължавано престъпление е извършено едва няколко месеца след изтърпяването на общото наказание пробация от една година и е очевидно, че то не е изпълнило целите на чл.36 от НК – А.Ф. нито се е превъзпитал, нито се е поправил. Неговият брат И.Ф. е осъждан само веднъж, но също за престъпление с висока степен на обществена опасност – по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК извършено като непълнолетен и наказан също с наказание пробация, но за по-дълъг срок – една година и три месеца, което е изтърпял на 10.06.2015г.. Процесното продължавано престъпление е извършено от подсъдимия И.Ф. по време на изтърпяване на наказанието пробация и това явно показва, че то въобще не го е респектирало и не е изпълнявало целите на наказанието. Ето защо извода на Районния съд, че именно изпитателен срок от три години е подходящ и за двамата подсъдими е правилен и обоснован. Само по този начин и с тези наказания, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на специалната превенция. Освен това следва да се отбележи, че за постигане на целите на генералната превенция е необходимо налагането на такива наказания, които да бъдат възприети от обществото като санкция срещу определено неправомерно поведение.

ШОС намира за несъстоятелни доводите на защитата, че присъдата е постановена от незаконен състав. ШРС е бил в законен състав разглеждайки делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели съобразно чл.28, ал.1, т.2 от НПК, защото за престъплението по чл.198 алл.1 от НК, в което са обвинени двамата подсъдими е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от три до десет години в особената част на НК. НПК има предвид именно параметрите на наказанието предвидени в особената разпоредба, а не след редукцията за непълнолетни по чл.63 от НК. При разглеждане по общия ред по смисъла на чл. 394 ал.1 от НПК отново състава е съобразно тежестта на престъплението предвидено в особената част на НК и отново законният състав е един съдия и двама съдебни заседатели. Участието на пълнолетно лице в деятелността, не променя параметрите на наказанието в особената част на НК. Доводите на защитата за незаконност на състава се приемат като израз на пълноценната реализация на правото на защита, целяща отлагане на влизането в сила на осъдителен съдебен акт.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания, въззивният съд намира, че обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/03.02.2016г. по НОХД № 889/2015г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.