Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 07.03.2016г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд
наказателна колегия
На осми февруари две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Мариана
Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна
Райкова
Секретар : С.М.
Прокурор: Румен Рачев
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Светлин Стефанов ВНОХД № 5 по описа
за 2016г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 81 от
16.12.2015г. постановена по НОХД № 2457 по описа за 2015г. Шуменският районен
съд признал подсъдимия К.Д.Д. ЕГН ********** за виновен в това, че на
12.07.2014г. в гр.Шумен, отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон марка “Samsung Galaxy S Duo”, заедно с
2/два/ броя СИМ карти, всичко на обща стойност 169.20лева, от владението на Г.
К. М. от гр.Върбица, бл.Шумен,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.194, ал.1 от НК и чл.58 от НК го осъдил на 8/осем/ месеца
“лишаване от свобода”.
На основание чл.66,
ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3/три/
години.
На основание чл.25,
ал.1 от НК във вр.с чл.23, ал.1 от НК определил общо
наказание на подс. Д. измежду наложените му наказания
с тази присъда и Споразумение № 127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г. по описа
на ШРС, влязло в законна сила на 28.07.2015г. в размер на по-тежкото от
определените наказания, а именно 8/осем/ месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.66,
ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание за срок от
3/три/ години.
На основание чл.25,
ал.2 от НК приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от
наказанието “пробация” по кумулираните присъди.
На основание чл.25,
ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.2 от НК присъединил
към така определеното общо наказание “лишаване от свобода” наложеното на
подсъдимия Д. наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3/три/
години, наложено му със и Споразумение № 127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г.
по описа на ШРС, влязло в законна сила на 28.07.2015г.
На основание чл.25,
ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.3 от НК присъединил
към така наложеното наказание “лишаване от свобода” наложеното на подсъдимия Д.
наказание “глоба” в размер на 300.00/триста/ лева, наложено му със и
Споразумение № 127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 28.07.2015г.
На основание чл.88,
ал.2 от НПК прекратил производството по предявения и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от Г. К. М..
На основание чл.189,
ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Д. да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски в размер на 190.00/сто и деветдесет/ лева, както и 5/пет/
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.301,
ал.1, т.11 от НПК във вр. с чл.111 от НПК върнал
вещественото доказателство 1 брой мобилен телефон марка “Samsung Galaxy S Duo” с IMEI № 355 265 056 280 31/6 на
собственика му Г. К. М..
На основание чл.301,
ал.1, т.11 от НПК във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
оставил по делото приложените веществени доказателства- 1 брой диск, съдържащ
подробна разпечатка на регистрираните обаждания в мрежата на “ Космо България Мобайл” ЕАД.
Срещу така постановеният съдебен акт е
депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен.
Представителят на ШРП счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
института на условното осъждане. Мотивира това свое становище с довода, че
лицето е осъждано за деяния по чл.343б, ал.2 от НК и чл.343б, ал.1 от НК с
влезли в сила присъди, като за тези престъпления подсъдимият не е реабилитиран.
На това основание излага довод, че не е налице и задължителната
предпоставка за приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Предлага присъдата да бъде изменена в тази й част, като се отмени
прилагането на чл.66, ал.1 от НК на наложеното на подс.
Д. наказание “лишаване от свобода”.
В
съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа
протеста на ШРП. Намира, че е постановена една справедлива по размер на
наказанието присъда, но незаконосъобразна в частта, в която и приложен чл.66,
ал.1 от НК. Моли присъдата да бъде изменена, като бъде отменена прилагането на
чл.66, ал.1 от НК и бъде постановено наложеното наказание “лишаване от свобода”
от 8 месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение
от закрит тип съгласно разпоредбите на ЗИНЗС.
Подсъдимият
Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Жечев
от ШАК, редовно упълномощен от преди. Защитникът намира присъдата на ШРС за
справедлива и законосъобразна. Счита, ч(е сроковете предишните присъди са
изтекли и няма пречка за прилагането на чл.66, ал.1 от НК, което ШРС е и
направил. Моли протеста да бъде оставен без уважение, а присъдата потвърдена
изцяло.
Подсъдимият
Д. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник. Изразява и съжаление за
извършеното. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена.
Въззивната
инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери
същата изцяло съгласно изискванията на чл.313-314 от НПК установи наличие на
обстоятелства по основание чл.338, във вр. чл.334,
т.6 от НПК.
Протеста
е неоснователен поради следното:
Производството пред първата инстанция
било насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК. Подс. Д. направил самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НК. Това обстоятелство мотивирало съда да приеме фактическата
обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо
настоящата инстанция намира, че установената фактическа обстановка е правилна,
неоспорена от страните, поради което не следва да я преповтаря. Обосновани са
правните изводи на първоинстанционният съд, направени след подробна оценка на
доказателствените източници. На тази
основа районният съд приел, че подсъдимият от субективна и обективна страна
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК и го признал за
виновен. Наложил му наказание “лишаване от свобода”, чието изпълнение отложил
на основание чл.66, ал.1 от НК. Именно това е основният довод на представителя
на прокуратурата, в неправилното приложение на института на условното осъждане.
Както по-горе се сочи основен довод за това е наличието на предишни осъждания
на “лишаване от свобода” за престъпления от общ характер. Този довод не е
обоснован нито в депозирания протест, нито в съдебно заседание от представителя
на ШОП. От друга страна в мотивите си ШРС също не посочил с необходимата
обоснованост защо е приложил чл.66, ал.1 от НК при наличието на предходни
осъждания на “лишаване от свобода” за престъпления от общ характер.
Именно поради гореизложеното настоящата
инстанция намира, че ще следва да развие в настоящия си акт този въпрос.
Подсъдимият видно от приложената по
делото справка за съдимост е осъждан както следва:
-
със споразумение
№ 1422/15.10.2008г. по НОХД №1184/2008г. на РС-Шумен,
влязло в з.с. на 15.10.2008г., за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 03.05.2008г. е наложено наказание “пробация”,
изтърпяно на 13.05.2009г. и наказание “лишаване от правоуправление”, изтърпяно
на 29.01.2010г.;
-
със споразумение
№ 607/ 13.11.2009г. по НОХД №327/2009г.на РС-Несебър,
влязло в з.с.
на 13.11.2009г., за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, извършено на 11.01.2009г. е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изтърпяването на
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Наложено е и
наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, считано от
11.01.2009г.;
-
с присъда №
2076/21.12.2009г. по НОХД № 1671/2009г. на ШРС, влязла в з. с. на 05.01.2010г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, извършено на 25.07.2009г.
е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок 6/месеца/, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Наложено е и
наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, считано от
25.07.2009г.;
-
със споразумение
№ 127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г. на ШРС, в сила от 28.07.2015г.,
престъпление по 343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
извършено на 26.06.2015г. е наложено наказание “ Пробация” и “лишаване от право
за управлява МПС” за срок от 3 години.
Въз основа на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23,
ал.1 от НК са били налице условията за кумулиране на
наложените на подсъдимия Д. наказания със споразумение № 607/ 13.11.2009г. по
НОХД №327/2009г.на РС-Несебър, влязло в з.с. на 13.11.2009г., за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, извършено
на 11.01.2009г. и с присъда № 2076/21.12.2009г. по НОХД № 1671/2009г.
на ШРС, влязла в з. с. на 05.01.2010г.,
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено
на 25.07.2009г., като най-тежко измежду така наложените
наказания е “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години. Въпреки, че в конкретния случай не е определено
едно общо наказание на подсъдимия измежду току що горепосочените наказания по
надлежния процесуален ред по осъжданията му, то следва да се има предвид при
преценка на съдебното му минало. С оглед разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от
НК, реабилитацията по право настъпва с изтичане на изпитателния срок. В този
случай ако е било извършено групиране, какво е следвало да се направи, то
изпитателния срок е изтекъл на 05.01.2013г., т.е. преди инкриминираната дата по
настоящото наказателно производство – 12.07.2014г. Именно гореизложеното
мотивира съдът да приеме, че ШРС правилно е приложил чл.66, ал.1 от НК.
При наличието на правилност в
квалификацията на осъщественото от подс.Д. деяние
първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл.58а от НК и наложил
справедливо по вид и размер наказание. Правилна е оценката на ШРС относно
наличието на отегчаващи и смегчаващи вината
обстоятелства. Наложил наказание към долният праг на предвиденото в закона
наказание, което редуцирал с 1/3и който размер настоящата инстанция намира за справедлив и съответстващ на тежестта
обществената опасност на престъплението. Същото
в достатъчна степен би изпълнило целта си да подейства възпиращо както
спрямо дееца, така и върху другите членове на обществото.
Правилно ШРС е извършил групиране на
наложеното му наказание с разглежданата присъда и наказанието наложено му със
споразумение № 127/28.07.2015г., като е определил по тежкото от тях. Правилно е
извършил и присъединяването на наложените му наказания “лишаване от право да
управлява МПС” и “глоба”.
При цялостната проверка въззивният съд не намери пороци в присъдата и в гражданско
осъдителната и част, поради което намира, че и в тази си част ще следва да бъде
потвърдена.
Във въззивното
производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд
фактическа обстановка. Не се
констатираха нарушения на материалния
закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.Д. наказание, поради което въззивният
съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 81 от
16.12.2015г. постановена по НОХД № 2457 по описа за 2015г. на Шуменският
районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на
страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.