Р Е Ш Е Н И Е

№ 15/ 25.02.2016 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На осми февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Азадухи Карагьозян

2. София Радославова

Секретар: Н. И.

Прокурор: Данаил Шостак

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 493 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 15 от 25.09.2015 година, постановена по НОХД № 443/2014 година, Великопреславският районен съд е признал подсъдимия И.Б.Р., ЕГН ********** за невинен в това, на 04.03.2013 год. в с. В. се заканил на С.П.С. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което го е оправдал за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия Р. и за невинен в това, че на 04.03.2013 година в с. В. се заканил на С.П.С. с престъпление срещу неговата личност и имот и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което го е оправдал за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.

Недоволен от присъдата останал частния обвинител. Обжалва я чрез своя процесуален представител като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен закона, който е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с виновността на подсъдимия. Направено е искане за постановяване на осъдителна присъда. Жалбата и направените искания се поддържат в съдебно заседание.

Срещу присъдата е депозиран и протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Велики Преслав. Счита присъдата за неправилна и необоснована. Представени са допълнителни мотиви към протеста, в които прокурорът е направил свой анализ на събраните по делото доказателства. Предлага присъдата да бъде отменена, като въззивния съд постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за основателна. Поддържа и протеста на районния прокурор. Предлага първоинстанционната присъда да се отмени и съда в алтернативност да осъди подсъдимия.

Подсъдимият И.Б.Р., редовно призован се явява. Поддържа становището на адвоката си за правилност и обоснованост на присъдата. Моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд, и която е следната:

Подсъдимият И.Б.Р. ***. Занятието му било на пастир на селскостопански животни – собствени и на други хора от селото. Пострадалият С.С., към началото на 2013 г. живял в гр. Шумен, занимавал се с животновъдна дейност в с. В., във връзка с която стопанисвал животновъдни и земеделски имоти. Между С.С. ***, възниквали неразбирателства по повод начина, по който се отглеждали животните му – най вече заради навлизането им в чужди имоти. На 04.03.2013 г., сутринта, И.Р. забелязал поредно навлизане на животните (крави) на С. в ползван от подсъдимия имот. Р. решил преди да поведе на паша селските животни, да изчака С. в центъра на селото. Частният обвинител С. пристигнал с личния си автомобил в центъра на селото, където паркирал и се насочил към находящия се там магазин за хранителни стоки. Когато преминавал, преди да влезе в търговския обект край подсъдимия, последният му казал да спре навлизането на негови крави в имота, който ползва, иначе ще му избие кравите. С. отвърнал, че в негови имоти също пасат чужди животни и така между двамата възникнала караница на висок глас, при която подсъдимият казал, че ако не се спре това навлизане в имота му, щял да избие кравите му („... ще ти убия кравите...”). По време на този словесен конфликт, подсъдимият опипал пояса си, което било възприето като демонстрация на готовност за употреба на нож. С. влязъл в магазина, откъдето закупил необходимото му, след което го напуснал и отпътувал с автомобила си. При влизането на частния обвинител в търговския обект, подсъдимият напуснал мястото, като се насочил към намиращите се в близост животни, които завел на паша.

Фактическа обстановка е приета въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на свид. С.С./частично/, показанията на свид. Х.Х., показанията на свид. И. Г., М. Д., М.Г. /частично/, 0П. С. и М.М. /частично/. В подкрепа на тях са и обясненията на подсъдимия И.Р.. Същата се подкрепя и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза от 26.10.2013 г. (л. 52-56 от ДП), писмените доказателства по делото – протокол за предупреждение от 20.03.2013 г., характеристика на подсъдимия от 25.03.2013 г. и от 27.03.2013 г. и справка за съдимост № 55/19.02.2015 година.

От заключението на извършената съдебно-психиатричната експертиза от 26.10.2013 г. (л. 52-56 от ДП) е видно, че И.Р. притежава личностни особености – раздразнителност и склонност към конфликтност. Не са установени белези на интелектуален дефицит или на психични смущения. Според вещото лице, в личностовата структура на Р. се маркират някои особености, неуказващи на патология или девиация, а именно: наличие на раздразнителност, напрегнатост, песимистично отношение към собствените проблеми, нисък праг на раздраза, експлозивна готовност при скъсен импулсивен самоконтрол в затрудняващи ситуации. Тези особености са повече изразени при изчерпване и емоционално натоварване, като не са от степен и качество,, че да допускат обсъждане на диагноза на личността. Алкохолните употреби са в контекста на битово допустимото за културата и не повдигат хипотезата за проблемно пиене и/или алкохолна зависимост. Към момента на деянието е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Годен да участва в наказателно производство. Алкохолното повлияване остава в рамките на хипотезата.

Събраните по делото доказателства са обусловили извода на първоинстанционния съд за невиновността на подсъдимия. От така установената фактическа обстановка и събрани доказателства по делото Великопреславският съд е приел, че подсъдимия И.Б.Р. не е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 114, ал.3 вр. ал.1 от НК или такова по чл. 114, ал.1 от НК.

По отношение на жалбата и протестът: Присъдата се обжалва от частния обвинител чрез своя процесуален представител като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с виновността на подсъдимия. Направено е искане за постановяване на осъдителна присъда.

Срещу присъдата е депозиран и протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Велики Преслав. Счита присъдата за неправилна и необоснована. Прокурорът е направил свой анализ на събраните по делото доказателства. Предлага присъдата да бъде отменена, като въззивния съд постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по внесеното обвинение и да му наложи наказание. Представителя на Окръжна прокуратура поддържа протеста на районния прокурор в алтернативност за осъждане на подсъдимия по направеното искане на частния обвинител.

Жалбата и протестът са неоснователни.

Жалбата и протестът са неоснователни поради следното: Не се споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон, както и това за необоснованост на присъдата. Не се споделя и оплакването за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и тяхното неправилно интерпретиране.

Фактическа обстановка е приета въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на свид. С.С., показанията на свид. Х.Х., показанията на свид. И. Г., М. Д., М.Г., П. С. и М.М.. Подкрепя се и от обясненията на подсъдимия И.Р.. Посочените гласни доказателства съдът е анализирал подробно, като ги е съпоставил едни с други, както и с останалите доказателства по делото. Посочил е аргументирани доводи кои и защо кредитира и в кои части. По същият начин е обосновал и защо и кои от тях не се ползват от доверието на съда.

Гласните доказателства, на които се е позовал първоинстанционния съд за да изгради своите изводи са логични, непротиворечиви в тези им части и кореспондират помежду си, като взаимно се допълват. При някои от тях в известна степен се забелязват противоречия, но свидетелите дават съвсем логични обяснения на какво се дължат това. В тази насока е и не краткия период от време, който е изминал от датата на възпроизвежданите обстоятелства, до депозирането им пред първоинстанционния съд. Поради което тези различия не внасят съмнение в правдивостта и достоверността в кредитираната им части и не намалява доказателствената им стойност.

Великопреславсият районен съд не е дал вяра на показанията на свидетелите М.М. и М.Г. в частта им, в която излагат собствена оценка за значението на отправена от подсъдимия към частния обвинител закана с убийство. В тази им част съдът е приел, че същите не представляват свидетелски показания, а оценка на факти, включени в предмета на доказване по делото. Във въззивното производство тези свидетели отново бяха разпитани по искане на частния обвинител. От проведените разпити въззивния съд се убеди в правилната преценка на районния съд. Свидетеля Г. заяви, че С. му се е оплакал около седмица след случилото се и той го е преценил като разтревожен, но неможа да посочи защо. Свидетеля М. заяви, че не е извършвал проверка по случая, но е бил с Г. по време на проверката. М. не сподели за лични възприятия за съС.ието на С.. Но и двамата свидетели заявиха, че към инкриминираната дата не са установили подсъдимия да носи нож, нито да притежава незаконно оръжие. Не са установили това и по късно. Бяха категорични че отношенията между родовете на подсъдимия и пострадалия са с давност над 20 и повече години и че тези отношения не са се отразили на техните взаимоотношения. Т.е. твърденията на С., че се е почувствал застрашен заради стари дразги и защото подсъдимия притежавал оръжие са недостоверни.

В този смисъл са и показанията на повторно разпитания и във въззивното производство Х.Б.Х.. Същия заявява, че не знае за вражда между И. и С., а всичко случило се в техните родове е с много голяма давност – над 20 години. Същият заявява, че е възприел лично заканата на И. да се качи горе в „Бостанлъка”, където е на С. фермата и да му избие животните. Но заявява, че С.му е отговорил „Добре бе И., ела”. Т.е. не е възприел заканата насериозно. Свидетеля не е възприел други заканителни изрази.

Ето защо преценката на Великопреславския съд за недостоверност в показанията на частния обвинител в показанията за отправена му закана с убийство, включително за годността на такава закана да предизвика у него основателен страх от осъществяването й е правилна. Споделят се и изложените доводи за това, че в тази част те са в пряко противоречие с оценения като достоверен доказателствен материал, че същата изхожда от пряко заинтересована от изхода на делото страна и че самата тя е вътрешно противоречива. От една страна се декларира и манифестира липса на страх, а от друга страна се твърди, че се е уплашил. Установи се, че заявената от С. причина за страха – родови вражди, е недоказана, че родовите дразги са с много голяма давност и към настоящия момент не са актуални.

От приета фактическа обстановка и доказателства е установено като безспорно и категорично само, че на процесната дата в резултат на словесния между тях конфликт подсъдимия е отправил закана за унищожаване на животните на С.. В този конфликт подсъдимият е употребил словесни изрази, представляващи буквално заканване за унищожаване на имущество на частния обвинител – селскостопански животни, а именно: „...ще ти убия кравите...”. Установено е, че при изричането на този израз подсъдимият направил движение към поясната си област, имитирайки готовност за употреба на нож.

Въззивният съд споделя изводите, че не са събрани категорични доказателства, че подсъдимия Р. е изрекъл и заплашителни изрази „...ще ти запаля имотите и тебе ще убия...”, т.е. че се е заканил с убийство на С. или негови ближни. Категорично не е доказано, че на процесния ден подсъдимия е носил нож, нито че е притежава оръжие. От гласните доказателства, не е установено, че подсъдимият е бил повлиян от употребен алкохол. Такива данни се съдържат в показанията на свидетеля И. Г., но без категоричност за степента на опиване. От разпитаните свидетели, включително и във въззивното производство не са събрани доказателства за вражда или обтегнати отношения между подсъдимия и частния обвинител нито преди, нито след деянието, независимо от отношенията на родовете им отпреди 20 и повече години.

Не са събрани доказателство, че отправената от подсъдимия закана е такава, че да е годна да предизвика (да възбуди) основателен страх за осъществяването й. От събраните доказателствата, включително и от съдебно-психиатичната експертиза се установи, че подсъдимият е известен сред съгражданите си като раздразнителен и конфликтен при употреба на алкохол, но без данни за каквато и да било степен на значителност, както и за обективиране в нещо друго, освен използване на словесни изрази. В конкретния случай, установената по делото употреба на закана срещу имущество на пострадалия не се отличава с различна от горепосочената степенен на годност да предизвика основателен страх от осъществяване. Нещо повече, по делото са събрани доказателства, че частния обвинител не е приел на сериозно изречените от подсъдимия заплашителни изрази и в един значително по късен момент е решил, че може евентуално да последва нещо. Предизвикването или не на страх, от предполагаем страх от осъществяване, е ирелевантно с оглед съставомерните признаци по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което като неотносимо, не следва да бъде обсъждано. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 година по н.д. № 47/89 на ОСНК, което не е загубило значение и е приложимо. Съгласно същото: „..с чл. 144, ал.3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяването на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна дееца следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. ...Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.” По делото, при гореизложените фактически и правни изводи относно обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, не са установени и отправянето на каквато и да било закана срещу личността на частния обвинител. Отправената закана за унищожаване на животни, не е предизвикала основателен страх от осъществяването й /в тази насока поведението на пострадалия и изречените от него реплики „добре де ела”/. Липсва и субективната страна на престъплението - подсъдимия не съзнава, че изричайки заплашителните думи, те създават действителна заплаха у пострадалия.

Поради което при така изложените съображения, правилно първоинстанционния съд е приел, че не са доказани по несъмнен и категоричен начин всички съставомерни обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото и обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия за вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, респ. по чл. 144, ал. 1 от НК, а именно: факта на извършване на съответното деяние и субективната страна.

Ето защо законосъобразно и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК Великопреславския районен съд е признал подсъдимия И.Б. Рашен за невиновен по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 144, ал. 1 от НК. И го е оправдал и за двете престъпления.

Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. Касае се за правилно приложение на материалния закон и правилно направени правни изводи относно виновността на подсъдимия.

По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде потвърдена. С оглед изхода на делото направеното искане от частния обвинител С.С. за присъждане на разноски ще следва да се остави без уважение.

Ето и защо Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 15 от 25.09.2015 година, постановена по НОХД № 443/2014 година по описа на Великопреславският районен съд.

Оставя без уважение искането на частния обвинител Стоян П.С. за присъждане на разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.