Р Е Ш Е Н И Е № 216

гр. Шумен, 08.11.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 478 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Дирекция социално подпомагане – гр. Ш., представлявА. от директора Г.А.М., срещу решение № 602/23.08.2016 г. по гр.д. № 1770/2016 г. по описа на ШРС, в частта, в която е отхвърлена молбата на ДСП – Ш. за предприемане друга мярка за закрила по отношение на детето С.А.Б., ЕГН **********, изразяваща се в настаняване в семейството на близки – А.М.П., с адрес: ***.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го „обезсили” в обжалвА.та част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата А.М.П. не депозира отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

РазгледА. по същество, същата се явява основателна, поради следното:

Гр.д. № 1770/2016 г. по описа на ШРС е образувано въз основа молба на ДСП – Ш. за прекратяване настаняването на непълнолетното дете С.А.Б., ЕГН ********** в приемното семейство на А.М.П., ЕГН ********** и настаняването му в семейството на същата като близка.

Първоинстонционния съд е приел, че молбата има за правно основание чл.30а от ЗЗДет., като с решението си е прекратил настаняването на детето С.А.Б. в приемното семейство на А.М.П. и е отхвърлил молбата на ДСП – Ш. за настаняване на детето в семейството на А.М.П., като неоснователна. Решението се обжалва от ДСП – Ш., в частта, в която е отхвърлена молбата й за предприемане друга мярка за закрила по отношение на детето, изразяваща се в настаняване в семейството на близки.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалвА.та част.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че родителите на детето С.А.Б., ЕГН **********, родено на *** г., а именно майка - А.М.А., ЕГН ********** и баща - А.Б.П., ЕГН ********** са починали. С решение № 463/03.06.2013 г. по гр.д. № 1415/2013 г. на ШРС, същото е било настанено в професионалното приемно семейство на А.М.П., ЕГН **********, до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването му. С молба до ДСП – Ш., вх. № 32-94АА/0065/10.06.2016 г. А.П. е поискала прекратяване настаняването на непълнолетната в семейството й като професионално приемно и настаняването й в семейството й като такова на близки. Със заповед № ЗД-РД01/0107/27.06.2016 г. на директора на ДСП – Ш., на основание чл.27, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и чл.25 от ЗЗДет., е било прекратено настаняването на детето при А.М.П., като приемно семейство и е било постановено настаняването му в семейството й като негова близка. В заповедта е посочено, че със заповед № ПД 5/2014 от 25.08.2014 г. на оргА. по настойничество и попечителство при Община – Ш. е бил назначен попечител на детето С., в лицето на приемния родител А.М.П., който факт не е спорен между страните.

От приложения по делото социален доклад, както и от изявленията на А.П., на детето С. и на представителите на ДСП - Ш., изслушани в хода на въззивното производство, се изяснява, че то е настанено в семейството на г-жа П. от м. февруари 2012 г.. В дома на последната са създадени всички необходими условия за отглеждането и нормалното му физическо, психическо, емоционално и социално развитие. Гарантирани са му лично пространство в самостоятелна стая, подходящо облекло и здравословна храна. Детето посещава училище, има личен лекар и за него се полагат всички специфични грижи, свързани със психичното му заболяване – умерена умствена изостА.лост, с 80% степен на увреждане, установено с ЕР на ТЕЛК № 3081/204 от 16.12.2015 г.. Същото ползва и социална услуга „ Социално педагогическо консултиране „ към КСУДС – Ш.. В дома на А.П. живее и тя се грижи и за по-малкия брат на С. – К.А.Б., ЕГН **********. Между приемния родител и детето С. се наблюдават добри взаимоотношения и силна привързаност една към друга. Детето се чувства спокойно, отглежда се в общност близка до обичайната му, удовлетворено е от полаганите за него грижи от стрА. на А.П. и от факта, че е заедно с брат си, като заявява, че желае да продължи да живее при „баба” А..

От установените по-горе факти се изяснява, че детето С.А.Б. е непълнолетно и родителите му са починали. След смъртта на последния от тях през 2012 г., то е било настанено по съдебен ред в професионалното приемно семейство на А.М.П.. След навършване на 14-годишна възраст, на същото са били назначени попечител, в лицето на г-жа П. и зам. попечител, като предприетата мярка за закрила по чл.4, т.4 от ЗЗДет. е продължила действието си. През 2016 г. А.П., в качеството й на попечител и лице, осъществяващо приемна грижа по ЗЗДет. по отношение на детето С. е поискала промяна на взетата мярка за закрила, като настаняването му в семейството й като професионално приемно бъде заменено с настаняване в семейството й като близка. От изложеното от въззиваемата и социалните работници пред съда се изяснява, че искането й е било свързано единствено с факта, че като професионално приемно семейство тя е следвало да изпълнява редица формалности, касаещи попълване и представяне на документи, с които не е била в състояние да се справи поради здравословното си състояние. Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че, в конкретната хипотеза едно и също лице се явява попечител на непълнолетното дете и негов приемен родител. Според разпоредбите на чл.159, ал.2, чл.164, ал.2, вр. чл.168, ал.2 и чл.167 от СК, законът допуска, при учредяване на настойничество или попечителство над дете предприетата по отношение на него мярка за закрила настаняване в приемно семейство или при близки и роднини да продължи да се прилага, а, ако такава не е била взета преди това, да бъде предприета тепърва по решение на оргА. по настойничество и попечителство, стига да е подходяща, от което и във връзка с чл.25, ал.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗЗДет. следва, че няма забрА. при учредено настойничество или попечителство спрямо дете, то да бъде настанено в приемно семейство, което не е това на настойника или попечителя, при наличие на определени хипотези, визирани в нормата на чл.25, ал.1, т.2, т.3 и т.6 от ЗЗдет.. В случая обаче настаняването на детето С. извън семейството се е наложило поради смъртта на родителите й, при наличие на предпоставките, визирани в чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДет., като лицето, в чието семейство е била настанена впоследствие е назначено и за неин попечител. Въз основа на горното, настоящата инстанция заключава, че продължаване действието на взетата на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДет. мярка, когато впоследствие приемният родител и попечителят се окажат едно и също лице е допустимо, докато не бъде поискано прекратяването й на основание чл.29, ал.1, т.9 от ЗЗДет.. Безспорно в този случай се стига до припокриване правата и задълженията на лицето във връзка с осъществяване на родителските грижи за детето и съвместното им живеене, но не и касателно управление на имуществото и законното му представителство, като, с оглед спазване на принципа за защита интересите на детето по най-добрия начин и доколкото законът не поставя изрична забрана, няма пречка за съвместяване на двете качества. Предвид това, че искането на ДСП не е за първоначално вземане на мярка за закрила или за прекратяването й, а за нейната замяна, и, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че въззиваемата притежава необходимите условия и качества да предостави пълноценна и адекватна грижа на детето С., чиито попечител е, счита, че молбата на жалбоподателя по чл.30а от ЗЗДет. се явява основателна и следва да се уважи.

В съответствие с изложените фактически и правни доводи, заключава, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него бъде постановено друго, с което детето С.А.Б. да бъде настанено в семейството на своята близка А.М.П., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на предприетата мярка.

Водим от горното,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 602/23.08.2016 г. по гр.д. № 1770/2016 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлена молбата на ДСП – Ш. за настаняване на непълнолетното дете С.А.Б., ЕГН ********** в семейството на А. М.П., ЕГН **********, като вместо него постановява:

НАСТАНЯВА непълнолетното дете С.А.Б., ЕГН ********** в семейството на близката й А.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на предприетата мярка.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.