Р Е Ш Е Н И Е № 180

гр.Шумен, 10 Октомври 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №402 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №529 от 14.07.2016г. по гр.д.№953/2016г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от Н.Р.П. срещу "ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД гр.С., МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН Ш. искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца извършено със Заповед №9/23.02.2016г. и неговата отмяна, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като на ответника са присъдени деловодни разноски в размер на 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от Н.Р.П. срещу "ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД гр.С., МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН Ш.. Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е бил назначен на длъжността "оператор ел. п/ст" с място на работа "сектор П/ст Ш. 1" считано от 04.03.2015г. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №91/23.02.2016г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбоподателя е представил Решение №472/23.06.2016г. по гр.д.№950/2016г. по описа на ШРС, с което е допусната промяна на личното му име от Н. на Б..

По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место следва да се отбележи, че е несъстоятелно позоваването от ищцовата страна на упражняване на принуда към работника за прекратяване на правоотношението. Самият ищец заявява в исковата си молба, че му е било предложено или да бъде прекратен трудовия договор по взаимно съгласие, или ще бъде уволнен поради липсата на знания, установени в проведени по - рано тестове. Работника сам е избрал начина по който да бъде прекратено трудовото му правоотношение, като доброволно е подал молбата си за това - Заявление вх.№203/22.02.2016г., а предварителните разговори с работодателя, в никакъв случай не биха могли да повлияят на валидността на горното волеизявление.

В чл.325, ал.1, т.1 от КТ е предвидено изискване съгласието за прекратяване на договорната връзка да бъде взаимно, предложението отправено от работника до работодателя следва да бъде прието в седмодН.срок. Не е оборена формалната доказателствена сила на заявлението, като същото има достоверна дата - 22.02.2016г. по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК по отношение на работника, доколкото той не е трето на документа лице съобразно горната разпоредба, а работодателят е издал заповедта за прекратяване на 23.02.2016г., която с оглед твърденията на жалбоподателя и удостовереното в заповедта е получена от него на 24.02.2016г. Съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, в какъвто смисъл са и Решение № 326 от 19.05.2010 г., постановено по гр.д. № 706/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 258 от 23.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1231/ 2012 г., по описа на ВКС, ІV ГО, по чл.290 от ГПК, които съгласно указания дадени в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС представляват задължителна съдебна практика за настоящата инстанция. С оглед гореизложеното, неоснователни са доводите изложени във въззивната жалба, че работодателят не е отправил писмено съгласие до работника, тъй като с издаване на оспорваната заповед за прекратяване на трудовия договор изрично е изразено становището за приемане на волеизявлението на работника по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ, което е достигнало да знанието на П..

На следващо место е необходимо да бъде отбелязано, че страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодН. срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението - чл.13, ал.2 ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдН. срок предложителят е обвързан от предложението си (чл.13, ал.1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му.

Предложението по чл.325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния текст от закона - достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора упражнява потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това по чл.325, ал.1, т.1 КТ, тъй като тогава изявлението и не съставлява предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната прекратяването му без да сочи причини за това е по чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради което нито предложителя следва да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това. В горния смисъл и Решение №265 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр.д.№1383/2012 г., IV г. о., постановено по чл.290 от ГПК. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика касае коренно различна от настоящата хипотеза и е неотносима към процесния казус.

Обстоятелството, че в заповедта е изписана дата, която предхожда датата на издаване на самата заповед е ирелевантно. Това е така, защото правната норма на чл. 335, ал.2, т.3 КТ императивно регламентира, че моментът на прекратяване на договора е получаване на писменото изявление. В конкретния случай ищецът признава, че този момент е 24.02.2016 г., поради което и по силата на закона, от тази дата е прекратено трудовото правоотношение между страните. Действително работодателят некоректно е подал информация към НАП и некоректно е отразил в трудовата книжка на ищеца, че правоотношението е прекратено на по-ранна дата - на 22.02.2016 г. Това нарушение обаче не води до недействителност на изявлението за прекратяване на правоотношението, а още по-малко може да се третира като прекратяване на правоотношението със задна дата. На датата на достигане на писменото изявление на работодателя до работника, правоотношението се прекратява, поради което и всяка уговорка писана или не, която противоречи на тази разпоредба е недействителна. Поради това не може да се приеме, че цялото изявление е опорочено само поради това, че в него е посочена друга дата.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. На основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №529 от 14.07.2016г. по гр.д.№953/2016г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Б. Р.П. /преди Н. Р.П./ с ЕГН ********** ***, да заплати на "ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД гр.С., МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН Ш., с ЕИК ***, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 11.10.2016г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.