Р Е Ш Е Н И Е № 203

гр. Шумен, 24.10.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

2. Т. Димитрова

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 320 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н.С.А., действаща чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК, срещу решение № 236/24.03.2016 г. по гр.д. № 2413/2015 г. по описа на ШРС, в частта, в която е оставен без уважение предявеният от нея инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност, поради липса на основание, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен с н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., за частта, касаеща прехвърлителя Е.М.А., в частта, в която е отхвърлен като недопустим иска й за разваляне на посочения по-горе договор по отношение на 2/6 ид.ч. от прехвърления недвижим имот, поради липса на легитимация на ищцата, и в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска й по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор по отношение на наследената от нея, след смъртта на съпруга й Е.М.А., 1/6 ид.ч. от имота, поради погасяване по давност.

Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да развали изцяло процесния договор по отношение на Е.А., поради липса на основание и по отношение на Н.А., поради неизпълнение клаузите на същия, да уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани и й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите М.Е.М. и Х.И.М., действащи чрез пълномощника адв. Св. М. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна. Поради горното, молят съдът да остави същата без уважение и им присъди извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

По същество, след като се запозна с изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното:

Гр.д. № 2413/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу двамата въззиваеми, имаща за предмет претенция за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска като частично недопустим по отношение на 2/6 ид.ч. от прехвърления имот, по съображения, че лично и в качеството й на наследник на съпруга й ищцата има право да иска разваляне на договора до размер на 4/6 ид.ч. от имота. По същество, са изразили становище, че за получената в наследство от ищцата 1/6 ид.ч. искът е неоснователен, тъй като няма данни приживе наследодателят да е бил недоволен от изпълнението по договора, или да е заявявал неизпълнение на същия от приобретателите. Освен това искът е и погасен по давност, предвид факта, че е заведен на 23.09.2015 г., а смъртта на наследодателя е настъпила на 04.02.2010 г., т.е. извън общия петгодишен давностен срок. Касателно претенцията за разваляне на договора за личната на ищцата 1/2 ид.ч. от имота са възразили, че е изцяло неоснователна, тъй като са изпълнявали задълженията си по договора, съобразно нуждите на ищцата от издръжка и грижи.

С молба от 15.12.2015 г. ищцата е предявила инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на алеаторния договор, поради липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, за частта на прехвърлителя Е.М.А., тъй като ответниците са сключили договора знаейки, че същият страда от сериозно онкологично заболяване, вследствие на което починал два месеца по-късно. Искът е приет за съвместно разглеждане в първото по делото открито съдебно заседание, с протоколно определение от 15.12.2015 г..

В предоставения им срок за отговор, ответниците са оспорили иска като неоснователен.

Първоинстанционният съд е квалифицирал инцидентния установителен иск по чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, а главния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, като с решението си е оставил без уважение иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на основание на нотариален договор № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС в частта, касаеща Е.М.А.; развалил е посочения договор за 1/2 ид.ч. от описания в него недвижим имот; отхвърлил е като недопустим, поради липса на легитимация на ищцата, предявения от жалбоподателката иск за разваляне на въпросния договор за 2/6 ид.ч. от недвижимия имот; отхвърлил е като неоснователен, поради погасяване по давност, иска на жалбоподателката за разваляне на същия договор за получените по наследство от съпруга й 1/6 ид.ч. от имота и е осъдил ответниците да заплатят солидарно сумата от 50.00 лева – държавна такса на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Решението се обжалва от ищцата в частта, в която е оставен без уважение предявеният от нея инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност, поради липса на основание, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен с н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., за частта, касаеща прехвърлителя Е.М.А., в частта, в която е отхвърлен като недопустим иска й за разваляне на посочения по-горе договор по отношение на 2/6 ид.ч. от прехвърления недвижим имот, поради липса на легитимация на ищцата, и в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска й по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор по отношение на наследената от нея, след смъртта на съпруга й Е.М.А., 1/6 ид.ч. от имота, поради погасяване по давност.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно.

От събраните писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че, с нотариален договор № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., жалбоподателката и съпругът й Е.М.А. са прехвърлили на въззиваемата – тяхна дъщеря, собствения си недвижим имот в с. Коньовец, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. === № 13 – жилищна сграда - къща със ЗП 82 кв.м., построена върху държавна земя – парцел от 650 кв.м. в УПИ VІ, кв. 9 по плана на селото, срещу задължение за приобретателката да „ поеме гледането и издръжката на баща си и майка си..........., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи, като им осигурява даване на издръжка при нужда и поискване и се грижи за тях, като грижите може да осъществява лично или чрез трето лице. „. В договора е било изрично упоменато, че прехвърлителите си запазват правото на ползване на имота докато са живи. Сделката е сключена през време на брака на въззиваемата с въззиваемия, поради което, доколкото се касае за възмезден договор, двамата са придобили описания в нотариалния акт недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, която не е прекратена. Прехвърлителят Е.А. е починал на 04.02.2010 г., вследствие онкологично заболяване – карцином на панкреаса с множество метастази; артериална хипертония и захарен диабет. След смъртта си същият е оставил като наследници по закон жалбоподателката – преживяла съпруга и две деца – въззиваемата и А.Е.М.., нейна сестра.

Въз основа на изложените факти, съдът прие следното:

І. По отношение на предявения инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договора в частта, касаеща прехвърлителя Е.М.А., на основание чл.26, ал.2, пердл. 4 от ЗЗД, следва да се отбележи, че правото да се иска прогласяване нищожността на договор е имуществено, поради което е наследимо и преминава към наследниците на страната по договора. В тези случаи всеки наследник може да иска прогласяване нищожност на договора до размера на неговата наследствена част, освен, в случаите, когато предметът на договора е неделим или, ако правото на наследника, което се защитава е от токова естество, че изисква прогласяване нищожност на целия договор. Предвид горното и, че, според правната теория и съдебна практика, задълженията по ненаименования договор за издръжка и гледане са неделими, следва извод, че жалбоподателката, в качеството й на наследник на Е.М.А. има правен интерес да иска прогласяване нищожност на процесния договор по отношение на него до размера на цялата наследствена част от имота, или за 1/2 ид.ч.. Що се отнася до изискваните фактически предпоставки за приложението на основанието по чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора, според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 420/11.01.2012 г. по гр.д. № 99/2011 г., ІІІ г.о., решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г., ІV г.о. и решение № 384/10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г., ІІІ г.о., те се изразяват в наличие на заболяване, предполагащо настъпване смъртта на прехвърлителя твърде скоро след датата на договора, както и в знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното й настъпване. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдовите – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадии / предшестващ смъртта в период от няколко дни /, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и др., като изискваният времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят може скоро да умре не е равнозначно на знание за близка и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако прехвърлителят е в напреднала възраст и с недобро здравословно състояние, без видими признаци за такова с неизбежен фатален край или за неизлечима болест, именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договор за прехвърляне на свое имущество срещу задължение за издръжка и гледане на приобретателя. Обратното би означавало по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността на прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури необходимите му именно в критичен за него момент лични грижи, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. В случая, се установява, че прехвърлителят е починал два месеца след сключване на сделката на 58 годишна възраст, като в акта за смърт като причини за смъртта му са посочени карцином на панкреаса, множествени метастази, артериална хипертония, захарен диабет. От приложената медицинска документация и заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се изяснява, че А. е претърпял операция на панкреаса през м. февруари 2009 г.. През м. декември същата година постъпва в Онкохирургия при МДОЗС – Шумен, когато е извършена втора оперативна интервенция и е констатирано онкологично заболяване на панкреаса, с прогресиращ ход, с множество перитонеални метастази – меки тъкани с инфилтрация от умерено диференциран аденокарцином и метастази в черния дроб, както и придружаващи заболявания захарен диабет – тип ІІ / установен през 2002 г. /, ХБС, МСБ, ИБС – САП. Поради засилени борлки от прогресията на тумора от 19.10.2009 г. до смъртта му болният е ползвал силни обезболяващи лекарства, като в началото е бил на кодеинови препарати към които е добавен морфин. След направената му през м. декември 2009 г. операция е изписан с подобрение, но с хистологично доказани далечни метастази М1, от което следва, че заболяването му е било в ІV-ти, последен стадий в международната TNM – класификация. На база изложеното, вещото лице сочи, че по сборни статистики 3-годишната преживяемост при болни в ІV степен с рак на панкреаса не надхвърля 1%, т.е. лекарите се борят за удължаване живота на болния, но не могат да го излекуват съвсем. Имайки предвид оперативната находка, стадия на заболяването и преминаването на обезболяването към наркотични аналгетици, както и придружаващите заболявания, експертът заключава, че би могло „ да се каже, че фаталният край на пациента би настъпил в близките 2-3 месеца. „. От показанията на свидетелите се установява и не се оспорва от въззиваемите, че те са знаели за онкологичното заболяване на прехвърлителя и именно с цел да им осигурят необходимите помощ и грижи са се преместили да живеят при него и жалбоподателката. Не са събрани обаче доказателства, че, въпреки злокачественото си заболяване и сериозните придружаващи го, към датата на сключване на процесния договор Е. е бил в т.нар терминален стадии и предсмъртно състояние, за да са могли приобретателите да знаят със сигурност, че смъртта му предстои съвсем скоро, в рамките до един месец. С оглед родствената им връзка, може да се предположи, че е било възможно те да допускат, че има вероятност прехвърлителят да почине в кратък срок, в случай, че са били добре информирани за здравословното му състояние и медицинските прогнози за неговото развитие, но не и, че фаталният край е съвсем близък. Доказателство за горното е и фактът, че болният е живял още два месеца след подписване на договора, което според цитираната съдебна практика не обосновава извод, че сделката е сключена при липса на основание. В съответствие с изложеното и, че законът създава презумпция за сключване на всяка сделка с основание, като оборването й е в тежест на лицето, което твърди, че такова липсва, настоящата инстанция приема, че предявеният инцидентен установителен иск за нищожност на договора е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Поради горното, намира, че в частта, в която искът е оставен без уважение първоинстанционното решение е допустимо и правилно и следва да се потвърди.

ІІ. Относно иска за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 от ГПК, изложеното по-горе налага извод, че жалбоподателката има право да иска разваляне на процесния алеаторен договор да размера на собствената й ид.ч. от имота – 1/2 ид.ч., получена след прекратяване на СИО между нея и Е.А., настъпило с факта на смъртта му, както и до размера на придобитата по наследство от съпруга й 1/6 ид.ч. или общо за 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, като за разликата от 2/6 ид.ч., които след смъртта на съпруга й са преминали в патримониума на другите двама наследници – негови дъщери, в размер на по 1/6 ид.ч. за всяка, съобразно правилото на чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН, жалбоподателката не е активно легитимирана да предявява иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора. И това е така, тъй като съобразно закона, правната теория и трайно установената съдебна практика, потестативното право на разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо, но само до размера на съответния наследствен дял на ищеца, като правоприемник на починалия прехвърлител. Предвид това и, че надлежната активна легитимация е процесуална предпоставка за възникване правото на иск, за която съдът следи служебно и при отсъствие на която предявеният иск се явява недопустим и не може да бъде разгледан, въззивният съд заключава, че в частта, в която се претендира от жалбоподателката разваляне на договора по н.а. № 172/2009 г. за над 4/6 ид.ч., или за 2/6 ид.ч. предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото относно него да се прекрати. В посочения смисъл виж и решение № 653/25.11.2003 г. по гр.д. № 146/2003 г., І г.о. и решение № 116/25.06.2015 г. по гр.д. № 592/2015 г., І г.о. на ВКС.

В случая първоинстанционният съд е постановил, че отхвърля иска като недопустим, с оглед на което постановеният от него диспозитив е некоректно формулиран, като външно обективира произнасяне по същество по недопустим иск, макар в мотивите към решението да е обективирана правна воля в насока за недопустимост на претенцията. Предвид това, че със СПН се ползва само диспозитива на решението и в конкретното липсва такъв за прекратяване на производството досежно отхвърления като недопустим иск, което създава висящност на същото по отношение на него и изменя обективните и субективи предели на СПН, намира, че в посочената част обжалваното решение следва да се обезсили, като вместо него искът бъде оставен без разглеждане до размера на 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, поради липса на активна легитимация на ищцата, и производството относно него се прекрати.

ІІІ. Досежно иска за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение по отношение на прехвърлителя Е.М.А., от доказателствата по делото се установи, че последният е починал два месеца след сключването му, като от страна на ищцата не се твърди, че през посочения период ответниците по иска не са престирали в пълен обем уговорените между страните грижи и издръжка. Напротив, видно от изложеното в исковата молба и насрещната искова молба, тя се позовава на неизпълнение на договора от преобретателите след смъртта на съпруга й, а досежно него твърди „ Считаме, че е налице пълно неизпълнение на договора за гледане и издръжка по отношение на съпруга на ищцата от страна на ответниците, тъй като не е имало физическо време за изпълнение на този договор по отношение на него. „. Краткият срок до смъртта му, в който въззиваемите са могли и е следвало да изпълняват задълженията си спрямо прехвърлителя обаче не зависи от тяхната воля и не може сам по себе си да послужи като основание за квалифициране на неизпълнението им като пълно или неточно. С договора за гледане и издръжка едната страна поема задължение да гледа и издържа другата до края на живота й срещу една насрещна престация, която другата страна извършва или се задължава да извърши. В гражданско-правния оборот най-често срещаният вариант на втората престация е прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Задължението за издръжка и гледане има за предмет една продължителна престация, която следва да се изпълнява до смъртта на прехвърлителя. Оттук следва, че продължителността й е свързана със събитие, за което не е известно кога ще настъпи, което определя договора като алеаторен. Естеството на договора и по-конкретно неговият алеаторен характер предполагат неустановеност на насрещната престация на преобретателя във времето, тъй като никоя от страните не може и не би следвало да може да предвиди кога ще настъпи смъртта на прехвърлителя, с който факт се прекратява задължението за издръжка и гледане, освен ако то не е уговорено и в полза на трето, преживяло лице. Ето защо, малкото време, през което прехвърлителят е бил жив не би могло да обоснове липса на обективна възможност за изпълнение, нито неизпълнение на договора от въззиваемите. Неизпълнение на задълженията им приживе на прехвърлителя или неудовлетвореност на последния от престираното, макар и в рамките на краткия срок от подписване на договора до неговата смърт, не се установява и от събраните по делото доказателства. В тази връзка, съдът констатира, че единственият свидетел, който твърди, че ответниците не са полагали грижи за Е.А. е Ф.И. – сестра на ищцата и леля на ответницата, която сочи, че въззиваемата един месец му поставяла инжекции с морфин и нищо повече. Другите двама свидетели – К.К. и Х.Х., съответно племенница на ищцата и племенник на ответника обаче заявяват, че въззиваемите са се преместили от гр. Шумен в с. Коньовец и са заживели с прехвърлителите единствено поради заболяването на Е.А. и с цел да се грижат за него, като до смъртта му са правили всичко необходимо за задоволяване на потребностите му от издръжка и грижи, съответни на влошеното му здравословното му състояние. Свид. А.М.. – дъщеря на ищцата и сестра на ответницата свидетелства, че няма впечатление за полаганите от въззиваемите грижи за баща й. С оглед на горното, вероятната заинтересованост на свид. И. и численото превъзходство на свидетелите, които оборват твърденията й, в чиято обективност и безпристрастност няма основание да се съмнява и задължителната практика на ВКС обективирана в решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., решение № 494 от 16.11.2011 г. по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о. и решение № 20 от 17.01.2016 г. по гр.д. № 5072/2015 г., ІV г.о., заключава, че досежно наследствената на жалбоподателката 1/6 ид.ч. от имота искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

В конкретната хипотеза, първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, поради погасяване по давност, с което също е допуснал постановяване на некоректен диспозитив. Съобразно правната теория и практика, съдът се произнася относно погасяване правото на иск само по възражение на ответната страна, предявено изрично и в изискуемия от закона срок, като преди да постанови налице ли е погасяване на правото по давност, следва да се произнесе по съществото на спора и основателността на иска. Ако искът е неоснователен, не се дължи произнасяне по възражението за погасяване на правото. Ако обаче искът е основателен, съдът следва да обсъди възражението за изтекла погасителна давност и да отхвърли иска като погасен по давност, а не като неоснователен, тъй като може да бъде погасено само едно надлежно възникнало, съществувало, ликвидно и изискуемо право на вземане, което не е било упражнено в рамките на указания от закона срок, което предполага отпадане интереса на кредитора от установяването и реализирането му по съдебен ред, като погасяването правото на иск не погасява и самото материално право, респ. – задължение на длъжника, който може да изпълни и след изтичане на давността и преклудиране правото на иск на кредитора за вземането му. Поради горното, и макар действително исковата претенция да е предявена на 23.09.29015 г., т.е. след изтичане на общия петгодишен давностен срок, считано от датата на смъртта на наследодателя – 04.02.2010 г., в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му давност, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него бъде постановено друго, с което искът се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода от правния спор, направените във въззивното производство разноски следва да останат в тежест на страните, така, както са извършени от всяка от тях.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/24.03.2016 г. по гр.д. № 2413/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен / оставен без уважение /, предявения Н.С.А. срещу М.Е.М. и Х.И.М., инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС, за частта касаеща прехвърлителя Е.М.А..

ОБЕЗСИЛВА решение № 236/24.03.2016 г. по гр.д. № 2413/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен като недопустим, предявения от Н.С.А. срещу М.Е.М. и Х.И.М., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС, за 2/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот, като, вместо него, постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на надлежна активна легитимация, предявения от Н.С.А. срещу М.Е.М. и Х.И.М., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС, за 2/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото относно него.

ОТМЕНЯ решение № 236/24.03.2016 г. по гр.д. № 2413/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен, поради погасяване по давност, предявения от Н.С.А. срещу М.Е.М. и Х.И.М., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС, до размера на 1/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот, като, вместо него, постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Н.С.А. срещу М.Е.М. и Х.И.М., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № .../2009 г. на нотариус рег. № ..., с район на действие ШРС, до размера на 1/6 ид.ч. от описания в него недвижим имот.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.