Р Е Ш Е Н И Е № 202

гр. Шумен, 26.10.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

2. Т. Д.

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия в.гр.д. № 288 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Община – Шумен, представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт И.Я.К., срещу решение № 1918/16.12.2015 г. по гр.д. № 1779/2015 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 381/13.05.2016 г. по същото дело, с което Община – Шумен е осъдена да заплати на Д.Д.Д.Г., на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 15 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 14.10.2014 г. в гр. Шумен, вследствие падането й поради стъпване на натрошена плочка от настилката на бул. ..., пред „Драматичен театър”, както и сумата от 699.48 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи медицински разходи, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждане до окончателното й плащане.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата Д.Д.Д.Г., действаща чрез пълномощника адв. А. П. от ШАК депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Гр.д. № 1779/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, с предмет обективно комулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 17 000.00 лева и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 699.48 лева, претърпени в резултат от увреждане от вещ – тротоар, собственост на Община – Шумен, настъпило на 14.10.2014 г., в гр. Шумен, бул. ..., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумите.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Община – Шумен да заплати на Д.Д.Д.Г. обезщетение за вреди, настъпили на 14.10.2014 г., в гр. Шумен, вследствие падането й поради стъпване на натрошена плочка от настилката на бул. ..., пред сградата на Драматичния театър, в размери, както следва: 15 000 лева – за неимуществени вреди, болки и страдания и 699.48 лева – за имуществени вреди, представляващи медицински разходи, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането – 14.10.2014 г. до окончателното й плащане; отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 17 000 лева като неоснователен; присъдил е разноски на всяка от страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете и е осъдил ответника да заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски съответно на уважената част от исковете.

Решението се обжалва от ответника в осъдителната му част относно присъждане обезщетение за вреди, като възраженията му очевидно обосновават частична неоснователност на исковите претенции, без да е конкретизиран размер. В пледоарията си по същество, процесуалният му представител заявява, че справедливият размер на дължимото се на ищцата обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен около сумата от 7 000.00 лева.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от сърбаните по делото свидетелски показания на Д.Д.Д.Г.. – очевидец на инцидента и И.Б.К.. – съседка на въззиваемата се установява по категоричен начин и не се оспорва от жалбоподателя, че на 14.10.2014 г. по обяд Д.Д.Д. се движела по централната пешеходна зона на града, идвайки от „ Руски паметник ”. Пред сградата на „ Драматичен театър „, гр. Шумен, на бул. ... същата се спънала в натрошена и надигната около 3 см. над нивото тротоарна плочка, вследствие на което загубила равновесие и паднала на земята „по очи „. След падането, граждани й помогнали да се изправи и да седне на стол в близкото Кафе. При първоначален оглед било видно, че от устата на въззиваемата шуртяла кръв, имала нараняване около дясното око, където се били счупили очилата й, липсвали й два горни предни зъба, дясното й коляно било отекло и започвало да посинява, лявата й ръка била неестествено извита. Свидетелката И. и дъщеря й я завели в Поликлиника, където след рентгенова снимка се установило, че лявата й ръка е счупена. От приложените амбулаторен лист № 989 от 14.10.2014 г.; амбулаторен лист № 1193 от 18.11.2014 г.; амбулаторен лист № 296 от 16.03.2015 г.; 2 бр. епикризи от Отделение по ортопедия и травмотология при МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, гр. Варна; история на заболяването; направление за хоспитализация от 16.03.2015 г.; предоперативна епикриза; оперативен протокол; искане за рентгенологично изследване от 24.03.2015 г.; резултат от рентгенологично изследване; информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично изследване от 24.03.15 г.; информирано съгласие за медицински и хирургически процедури; декларация за информирано съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване; декларация за информиране на вида и цените на всички медицински и допълнителни услуги и тяхното заплащане от 24.03.2015 г.; лист за предоперативна анестизиологична консултация и преценка; анестизиологичен лист от 24.03.2015 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се установява, че вследствие на падането й, въззиваемата получила лицева травма – травматично счупване/избиване на централните резци на горната челюст, контузия на лява предмишница, изразяващо се в счупване на двете кости на лявата предмишница, в областта на гривнената става: счупване на лъчевата кост на предмишницата на типично място, с изместване на фрагментите в задна посока на 45 градуса, счупване стилоидния израстък на лъчевата кост и контузия на дясното коляно, без данни за увреждане на ставно – връзковия апарат. Травмата на ръката наложила на 15.10.2014 г. да й бъде извършена операция в ООТ при МБАЛ „ Еврохоспитал”, гр. Варна, при която фрактурата била фиксирана с 2 бр. Киршнерови игли, след което й били поставени стерилна превръзка и гипсова имобилизация. Пострадалата била изписана на 16.10.2014 г. като й били насрочени контролни прегледи за 24.10.2014 г. и 07.11.2014 г.. Поставената й гипсова превръзка била свалена на 18.11.2014 г.. Имплантите били отстранени оперативно на 24.03.2015 г., с дадени препоръки за режим и медикаментозно лечение – превръзки на 3 дни, сваляне на конците на 12 ден. При втората операция било констатирано усложнение – миграция на едната Киршнерова игла под кожата. След преглед на въззиваемата, осъществен на 03.02.2015 г., експертът констатира, че се наблюдава леко ограничена екстензия на пръстите на лявата ръка, леко ограничена ротация на предмишницата, умерено ограничена флексия и отслабен захват на пръстите на лявата ръка поради поява на болка. При огледа на предните зъби липсват първи и втори зъб на горната челюст в дясно и първи зъб горе в ляво. Въз основа на събраните по делото доказателства, същият заключава, че получените от пострадалата травматични увреждания са избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говора, трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок по-голям от един месец и контузия на дясно коляно, съпроводена с болки. Видно от актуалните рентгенографии, след падането са се развили и усложнения, изразяващи се в деформация на лъчевата кост на границата с бодилковия / стилоидния / израстък на лакътната кост, както и стеснена радиокарпална ставна ивица, с които морфологични промени могат да се обяснят наблюдаваните при прегледа болков синдром и частични ограничения движенията на лявата гривнена става и пръсти. Средният период за отзвучаване на типа травми, идентични с причинените на въззиваемата е 2-3 седмици за контузията на дясно коляно, около две седмици за травматичното избиване на зъби, през които обикновено завършва зарастването на венците, като функционалните нарушения във връзка с дъвченето и говоренето могат да бъдат отстранени чрез стоматологично възстановяване с изкуствени зъбни корони, което зависи единствено от желанието и възможностите на лицето. Средният възстановителен срок от травмата на лъчевата кост е 3 месеца, но в случая той е около 6 месеца, предвид наблюдаваното усложнение – миграция на едната Киршнерова игла под кожата, което е било съпроводено с допълнително болки и страдания до отстраняването й. От разпита на посочените по-горе свидетелки се доказва, че след инцидента въззиваемата се депресирала, започнала да се страхува да излиза навън, за да не падне отново, станала по-затворена в себе си и вяла, оплаквала се от главоболие, плачела, тревожела се, че няма да може да си намери работа, каквото намерение имала преди злополуката. Докато ръката й била имобилизирана изпитвала затруднения да се обслужва сама и й била необходима чужда помощ в домакинството, оказвана й от свидетелките и нейния син, който обаче не можел постоянно да бъде на разположение, тъй като ходел на работа.

Въз основа на изнесените факти и обстоятелства, съдът приема за безспорно установено, че, като пряка и непосредствена последица от пропадането й в дупка на уличното платно в частта му, имаща статут на пешеходна зона, съставляваща част от градската пътна мрежа, въззиваемата е претърпяла описаните по-горе травматични увреждания и съпътстващите ги физически и психични болки и страдания, които елементи изпълват обективната страна на фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Относно субективната страна, се доказва, че вредоносният резултат е причинен поради пропадане единия крак на въззиваемата в неравност на пешеходна зона от градско улично платно, вследствие на което е загубила равновесие и е паднала на земята. Жалбоподателят не спори, че пешеходната зона е собственост на Община – Шумен и, че, в качеството си на собственик, същата е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането й, в съответствие с, вменените й по силата на чл.11, ал.1, вр. ал.2, ал.1, т.2 от ЗОбС, вр. пар.7, т.4 от ЗМСМА задължения. Изложеното, както и регламентираното в посочената законова разпоредба налага извод, че жалбоподателят е материално - правно отговорен да обезщети въззиваемата за претърпените от нея и визирани по-горе неимуществени вреди.

Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, правилото на чл.52 от ЗЗД е, че то се определя по справедливост. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалата физически и психични страдания, обусловени от вида на причинените й травматични увреждания, начина и продължителността на лечението им, и съпътстващите ги болки, дискомфорт, ограничения в нормалния й ритъм на живот, уплаха, безпомощност и притеснение, както и, че от страна на жалбоподателя не е възведено възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от нейна страна, настоящата инстанция намира, че дължимото й се обезщетение за причинените й болки и страдания следва да бъде определено в размер на 7 000.00 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Безспорно се установи по делото, че вследствие на описания инцидент въззиваемата е била принудена да търпи, като пряка и непосредствена последица, физически болки и дискомфорт с висока степен на интензитет през първия месец и средна степен на интензитет през следващите около пет месеца; че за около месец, докато е била с гипсовата имобилизация на лявата й ръка, същата не е могла да се обслужва и грижи за домакинството си без чужда помощ; че и понастоящем продължава да изпитва ограничения при движението на лявата си ръка; че непосредствено след падането й и докато са протичали процедурите по лечение на получената фрактура е изпитвала силен стрес, емоционален дискомфорт и притеснение; че й е било причинено независещо от волята й обезобразяване на лицето и затруднение в дъвченето и говора за срок от две до три седмици, които страдания, съотнесени към възрастта й – 56 години и средно статистическите икономически показатели за страната към месец октомври 2014 г. обосновават определяне на обезщетение за тях в посочения по-горе размер. За разликата до определения от първоинстанционния съд размер, приема, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана по размер, което налага отхвърлянето й.

Досежно иска за имуществени вреди, от приложените по делото фактура № 0000100204 от 14.10.2014 г. ведно с фискален бон; касов ордер и фискален бон от 15.10.2014 г.; касов ордер и фискален бон от 24.03.2015 г.; фискален бон от 14.10.2014 г.; рецептурна бланка от 14.10.2013 г.; фискален бон от 09.04.2015 г.; рецептурна бланка от 03.04.2015 г.; 2 бр. билети на фирма „ ЕТАП” по дестинация Варна - Шумен от 15.10.2015 г.; 2 бр. билети на БДЖ по дестинация Шумен - Варна - Шумен от 24.03.2015 и 26.03.2105 г., декларация за информиране на вида и цените на всички медицински и допълнителни услуги и тяхното заплащане от 24.03.2015 г. и разпечатка от електронни услуги на НАП за здравноосигурителен статус от 24.03.2015 г., се установява, че, във връзка с лечението на причинените й при непозволеното увреждане травматични увреждания, въззиваемата е извършила разходи за път до гр. Варна и обратно, за заплащане на медицински услуги и за закупуване на медицински материали и медикаменти в размер на 699.48 лева, което налага извод, че претенцията й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателна и доказана по размер и следва да се уважи изцяло.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху присъдените обезщетения жалбоподателят дължи на въззиваемата лихва за забава, считано от датата на непозволено увреждане – 14.10.2014 г. до окончателното им плащане.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд приема, че в частта, в която искът по чл.49, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди е уважен за сумата над 7 000.00 лева първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно, като вместо него бъде постановено друго, с което искът за разликата до 15 000.00 лева се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част решението е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 220.00 лева, изчислено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., платимо от въззиваемата.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата деловодни разноски съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 514.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1918/16.12.2015 г. по гр.д. № 1779/2015 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 381/13.05.2016 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която предявеният от Д.Д.Д. *** иск по чл.49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 7 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2014 г. до окончателното й плащане и, като вместо него постановява

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д. *** иск по чл.49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 7 000.00 лева, до присъдения размер от 15 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2014 г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1918/16.12.2015 г. по гр.д. № 1779/2015 г. по описа на ШРС, поправено с решение № 381/13.05.2016 г. по същото дело, в ЧАСТТА, в която Община – Шумен е осъдена да заплати на Д.Д.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер до 7 000.00 лева и имуществени вреди в размер на 669.48 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2014 г. до окончателното й плащане.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община – Шумен, ЕИК 000931721, с адрес: гр. Шумен, бул. ... № 17 юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 220.00 лева.

ОСЪЖДА Община – Шумен, ЕИК 000931721, с адрес: гр. Шумен, бул. ... № 17 да заплати на Д.Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 514.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.