Решение по Гражданско дело 268/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

Гр.Шумен, 08 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря А. А., и в присъствието на прокурора О. Куздов, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№268/2016г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В исковата си молба срещу Прокуратура на Република България, ищецът Р.П.Х. излага, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на Шуменската окръжна прокуратура. Сочи, че на 27.07.2007 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК. Две години по-късно Окръжна прокуратура – Ш. внесла срещу ищеца обвинителен акт по горните обвинения. След продължило повече от 2 години съдебно следствие, над 20 съдебни заседания по НОХД №451/2009 г. съдът с Присъда № 26 от 13.12.2010 г. оправдал напълно ищеца по обвинението по чл. 282, ал. 3 от НК, оправдал го и по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК преквалифицирал го по чл. 311, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК му наложил глоба в размер на 1500 лв. По жалбата срещу тази присъда Варненският апелативен съд по ВНОХД №33/2011 г. отменил изцяло и върнал делото на Шуменска окръжна прокуратура с ясни указания за правилното приложение на материалния закон. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство №255 от 28.06.2013г. Окръжна прокуратура Шумен прекратила наказателното производство по обвинението по чл.282, ал.3 от НК. С постановление от 19.04.2013 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК. Близо три години след връщането на делото от Варненския апелативен съд е бил внесен обвинителен акт в ШОС с посочените по-горе обвинения и е било образувано НОХД №130/2014 г., по което с присъда ищецът е бил признат за невиновен по първоначално внесеното обвинение по чл. 254а, ал. 2 от НК за виновен по чл. 254а, ал. 1 от НК и поради изтекла предвидена в закона давност на основание чл. 305, ал. 5 и чл. 289, ал. 2 от НПК не му е наложил наказание. Със същата присъда е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 преквалифицирано като деяние по чл. 311, ал. 2 от НК – маловажен случай и поради изтеклата давност не му е било наложено наказание. По подадена касационна жалба по н.д. №1343/2015 г. на ВКС ІІ н.о. съдът е отменил присъдата на Шуменския окръжен съд, както и присъдата на Варненския апелативен съд, и оправдал ищеца по обвинението да е извършил престъпление по чл. 254а от НК. Ищецът излага, че в продължение на 10 години е бил подложен на терора на прокуратурата, на изключителни притеснения и унижения. По всички дела били проведени повече от 30 заседания, всяко от които водело до сериозни стресови състояния. Здравословното му състояние се влошило. По време на процеса му било отнето и правото да притежава ловно оръжие и да практикува любимия си цял живот ловен спорт. Нещо повече – бил станал за посмешище в качеството си на председател на ловната дружина без право да носи ловно оръжие. Понесъл и имуществени вреди в следствие на незаконните действия на прокуратурата по договори за правна помощ за защита по горепосочените дела: по 5000 лв. по НОХД №451/2009 г. на ШОС и ВНОХД №33/2011 г. на Варненския апелативен съд и 2500 лв. по НОХД №407/2013 г. Бил е осъден по Присъда №5 по НОХД№ 130/2015 г. да заплати разноски по делото в размер на 1749 лв. за досъдебното производство и 930 лв. по сметка на съдебната власт. Претендира и транспортни разходи от Шумен до Варна в размер на 3000 лв. Ето защо ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати претърпените от него имуществени вреди в размер на 18179 лв., както и сумата от 200000 лв. за претърпени неимуществени вреди, и деловодни разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законния едномесечен срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, липсвали доказателства, освен твърденията на ищеца, за продължителността на наказателното производство, за прилаганата мярка на процесуална принуда спрямо него, за интензивно провеждане на процесуално-следствени действия, а относно имуществените вреди твърди, че също са прекомерни и Прокуратурата на РБ може да отговаря само за това, което е осъществявала ръководство и надзор само на ДП, но не и за проведените съдебни заседания където решаващият орган е бил съдът. Сумите заплатени за адвокатски хонорар евентуално, били дължими до обичайния разумен размер, тъй като договорените надхвърляли в пъти минималните по Наредба №1/2004г.

По искане на ответната страна, на основание чл.219, ал.1 от ГПК по делото е конституирано, като трето лице - помагач на страната на ответника - ОД на МВР гр.Ш.. Третото лице - помагач, на първо место сочи, че не са налице предпоставките за привличането му като помагач на ответника, доколкото последния нямал право на регрес. По същество намира иска за прекомерно завишен с оглед конкретните обстоятелства и моли, евентуално, да бъде частично уважен. Съдът намира възражението на третото лице - помагач за липсата на правен интерес от привличането в настоящия процес за основателно по следните съображения: Съдебната практика, обективирана в решения на ВКС, част от тях постановени и по чл.290 от ГПК - Р № 34/01.02.2010 г. по гр.д. № 2007/2008 г., ІV г.о., Р № 483/09.06.2010 г. по гр.д. № 1091/2009 г., ІІІ г.о., Р № 4/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о., Р № 310/29.10.2013 г. по гр.д. № 1384/2012 г., ІV г.о. и др., отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Между различните държавни органи, които са легитимирани да представляват държавата по ЗОДОВ няма вътрешни отношения, тъй като те представляват като процесуални субституенти, съгласно чл.7 от с.з., един и същ правен субект. Когато причинителят, от когото се претендира обезщетение за вреди твърди, че има и други причинители, конституирани като трети лица помагачи, той дължи обезщетение за всички вреди и не може да противопостави на увредения възражения, че вината не е изцяло негова. Ако искът за обезщетение е предявен и уважен срещу повече държавни органи по чл.7 от ЗОДОВ, увреденият може да получи присъденото обезщетение само веднъж, а конституираните като ответници държавни органи не могат впоследствие да претендират помежду си разпределянето на присъдената и изплатена от един от тях сума. Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на привличането му като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Практиката на ВКС не поставя под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва и от разпоредбата на §1 ПР от ЗОДОВ. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, съответно да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане. В случаите, когато ищецът е предпочел да претендира обезщетение поотделно от солидарно отговорните длъжници, отговорността им се обема от едно правно основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Изборът на ищеца, неговата воля да претендира една част от обезщетението от единия длъжник, а друга част – от друг, като ги привлече да отговарят поотделно, сочи на допустимо избрана от него форма на кумулиране на искови претенции. От това следва разделно произнасяне, но на едно основание. Ето защо, разделното присъждане на обезщетението по чл.2, т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама или повече ответници няма пряко отношение към прилагане на принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД като материална норма, свързана с неговото определяне. Необходимо е обаче съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Отговорността на сочените правни субекти по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обаче произтича от едно и също основание и е солидарна. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Ето защо, отговорността на тези държавни органи за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване, следва да бъдат определени глобално. Доколкото всеки един от тези субекти представляват държавни органи, явяващи се процесуални субституенти на един и същ субект, в лицето на Държавата, които не могат да претендират помежду си разпределянето на присъденото и изплатено от един от тях обезщетение по ЗОДОВ, следва да се приеме че липсва правен интерес от привличането на третото лице помагач, по смисъла на чл.219, ал.1 вр. чл.218 от ГПК, доколкото ответника не разполага с право на регресен иск срещу третото лице, а то няма и друг сочен и установен интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Ето защо определението, с което е допуснато конституирането на третото лице помагач следва да бъде отменено, и постановено друго, с което се остави без уважение искането на ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: От приложените по делото НОХД №451/2009г. и НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, и приложеното към тях Дознание №466/2006г. по описа на РПУ Н.П., е видно, че с Постановление за привличане на обвиняем на Окръжна прокуратура гр.Ш. от 19.07.2007г. /връчено на ищеца на 20.07.2007г./, ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. чл. 282, ал. 2 и ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение "Гаранция" в размер на 10000 лева, изменена в последствие с определение на ШОС по ЧНД №457/2007г. от 26.07.2007г. на 3000 лева. От приложеното по дознанието удостоверение издадено от ОИК Н.П., е видно, че по това време ищецът е бил кмет на Община Н.П.. С обвинителен акт на Окръжна прокуратура Ш., депозиран в ШОС на 03.08.2009г., е повдигнато обвинение срещу ищеца за горните престъпления, по който е било образувано НОХД №451/2009г. по описа на ШОС. С присъда от 13.12.2010г. по горното дело, съдът е признал ищеца за виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.2 от НК, като го оправдал по първоначалното обвинение в частта му относно правната квалификация на деянието като престъпление по чл.311, ал.1 от НК, и го е оправдал по обвинението по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. С Решение №123/07.09.2011г. по ВНОХД №33/2011г. на Варненски апелативен съд, присъдата на ШОС е изцяло отменена и делото е върнато на Ш. окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните права. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 28.06.2013г. на Окръжна прокуратура Шумен, е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца за престъплението по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. С обвинителен акт на ШОП вх.№5521/21.10.2013г. е повдигнато обвинение срещу ищеца за престъпление по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД №407/2013г. по описа на Окръжен съд Шумен. С протоколно определение от 03.12.2013г. ШОС е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за отстраняване на всички констатирани и посочени пропуски с решението на ВнАС от 07.09.2011г. С обвинителен акт на Окръжна прокуратура Ш., депозиран в ШОС на 11.04.2014г., е повдигнато обвинение срещу ищеца за престъпление по чл. 254а, ал. 2 и по чл. 311, ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД №130/2014г. по описа на ШОС. С присъда от 19.03.2015г. по НОХД 130/2014г., ШОС е признал ищеца за виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.2 от НК, оправдал го по първоначалното обвинение по чл.311, ал.1 от НК, и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК на основание чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 от НПК не му е наложил наказание. Със същата присъда ищеца е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.254а, ал.1 от НК, и е оправдан по първоначалното обвинение по чл.254а, ал.2 от НК, и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК на основание чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 от НПК не му е наложил наказание. С присъда от 19.06.2015г. по ВНОХД №114/2015г., Апелативен съд гр.В., е отменил горната присъда на ШОС в частта, с която ищеца е признат за виновен в престъплението по чл.254а, ал.1 от НК и е оправдан по чл.254а, ал.2 от НК, и вместо това е приложил закон за по - тежко наказуемо престъпление, за което ищеца е имал обвинение в първата инстанция, като го е признал за виновен в престъпление по чл.254а, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Присъдата на ШОС в останалата част е била потвърдена. С решение №413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., е отменил присъда №5 от 19.03.2015г. по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, в частта, с която ищеца е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.254а, ал.1 от НК, както и присъда №7 от 19.06.2015г. по ВНОХД №114/2015г. на Варненски апелативен съд, в частите, с които първоинстанционната присъда е отменена в посочената част, и в частта, с която ищеца е оправдан за престъпление по чл.254а, ал.2 от НК, като е осъден за престъпление по чл.254а, ал.2 вр. ал.1 от НК и са му наложени наказания, и е оправдал ищеца по обвинението да е извършил престъпление по чл.254а, ал.2, вр. ал.1 от НК. Присъдата на ВнАС в останалата и част е оставена в сила.

От представените договори за правна помощ е видно, че ищецът е заплатил следните адвокатски възнаграждения: По НОХД №451/2009г. на ШОС - 5000 лева; по ВНОХД №33/2011г. на ВнАС - 5000 лева; по НОХД №407/2013г. на ШОС - 2500 лева. С платежно нареждане от 18.04.2016г. ищеца е заплатил по сметка на ШОС, присъдените с присъдата по НОХД №130/2014г. на ШОС 930 лева разноски по делото. В съдебно заседание по настоящото дело ищецът заявява, че не е платил присъдените в полза на ОД на МВР Ш. 1749 лева. От представените от ищеца медицински документи се установява, че той страда от заболяване с диагноза "Хипертонична болест на сърцето. Синдром на веребро - базиларната артериална система", като в Етапна епикриза за 2008г. е отразено и, че е с дългогодишна артер. хипертония - на подд. лечение. Разпитаните свидетели С.Т.Х. /съпруга на ищеца/ и Н. А. Н., заявяват че по време на обвиненията срещу ищеца, последния е изживял изключително силен стрес, самочувствието му се сринало, влошило се и здравословното му състояние, тежко преживял и отнемането на ловното му оръжие.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че за обвинението за което ищеца е признат за виновен - чл.311, ал.2 от НК и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК на основание чл.305, ал.5 вр. чл.289, ал.2 от НПК не му е наложено наказание, държавата не носи отговорност, в какъвто смисъл са и задължителните тълкувания дадени в т.9 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, а в т.11 от същото е предвидено, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Най - тежко е било първоначално повдигнатото на ищеца обвинение, като за престъплението по чл.282, ал.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, и това обвинение е било поддържано до частичното прекратяване на наказателното производство на 28.06.2013г., почти шест години. За следващото обвинение по чл.311, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, а по ал.2 на същия член - до една година или пробация /като следва да се отчете обстоятелството, че ищеца е бил признат за виновен по по-леко наказуемия състав на чл.311, ал.2 от НК, и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.311, ал.1 от НК, за което е имал обвинение в продължение на осем години и осем месеца/. За престъплението, по което ищеца е бил окончателно оправдан - чл.254а, ал.2 вр. ал.1 от НК, отново е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години /от повдигането на обвинението - 21.10.2013г. до оправдаването на 11.03.2016г. са изтекли малко повече от две години и четири месеца/.

Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК - в Р №427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013 г. по гр.д. №85/2012 г., ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І. г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д. №792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014 г. по гр.д. №40/2013 г., І. г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р №151/13.05.2014 г. по гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012 г., ІV г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г. по гр.д. №1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на ІІІ г.о., Р №391 от 13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от 10.01.2012 г. по гр.д. №296/2011 г. на ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Изпитаният от лицето психически, емоционален и физически дискомфорт е във връзка с всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела. В настоящия случай следва да се отчете сравнително дългия период, през който обвиненията са били поддържани от ответника, двукратното внасяне на обвинителни актове, многобройните съдебни заседания, както и извършването на различни процесуални действия на досъдебното производство. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат твърдения свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, унижение, доброто му име в обществото като кмет на Община Н.П. и дългогодишен общественик било силно накърнено. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани изключително от незаконното обвинение. С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на обвиненията, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди са необходими 15 000 лева. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо него процесуална принуда. Съдът намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл от незаконно повдигнатите обвинения, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установено по делото, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. Ето защо иска следва да се уважи до така установения размер, а в останалата част да се отхвърли.

По отношение на претенцията за имуществени вреди. Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски, поради което същите се явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба, които могат да се обезщетят единствено по реда на ЗОДОВ /в този смисъл Р №621 от 22.10.2010г. по гр.д. №1927/2009г., ІV г.о. на ВКС, както и Р №433 от 23.06.2010г. по гр.д. №563/2009 г., ІV г.о. на ВКС, Р №843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК /чл.299, т. 12 НПК отм./, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл.187, ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение - чл. 189, ал.1 НПК. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.

От представените по настоящото дело договори за правна защита и съдействие, единствено договорът по ВНОХД №33/2011г. на ВнАС, не е бил представен в хода на наказателното производство, което обстоятелство, наред със забраната на чл.17 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за договаряне на резултативен хонорар по наказателни дела, и липсата на достоверна дата на документа преди представянето му в настоящото производство, препятства възможността за присъждане на обезщетение по този договор. Доколкото в другите два договора, възнаграждението е договорено общо за защита по НОХД №451/2009г. и НОХД №407/2013г. по описа на ШОС, без диференциация по отделните обвинения, то следва да се приеме, че волята на страните е била за заплащане на възнаграждение по равно за всяко едно от повдигнатите обвинения, и предвид пълната оправдателна присъда по едното обвинение, на репариране ще подлежи половината от платената сума. Независимо от горното, с оглед направеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, следва да се отбележи следното. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в дължимите разноски при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ, но само до разумния и обичайния размер. В съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай съобразно чл.83, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Поведението на кредитора по време на причиняване на вредата или след това трябва да е съобразено с принципа на добросъвестността, което означава, че след като пострадалият е могъл да получи правна защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни и неоправдани разходи, гражданският съд е длъжен в съответствие с чл.83, ал. 2 от ЗЗД да намали обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар в наказателното производство до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело. В този смисъл Решение №81 от 27.01.2006 г. по гр. д. №23/2005 г. на ІV "А" г.о. на ВКС, и Решение №255 от 02.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., постановено по чл.290 от ГПК. Към момента на заплащане на договорените възнаграждения, минималния размер, предвиден в чл.13, ал.1, т.3 от горната наредба, за престъпления за които се предвижда лишаване от свобода до десет години е 500 лева, а по т.3 - с лишаване от свобода до пет години - 300 лева, но предвид установената фактическа и правна сложност на наказателното дело, многобройните съдебни заседания, авторитета и способностите на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че ответника дължи четирикратния минимум, или 2000 лева по първия договор, и 1200 лева по втория. Заплатените от ищеца разноски по сметка на ШОС в размер на 930 лева, са определени от първоинстанционния наказателен съд съразмерно на повдигнатите им обвинения, и предвид оправдателната присъда по едно от общо двете обвинения, и липсата на разноски, които да са правени само по едното обвинение, отново е приложимо простото правило за делене на разноските по равно, поради което и дължимата сума по тази претенция е в размер на 465 лева. Както бе отбелязано по - горе, разноските за досъдебното производство в размер на 1749 лева не са плащани от ищеца, поради което и те не представляват претърпяна вреда по смисъла на закона, и не подлежат на възстановяване. Неоснователно е и искането за заплащане на транспортни разходи в размер на 3000 лева, на основание чл.162 от ГПК. Горната разпоредба, дава възможност на съда да определи размера на претенцията по своя преценка, когато искът е установен в основанието си, но няма достатъчно данни за неговия размер. В настоящия случай не сме изправени пред подобна хипотеза. Вярно е че ищецът и защитникът му са се явявали на многобройните съдебни заседания и са участвали в множество процесуално - следствени действия в досъдебното наказателно производство, но по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват, че такива разноски въобще са правени - дали е пътувал с личния си автомобил ищеца, с обществен транспорт, доколкото е възможно и реално да не са заплащани средства за пътуването. Ето защо иска за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 3665 лева, а в останалата част до пълния предявен размер, следва да се отхвърли. Ищцовата страна не е направила искане за присъждане на главниците ведно със законната лихва от предявяване на иска, поради което и такава не следва да и се присъжда.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение, тъй като то е под минималния размер определен съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1, действаща към момента на договарянето. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 514,15 лева, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р.П.Х. с ЕГН **********,***, сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 3665 лева /три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на незаконни обвинения в престъпления по чл.282, ал. 3 вр. чл.282, ал. 2 и ал.1 от НК и чл.311, ал. 1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП №466/2006г. по описа на РПУ гр.Н.П., частично прекратено с постановление на ШОП от 28.06.2013 г., изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горните престъпления по НОХД №451/2009г. по описа на ШОС, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за престъпления по чл.254а, ал.2 и по чл.311, ал. 1 от НК, по НОХД №130/2014г. по описа на ШОС, по които е бил частично оправдан с решение №413/11.03.2016г. по НД №1343/2015г. по описа на ВКС, ІІ н.о., както и сумата от 514,15 лева /петстотин и четиринадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТМЕНЯ Определение №286/13.07.2016г. по гр.д.№268/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която ОД на МВР гр.Ш. е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника - Прокуратура на Република България за конституиране на ОД на МВР гр.Ш. като трето лице - помагач на страната на ответника. Решението в тази му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд гр.В..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: