Р Е Ш Е Н И Е № 156

гр.Шумен,28.VІІ. 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни 2016 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Димитрова

при участието на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 256/2016г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Б.Й.Б.,ЕГН **********,***

против Решение № 231/23.ІІІ.2016г. по гр.д. № 786/2015г. на Районен съд-гр.Шумен,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство иск против Р.Д.П.,ЕГН **********,***,с правно основание на иска по чл.415ал.1 вр. с чл. 422 от ГПК- за признаване за установено,че ищецът има вземане против ответницата в размер на 22000/двадесет и две хиляди / лева-част от общо вземане в размер на 45534,81 лева,произтичащо от Договор за банков кредит № 12КР-АА-... от 5.VІІ.2007г.,сключен с трето лице-Първа инвестиционна банка АД-гр.С. и Договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 28.ІV.2014 г. с нотариална заверка на подписите,присъдена по ч.гр.д. № 54/2015г. по описа на Шуменския районен съд и с което решение ищецът е осъден да заплати на ответницата направените от нея деловодни разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1400 лева.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила.Моли първоинстанционно решение да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено,като вместо него бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба само от третото лице-помагач А. И.П. със становище,че „няма отношение по въззивната жалба”.В същия писмен отговор се коментира частично първоинстанционното решение,но няма изложени оплаквания,доводи и аргументи досежно негова незаконосъобразност.Няма искане за пълната му или частична отмяна.Поради това въззивният съд приема,че не е налице въззивна жалба от тази страна против първоинстанционното решение.

Не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от ответната страна.

Въззивният съд намира,че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, в законоустановения срок по чл.259ал.І от ГПК и при наличие на правен интерес от обжалване,отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,поради което е редовна и допустима.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че обжалваното решение е валидно,а в обжалваната му част-допустимо.

Като съобрази предметните предели на въззивното производство,очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,заедно и поотделно ,както и заключението по съдебно-икономическата експертиза,прието в първата съдебна инстанция, като взе предвид и становищата на страните,въззивният съд,базирайки се на закона,задължителната съдебна практика и вътрешното си убеждение,намери,че разгледана по същество ,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция по гр.д. № 786/2015г. на Шуменския районен съд е образувано по предявен от ищеца Б.Й.Б.,ЕГН **********,с адрес: *** частичен положителен установителен иск с цена 22000 лева от обща искова претенция за 45534,81 лева,с основание по чл.415ал.1 вр. с чл.422 от ГПК,вр. с чл.124ал.1 от ГПК против ответницата Р.Д.П.,ЕГН **********,с адрес:г***,за признаване за установено,че в полза на ищеца съществува вземане против ответницата в размер на 22000 лева,част от общо вземане в размер на 44534,81 лева,произтичащо от договор за банков кредит,сключен с трето лице по време на брака на ответницата с А. И.П. и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответницата било цедирано на ищеца.

Видно от приложеното ч.гр.дело №54/2015г. по описа на Шуменския районен съд, последният е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 70/28.01.2015г., с която било разпоредено длъжникът и ответник по настоящото дело да заплати на кредитора Б.Б. сумата 22 000лв., представляваща част от обща дължима сума 42 857,71лв. по Договор за цесия и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът по заповедта Р.П. направила писмено възражение, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК,за да не бъде обезсилена издадената по реда на чл.417 и 418 от ГПК Заповед № 70/28.І.2015 г.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК,с който е оспорил иска по основание и размер. С определение от 03.12.2015г. на Шуменския районен съд, като трето лице помагач е конституиран А. И.П.. Последният депозирал отговор, с който излага,че отпуснатите по кредита средства не са

употребени за семейни цели, а били вложени в търговска дейност на шивашки цех.

За да разреши спора,районният съд,след като е отделил спорното от безспорното,е събрал всички представени от страните необходими,допустими и относими писмени и гласни доказателства,като е приел и заключение по съдебно-икономическа счетоводна експертиза. Въз основа на така събрания доказателствен материал и експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза ,фактическата обстановка по делото като цяло е правилно установена . Пред въззивната съдебна инстанция не се поискаха или представиха нови допустими доказателства,които да водят до приемането на друга фактическа обстановка,различна от тази,установена от районния съд.

Основните безспорно установени релевантни факти и обстоятелства по делото са следните:

С договор за банков кредит № 12КР-АА-...,сключен на 5.VІІ.2007г./за краткост-Договора/ ,Първа Инвестиционна Банка АД-гр.С./за краткост- „Банката”/ ,в качеството на кредитор предоставила на ответницата Р.П., като кредитополучател, паричен заем на обща сума в размер от 48 000/четиридесет и осем хиляди / лева „за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения”.Съгласно чл.16 от Договора ползваният от кредитополучателя кредит се погасява по разплащателната свметка на равни месечни погасителни вноски,всяка с падеж и размер, определен в погасителен план-Приложение № 1,неразделна чадст от Договора,а именно –общо 240 броя месечни вноски,всяка от които в размер на 468,19 лева,с изключение на първата вноска,която е определена на 535,90 лева,дължими на всяко 15-то число от текущия месец.

В р.V от Договора са договорени съответните дължими лихви върху отпуснатия кредит,точният размер на които сеизчислява от Банката завсеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане,посочен в Погасителния план,Приложение № 1 към Договора/р.V,т.9.2/.

Крайният срок за погасяване/ на кредита е определен до 15.VІІ.2027г.,когато според Погасителния план е следвало да се заплати последната погасителна вноска.

За обезпечаване погасяването на кредита, в полза на банката била учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ дворно място и построени в него сгради, намиращо се в с.К., общ.Д., обл.Г.. Към датата на сключване на договора, имотът бил собственост на трето лице- В. П..Последният е брат на конституираното по делото трето лице-помагач А. П.,който от своя страна е бивш съпруг на ответницата Р. П.. Гражданският между ответницата Р.П. и третото лице-помагач по делото А. П. е сключен на 25.І.1992г. и прекратен с влязло в сила решение № 94/30.VІ.2008г. на Русенския районен съд,влязло в сила на 11.VІІІ.2008г.

Посоченият по-горе ипотекиран имот към настоящия момент е съсобствен между третото лице-помагач А. П. и ответницата Р.П.,с равни дялове в него,съгласно влязлото в сила

Решение № 302 от 1.Х.2012г. по в.гр.д. № 306/2012г.на Габровския окръжен съд.

В първата съдебна инстанция е прието заключение по ССЕ, изготвено на базата на проверка счетоводната документация при Банката и останалите представени по делото писмени доказателства,по което страните не са направили възражения . Според това заключение,към 15.ІV.2014 г. има просрочена главница за 463,47 лв общо/105,69 +106,60+142,43+108,75лв/тъй като последното плащане от Р.П. е направено на 9.ІV.2014г.,като постъпилите суми са отнесени за погасяване на лихви.Плащане по редовната главница с падеж 15.І.2014г. до 15.ІV.2014 г. не е постъпвало. Видно от същото заключение, към 28.ІV.2004г.,общият размер на остатъка от задължението на ответницата по процесния договор за кредит е 42054,20лв. главница и 803,51лв. лихви .

С Договор за цесия от 28.04.2014г. Банката прехвърлила на ищеца Б.Б. вземането към ответницата, определено в Договора за кредит, срещу цена от 42 857,71лв., заплатена на датата на сключване на договора. На 07.05.2014г. в Службата по вписванията на основание чл.171 от ЗЗД било вписано направеното заместване на кредитора. С уведомително писмо изх.№...-196/28.04.2014г., цедентът уведомил ответницата за извършената цесия,което уведомление е връчено от служители на Банката на адресата на 30.04.2014г. на работното на ответницата,като последната отказала получаванто му.

С уведомителни писма от 08.05.2014г., ищецът съобщил на ответницата, че предвид вписаната възбрана върху имота, служещ за обезпечение на кредита и поради просрочие на част от месечна вноска, обявява вземането в размер на 42 857.00лв. за предсрочно изискуемо.

При така изяснената изцяло и правилно фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния закон. Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно са разграничени и определени от районния съд трите основни страни/линии/ на правния спор,а именно:1/ налице ли е валидно прехвърлено вземане/цесия/,преминало върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности 2/налице ли са били законовите предпоставки за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,респ.има ли такъв предстрочно изискуем кредит,в полза на ищеца срещу ответницата и 3/изискуемо ли е при хипотезата на предявен иск по чл.422ал.1 от ГПК вземането,произтичащо от банков кредит,чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди депозирането пред съда на заявлението от кредитора за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. с чл.417ал.2 от ГПК .

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените в обжалваното решение правни съображения и изводи на районния съд досежно валидността на процесния договор за цесия,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Правилни-обосновани и законосъобразни са и правните изводи на

първоинстанционния съд,почиващи на доказателствата по делото,закона и задължителната съдебна практика,че в процесния случай лисват доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит поради това,че не е налице валидно уведомяване на длъжницата по кредита-ответницата Р.П. ,за настъпилата/обявената/ предсрочна изискуемост ,което обявяване да й е съобщено преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. с чл.417,т.2 от ГПК. Кредиторът е следвало изрично да заяви,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,което волеизявление да е достигнало до длъжника и да предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Това изискване е залегнало и в чл.30ал.1,б”а” и чл.30ал.2,б”а” от процесния договор.С оглед на тези договорености и в светлината на даденото тълкуване на закона с ТР № 4 от 18.VІ.2014г. по тълк.р.№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС/т.18 от същото/,напълно законосъобразно е становището на районния съд,че не е налице подлежащо на изпълнение вземане по см. на чл.418ал.2 от ГПК.Ето защо,като намира изложените досежно тази част на спора правни доводи и изводи на районния съд за съответни на закона и съобразени със задължителната съдебна практика,въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение .

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе, въззивният съд намира,че като е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан,първоинстанционният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Не са констатирани съществени процесуални нарушения на районния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение.Няма основания за неговата отмяна ,поради което въззивната жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Разноски от въззиваемата страна и третото-лице-помагач,не са поискании не са представени списъци по чл.80 от ГПК ,поради което остават за страните така,както са направени.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231 от 23.ІІІ.2016 г. по гр.д. № 786/2015 г. на Районен съд-Шумен.

Деловодните разноски във въззивното производство остават за страните така ,както са направени.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.