Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

гр. Шумен, 26.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №196 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си до съда ищецът С.И.Д. излага, че на 12.11.2010г. в дома му били извършени обиск, претърсване и изземване от служители на РУП-Н.п., като последните не му обяснили какво точно търсят и защо извършват тези действия. Била извършена проверка и на личното му ловно оръжие от гл.полицай В.П.,завеждащ КОС при РУП-Н.п.. След като не било намерено нищо от това, което търсели, полицаите направили констатация, че бил нарушил изискванията на чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ относно съхранението на ловно оръжие и боеприпаси за него. Срещу му било образувано досъдебно поризвоство №627/2010г. на 12.11.2010г. С постановление на разследващ полицай бил привлечен в качеството на обвиняем по чл.339, ал.1 НК на 12.11.2010г. и му била определена мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата със заповед на началника на РУП-Н.п. му било отнето ловното оръжие и боеприпасите за него и бил лишен от правото да ловува. След приключване на досъдебното производство срещу му бил внесен обвинителен акт в съда и образувано НОХД №387/2011г. на НПРС, за престъпление по чл.339, ал.1 НК. С присъда №101 от 22.11.2011г. по соченото дело, бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК наказанието било отложено за срок от 3 години. Съдът го осъдил да заплати и деловодните разноски, като било постановено и отнемане в полза на държавата на иззетите като веществени доказателства боеприпаси. По негова жалба било образувано ВНОХД №699/2011г. на ШОС, с решение №12 от 27.02.2012г. по което, първоинстанционната присъда била потвърдена. Решението на въззивната инстанция било окончателно. Тъй като бил убеден, че не е извършил престъпление, депозирал искане за възобновяване на производството. С решение №418/22.10.2012г., ВКС на РБългария отменил по реда на възобновяването решението и присъдата на въззивния и първоинстанционния съд, като бил признат за невиновен в това, че на 12.11.2010г. бил държал боеприпаси за ловно оръжие без надлежно разрешително. При водене на досъдебното и съдебното производство бил многократно призоваван и разпитван, като делото продължило около две години. Ищецът излага също, че бил дългогодишен ловец, винаги спазващ правилата относно носенето и използването на ловно оръжие и боеприпаси за него. Повдигнатото му обвинение и съдебните процеси срещу му станали достояние на всички, което уронило авторитета, името му и повлияло негативно на отношението на хората към него. Станал раздразнителен и избухлив, затворил се и започнал да избягва събирания на обществени места. Бил единственият ловец с право на подборен лов в дружината, в която членувал, но бил лишен от това право. Често се сблъсквал с пренебрежително отношение и долавял приказки зад гърба си, че е престъпник. Родителите му също започнали да избягват да излизат в селото заради приказките по негов адрес. След повдигане на обвинението, му били иззети оръжията, които притежавал законно. Тъй като съдебното производство продължило дълго, наложило се след изтичане на една година от изземването, да ги продаде принудително, съгласно изискванията на закона. Сочи също, че по време на производството в пресата се изнасяли обстоятелства по делото, като се подчертавало, че бил подсъдим за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси за него, но след постановяване на оправдателната присъда никъде не било оповестено, че бил оправдан. Процесът се отразил крайно отрицателно и на семейните му отношения. Наложило се всички членове на семейството му да ограничат социалните си контакти, за да не се коментира извършеното от него ”престъпление”. Това му действало потискащо.

Вследствие на тези действия от страна на ШРП и ШОП-неоснователно повдигнатото му обвинение, претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето му, неприятности в семейството, накърняване по изключително груб начин на името, достойнството и авторитета му, които възлизали в размер на 30000лв.. Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати сочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2012г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер. Не било доказано наличието на претърпени от Д. неимуществени вреди, а що се касаело до претърпени от семейството му вреди, то те не подлежали на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Не била доказана и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство. Размерът на претенцията бил прекомерен и не бил съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. Неоснователно се явявало и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 22.10.2012г., тъй като съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, вземанията за лихви се погасявали с изтичане на тригодишна давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

На 12.11.2010г. е образувано досъдебно производство №627/2010г. по описа на РУ-Н.п. срещу ищеца С.И.Д., за това, че в периода началото на 2009г.-12.11.2010г. в с.К., в дома на ул.”...” държал боеприпаси без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339, ал.1 НК. На същата дата , видно от приложение протокол за претърсване и изземване, в дома на ищеца, последният посочил 2бр. патрони и ги предал доброволно, като съгласно отразеното не били открити търсените вещи-оръжие.

С постановление за привличане на обвиняем от 30.05.2011г., Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.339, ал.1 НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през 2007г. до 12.11.2010г. в с.К., Ш. обл., при условията на продължавано престъпление придобил и държал боеприпаси., без да притежава за това надлежно разрешение. Взета му е мярка за неотклонение „подписка”.

По внесения срещу му обвинителен акт от НПРП е образувано НОХД387/2011г. на НПРС. С присъда №101/22.11.2011г. Д. бил признат за виновен в това, че на 12.11.2010г. в с.К., Ш. обл.е държал боеприпаси от различен калибър-2бр. патрони калибър 9.3х53R”Russian” и 440бр. патрона калибър 7.62х39, без да притежава за това надлежно разрешение по ЗОБВВПИ-престъпление по чл.339, ал.1 от НК , като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години”. Присъдата е била обжалвана от Д. и с решение №12/27.02.2012г. по ВНОХД№699/2011г. на ШОС, потвърдена. По депозирано от Д. искане за възобновяване на наказателното поризводство по НОХД№387/2011г. е образувано КНОХД№1190/2012г. на ВКС на РБългария. С решение №418/22.10.2012г. са отменени по реда на възобновяването присъда по НОХД№387/2011г. на НПРС и решението по ВНОХД№699/2011г. на ШОС, като Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Съгласно служебна бележка №72/31.03.2016г., издадена от СЛР „Блакан-2001”-тр.К., Д. бил редовен ловец в ЛРД на с.К. от създаването на сдружението през 2001г. до момента на издаване на служебната бележка. През този период лицето не било прекъсвало правата си и заплащало редовно дължимия членски внос и държавни такси. Служебна бележка с идентично съдържание, но касателно периода 2001г.-01.07.2016г. и подписана от председателя на управителния съвет на сдружението е представена в съдебно заседание.

Видно от представеното писмо 0307000-4525 от 06.07.2016г., издадено от РУ-Н.п., на 09.12.2010г. с протокол за приемане на ВВООБ с №11181/14.12.2010г. ищецът е предал следните огнестрелни оръжия и боеприпаси: дългоцевно огнестрелно оръжие с градкостенна цев „Чърчил”, 12 калибър, дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев „Тоз-8” калибър 5.6мм; дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев „СЛР-95Н”, калибър 7.62х39мм, патрони калибър 7.62х39мм-20бр. и патрони 22 калибър-100бр..

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

Заявена е претенция срещу Прокуратурата на РБългария: Ищецът претендира заплащането на сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение – бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.

В настоящия случай безспорно се установи, че ответникът С.И.Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №627/2010г. на РУП-Н.п., за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК , вр. чл.26, ал.1 НК. Безспорно е установено и че присъдата, с която е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, съответно решението на въззивната инстанция, с която е потвърдена, са били отменени от ВКС на РБългария по реда на възобновяването. Д. е бил оправдан, тъй като извършеното от него не е престъпление по чл.339, ал.1 от НК, от обективна страна.

Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария. Безспорно е също, че в резултат на това незаконно действие, ищцът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него. Що се

касае до изтъкнатите от представителя на прокуратурата възражения, че постановения от ВКС на РБългария акт бил неправилен, то същите са ирелевантни за настоящия спор. Настоящата инстанция и не може да обсъжда окончателен акт на ВКС на РБългария. Налице ли е оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконно.

Размерът на обезщетение, което следва да се присъди, се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства - тежест на обвинението, вида на мярката, продължителността на наказателното преследване и негативните последици за ищеца/последният твърди наличие на такива, а именно: подтиснатост, неприятности в семейството, накърняване по изключително груб начин на името, достойнството и авторитета му, публикации в пресата по повод воденото наказателно производство, невъзможността дълго време да практикува хобито си /.

В настоящия случай от образуване на наказателното производство срещу Д. до постановяване на окончателното решение с което е оправдан/на 22.10.2012г./ , са изминали по-малко от две години. Т.е., касае се за недълъг период от време, през който обаче последният безспорно е търпял душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това, че срещу му се води наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление. Същият е бил привлечен като обвиняем за едно тежко престъпление по смисъла на закона/чл.93, т.7 от НК/. Установи се също, че търпяната от ищеца мярка за неотклонение е „подписка”.

От показанията на разпитаните свид.Р.К., Ил.Н. и К.К. се установяват негативни в емоционално отношение последици за Д., от образуваното наказателно производство и повдигнатото му обвинение – спрял да излиза, да се събира с приятели, тревожел се от това, което говорели в селото за него, тежало му какво са си помислили за него родителите му, бил изнервен . Не желаел да контактува с никого. Установи се също, че с оглед образуваното срещу му наказателно производство, на основание чл.58, ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ/ същият е предал оръжието си, поради което и не е могъл да практикува хобито си - ловуване, което преди това редовно е упражнявал/свид.Р.К., Ил.Н., К.К./.

Установява се, че действително по време на наказателното производство ищецът се е изолирал и не искал да контактува, но в случая се касае до самоизолация следствие на непрекъснатите му притеснения от изхода на производството, отзвукът в обществото. През този период Д. винаги е имал подкрепата на приятелите си/свид.Р.К.:”Викали сме го да пие кафе, той не иска...”, свид.К.К.:”Приятели сме, заедно ловувахме, но след това не идваше при нас, даже се бяхме скарали, защото го викаме, а той беше раздразнителен, вика, крещи.../.

Не се ангажираха надлежни доказателства относно твърдени от ищеца общо в исковата молба неприятности в семейството/доказателства за семейното положение на Д. не са представени/, а и заявената претенция е за обезщетяване на претърпени от последния вреди, не и от негови близки.

Въпреки дадените от съда конкретни указания, ищцовата страна не представи доказателства досежно твърдението си, че по време на производството в пресата се изнасяли обстоятелства по делото, като се подчертавало, че бил подсъдим за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси за него.

Не се доказаха и търпени вреди вследствие това, че се наложило Д. да продаде оръжията си, тъй като съдебното производство продължило дълго. Съгласно показанията на свид.К., същият ги е прехвърлил на негов близък роднина-вуйчо именно с цел да не бъдат конфискувани. Освен това , ако е била налице разлика в цената на оръжитята при закупуването и продажбата им в ущърб на ищеца, репарирането й би се осъществило по реда на търсене на отговорност за имуществени, а не неимуществени вреди/предмет на настоящото производство/.

В исковата молба ищцовата страна не е изложила твърдения за причинени вреди следствие оставането му без работа поради незаконно повдигнатото му обвинение/такива се твърдят едва в пледоарията след приключване на съдембното дирене/ поради което и същите не следва да бъдат разгледани в настоящото производство . Само за прецизност следва да се отбележи, че ако в случая са налице вреди, то те отново биха били от друг характер-имуществени.

Съобразявайки гореизложеното,съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Д. неимуществени вреди , следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 4500лв.. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС на РБългария, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Или в настоящия случай от 22.10.2012г.. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. В настоящия случай ответната страна е депозирала възражение за изтекла давност касателно вземането за лихва, на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД, за времето извън тригодишния период преди предявяване на иска. Съдът намира същото за основателно, поради което лихва за забава следва да се присъди, считано от 18.04.2013г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение В останалата част, за периода 22.10.2012г.-18.04.2013г., претенцията за заплащане на лихва за забава се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от последния държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията , в общ размер на 224.50лв./10лв. държавна такса и 214.50лв-възнаграждение/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.С., бул.”... да заплати на С.И.Д. с ЕГН********** ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 4500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на водено срещу му наказателно производство за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2013г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди и лихва върху нея в останалата й част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.С., да заплати на С.И.Д. деловодни разноски в размер на 214.50лв..

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: