Р Е Ш Е Н И Е № 151

гр. Шумен 27.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на тридесети юни , две хиляди и шестнадесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря А.А. , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №187 по описа за 2016г. за да се произнесе , взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба до съда , ищците твърдят , че по силата на нотариален акт №.... на нотариус А.А. рег.№019 на НК прехвърлянето на имота е станало ,чрез пълномощник Н.Г.Х. ,който представил нотариално заверено пълномощно рег.№9487/15.12.2004г. на нотариус Я.Н. ,вписан в регистъра на НК под №011 за следният недвижим имот: УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Д., целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Ш. бил с идентификатор ... и с площ от 785 кв.м., а построените в имота сгради били, както следва: сграда на един етаж с идентификатор ....1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор ....2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор ....3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор ....4 с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор ....5 с площ от 4 кв.м. Процесният имот бил прехвърлен от пълномощник ,който нямал представителна власт за извършване на отчуждителната сделка , което се установявало от удостоверение от 21.02.2014г. издадено от Г.С. помощник-нотариус по заместване на нотариус Я.Н. ,възпроизвеждащо дословно текста на нотариално завереното пълномощно с рег.№9487/15.02.2004г. по описа на нотариус Я.Н.. Пълномощникът действал без представителна власт , тъй като нямал права да извършва отчуждителни сделки с имота , предмет на нотариалният акт и това водело до нищожност на процесният договор. С нотариален акт №...г. на нотариус С.С. рег.№024 на НК Р.Х.М. и съпругата му Х.А.М. продали на Н.Н.Г. процесният имот. Тя купила имота от несобственик и не била придобила собствеността върху процесният имот.

Ищците молят съдът да постанови решение по силата на което да прогласи нищожността на договор за покупко-продажбата на гореописаният недвижим имот обективиран в нотариален акт №.... на нотариус А.А. рег.№019 на НК и да признае за установено ,че ответницата Н.Н.Г. не е собственик на процесният недвижим имот.

Ответниците Р.Х.М. и съпругата му Х.А.М. оспорват искът предявен срещу тях и всички наведени в исковата молба обстоятелства. Ответниците били станали собственици на процесният недвижим имот на основание сделката по нотариален акт №.... на нотариус А.А. рег.№019 на НК . Продавачът М. бил съгласен още към него момент с извършване на сделката и бил приел от пълномощника си направените от купувача плащания. Независимо от горното ответниците били придобили имота на основание давностно владение. Удостоверението представено от ищците било с невярно съдържание и те оспорвали неговата истинност.

Ответницата Н.Н.Г. оспорва искът предявен срещу нея и всички обстоятелства наведени в исковата молба. Ответницата била станала собственик на процесният имот ,чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт №...г. на нотариус С.С. рег.№024 на НК. Придобила имота от надлежните му собственици Р.Х.М. и Х.А.М. , които се легитимирали с нотариален акт №.... на нотариус А.А. рег.№019 на НК . Продавачът М. бил съгласен още към него момент с извършване на сделката и бил приел от пълномощника си направените от купувача плащания. Независимо от горното ответницата била придобила имота на основание добросъвестно владение. Придобила е владението върху имота на правно основание годно да я направи собственик , без да знае ,че праводателите й не са собственици. Владяла го от 26.05.2010г. до днес, като била присъединила към своето владение това на праводателите си и то било продължило от 13.02.2008г. до 25.05.2010г. Удостоверението представено от ищците било с невярно съдържание и тя оспорвала неговата истинност относно неговото съдържание.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№.... издадено от общ.В. ищците А.Б.М. и М.Б.М. са законни наследници на Б.И. М. , починал на 24.03.2014г. Приживе на 13.02.2008г. Б.М. ,действащ ,чрез пълномощника си Н.Г.Х. е продал на Р.Х.М., по време на бракът му с ответницата Х.А.М. следният недвижим имот: УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Д. гр.Ш. , целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Ш. е с идентификатор ... и с площ от 785кв.м. при граници и съседи ..., ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда на един етаж с идентификатор ....1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор ....2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор идентификатор ....3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор ....4 с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор ....5 с площ от 4 кв.м. за сумата от 21 471.30лв. , за което е издаден нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...г. на нотариус А.А. с район на действие ШРС и рег.№019 на НК. С нотариален акт №...г. на нотариус С.С. с район на действие ШРС и рег.№024 на НК , на 26.05.2010г. Р. Х. М. и Х.А.М. продавали на Н.Н.Г. същият недвижим имот.

Съгласно представеното удостоверение от 21.02.2014г. издадено от Г.С. – помощник нотарис по заместване на Я.Н. ,нотариус с район на действие , района на РС В. ,вписан в регистъра на нотариалната камара гр.С. под №011 , съставено по повод молба от Б.И. М. , се удостоверява ,че на 15.12.2004г. в нотариалната кантора е заверено пълномощно по силата на което Б.И. М. е упълномощил Н.Г.Х. с описаните подробно права , като пълномощното е с рег.№9487/15.12.2004г. по описа на нотариус Я.Н. с №011 на НК, като удостоверението се издава на основание чл.569 т.6 от ГПК. Съдържанието на завереното пълномощно е било упълномощителят да подава молби и да се снабди с различни по вид документи и удостоверения от изброените институции, но не и да извършва разпоредителни сделки с недвижими имоти собственост на упълномощителя М.. По делото ищците представиха това пълномощно , което е с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС и то е със същото съдържание посочено в издаденото удостоверение от 21.02.2014г. Налице е пълно съвпадане на съдържанието на пълномощно с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. описано в удостоверението от 21.02.2014г. и това ,което е представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС. По делото е представено и копие от приложените по н.д.№59/2008г. по описа на нотариус А.А. документи , сред които е и копие на пълномощно също с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС, но съдържанието на което коренно се различава от това по удостоверението от 21.02.2014г. и на пълномощното със същият номер което е представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС.

На основание чл.193 от ГПК ответниците оспориха истинността на представеното от ищците удостоверение от 21.02.2014г. издадено от Г.С. –помощник нотариус по заместване на Я.Н. ,нотариус с район на действие ,района на РС В. ,вписан в регистъра на нотариалната камара гр.С. под №011 по отношение на съдържанието и съдът откри производство за проверка на неговата истинност. В това производство бяха разпитани двама свидетели Н.Г.Х. и С.Д.С.. Свидетелят Н.Г.Х. твърди ,че приживе Б.М. през 2004г. го бил упълномощил да извършва продажба, като до 2008г. свидетелят продължавал да му връща парите , които бил взел на заем от Б.М. .Оригиналното пълномощно било в Б.М. , като през 2008г. той му дал нотариално заверен препис. Според свидетеля с пълномощното Б.М. му дал правата да може да плаща тока и водата на имота и да прехвърля имотите. От показанията на свидетеля С.С. , който е бил служител на Б.М. се установява ,че пълномощното ,което било направено през 2004г. той лично го бил написал на компютъра и то било издадено само за да послужи пред НАП и да се издадат удостоверения за тежести. Б.М. никога не бил давал на Н.Х. пълномощно да се разпорежда и да продава имотите ,които са собственост на Б.М.. Между Б.М. и свидетеля Н.Х. имало някакви финансови взаимоотношения. На заверката на пълномощното Н.Х. не бил присъствал .

Съгласно оспореното удостоверение съдържанието на завереното пълномощно е упълномощителят да подава молби и да се снабди с различни по вид документи и удостоверения от изброените институции, но не и да извършва разпоредителни сделки с недвижими имоти собственост на упълномощителя М.. Удостоверението е издадено на основание извършените в нотариалните книги на нотариус Я.Н. вписвания. Също така по делото ищците представиха това пълномощно ,което е с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС и то е със същото съдържание посочено в издаденото удостоверение от 21.02.2014г. Налице е пълно съвпадане на съдържанието на пълномощно с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. описано в удостоверението от 21.02.2014г. и това ,което е представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС. По делото е представено и копие от приложените по н.д.№59/2008г. по описа на нотариус А.А. документи , сред които е и приложеното към н.д.№59/2008г. по описа на нотариус А.А. нотариално заверено копие на пълномощно също с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС е със съдържанието , което коренно се различава от това по удостоверението от 21.02.2014г. и на пълномощното със същият номер което е представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. . Видно е от това пълномощно по нотариалното дело , че вписаната в него лична карта на упълномощителя Б.М. е с дата на издаване 9.08.2006г. , а заверката на пълномощното е от 15.12.2004г. Не е възможно да има две пълномощни с коренно различно съдържание и с един и същ регистрационен номер на един и същи нотариус и с една и съща дата на издаване. Още повече , е че пълномощното представено пред нотариус А.А. и приложено към нотариалното дело не е било в оригинал, а заверено копие . Също така разминаването в датите сочи на вероятната подправка на документа.

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че не се доказа по безспорен и категоричен начин ,че оспореното удостоверение от 21.02.2014г. е неистинско по отношение на неговото съдържание и следва съдът да приеме ,че оспорването на истинността му не е било доказано от ответниците.

Съгласно представена справка към дата 1.12.2008г. изплатените от Н.Г.Х. суми били в размер на 23 000лв. Б.М. бил получил от Н.Г.Х. сумата от 23 000лв., по отношение на имот находящ се в гр.Ш. , поземлен имот ІІ-284 в кв.16 по плана на кв.Д. ул.... .

На осн.чл.193 от ГПК ищците оспориха истинността на тази справка по отношение на верността и автентичността й съдът откри производство за проверка на нейната истинност. Справката представлява частен свидетелства документ , удостоверяващ неизгодни за издателя и факти и представлява разписка за получена парична сума. Материална доказателствена сила имат и тези частни свидетелстващи документи , които удостоверяват неизгодни за издателя си факти , като например разписка за получена сума и поради това те могат да се оспорват по реда на чл.193 от ГПК , но само по отношение автентичността на изявлението. Действителното съдържание на документа не се нуждае от оспорване , тъй като съответствието на данните в него с обективната действителност се преценява свободно от съда съобразно всички доказателства по делото. Следователно не е следвало съдът да открива производство по отношение оспорване верността на съдържанието на справката и поради това съдът в производството по чл.193 от ГПК трябва да провери само истинността на документа по отношение на неговата автентичност.

Ищците твърдят , че справката не е била подписана от Б.М.. На осн.чл.193 ал.3 тъй като се касае за частен документ, който не носи подписа на страната , която го оспорва , тежестта за доказване истинността бе на ответниците , които са я представили. По делото не се доказа , че подписът под справката е на лицето Б.М. . Ответниците се отказаха от доказателственото си искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, като не внесоха и определеният от съда депозит. Ето защо съдът приема , че не се доказа истинността на оспорената справка по отношение на автентичността й и същата следва да се изключи от доказателствата по делото.

От показанията на разпитаният по делото свидетел на ответната страна И.Г. не се установи по същество , че сочената за платена сума по справката представлява цената на продаденият имот по н.а.№... и че се касае за отчетна сделка от страна на упълномощеното лице към упълномощителя . Свидетелят твърди , че Н. бил взел пари на заем от Б.М. и му ги връщал , като последният му издавал разписки за получените и върнати суми. Свидетелят бил носил лично пари на Б.М. .

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД да се прогласи недействителността на сделката обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...г. на нотариус А.А. с район на действие ШРС, тъй като упълномощителят бил действал без представителна власт. Съобразно изложените от ищците обстоятелства в исковата молба съдът приема ,че те са предявили иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажбата на процесният недвижим имот, поради липсата на представителна власт на пълномощника ,представлявал продавача по тази сделка. При договор, сключен от мним представител, в теорията се приема, че е налице т.нар. висяща недействителност на договора - поради липсата на дадено в съответната форма съгласие от мнимо представлявания към момента на сключване на договора, не се пораждат типичните му правни последици, но те могат да възникнат при последващо осъществяване на допълнителен юридически факт - потвърждаване на договора от мнимо представлявания и то в същата форма, която е предвидена за упълномощителната сделка - чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Това разрешение на закона, съпоставено с хипотезите, уредени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, където извършването на правен акт без представителна власт не е предвидено като основание за нищожност, налага категоричния извод, че такъв договор не може да се третира като изначално абсолютно недействителен - нищожен по отношение на всички, но след като действията на мнимия представител не са потвърдени от мнимо представлявания, този договор не може да обвърже последния, пораждайки правни последици за него. Липсата на надлежно учредена представителна власт не се приравнява на липса на съгласие за сключване на една сделка. Съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД договорът е сключен при липсата на съгласие , когато то е изтръгнато ,чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване ,тъй като е дадено на шега или като пример , но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора ,сключен липса на съгласие ,договорът ,сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен , а относително недействителен –правните действия извършени от лице без представителна власт не са нищожни ,тъй като могат да бъдат потвърдени от представляваният или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето ,от чието име е сключена , поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка ,поради липса на представителна власт е по чл.42 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика- реш.№285/28.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1033/2010г. ІІІ г.о., реш.№249/23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№92/2009г. ІV г.о., реш.№337/14.10.2014г. на ВКС по гр.д.№3598/2014г. на ІV г.о. ,реш.№1066/18.11.2008г. на ВКС по гр.д.№4247/2007г. ІІ-г.о.1 реш.№923/17.12.2009г. на ВКС по гр.д.№1682/2008г. ІV г.о., реш.№1047/16.10.2008г. на ВКС по гр.д.№4459/2007г. ІІг.о. и др. Очаква се решение по Тълкувателно дело №5/2014г. на ОСГТК относно въпросът какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липсата на потвърждаване от лицето от името на което е сключен договорът .

ШОС е дал нова квалификация на иска по чл.42 ал.2 от ЗЗД ,различна от дадената пред ШРС и поради това е изготвил и нов доклад по делото , като на страните е дадена възможност да сочат доказателства във връзка с новата квалификация.

Предвид гореизложеното по делото следва да се установи дали упълномощителят Б.М. е упълномощил пълномощника по процесната продажба да продава имота предмет на сделката и ако е действал без представителна власт дали е налице евентуално потвърждаване на тази сделка от страна на мнимо представляваният.

Съдът след като взе предвид текста на удостоверението от 21.12.2014г. удостоверяващ, какъв е бил текста на пълномощно с рег.№948 от 15.12.2004г. по описа на нотариус Я.Н. и текста на самото пълномощно представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС също с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС счита , че на основание това пълномощно упълномощителят Н.Х. е бил упълномощен от Б.М. само да се снабди с различни по вид документи и удостоверения от изброените институции. Същият не е имал правото да извършва разпоредителни сделки и да продава процесният недвижим имот . Следователно при извършване на продажбата на този недвижим имот по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...г. на нотариус А.А. с район на действие ШРС, той е действал без представителна власт. Както се посочи по-горе по делото е представено и копие от приложените по н.д.№59/2008г. по описа на нотариус А.А. документи , сред които е и нотариално заверено копие на пълномощно също с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС, но съдържанието на което коренно се различава от това по удостоверението от 21.02.2014г. и на пълномощното със същият номер което е представено от ищците на стр. 9 от делото на ШОС с рег.№9487/2004г. от 15.12.2004г. на нотариус Я.Н. с рег.№011 в НК и район на действие ВРС. Видно е , че вписаната в пълномощното от нотариалното дело дата на личната карта на упълномощителя Б.М. е с дата на издаване 9.08.2006г. , а заверката на пълномощното е от 15.12.2004г. и не е възможно да има две пълномощни с коренно различно съдържание и с един и същ регистрационен номер на един и същи нотариус и с една и съща дата на издаване. Също така разминаването в датите на издаване на личната карта на упълномощителя и на датата на заверката на подписа сочи на вероятната подправка на документа.

Потвърждаване на действията без представителна власт не е било извършено и приживе от страна на упълномощителя Б.М. в съответната форма по чл.42 ал.2 от ЗЗД.В отговора си ответниците твърдят ,че упълномощителят Б.М. бил съгласен с извършването на сделката още към онзи момент и бил приел от пълномощника направените от купувача плащания. Ответниците не доказаха истинността на представената от тях справка за получени суми от упълномощителя Б.М. и съдът я изключи от доказателствата по делото. Също така справката не отговаря и на законовите изисквания относно формата на потвърждаването на сделка извършена без представителна власт. На осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД лицето от името на което е сключен договор без представителна власт , може да го потвърди , като за потвърждаването се изисква същата форма , която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. На осн.чл.37 от ЗЗД/ в редакцията му до изм. с ДВ бр.59 от 2007г., в сила от 1.03.2008г./ упълномощаването за сключване на договори за които законът изисква особена форма ,трябва да бъде даден в същата форма , но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма , упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис. Следователно за да се приеме ,че е налице валидно потвърждаване на действията на упълномощеното лице ,което е действало без представителна власт е следвало Б.М. да направи това потвърждаване в писмена форма с нотариална заверка на подписа и наличието на такова не може да се доказва със свидетелски показания . В случая представената справка не е нотариално заверена ,като от нейното съдържание не може да се извлече изводът ,че същата сочи на извършено потвърждаване на процесната сделка по н.а.№ 88. От съдържанието на едностранното волаизявление на мнимо представлявания ,потвърждаващо съответното действие ,трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася –например конкретна правна сделка с посочен предмет и страни , от кого и спрямо кое трето лице е извършеното действие и да изразява желание да се приемат правните последици в неговата правна сфера / реш.№1047/16.10.2008г. на ВКС по гр.д.№4459/2007г. на ІІ г.о./, , но настоящата справка няма такова съдържание.

Предвид гореизложеното съдът счита ,че при извършване на продажбата обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...г. на нотариус А.А. с район на действие ШРС пълномощникът Н.Х. е действал без да има представителна власт ,поради което и поради липсата на потвърждаване на договора от страна на мнимо представляваният този договор следва да бъде прогласен за недействителен , като предявеният иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД бъде уважен.

По отношение на иска по чл.124 ал.1 от ГПК: Ищците са предявили срещу ответницата Н.Н.Г. и отрицателен установителен иск , че тя не е собственик на процесният недвижим имот .

В тежест на ответницата бе да докаже ,че е собственик на имота и че го е придобила на основание покупко-продажба обективирана в н.а.№... и че праводателите й са били собственици и също така , че тя е осъществявала добросъвестно владение върху имота и го е придобила и на основание чл.79 ал.2 от ЗЗД. От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.С. се установява , че ответницата Н.Г. живеела в процесният имот , като нейните дядо и баба - Р. и Х. живели в имота две-три години и го напуснали. Ответницата Н. Г. е закупила имота от праводателите си Р.Х.М. и Х.А.М. , но те не са станали собственици на този имот , тъй като сделката въз основа на която са го закупили е нищожна , няма правно действие и не може да прехвърли годно собствеността върху имота в полза на купувача му. Тъй като праводателите на ответницата не са станали собственици на процесният недвижим имот то и тя като правоприемник по договора за продажбата му по н.а.№... не е станала негов собственик. Ответницата е станала добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС при покупката на имота с н.а. №... и го е владяла от датата на продажбата ,когато е било предадено владението му -26.05.2010г. до датата на исковата молба 20.11.2014г. и следователно не го е владяла в продължение на 5г. за да го придобие на осн.чл.79 ал.2 от ЗС. Тя е присъединила владението на праводателите си към своето . Тяхното владение е продължило от 13.02.2008г. до 26.05.2010г. , но е било недобросъвестно. Те не са владяли имота на правно основание годно да ги направи собственици, защото договорът им за покупко-продажба е нищожен на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД. На осн.чл.82 ал.2 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си , но когато владението е разнородно събирането може да става само ,чрез незачитане добросъвестното владение като такова .

Поради това ответницата не е станала собственик на процесният недвижим имот на осн.чл.79 ал.2 от ЗС защото, тя не е упражнявала добросъвестно владение върху имота в продължение на 5г. общо.

Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ЗС е основателен и следва да се признае за установено , че ответницата не е собственик на процесният недвижим имот .

Съобразно изхода от спора следва ответниците да се осъдят да заплатят на ищците разноските им по делото в размер на общо 1 621.93лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН ********** и М.Б.М., ЕГН **********, представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител и двете със съдебен адрес:***-.., Адвокатско дружество „И., П. и ко, и двете ищци действащи ,чрез пълномощника си адв.С.П. от ШАК , договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Д., гр.Ш., целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Ш. е с идентификатор ... и с площ от 785 кв.м. при граници - ..., ведно с построените в имота сгради , както следва: сграда на един етаж с идентификатор ....1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор ....2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор идентификатор ....3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор ....4 с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор ....5 с площ от 4 кв.м. , сключен на 13.02.2008г. между Б.И. М. с ЕГН ********** , действащ , чрез пълномощника си Н.Г.Х., като продавач и Р.Х.М., ЕГН **********, с адрес: *** като купувач, по време на бракът му с Х.А.М. с ЕГН ********** , с адрес: ***, извършен с нотариален акт за покупко-продажба №...г., на нотариус А.А. с район на действие ШРС и регистрационен №019 на НК по иска с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД предявен от А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН ********** и М.Б.М., ЕГН ********** представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител срещу Р.Х.М., ЕГН ********** и Х.А.М. с ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН ********** и М.Б.М., ЕГН ********** представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител срещу Н.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , че Н.Н.Г., ЕГН ********** не е собственик на следният недвижим имот : УПИ II - 284 от кв. 16 по плана на кв. Д., гр.Шумен, целият с площ от 790 кв.м., заедно с построените в имота къща и стопански постройки, който имот по кадастралната карта на гр. Ш. е с идентификатор ... и с площ от 785 кв.м. при граници - ..., ведно с построените в имота сгради , както следва: сграда на един етаж с идентификатор ....1, с площ от 69 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор ....2 с площ от 87кв.м. , сграда с идентификатор идентификатор ....3 с площ от 34 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор ....4 с площ от 25 кв.м. , сграда на един етаж с идентификатор ....5 с площ от 4 кв.м.

ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН **********, Х.А.М. с ЕГН ********** и Н.Н.Г., ЕГН ********** да заплатят на А.Б.М., ЕГН **********, представлявана от настойника си М.Г.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си Е. Ж. М., ЕГН ********** и М.Б.М. , ЕГН ********** представлявана от Л.С.Г., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител , разноски по делото в размер на 1 621.93лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: