Решение по Гражданско дело 148/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр.Шумен, 25 Май 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №148 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №266 от 21.12.2015г. по гр.д.№321/2015г. Районен съд - гр.В.П. е отхвърлил предявените от Т.Я.Т. срещу П.Я.П. и И.Я.Т. /Е./, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.44 вр. чл.36, ал.1 вр. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД, и чл.108 от ЗС за прогласяване на нищожността, поради липса на съгласие, на писмено упълномощаване, дадено от Т.Я.Т. на И.Я.Т. (Е.) с нотариално удостоверяване на подписа рег. № 3399 от 26.09.1981 г. на съдия в ШРС, за прогласяване на недействителността поради липса на съгласие – липса на представителна власт, на договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № ... г. на Районен съд гр. Ш., в частта му относно прехвърляне от Т.Т., на П.П., на собствеността върху 1/2 ид. част (една втора идеална част) от застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м., находящо се в гр. Ш., за което е отреден парцел XXIV-632 от кв. 15 по плана на гр. Шумен, съставляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Ш., ул. „..., с площ 337 кв.м., и за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Я.Т. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м, находящо се в гр. Ш., за което е отреден парцел XXIV-632 от кв. 15 по плана на гр. Ш., съставляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор ..., с адрес: гр. Ш., ул. „..., с площ 337 кв.метра и за осъждане на П.Я.П. за предаване на Т.Я.Т. на владението върху тази 1/2 (една втора) идеална част. На ответниците са присъдени и деловодните им разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за недопустимост и неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.В.П. е бил сезиран със субективно и обективно съединени установителни и осъдителни искови претенции по чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД, и чл.108 от ЗС от Т.Я.Т. срещу П.Я.П. и И.Я.Т. /Е./. Ищеца сочи, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 350 кв.м. -УПИ XII-638 в кв. 15 по плана на гр. Ш., съставляващо поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр. Ш.. Имота бил придобит от ищеца през 1968 г. с НА №.... на ШРС, а през 1997 г., заедно с И.Т., като пълномощник на ответника П.Я.П., продали дворното място на трето лице, заедно с три постройки - от 25 от 28 и 9 кв.м. с НА №.... на ШРС. Впоследствие ищецът разбрал, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №... г. на ШРС дарил на ответника 1/2 ид.ч. от дворното място и от масивна едноетажна жилищна сграда. Ищеца излага, че не е подписвал описаното в нотариалния акт пълномощно рег. № 3399/26.09.1981 г. на ШРС, въз основа на което И.Я.Т. от негово име дарила имота на сина си, като не е налице негово съгласие за това. Поради това, намира двете сделки – упълномощителната и сключения въз основа на нея договор за дарение за нищожни – поради липса на съгласие. Първият ответник и към настоящия момент владеел процесния недвижим имот без правно основание. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прогласена нищожността на писмено упълномощаване, дадено от Т.Я.Т. рег. № 3399 от 26.09.1981 г. на ШРС поради липса на съгласие (липса на воля за упълномощаване), да бъде прогласена нищожността на договора за дарение, в частта му относно дарението на 1/2 ид. част от дворното място, извършен с нот. акт № ... г. на ШРС поради липса на съгласие – липса на представителна власт, и като последица от уважаването на горния иск да бъде отменен НА №171 в частта за 1/2 ид.ч. от дворното место, както и да бъде признато, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от дворното место, и първият ответник да бъде осъден да му предаде владението върху тази идеална част от дворното място. В депозирания отговор ответната страна, излага, че нотариалният акт, удостоверяващ извършения договор за дарение, като официален свидетелстващ документ, установява наличието на обсъжданото пълномощно. Твърдят, че не разполагат с пълномощното, тъй като същото е приложено към нотариалното дело, а по силата на действалите норми, делата и регистрите са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им. Сочат, че описания в исковата молба договор за продажба, сключен през 1997 г. бил обявен за частично недействителен по отношение на 1/2 ид.ч. от дворното място, като ищецът бил и ответник по това дело. Освен това, Т. участвал в договор за доброволна делба от 13.01.1992г. с първия ответник, на къщата, построена върху дворното място. Предявеният ревандикационен иск също бил неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на процесния недвижим имот. При условията на евентуалност, се позовава на изтекла придобивна давност.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С нотариален акт № ... г. на ШРС, Т.Я.Т. Русев е бил признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ 350 кв.м, представляващо планоснимачен № 632, в който имот е построена къща – жилищна, за който се отрежда парцел XII-632 в кв. 15 по плана на гр. Ш., който урегулиран ще съдържа 420 кв.метра. С нотариален акт №... г. на ШРС, ищецът е придобил правото на собственост, чрез възлагане от ГНС Ш., върху недвижим имот, представляващ масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в парцел XXIV-632 в кв. 15 по плана на гр. Ш.. От представената по делото разписка от 15.10.1980 г., е видно, че И.Я. Е. /Т./ предоставила на Т.Т. сума в размер на 6000 лв. за закупуване на жилищна сграда, намираща се на ул. „... в гр. Ш., като последният се задължил да върне сумата при поискване. Посочил е, че поради невъзможност да върне сумата, е съгласен жилищната сграда да стане собственост на племенника му П.Я.П.. Видно от представения нотариален акт № ... г. на ШРС е, че И.Я. Е. (Т.), действаща като пълномощник на брат си Т.Я.Т., дарила на П.Я.П., чрез пълномощника му – адв. П.П. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дв.пл. № 632, цялото от 350 кв.м, находящо се в гр. Ш., кв. 15 по плана на града, заедно с 1/2 ид. част от построената в дворището масивна едноетажна жилищна сграда. Като представени пред нотариуса документи са описани нотариалните актове, индивидуализирани по-горе и пълномощно рег. № 3999/26.09.1981 г. от дарителя. От представения договор за доброволна делба от 13.01.1992 г., е видно, че Т.Т. и П.П. сключили договора като съсобственици на недвижим имот – масивна едноетажна жилищна сграда, описана в нотариален акт № ...., като постигнали съгласие същата да бъде възложена в индивидуална собственост на ответника П., като неподеляема, без мястото. С нотариален акт № ... г. на ШРС, Т.Я.Т. и П.Я.П., действащ чрез пълномощника си И.Я.Т., продали на К.Д.К. следните недвижими имоти: пристройка върху 25 кв.м на два етажа, лятна кухня върху 28 кв.м и второстепенна постройка върху 9 кв.м, собствени на първия продавач, заедно със застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м, съсобствено на двамата продавачи, находящо се в гр. Ш., за което е отреден парцел XXIV-632 от кв. 15. С решение № 829/24.10.2006 г. по гр.д. № 543/2006 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 06.04.2009 г., по предявени искове от П.П. срещу Т.Т., И.Т., К.К. и А. К., описаният договор за продажба бил прогласен за нищожен, в частта му, с която е извършена продажба на 1/2 ид.част от дворното място, като по отношение на К. и К. било признато за установено, че собственик на тази 1/2 ид. част е П.Я.П.. По делото е приложена скица на поземлен имот № 15-328294/15.09.2014 г., изд. от СГКК гр. Ш., от която е видно, че процесният недвижим имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор ..., с адрес: гр. Ш., ул. „..., с площ 337 кв.м, а номерът по предходния план е парцел XXIV-632 от кв. 15. Видно от представената трудова книжка на ищеца е, че в периода 06.10.1981 г. – 06.10.1982 г. същият е бил с месторабота в АССР К., СССР. В писмо изх. № 970/29.12.2014 г. на Служба по вписвания гр. Ш. е посочено, че нотариалните дела се съхраняват в архива на службата за срок от пет години, след което се унищожават, а регистрите за удостоверяване на подписите на частни документи не са предавани от ШРС на Агенцията по вписванията. По делото е приложено писмо изх. № 3620/16.11.2015 г. на ШРС, в което се сочи, че в съда не са налице документи, удостоверяващи унищожаването след изтичане на срока за съхранение на конкретно посочените нотариално дело № 602/1982 г. по описа на ШРС и регистър за удостоверяване на подписите на частни документи, съдържащ регистрационни данни за пълномощно рег. № 3399/26.09.1981 г., заверено от нотариус при ШРС. С писмото са представени заповеди №№ 120/14.09.1999 г. и от 22.02.1988 г. на председателя на ШРС, в които не фигурират конкретно посочени нотариалното дело и регистърът, но удостоверяват унищожаването на архивните дела и документи с изтекъл срок на съхранение за периода 1980 - 1994г., както и протокол от 28.10.1999г. за извършена експертиза и подбор от комисията и експертите от Държавен архив гр.Ш., на които е възложена обработката. От показанията на разпитаните по делото свидетели К.К. и А. К. се установява, че през 1997 г. те са закупили имота от ищеца, който им заявил, че същият е изцяло негова собственост.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место, следва да се отбележи, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищцовата страна следва да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на изложените от нея твърдения или в случая, липса на воля за упълномощаване, съответно действие на разпореждане без представителна власт. Такова надлежно доказване в хода на производството не е извършено. По принцип, фактическите констатации, съдържащи се в нотариалния акт /вън от материалната доказателствена сила на съответното официално удостоверяване на нотариуса/ са непряко доказателство за удостоверения факт и нямат задължителна доказателствена сила, присъща на другите официални удостоверявания /извършвани в кръга на удостоверителната компетентност на органа/, а доказателствената им сила се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед всички данни по делото. Законната доказателствена сила на тези официални документи съгласно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща - фактите, които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично, както и фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него, т.е. действията и изявленията на трети лица (например съгласието на явилите се пред нотариуса страни да сключат договор и др.). В настоящия случай На основание чл.179, ал.1 ГПК, съдът е длъжен да приеме за установени следните факти: издаването на акта; издаването му от посочения в него нотариус и на посочената дата и място; че изявлението на нотариуса е именно това, което е отразено в акта; че при съставяне на акта са присъствали посочените в него лица, чиято самоличност е била проверена от нотариуса; че тези лица са направили отразените в акта изявления; че нотариусът е прочел акта на участниците и те са го одобрили; че нотариусът е проверил собствеността на прехвърлителя въз основа на представените и описани в акта документи; че описаните в приложната част на акта документи са били представени пред нотариуса; че актът е подписан от нотариуса и участниците. За всички тези факти е налице задължение на съда да ги приеме за установени, без да преценява тяхната достоверност по свободно вътрешно убеждение, освен ако те не се опровергават от други официални документи. Естествено обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт се отнася само до констатациите на нотариуса, отразяващи негови лични възприятия за осъществените от него и пред него действия и изявления, но не и до обективираните в акта преценки на нотариуса, основани на тези констатации (например за дееспособността на участниците, действителността на техните волеизявления, собствеността на прехвърлителя и т.н.). Така в настоящия случай следва да се приеме, въз основа на отразеното в нотариалния акт, представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, че действително е било налице пълномощно №3399/26.09.1981г., при изповядване на атакуваното дарение с изискуемите от закона необходими реквизити, които нотариусът е бил длъжен да съобрази и изследва при прехвърляне собствеността на имота. Твърдението на ищеца, че подписа, положен върху процесното пълномощно не е негов, както бе отбелязано по - горе, следва да бъде надлежно установено от ищеца. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи /съответно правопогасяващи/ фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Вярно е че пълномощното е било унищожено заедно с всички останали документи, находящи се в нотариалното дело - 5 годишния срок за съхранение на нотариални дела е изтекъл през 1987г., и въпреки непрецизните отговори по писмата на ШРС, става ясно че делото, и отделни документи от него не са били съхранени, а са били унищожени съобразно действащите разпоредби за съхранение на нотариални дела в Правилника за организацията на работата в окръжните, районните и военните съдилища обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1977 г., и последващата НАРЕДБА № 28 от 20.03.1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища обн., ДВ, бр. 30 от 31.03.1995 г.. Унищожени са били и регистрите за удостоверяване на подписите на частни документи след изтичането на предвидения 10 годишен период на съхранение, а в азбучните указатели не се вписват лицата, чиито подписи са удостоверявани върху частни документи. За спора е ирелевантно дали съдебните служители са спазили абсолютно стриктно всички изисквания на подзаконовите нормативни актове при унищожаването на делата, след като е установена липсата на процесния документ. Липсата на пълномощното към настоящия момент, в никакъв случай не би могла да се вмени във вина на ответната страна /по делото не са ангажирани преки или косвени доказателства, които да сочат на горното/, а е следствие от приложението на действащите правила за съхранение на нотариалните дела, поради което и наличието на упълномощаване, съответно представителна власт при разпоредителната сделка, следва да се установява с всички допустими доказателствени средства /в каквато насока е и цитираното от първоинстанционния съд Решение № 293/27.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1067/2008 г., III г.о./. Както с оглед горепосочената, обвързваща съда, материална доказателствена сила на НА №...г., така и с оглед на всички останали събрани косвени доказателства - Разписка от 15.10.1980г., Договор за доброволна делба от 13.10.1992г., се установява наличието на надлежно упълномощаване за извършване на атакувания договор. Сочения от ищеца престой извън пределите на страната, от една страна не би могъл по необходимост да обоснове невъзможност за полагане на подписа, а и касае период последващ изготвянето на пълномощното. Не би могла да се възприеме тезата на ответната страна за "валидация" на упълномощаването по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД със сключването на договора за доброволна делба, доколкото потвърждаването следва да е изрично и конкретно да посочва кое действие без представителна власт потвърждава /в случая е неприложим чл.301 от ТЗ/, но тази делба, разписката за предадени парични средства от ответницата на ищеца, както и последващата продажба на трето лице, са индиция за знанието, съответно автентичността на атакуваното пълномощно. Цитираната от ищцовата страна практика е неотносима към казуса, тъй като касае начална липса на оригинално пълномощно към момента на сключване на сделката и допълнителни обструкции, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.

На следващо место е необходимо да се посочи, че съдът дава правна квалификация на иска, въз основа на заявените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си и петитума на молбата, като не е обвързан от сочена от ищеца квалификация. В процесния случай, въпреки противоречивата съдебна практика досежно вида недействителност при действие без представителна власт и липса на потвърждаване, по повод на която този въпрос е включен в Тълкувателно дело №5/2014г. на ОСГТК, настоящия състав намира, че в случая се касае за относителна недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД, а и дори да се приеме противното, същото е без значение за допустимостта на решението, тъй като съдът се е произнесъл по всички спорни правнорелевантни факти, разглеждайки действително предявената претенция.

Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят. Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за въззивното производство, не е представила доказателства за сторени такива, поради което и не следва да и се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №266 от 21.12.2015г. по гр.д.№321/2015г. на Районен съд - гр.В.П..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.