Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр.Шумен, 11 Май 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.С. Радославова

2.М. Маринов

при секретаря Ю. А. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №126 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1714 от 30.10.2015г. по гр.д.№801/2015г., изменено в частта за разноските с Определение №75/08.01.2016г. по същото дело, Районен съд - гр.Шумен е уважил предявения от "ТИЧА 2012" ЕООД срещу "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, иск по чл.31, ал.2 от ЗС, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 364,95 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда на два етажа, построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местността „...“ в землището на с. Виница, община Върбица, съгласно Нотариален акт № .../20102г. на Нотариус ...С.Н. с рег. № ... на Нотариалната камара, за периода от 26.03.2015г. до 09.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 09.04.2015г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 1050 лв. С решението са присъдени деловодни разноски на ищеца в размер на 191,16 лева, и е оставено без уважение искането на ответника за присъждане на деловодни разноски. С определението по чл.248 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането на ответника да измени решението в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна, която обжалва решението на районния съд, и определението с което е отказано изменението му по чл.248 от ГПК, като сочат доводи за недопустимост и неправилност, и моли съда да го обезсили като недопустимо, или отмени като неправилно по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбите, в които излага, че решението и определението са правилни и законосъобразни, и моли да бъдат потвърдени.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

По отношение наведените от жалбоподателя доводи за недопустимост на решението следва да се отбележи следното: В исковата молба ищецът е записал, че предявява иска си срещу "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - клон Шумен" единствено с оглед обуславящото местната подсъдност седалище на клона по чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК, обстоятелство на което сочи и уточняващата молба, депозирана от ищеца с оглед наведените от ответника твърдения. Съдът е приел още от самото начало като ответник по делото търговеца, на когото са връчвани и книжата по делото, от него е подаден и отговора на исковата молба, и до възражението на ответника, за никого не е имало съмнение че страна по делото е търговското дружество, а не неперсонифицираният му клон. Ако съдът е допускал, че иска е насочен срещу последния, единствено възможното процесуално действие е било обездвижване на исковата молба с указания за отстраняване на констатираните нередовности. Във връзка с горното е и цитираната от ищцовата страна съдебна практика - Решение №137/10.10.2011г. по т.д.№869/2010г. ІІ ТО на ВКС, Определение №59/04.02.2013г. по т.д.№202/2012г. ІІ ТО на ВКС, Определение №56/12.02.2009г. по ч.т.д.№407/2008г. І ТО на ВКС и др. Производството е водено срещу и приключено с участието на търговското дружество, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск, поради което и решението не е недопустимо.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с осъдителен иск по чл.31, ал.2 от ЗС от "ТИЧА 2012" ЕООД срещу "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, за заплащане на обезщетение в размер на 1050 лева за ползата, от която е бил лишен ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втория етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като сградата е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местността „...“ в землището на с. Виница, община Върбица, при граници – имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот № 000035, съгласно Нотариален акт № .../20102г. на Нотариус ...С.Н. с рег. № ... на Нотариалната камара за периода от 26.03.2015г. до 09.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 09.04.2015г. до окончателното ѝ изплащане. Ищецът сочи, че е придобил собствеността върху горната идеална част на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 131, том XII, рег.№ 4833, дело № 1190 от 2012г. на Нотариус ...С.Н. с район на действие ВПРС. Ползването на идеалните части на съсобствениците било уредено чрез Споразумение за разпределение от 01.07.2010г., като било уговорено праводателят на ищеца („Водно строителство“АД) да ползва източната част на сградата, а ответникът – западната част. На 13.03.2015 г. представляващия „Тича 2012“ ЕООД – Ю.П., заедно с В.В. посетили имота, но не били допуснати до него. През следващите дни П. ходил до имота всеки ден, но входната метална врата била заключена с верига и катинар. На 18.03.2015г. П. поискал от ответника да не бъде ограничаван в ползването на имота. С нотариална покана от 24.03.2015г. отправена от ищецът до ответника, последния поискал да му бъде заплащано обезщетение в размер на 70 лв. дневно, считано от 13.03.2015г. В депозирания отговор ответника сочи доводи за недопустимост на производството - липса на пасивна процесуална легитимация на клона на ответното търговско дружество, липса на учредено право на преминаване през имота по реда на чл.192 от ЗУТ, както и за неоснователност - процесната сграда попадала в пояс І на санитарно - охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно - битово водоснабдяване, публична държавна собственост, ответника не си служел с цялата съсобствена вещ, ползване не било отказвано на ищеца, споразумителния протокол не бил сключен между настоящите страни.

Между страните не е спорно обстоятелството, че са съсобственици на процесния недвижим имот, при равни квоти. Със Споразумение за разпределение ползването на идеални части от недвижим имот от 01.07.2010г. между „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен и „Водно строителство“ АД (праводател на ищеца) е било извършено разпределение на ползването на общата вещ. От останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства - уведомления, нотариална покана, констативни протоколи, и свидетелски показания, се установява, че ответника действително е препятствал достъпа на ищеца до процесния имот от м.Март 2015г. От изготвената съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че средния месечен пазарен наем за частта на ищеца е в размер на 740 лв. месечно, като пазарния наем за един ден на същата част е в размер на 24,33 лв. Не са ангажирани доказателства за соченото от ответника обстоятелство, че през процесния период недвижимия имот попадал в пояс І на санитарно - охранителна зона.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС за да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл.31, ал.1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. Отново в същото тълкувателно решение се прие и, че лично ползване на съсобствен недвижим имот по см. на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, който възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Безспорно е, че хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на забраната за неоснователно разместване на блага и облагодетелствуването на едно лице за сметка на друго. Правото на обезщетение, ако не се предостави правото да се ползва вещта, съобразно обема права на съсобственика съставлява имуществен коректив на облагата от която е лишен с генезис заложен в принципа за недопускането неоснователно разместване на блага. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. В настоящия случай, по делото е безспорно установено съсобствеността между страните по отношение на процесния недвижим имот, пречките, които ответника е създавал на ищеца за да ползва общия имот, както и отправеното искане за неограничаване на достъпа до имота, и покана за заплащане на обезщетение. Освен това, сключеното между ответника и праводателя на ищеца споразумение за начина на ползване на съсобствения имот обвързва и правоприемниците, като единствено промяна свързана с предназначението или състоянието на вещта би могла да е основание за ново разпределение, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. На следващо место следва да се отбележи, че постройката е изградена върху земя - частна държавна собственост, и ограничителните разпоредби, регламентиращи строежите в публична държавна собственост са неотносими към спора. Ответника е следвало, при условията на главно и пълно доказване, да установи и другото сочено от него обстоятелство, че имота попада в категорията обекти - водостопански съоръжения с ограничени възможности за ползването им. В процесния случай, той не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан до уважения с първоинстанционното решение размер /исков период 15 дни, по 24,33 лева обезщетение на ден - 364,95 лева/, поради което и същият следва да се уважи до така установения размер.

По отношение отказа на първоинстанционния съд да присъди деловодни разноски на ответника. С разясненията дадени в ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като следва да е ангажирала доказателства за заплащането на уговореното възнаграждение до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В настоящия случай ответника е представил доказателства за заплащането на разноските едва с искането си за изменение на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и такива не следва да му се присъждат.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 360 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1714 от 30.10.2015г. по гр.д.№801/2015г. по описа на Районен съд гр.Шумен, и Определение №75/08.01.2016г. по същото дело.

ОСЪЖДА "НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД с ЕИК ... да заплати на "ТИЧА 2012" ЕООД с ЕИК ..., сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.