Р Е Ш Е Н И Е № 67

гр. Шумен, 23.03.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 32 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост в гр. Ш..., представлявана от С.К.Д., чрез пълномощника адв. К. П. от ШАК, срещу решение № 1773/13.11.2015 г. по гр.д. № 1633/2015 г. по описа на ШРС, с което са отменени решения на ОС на ЕС, приети на 15.06.2015 г. и отразени в протокол № 47/15.06.2015 г., и ЕС е осъдена да заплати на ищцата сумата от 610 лева – деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата С.И.С. депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1633/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, с искане съдът да отмени като незаконосъобразни и немотивирани решения на ОС на ЕС в гр. Ш..., приети на 15.06.2015 г. и отразени в протокол № 47/15.06.2015 г., по съображения, че ОС и ЕС е проведено в нарушение на чл.12, чл.13, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.3 и чл.15 от ЗУЕС, а именно – 1/ на ищцата не е била връчена покана за ОС три дни преди провеждането му; 2/ ОС е свикано от председателя на УС, а не от УС на ЕС, който от своя страна не отговаря на изискването по чл.19 от ЗЕУС и е нелегитимен изпълнителен орган, състоящ се от двама души; 3/ на събранието са присъствали несобственици на апартаменти, като М.И. – представител на ап.. и П.Й. – на ап.., които са живущи и нямат право на глас при вземане на решения, както и двама пълномощници – П. И. и Г. М. / които не са собственици на ап.. и ап.. /, без нотариално заверени пълномощни за упълномощаването им; 3/ ОС е проведено против правилата за дневен ред, като решението по т.1 не касае общите части на ЕС и въпроси от компетентността на ЕС, а конституционно право на частна собственост на апартамент, относно облигационни отношения между собственици и ВиК оператор, поради което е нищожно. По т. 1-3 са взети незаконосъобразни и неправилни решения от лица без представителна власт и лица, които не са собственици на апартаменти в ЕС. Увеличението на таксите няма обсъждане и обосновка защо се иска увеличаване на таксата за 1 бр. чип на асансьора от 2.5 на 4 лева и такса чистачка и стълбище на 1.5 лева на човек и такса 1 лев на апартамент, поради което взетото решение, което е и в противоречие с дневния ред е незаконосъобразно и неправилно, взето е от лица, които не са надлежно упълномощени да гласуват и не са собственици на имоти в ЕС. Въпросите по т.3 не са били упоменати и в поканата за ОС.

В отговор на първоначалната и, депозираните от ищцата преди датата на първото съдебно заседание, уточняващи искови молби, ответникът оспорва исковете като неоснователни, твърдейки, че поканата за провеждане на ОС е била поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата на 08.06.2015 г., с което процедурата по свикването му е била спазена. М.И. И. – вписан в книгата на ЕС като ползвател на ап.. е бил упълномощен за ОС от собственика П.М. И. – негова дъщеря, П.П. И. – вписана в книгата на ЕС като собственик на ап.. е представлявала, въз основа на устно упълномощаване С. И. Я. – собственик на ап.., а Г.А. М. – в писан в книгата на ЕС като собственик на ап. .. е представлявал В.С.Д.М., собственик на ап... П.Й. Й. – вписан в книгата на ЕС като ползвател на ап.. е представлявал майка си Д.Б. Й.а, собственик на ап... Относно кворума, на ОС са присъствали представители / собственици, ползватели и упълномощени лица / с притежавани 33 % от общите части, поради което кворум е налице. Взетите решения не противоречат на предвиденото в нормативни актове във връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, санитарно - хигиенните норми и др. услуги, каквито са ползване на асансьор, чистачка, стълбищно осветление. Що се отнася до таксата за асансьор, в действителност тя е останала непроменена и е в размер на 4 лева, установена с протокол № 41/22.01.2010 г..

В молба от 17.09.2015 г. ищцата е поискала съдът да прогласи нищожност на решение на ОС на ЕС проведено на 27.03.2015 г., за избор на УС.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, като с решението си е отменил решения на ОС на ЕС на бл. 8 в ж.к. Х., гр. Ш., приети на 15.06.2015 г. и обективирани в протокол № 47/15.06.2015 г., и е осъдил ЕС да заплати на С.И.С. 610 лева – деловодни разноски. Решението се обжалва изцяло от ответника по исковете.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, не се спори между страните и се доказва от представения нотариален акт, че въззиваемата е собственик на ап. № .., находящ се в жилищна сграда в ж.к. Х. № .., гр. Ш., което обстоятелство я легитимира като надлежен ищец по иска за отмяна решения на ОС на ЕС в същата сграда. Видно от регистрационна карта № 674.18.1 от 14.04.2015 г., приложение № 1, етажната собственост на сграда в ж.к. Х. № .., гр. Ш. е регистрирана в Община –Ш, с управителни и контролни органи – ОС; управител – С.К.Д., избрана на 27.03.2015 г., за срок до 27.03.2017 г.; УС, избран на 27.03.2015 г. за срок до 27.03.2017 г., в състав С.К.Д. – председател и Г.А. М. – член и, контрольор – М.К. И.. Във въззивното производство жалбоподателят представя регистрационна карта със същия регистрационен номер, издадена на 07.12.2015 г., в която е вписано, че управителните и контролни органи на посочената ЕС, избрани за срок от 27.03.2015 г. до 27.03.2017 г., са С.К.Д. – управител, Г.А. М. – касиер и М.К. И. – контрольор, като твърди, че тя е съставена след инициирана от негова страна процедура за поправка на допуснати фактически грешки в удостоверението от 14.04.2015 г.. Визираните регистрационни карти представляват официални свидетелстващи документи, чиято валидност не се оспорва, поради което се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Предвид това, че противната страна не е опровергала верността на документите по надлежния ред и, че, от съдържанието им може да бъде направен обоснован извод, че с издаването на втория от тях не се удостоверяват последващи промени във вече регистрирани обстоятелства, а се поправят допуснати в първия от документите фактически грешки, съдът приема, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, вписани в регистрационна карта от 07.12.2015 г., са осъществени така, както е посочено в нея. Потвърждение за горното е и обстоятелството, че съгласно закона, ЕС не може да има едновременно управител и управителен съвет, нито УС от двама членове, както е посочено в регистрационната карта от 14.04.2015 г., и, че, ако визираните несъответствия с императивните правни норми на чл.10 и чл.19, ал.3 от ЗУЕС са били налице при подаване на заявлението за регистрация и не са били отстранени в предоставения на заявителя срок, то, по силата на закона, кметът на Община –Ш е бил длъжен да постанови отказ за регистрация, а не позитивно решение, въз основа на което да бъде издадено удостоверение за допускането й. Ето защо, несъответствията в регистрационната карта на ЕС от 14.04.2015 г. могат да бъдат квалифицирани като фактическа грешка, която впоследствие е била поправена от компетентния административен орган с издаването на нова. Въз основа на горното, заключава, че, ЕС на сграда в ж.к. Х. № .., гр. Ш. има качеството на легитимен правен субект, който, считано от 27.03.2015 г. до 27.03.2017 г. се управлява и представлява от управителя С.К.Д., а не от управителен съвет. Направеният извод не може да бъде опроверган и от вписаното в протокола от ОС и представеното по делото пълномощно за адв. К. П., доколкото сами по себе си те не представляват доказателство за вида и състава на легитимните органи на управление на ЕС. В тази връзка, следва да се отбележи, че, въпреки некоректното посочване качеството на лицата – упълномощители, доколкото е подписано и от С.К.Д., пълномощното обективира волеизявление на надлежен орган на ЕС за упълномощаване на адвокат за процесуално представителство.

Що се касае до претенцията на въззиваемата за прогласяване нищожност на решение на ОС на ЕС от 27.03.2015 г. за избор на управителен съвет на ЕС, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., І г.о. и цитирана от първоинстанционния съд, въззивният съд споделя изцяло мотивите към обжалваното решение, че собственикът на самостоятелен обект в ЕС може да иска отмяна на решение на ОС на ЕС поради нищожност само в рамките на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, тъй като правилата на ЗЗД са неприложими, с оглед особения характер на решенията на ОС на ЕС. Предвид това и, че в случая ищцата не установява спазването на едномесечния срок по ЗУЕС по отношение атакуване решението на ОС на ЕС от 27.03.2015 г., искането й, предявено под формата на възражение е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

По отношение спазване на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за предявяване искове за отмяна решенията на ОС на ЕС от 15.06.2015 г., по делото не се установява дали протоколът от ОС е бил оповестен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, с оглед на което не е възможно да се определи началния момент на срока. Независимо от това, предвид факта, че исковата молба е заведена на 26.06.2015 г., и ответникът не прави възражение за неспазване на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, исковете следва да се считат предявени в рамките на същия.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че исковете са предявени от и срещу надлежно легитимирани правни субекти, в изискуемия от закона срок, при наличие на правен интерес от страна на ищцата, и допустими.

По основателността на исковете, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че с покана от 08.06.2015 г. управителят на ЕС е свикал ОС на ЕС, като в поканата са били изрично посочени дата, час и място на провеждане на събранието, както и дневен ред, включващ следните точки: 1. Вземане на решение за неосигуряващи собственици на ЕС достъп от длъжностните лица на ВиК –Ш относно отчитането консумацията на вода; 2. Вземане на решение за неплащането на собствениците на ЕС на текущи вноски и извършени разходи за общите части и 3. Други.. По делото е приложен протокол № 46/08.06.2015 г., подписан от управителя и касиера на ЕС, както и от двама свидетели, че поканата е била залепена на видно място. От показанията на свид. Г.А. М. и Г.Ц.К. се установява, че поканата е била залепена във входа на жилищния блок – точно до вратата на асансьора, на нивото на очите. Това било и мястото, на което винаги се поставяли покани за провеждане на общо събрание. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и не се опровергават от останалате докозателства по делото, поради което следва да се кредитират изцяло. Въз основа на изложеното по-горе, следва да се приеме, че събранието е било свикано от надлежно оправомощен орган по смисъла на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, в лицето на управителя на ЕС. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС, ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват ОС, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват ОС, за което се съставя протокол. Законът не въвежда изискване за лично писмено уведомяване на всеки от собствениците и ползвателите на ЕС за провеждане на ОС и неговия дневен ред. Останалите алинеи на чл.13 предвиждат възможност за устно уведомяване или чрез изпращане на покана, но на собственици или ползватели, които не ползват самосктоятелния си обект или отсъстват повече от един месец и са уведомили писмено за това управителя или председателя на УС, като са посочили ел. поща и адрес, на които да им бъдат изпращани покани за свикване на ОС, както и телефонен номер. В случая, въззиваемата не доказва, че не е ползвала собствения си апартамент или, че е отсътвала от него повече от месец и, че е изпълнила изискванията по чл.13, ал.2 от закона за уведомяване на съответния управителен орган, с оглед на което по отношение на нея е приложимо общото правило на чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Що се касае до спазване на срока за уведомяване преди датата на ОС, от цитирания по-горе протокол се установява, че тя е била поставена на видно място на входа на сградата на 08.06.2015 г., от което следва, че до датата, на която се е състояло събранието не е изтекъл предвиденият от закона срок за оповестяването му, а именно най-малко 7 дни преди датата на събранието. Общото правило за броене на срока по дни е регламентирано в 72, ал.2 от ЗЗД, а именно – когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Предвид това и, че ЗУЕС не урежда изключение от този принцип, който е възприет като общовалиден в гражданско правния оборот, съдът заключава, че поканата за ОС на 15.06.2015 г. не е била поставена на видно и общодостъпно място в заканоустановения срок преди датата на провеждането му. Ето защо и доколкото ответникът по иска не обосновава наличие на основания за оповестяване на събранието в краткия 24-часов срок, заключава, че при свикване на ОС е била нарушена разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС относно срока за предварително уведомяване на лицата, имащи право да участват при провеждането му.

Според отразеното в протокол № 47 от 15.06.2015 г. от ОС на ЕС, подписан от управителя на ЕС и избрания за протоколчик, в насрочения час за провеждане на събранието не е бил събран необходимия кворум, поради което същото е било отложено за по-късен час, когато са присъствали представители най – малко на 33% идеални части от общите части в етажната собственост и събранието е било проведено като редовно. В протокола обаче не са отразени идеалните части на всеки от собствениците или ползвателите, които са участвали пряко или чрез представител на събранието, с оглед което не е възможно да бъде изчислен кворум.

Съгласно протокола, на ОС са били поставени за обсъждане трите точки от дневния ред и са били взети решения по всяка от тях. В началото на протокола е бил оформен списък на присъствалите на събранието собственици на апартаменти, всеки от които е положил подпис срещу името си. В т.14 и т.15 е отразено, че собственика на ап.. С. Я. се представлява от пълномощника П.И.., а собственика на ап.. В.М. – от пълномощника Г. М.. Ищцата не оспорва и се потвърждава от показанията на свидетелите М. и К., че лицата, действали като пълномощници са също собственици на индивидуално обособени обекти в етажната собственост. В протокола от ОС не е отразено, дали представляваните са упълномощили пълномощниците си устно, на това или на предходно ОС, или с писмени пълномощни, и не са приложени такива. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не може да участва на ОС, може да упълномощи като свой представител пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на ЕС, или друг собственик. В този случай, упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на ОС, което се отразява в протокола, или в писмена форма. В чл.14, ал.5 от ЗУЕС е посочено, че участието на пълномощник се отразява в протокола на ОС, а копие от пълномощното, когато е писмено, се прилага към него. Жалбоподателят твърди, че пълномощниците П.П. И. и Г.А. М. са били упълномощени устно от собствениците на ап.. и 19 С. И. Я. и В.С.Д.М., като едва с въззивната жалба прави изявление, че Г. М. е представлявал В.С.Д.М. и на ОС, състояло се на 27.03.2015 г., за доказване на което представя протокол № 43 от същата дата. Възведените нови факти и доказателства са недопустими по смисъла на чл.266 от ГПК, тъй като са могли и е трябвало да бъдат релевирани пред първоинстанционния съд в срока за отговор, предвид преклузията по чл.133 от ГПК, поради което не следва да се обсъждат. В първоинстанционното производство свидетелят Г.А. М. заявява, че е бил упълномощен устно от съседката си В.М., която го опровомощила по следния начин: “ Представлявай ме, каквото мислиш ти, гласувай по този начин и за мен. “. Свидетелят твърди и “ Известно ми е, че С. също е упълномощила П.Т. на събранието. Устно пак беше упълномощаването “, но не конкретизира с какви точно права е бил упълномощен представителя. Данни за това не могат да бъдат извлечени и от останалите доказателства по делото. Наред с горното, от показанията на свидетеля не може да бъде извлечен категоричен извод относно индивидуализацията на лицата, които споменава, предвид очевидното разминаване в имената. И в двата случая обаче се установява, че упълномощаването не е било отразено в протокола на ОС, нито в протокол от предходно заседание, каквото е изискването на чл.14, ал.1 от ЗУЕС, според което, при устно упълномощаване не е достачно в протокола от ОС да се посочи, че лицето се представлява от пълномощник, а следва да се отрази и самото упълномощаване. Предвид това и, че ответникът по иска не ангажира доказателства, че С. / С. / Я. е била представлявана на ОС, съобразно даденото от нея пълномощно, съдът приема, че визираният порок засяга законосъобразността на взетите на ОС решения. В исковата молба, въззиваемата е възразила и, че вписаните като собственици под № . и 10 в протокола М.И. И. и П.Й. Й. не притежават това качество, а са само живущи в блока. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че М.И. И. е участвал на събранието като пълномощник на дъщеря си П.М. И., а П.Й. Й. – като пълномощник на майка си Д.Б. Й.а. В тази връзка, в съдебно заседание е представил писмени пълномощни от 13.06.2015 г. и 14.06.2015 г., с които П.М. И. и Д.Б. Й.а, в качеството им на собственици, упълномощават съответно М.И. И. и П.Й. Й. да ги представляват на общо събрание на ЕС, без да е упоменато на кое точно. В пълномощните също не е посочено, и ответникът не представя доказателства, че между упълномощителите и пълномощниците е налице твърдяната от него родствена връзка, респ., че представителите са членове на домакинството на представляваните, вписани в книгата на ЕС или собственици на други обекти в същата сграда. Поради горното, не е възможно да се прецени дали посочените лица са могли да бъдат упълномощени по реда на чл.14, ал.1 от ЗУЕС или, като „други лица”, неотговарящи на изискванията по ал.1, е следвало да бъдат упълномощени съобразно изискването по чл.14, ал.3 от ЗУЕС, с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, каквато приложените нямат. На следващо място, видно от съдържанието му, никъде в протокола от ОС не е било отразено, че М.И. и П.Й. действат като пълномощници, на кои лица и въз основа на какъв вид упълномощаване, за да е налице основание да се приеме, че визираните писмени пълномощни са за представителство на правоимащите именно на ОС, проведено на 15.06.2015 г.. Предвид това и, че те са частни диспозитивни документи, които не са заверени по надлежния ред, посочената в тях датата на издаване е непротивопоставима на третите лица, включая на въззиваемата и съда, и удостоверяването й от издателите им не е годно доказателство, че пълномощните са били изготвени преди датата на провеждане на ОС на 15.06.2015 г.. Още повече, че копия от тях не са били приложени и към протокола от ОС. В съответствие с изложеното, съдът заключава, че ОС е било проведено при съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.14, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗУЕС, което рефлектира както върху наличието на изискуемия кворум и реда за осъществяването му, предвид липсата на възможност да се констатира правото на участие на лицата М.И. И. и П.Й. Й., така и върху взетите от него решения, доколкото не се установява дали от името на собствениците С. И. Я., П.М. И. и Д.Б. Й.а е било гласуано съобразно дадените от тях пълномощия.

Относно възражението на въззиваемата, че решението по т.1 от дневния ред не е от компетенциите на ОС на ЕС, съдът намира, че е необосновано, тъй като, видно от отразеното в протокола, то е във връзка с провомощията на ОС, очертани в разпоредбата на чл.11, ал.1, б. “ж” от ЗУЕС и засяга изпълнение от собствениците на апртаменти на задълженията им по чл.6, т.12 от закона, като твърдението, че е във връзка с частни облигационни отношения между конкретните собственици и ВиК оператора остава недоказано, доколкото решението касае осигуряване от собствениците достъп до намиращите се в жилищата им части от общата ВиК инсталация на служители на дружеството-доставчик, с оглед правилното засичане и разпределение консумацията на вода в индивидуалните обекти и общите части на сградата.

По вързажението, че въпросите по т.3 от дневния ред, по които са направени обсъждания и са гласувани решения, е следвало да бъдат вписани изрично в поканата за ОС, счита, че е основателно. Според изричната розпоредба на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, ОС на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения днвен ред, освен в неотложни случаи. Дефиницията на неотложен случай се съдържа в пар.1, т.16 от ДР на закона. В случая, видно от съдържанието на протокола, нито едно от решенията по т.3 не касае неотложни случаи, поради което въпросите, обсъдени и решени като “други“, според посоченото в поканата за ОС е следвало да бъдат упоменати изрично в нея, а като не са били е било нарушено правото на собствениците да бъдат предварително уведомени за дневния ред на събранието.

В съответствие с изложените фактически и правни доводи, въззивният съд намира, че атакуваните решения на ОС на ЕС от 15.06.2015 г. са постановени в нарушение на процедурни правила и в противоречие със закона, поради което следва да се отменят, а предявените искове да се уважат.

Ето защо, приема, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, включая в частта за разноските.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 380 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1773/13.11.2015 г. по гр.д. № 1633/2015 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Етажната собственост на ж.к. Х. № ., в гр. Ш., представлявана от управителя С.К.Д. да заплати на С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 380.00 лева - адвокатски хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.