Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр.Шумен 27.01.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и шестнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря Г.С. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№696 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1737/3.11.2015г. по гр.д.№1899/2015г. по описа на ШРС , съдът е прекратил гражданският брак сключен между А.С.А. и А.В.А. , като дълбото и непоправимо разстроен , предоставил е ползването на семейното жилище , находящо се в гр.Велики Преслав обл.Шумен ул.... №1 на ответника, като е констатирал ,че ищецът го е напуснал , оставил е без уважение искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената.

Решението е обжалвано от ответника А.В.А. в частта му с която съдът е оставил е без уважение искането му за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената , като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в тази му част и вместо това да уважи искането му съпругата му да промени фамилното си име и за в бъдеще да носи името А.С.Ж..

Въззиваемата страна А.С.А. е депозирала отговор с който оспорва жалбата като недопустима , при условията на евентуалност като неоснователна. Изтъква доводът ,че по сега действащият СК не се изисква съгласието на другият съпруг , за да бъде запазена брачната фамилия на съпругът ,който я носи.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Ищцата в настоящото производство е предявила иск по чл.49 ал.1 от СК за прекратяване на гражданският й брак с ответника , като дълбоко и непоправимо разстроен.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи от 15.11.1987г., като при сключването на бракът им съпругата е приела за фамилно име това на съпруга си и е променила фамилното си име на А. .

На осн.чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Очевидно е ,че новата уредба в чл.53 от СК -2009г. за разлика от отменените СК от 1968г./чл.26 ал.1 и ал.2 и СК от 1985г./чл.103 ал.1 и ал.2/ не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята или разрешението на съпруга ,чието фамилно име е прието при сключването на брака. С новият СК с чл.53 принципът на изгубването е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име . Ако съпругът ,приел фамилното име на другият съпруг не заяви желание за промяна на фамилното си име , той запазва брачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга –първоначален титуляр на името , вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Това е така ,защото правото на име е основно право на личността, и както при сключването на брака ,за приемането на фамилията на другият съпруг ,съгласието на титуляра на името не се изисква , така и за запазването му след развода , новата уредба не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само волеизявлението на лицето , което променя името си. В този смисъл е и съдебната практика - реш. №245/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1058/2011г. ІV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№261/3.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1772/2014г. ІV г.о.

Следователно нормата на чл.53 от СК следва да се тълкува в смисъл ,че ако съпругът ,приел името на другият съпруг при сключването на брака , не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име ,той запазва брачното си фамилно име. В настоящият случай ищцата не е поискала да се възстанови предбрачното й фамилно име , а напротив заявила е ,че желае да си запази брачното такова и правилно ШРС не е постановил , да се възстанови нейното предбрачно фамилно име .

Съдът се е произнесъл в диспозитива на решението си , като е постановил ,че оставя без уважение искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената. Такъв иск обаче от ответника не е бил предявен по делото, като ответникът няма и подаден отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК . В първото по делото съдебно заседание ответникът само е изразил несъгласието си ищцата да запази брачното си фамилно име след прекратяване на брака, като това възражение също така не е и от категорията възражения по които съдът се произнася с нарочен диспозитив. В доклада на съда също така не е посочено , че ответникът е предявил такъв иск по делото. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца ,процесът относно небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на общият исков процес , на диспозитивното начало , като чл.322 ал.1 от ГПК не важи за небрачните искове . Но даже и да се приеме ,че такъв иск е бил предявен от ответника , то същият би бил недопустим съобразно гореизложената съдебна практика и не е следвало да се разглежда от ШРС.

Като е разгледал и се е произнесъл по такъв иск ШРС е постановил недопустимо решение в тази му част .

Предвид гореизложеното решението на ШРС в обжалваната му част е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като по делото няма предявен иск от ответника срещу ищцата за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Страните не претендират разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1737/3.11.2015г. по гр.д.№1899/2015г. по описа на ШРС в частта му с която съдът е оставил без уважение искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената, като недопустимо.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК .

Председател: Членове: 1. 2.