Р Е Ш Е Н И Е № 14

гр.Шумен,26.І.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на деветнадесети януари 2016 г.,в състав:

Председател: Лидия Томова

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Мирослав Маринов

при участието на секретар Г..С.,като разгледа докладваното председателя В.гр.д.№ 689/2015г.,за да се произнесе,взе предвид:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”,гр.С.,бул.”...” № ....,чрез „Областно пътно управление”гр.Ш.,пл.”...

против Решение № 1685/22.Х.2015г. по гр.д. № 270/2015г. на Шуменския районен съд,в ЧАСТТА ,в която частично са уважени предявените искове от С.И.А. срещу срещу жалбоподателя и ответник в първоинстанционното производство АПИ-С.,за сумата 480 лева-обезщетение за неимуществени вреди и 196,80 лв деловодни разноски,както и исковата претенция на Ф.Н.И. срещу същия ответник ,за сумата 906,41 лв обезщетение за имуществени вреди и 252,26 лв деловодни разноски.

Оплакванията са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,подробно описани в жалбата, с развити съображения.Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо него да постанови друго,с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Няма нови доказателствени искания.Претендира се за присъждане направените деловодни разноски.

Не са постъпили писмен отговори от въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК. В същия срок третото лице-помагач „Хидрострой”АД,като участник в „Обединение Консорциум Пътно поддържане 2010”е депозирало писмен отговор по въззивната жалба, с който изразява становище,че поддържа въззивната жалба в частта й ,с която се иска отхвърляне на предявените искове на ищците за заплащане на обезщетения,а в останалата част,с която се иска осъждане на „Консорциум Пътно поддържане 2010” да заплати дължимо обезщетение и направени разноски,счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съдебен състав,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на третото лице-помагач,събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и приетото в

първоинстанционното производство заключение по съдебно-техническата експертиза,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана,поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ф.Н.И. и С.И.А. субективно и обективно съединени искове против Агенция”Пътна инфраструктура”/АПИ/,гр.С.,чрез Областно пътно управление”гр.Ш.,за заплащане:

на първия ищец -обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лева,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от деня на увреждането-1.ХІІ.2014г.,с правно основание на исковете по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД;

на втората ищца-обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в причинен стрес и влошаване на здравословното й състояние, като високо кръвно налягане, главоболие, безсъние, тревожност и др. след процесното ПТП,които вреди оценява на 1000 лева,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от деня на увреждането-1.ХІІ.2014г.,с основание на исковете по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от с.з., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от деня на увреждането-1.ХІІ.2014г.

Според изложените твърдения в исковата молба, причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди,за които се претендират обезщетения,са резултат от преживяно ПТП по вина на ответника,който не изпълнил задължението си да поддържа пътя в безопасно и сигурно за безаварийно движение на МПС състояние.

Ответната страна изцяло оспорва основателността и доказаността на исковите претенци.Основните й възражения са,че вината за настъпилото ПТП,при което са пострадали ищците,се носи изцяло от втората ищца като водач на МПС,което управлявала с несъобразена скорост,както и че пътят,на който е станало процесното ПТП,е бил в добро състояние.Освен това за неговото поддържане бил сключен договор с третото лице,привлечено като помагач –Обединение”Консорциум Пътно поддържане 2010”,чрез участниците в него-„Хидрострой”АД-В. и „Престиж комерс”АД-гр.В..

Районният съд,след като е отделил спорното от безспорното,правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.

Безспорно е между страните,че на 1.ХІІ.2014г. ищцата С.А. пътувала и управлявала лек автомобил м. Опел Вектра,рег.№Н... ВВ,собственост на ищеца Ф.И.,на път първи клас № 1-7-КМ 130+200,от гр.В.П. за гр.Ш.,където била местоработата на ищцата.pаедно с ищцата пътувала и нейна съседка-св. А.А..

Не е спорно също,като се доказва и от представените писмени и устни доказателства по делото,че пътното платно било мокро,като валял леден дъжд и при излизането си от моста над р.Врана,на хлъзгав участък, ищцата изгубила управлението на автомобила ,последният се завъртял, навлязъл в храстите до пътното платно, преобърнал се и паднал ниско долу, извън пътното платно, отново на четирите си колела.Обстоятелствата досежно близкият развой на събитията непосредствено след автопроизшествието,така,както са изложени в исковата молба,също са безспорни,а именно: Водачът на пътуващия зад ищцата и спътницата й таксиметров автомобил ,виждайки случилото се, телефонирал на спешна помощ и пътна полиция. Първоначално пристигнала линейка от гр.В.П., в която пътували двама фелдшери. След разговор с пътуващите в автомобила, констатирали, че и двете жени нямат травматични увреждания и си тръгнали. На местопроизшествието пристигнал и екип на РУ на МВР – гр.В.П., който съставил протокол за ПТП №1516187 от 01.12.2014 год.На ищцата С.А., в качеството й на водач на МПС-то бил съставен и акт за установяване на административно нарушение №810914/01.12.2014 год., в който е отразено,че тя е нарушила чл.20ал.2 от ЗДП,тъй като не е „съобразила скоростта си на движение със състоянието на пътя-заледен участък,губи контрол над МПС,което управлява,като се преобръща в дясно на посока на движението си...” Впоследствие е издадено и наказателно постановление №14-0323-000655/13.12.2014 год., с което ищцата е наложена глоба в размер на 100 лева,на основание чл.53 от ЗАНН и почл.179, ал.2 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл.20ал.2 от ЗДв.П:”водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,с условията на видимост,интензивността на движение и др.обстоятелства,за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението”.

Не се спори по делото,че пътният участък, на който е станало процесното ПТП на 01.12.2014 год., е част от републиканската пътна мрежа и се намира на територията на „Областно пътно управление”-Ш..

Спорните моменти по делото се свеждат до причината и вината за настъпилото ПТП.Ищците считат, че основна причина за посочените по-горе вреди – имуществени и неимуществени е несвоевременната обработка на пътната настилка от страна на ответника, който съгласно чл.167 от ЗДвП е бил длъжен да осигури условия за безаварийно движение на превозни средства по пътя, за управлението на който отговаря. Ответниците възразяват,че изключителна вина за настъпването на ПТП има ищцата,която управлявала МПС с несъобразена скорост,както и че поддържането на пътя било задължение не на ответника,а на третото лице,привлечено като помагач –Обединение”Консорциум Пътно поддържане 2010”,чрез участниците в него-„Хидрострой”АД-В. и „Престиж комерс”АД-гр.В.,с които ответникът имал сключен договор.

Ответникът в писмения си отговор по исковата молба не е направил оспорване по отношение вида и размера на претендираните имуществени вреди от първия ищец,състоящи се в увреждания на собственото му МПС, и неимуществени вреди на втората ищца,изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние по причина на претърпяното ПТП,но независимо от това,в съответствие с процесуалните правила,първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на ищците да докажат претърпените от тях вреди по вид ,размери и причинната им връзка с процесното ПТП.

За да разреши спора,районният съд е събрал всички представени от страните допустими,относими и необходими доказателства,които е анализирал внимателно и задълбочено,както поотделно,така и в тяхната взаимна връзка. Ползвал е и специализираните знания на вещо лице-експерт,по назначена съдебна автотехническа експертиза,по чието заключение страните не са направили възражения.

Въз основа на правилния анализ на събрания доказателствен материал и преценка на даденото заключение по САТЕ,районният съд е достигнал до правилни и обосновани фактически изводи,напълно в съответствие с доказателствата по делото. Според заключението по САТЕ, стойността на вредите, причинени на лек автомобил марка „Опел вектра“ вследствие на станалото ПТП на 01.12.2014 год. е 1510.69 лева ,а евентуалната скорост, с която се е движил автомобилът непосредствено преди удара с невисока скорост,която е била около 50 км./час. ПТП е станало на заледен участък при движение по десен завой и преминаване през моста на р.Врана,където според в.л.”в конкретната ситуация и по принцип при наличието на мостове,надлези и подлези поради създаване на засилена циркулация на въздуха се получават локални заледявания в района на тези участъци”.

От разясненията и допълненията на вещото лице по САТЕ инж.П.Пеев,дадени в първоинстанционното съдебно заседание на 10.VІ.2015 година,заледяването е станало по моста,като преди това е липсвало такова.След процесното автопроизшествие в участъка на катастрофата е поставена мантинела,но в деня на ПТП там е имало само ниски на около 8 см височина бордюрчета,през които автомобилът е излязъл извън пътното платно. Според експерта ищцата е карала в рамките на разрешената скорост,като „с тази скорост,с която се е движела,ако платното е било само мокро,скоростта е била нормална,но при пристигането на мост или надлез шофьорът сам трябва да прецени и да съобрази скоростта.”

Здравословното състояние на ищцата непосредствено непосредствено след инцидента и впоследствие,в причинна връзка с него,е установено от съда въз основа на писмените и гласни доказателства по делото-а именно-представената медицинска документация.Ответникът не е възразил по така представените доказателства в първоинстанционото производство.Ето защо направените от него за първи път във въззивната му жалба възражения по исковите претенции за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди ,досежно реалното им настъпване ,техния вид и тежест,както и причинната им връзка с процесния пътен инцидент,са недопустими и не следва да се обсъждат. Фактическите изводи на районния съд в тази връзка са обосновани и съответстват изцяло на събраните по делото доказателства,като определеният конкретен размер на присъденото обезщетение съответства на вида и тежестта на претърпените неимуществени вреди и е справедливо,като присъденият окончателен размер на обезщетението е намален поради наличното съпричиняване на вредоностния резултат /на причината за него-ПТП/ от страна на ищцата.

Правилен и обоснован е и фактическият извод на районния съд,че в процесния случай е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди и настъпилото ПТП. Обосновано ,в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания на св.А.А. и С.Андреев,е приетото от районния съд,че от страна на ответника или третото лице-помагач не са били предприети навременни мерки за опесъчаване и обезопасяване срещу хлъзгане чрез разпръскване на минерални материали или химични вещества.В деня на произшествието пътният участък непосредствено преди моста над р.В. и в областта на самия мост е бил силно заледен, но не е имало никакво опесъчаване, а свидетелите срещнали служители на фирмата за опесъчаване, които пристигнали около един час след инцидента.

Във въззивното производство не се представиха нови допустими доказателства, които да водят до промяна на установената от районния съд фактическа обстановка по делото.

Въз основа на установената по безспорен начин фактическа обстановка по делото,районният съд правилно е приложил и материалния закон.

Във връзка със спора относно вината за настъпването на процесното ПТП,съпричиняването му от двете страни по делото,респ.приноса на ищцата за настъпването му поради несъобразената скорост на управляваното от нея МПС,както и неизпълненото задължение на ответника да поддържа процесния пътен участък,явяващ се част от републиканската пътна мрежа, в безопасно за движението на МПС състояние, районният съд е изложил подробни, аргументирани и обосновани със събрания доказателствен материал съображения и изводи,които въззивната съдебна инстанция споделя напълно. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка.

Настоящата въззивна съдебна инстанция намира за изцяло обосновани и законосъобразни и изложените от първоинстанционния съд правни съображения досежно приложимостта на разпоредбите на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД в процесния случай,като на основание чл.272 от ГПК препраща към съответните мотиви на първоинстанционното решение .

Направеното от ответника във въззивната му жалба искане от съда, ”ако бъде уважено искането срещу него, третото-лице помагач да възстанови изплатеното обезщетение,както и разноски по воденото съдебно производство” ,е незаконосъобразно и недопустимо,тъй като в настоящия исков процес третото лице е само подпомагаща страна и срещу нея не може да се постановява осъдителен диспозитив.Ако евентуално са налице предпоставки за търсене на имуществена отговорност от третото лице-помагач,то това може да стане само в отделно исково производство,с предявяване на регресен иск срещу него от ответника .

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба срещу същото решение е неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Деловодни разноски от страна на въззиваемата страна не са поискани,поради които такива не се присъждат. За жалбоподателя деловодните разноски следва да останат така,както са направени.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1685 от 22.Х.2015 г. по гр.д. № 270/2015 г. на Шуменския районен съд, в обжалваната му осъдителна част.

Деловодните разноски на страните остават така,както са направени.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове : 1. 2.