Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 9

 

 

                                          гр. Шумен ,  14 .01.2016г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                              Председател:А.Карагьозян     

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                      2.М.Маринов

с участието на прокурор Я.Н., при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №562 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.546 вр. с чл.258  и сл. от ГПК.

С решение №547 от 03.07.2015г. по гр.дело №189/2015г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил молбата на С.Х.Т. да бъде признато за установено, че тя и А. Ю.Р./Д.Й.З./ са сключили граждански брак на 17.06.1951г. в с.Я., община В., Ш. обл., редп. да се задължи длъжностното лице по граждански състояние при общината да състави акт за граждански брак на молителката, като неоснователна.

   Недоволна от така постановеното решение останала молителката. Излага, че същото било неправилно и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата й бъде уважена, или делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав с указания за събиране на доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.

Заинтересованата страна НОИ, ТП-Ш. и представителят на ШОП вземат становище по неоснователността на жалбата. Останалите заинтересовани-Ф.А.Х., Х.А.Ю. и Б. А.Ф. не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Жалба срещу решението е депозирала и  община В..  Моли решението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд за събиране на гласни доказателства. Тази жалба също е депозирана в срок, но се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Право да иска установяването на факт с правно значение-в случая сключването на граждански брак, има лицето, което черпи права от този факт и това е молителката С.Х.Т.. Съответно при отхвърляне на молбата й единствено тя има правен интерес да подаде жалба срещу отхвърлителното решение. Предвид изложеното и въззивното поризводство следва да бъде прекратено по отношение на жалба рег.№.../23.07.2015г. на община В., представлявана от кмета Н.А..

      Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от представеното удостоверение  за липса на съставен акт за гражданско състояние от 23.01.2015г., издадено от кметство с.Я., община В., за С.Х.Т. с ЕГН********** няма съставен акт за граждански брак в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в Кметство Я., община В.. Съгласно отразеното в удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №1/24.01.2015г., Т. е със семейно положение „неомъжена”, като има три деца – Ф.А.Х., р. на 19.11.1958г., Х.А.Ю., р. на 20.02.1964г. и Б.А.Ф., р. на 11.03.1968г.. По делото са представени и актовете за раждане на трите деца, като в тези на Х. и Б. е отразено, че майката  С. Х.Т. няма брак, съответно, че баща на всяко от децата е А. Ю.Р. и същият е  признал всяко от децата за свое, а в акта на Ф., в графа  „кой по ред е сегашния брак на майката” е отразено „първи-незаконно”.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена №76/02.06.2015г., имената Д.Й.З. и А. Ю.Р. са имена на едно и също лице.

 Съгласно отразеното в личния регистрационен картон на молителката, същата е с месторождение, местожителство ***, като семейното й положение е „неомъжена”. Съгласно личния регистрационен картон на Д.Й.З./А. Ю.Р./, лицето също е родено в с.Я., община В., но е с местожителство и местоживеене ***, като семейното му положение е „неженен”. И в двата картона липсва последващо отразяване на промяна в семейното положение.

  Съгласно удостоверение за наследници изх. №053/21.01.2015 г., издадено от община В., кметство-с. Я., като законни наследници на лицето Д.Й.З. /А. Ю.Р., ЕГН **********/, са отбелязани  само децата му- Б.А.Ф., Ф.А.Х. и Х.А.Ю.. В друго удостоверение за наследници - №846/16.09.1988 г., отново издадено от кметството на с. Я., съставено с цел да послужи пред Окръжна дирекция „Пенсионно осигуряване“, е отразено, че и молителката е наследник по закон на починалия Д.Й.З. /А. Ю.Р., ЕГН **********/, като в графата „Родство“ е отбелязано, че му е съпруга.  Съгласно представената по делото документация  от НОИ, ТП-Ш.,  въз основа на горепосоченото удостоверение за наследници /№846/16.09.1988 г./, на молителката, съгласно чл.31 и чл.32 от ЗП,  била отпусната наследствена пенсия. Впоследствие, по повод изрично запитване от НОИ, ТП –Ш., обективирано в писмо с изх.№ПП-П-276/07.04.2014 г., относно семейното положение на молителката, общината е дала отговор, че Т. е „неомъжена“. В писмо на  кметство с. Я., община В., адресирано до ТП на НОИ, гр. Ш., е отразено, че молителката никога не е сключвала граждански брак и е живяла на семейни начала с религиозен брак с бащата на децата си, което обстоятелство Т. потвърдила и устно пред органите на общинската администрация.

 Видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение №5838/26.11.2015г. в архива на с.Я. се съхраняват и поддържат регистри за гражданското състояние на населението, съставени от 1902г. до 2010г., а регистрите от 2011г. и следващите години се съхраняват в община В..

  При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:  Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум-ищцата твърди, че била сключила граждански брак с А. ***  на 17.06.1951г. от ОбНС-с.Я., но съставения акт бил изгубен и не можел да бъде възстановен/ и в трите акта за раждане на децата й за баща бил посочен Р., а при липсващи данни за извършено припознаване, децата следвало да са вписани с баща неизвестен/, поради което претендира установяването на този факт и разпореждане съставянето на акта за сключен граждански брак по реда на чл.542, ал.1 от ГПК.

     За основателността на молбата с правно основание  чл.542, ал.1 от ГПК, по делото следва да бъде установен факта на сключване на граждански брак между посочените лица, на посочената дата и място, както и че съставеният акт за гражданско състояние е изгубен, като не е възможно възстановяването му.  Изгубването на акта, безспорно предполага неговото съставяне. Още повече,           че в случая се касае до факта на сключване на граждански брак, наличието на който е обусловено от съставянето на акт за това обстоятелство.

     Съгласно чл.67 от Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние/отм./ в редакцията съгласно ДВ, бр. 35 от 1950 г.), актовете за гражданско  състояние се вписват в регистрите за гражданско състояние, които са съставени от формуляри по установен от Министерствата на вътрешните работи и на правосъдието образец, съгласно този правилник, като регистрите за  гражданско състояние се водят в два оригинала, всеки акт се вписва в два еднообразни регистри, които са еднакво автентични.

     Или изгубването на акт за гражданско състояние и невъзможността същият да бъде възстановен предполага изгубване или унищожаване на самия регистър за гражданско състояние или съответна част от него, касаеща отразяването на това конкретно събитие. Само ако са изгубени самите регистри е невъзможно съставянето на акта. В настоящия случай доказателства за установяване факта на изгубване на съставения акт за граждански брак не са налице. Липсват каквито и да е данни за изгубване на регистрите на гражданско състояние на кметство с.Я., община В.. Напротив, видно от представените пред настоящата инстанция удостоверения, издадени от Кметство с.Я., в архива на кметството се съхраняват и поддържат регистри за гражданско състояние на населението, съставени от 1902г. до 2010г., като липсват каквито и да е данни тези регистри или части от тях да са изгубени. Съгласно отразеното в тези регистри липсва съставен акт за сключен граждански брак на молителката и същата е неомъжена.  Липсва и отразяване за промяна на фамилното й име, каквато е обичайната практика при сключване на граждански брак. Такова е отразяването и в личния регистрационен талон на сочения от молителката за неин съпруг А. Ю.Р.-„неженен”, който е съставен в община Ш., както и в актовете за раждане на трите деца на молителката. Само в акта за раждане на детето Ф., в графа  „кой по ред е сегашния брак на майката” е отразено „първи”, но веднага след това е посочено „незаконно”, т.е. детето е родено извън сключен граждански брак. Не е основание да се приеме, че молителката е сключила граждански брак и след това акта изгубен и обстоятелството, че в актовете за раждане на децата й за баща бил вписан Р., а нямало вписване за декларирано припознаване. Съгласно сочения по-горе Правилник  за водене на регистрите за граждански състояние /в сила през правнорелевантния период/ , задължението   за обявяване на раждането е преди всичко на бащата на детето, като това може да бъде направено лично или чрез пълномощник/чл.13/,  като дори детето да е родено извън брака, сведенията за бащата се вписват когато той признае детето за свое с обявяването на раждането, с писмена декларация, подадена пред длъжностното лице по гражданското състояние, в завещание или в друг писмен акт с нотариално заверен подпис. Или припознаването може да се  извърши със самото обявяване на раждането от бащата/или негов пълномощник/, като в този случай не е необходима писмена декларация.

   Предвид изложеното не може да се направи извод, че акт за сключен граждански брак на С.Х.Т. е бил съставен, но впоследствие изгубен.

    За пълнота, с оглед изложените в жалбата оплаквания, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение, като е изнесъл делото за решаване без да изслуша свидетелите на молителката касателно обстоятелствата по сключване на граждански брак с А. Ю.Р., съответно не е отменил определението си за приключване на съдебното дирене по молба на процесуалния представител на Т.. Както преди съдебното заседание на 16.06.2015г., така и по време на провеждането му не е постъпила молба от молителката с искане за отлагане на делото поради ангажимент на процесуалния й представител, а и отлагането на делото по реда на чл.142, ал.2 от ГПК предполага невъзможност за явяване не само на пълномощника, но и на самата страна.   Молителката не е депозирала искане за ангажиране на гласни доказателства и пред настоящата инстанция. Освен това доколкото не се установява унищожаване или изгубване на регистрите за гражданско състояние, то свидетелски показания относно факта на сключен граждански брак са недопустими, поради което и събирането на сочените доказателства не би рефлектирало върху изхода на спора.

       Предвид изложеното, доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. 

           Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №547 от 03.07.2015г. по гр.дело №189/2015г. на ШРС.

ОСТАВЯ без разглеждане  жалба рег.№.../23.07.2015г. на община В., представлявана от кмета Н.А. и прекратява производството по делото по отношение на същата.

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                                                                                    2.