Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 109

                                       гр. Шумен, 25.05.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова                                                                                              

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян                                                                                                

                                                                                           2. Т. Димитрова

при секретаря Г. С., с участието на Р. Рачев - прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 387 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

                   Делото е образувано по въззивни жалби на Община – Ш., представлявана от кмета К.Б.К., и  М.С.А. ***, представляван от пълномощника адв. Св. Е. от ШАК, депозирани срещу решение № 355/05.05.2015 г. по гр.д. № 785/2014 г. по описа на ШРС, с което е отхвърлена молбата на М.С.А. за признаване за установено по отношение на Община – Ш., че неговият брат С. С. М., род. на *** г. е починал в Република А..

                   Жалбоподателят Община – Ш. обжалва изцяло  първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и реши делото по същество, или върне същото на ШРС за ново разглеждане.

Възраженията му са, че предявеното от молителя искане е за обявяване смърт на лице, на основание чл.549 от ГПК, поради което първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявено искане.

                   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият М.С.А., действащ чрез пълномощника адв. Св. Е., депозира отговор на жалбата, в който заема становище, че е основателна и моли съдът да я уважи.

                   Жалбоподателят М.С.А. обжалва визираното решение изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, и моли въззивният съд да го отмени, и постанови друго, с което да уважи молбата му.

                   В законоустановения срок въззиваемият по жалбата Община – Ш. не депозира отговор.

                   Становището на представителя на прокуратора е, че, с оглед събраните по делото доказателства, че на лицето е съставен акт за смърт от чуждата държава, в която е настъпило събитието, искът е недопустим.

                   Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.                   

                   Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от жалбоподателя М.С.А. за обявяване смъртта на брат му С. С. М., роден на *** г., в с. В., окръг Ш.. Като заинтересовани страни в производството са били призовани и са участвали Община – Ш. и ШРП. Съдът е квалифицирал искането по чл.548 и сл. от ГПК, вр. чл.38, ал.4 от ЗГР, като, с решението си е отхвърлил молбата като неоснователна. Същото се обжалва от молителя и от Община – Ш..

                   Видно от изложеното в обстоятелствената част и петитума на молбата, молителят е навел твърдения, че брат му М.С.С. е емигрирал в чужбина през 1956 г., като се установил в Република А.. Последното получено от него писмо е от 08.09.1970 г., като след тази дата писмата от Република А. са се връщали обратно без получател. През изминалите 44 години липсва информация от и за М.С. е евентуални негови наследници. Въз основа на горното молителят е поискал от съда да обяви смъртта на лицето. В исковата молба не се съдържат каквито и да е изявления, че на молителя му е известно, че брат му е починал в чужбина, че от негова страна са били направени постъпки за снабдяване с документ, удостоверяващ смъртта и, че не е могъл да снабди с такъв или е получил отказ за издаването му от чуждата държава. Предвид изложеното и, че от страна на молителя не е заявено изрично изменение на искането му, настоящата инстанция приема, че, предявената до съда молба следва да се квалифицира по чл.14 от ЗЛС, вр. чл.549 и сл. от ГПК. Ето защо, като е приел, че е  сезиран с молба по чл.548 от ГПК, която е разгледал по същество, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено искане, с оглед на което постановеното от него решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на ШРС, за произнасяне по предявеното искане.

                   Водим от горното, съдът                          

                                    Р         Е         Ш         И :

                   ОБЕЗСИЛВА решение № 355/05.05.2015 г. по гр.д. № 785/2014 г. по описа на ШРС, като недопустимо.

                   ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявеното искане.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.