О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 506

град Шумен, 05.11.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател Константин Моллов

Членове: 1.Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдията в. ч. т. д. №519 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е такова по реда на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по възражение подадено от С. А. Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. Д.С. от АК – В. против Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1402/2013 г. по описа на ШРС. Във възражението се сочи, че на 29.07.2015 г. получил уведомление и покана за доброволно изпълнение (ПДИ) по ИД №304/2015 г. на ЧСИ Я.Д., предвид издадената против него Заповед за изпълнение №724/22.05.2013 г., по горепосоченото ч. гр. д. №1402/2013 г. по описа на ШРС. Сочи, че посочената заповед за изпълнение не му е била връчвана лично. Твърди, че към момента на призоваването е живял на територията на Република Г., където и работел. Поради това намира, че са налице основанията по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за спиране на изпълнението по посочената заповед.

От данните в производството се констатира следното от фактическа страна: На 21.05.2013 г. е било заведено ч. гр. д. №1402/2013 г. по описа на ШРС като Заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявител в производството е „Енерго-про продажби” АД, ЕИК-..., гр. В., бул. „...”, ... и длъжник молителят в настоящото производство. Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед №724/22.05.2013 г. по силата на която длъжникът е осъден да заплати на заявителят сумата от 1 282.29 лв., главница за незаплатена ел. енергия за фактури, издадени в периода от 31.05.2010 г. до 08.10.2012 г. за обект с абонатен №0701201193, находящ се на адрес с. К., ул. „..., по кл.№1300076474, сумата от 310.95 лв. лихва, сбор от мораторната лихва за всяка фактура дължими за датите след падеж на фактурите до 28.03.2013 г., както и законната лихва от 21.05.2013 г. до изплащането на задълженията за главници. Присъдени са и разноски в размер на 132 лв. на 10.06.2013 г. съобщение за издадената заповед било връчено на адреса посочен от заявителят, като на гърба му е отбелязано, че същото е получено от съпругата на длъжника – З.Й.Д.. След изтичане на срока за подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК на 25.06.2013 г. за посочените по-горе суми е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството – заявител.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи слените правни изводи: Настоящото производство е такова по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК с искане за признаване на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, когато длъжникът не е бил уведомен лично, както и в деня на връчването същият да не е бил с обичайно местопребиваване на територията на Република България. Предвид текстовото изписване в посоченият текст се установява, че двете предпоставки следва да са налице кумулативно. В настоящият случай се установява, че заповедта не е била връчена лично. Както е отбелязано в §148, стр.905 от „Българско гражданско процесуално право”, проф. д-р Ж. С. и екип, девето издание, 2012 г., изд. „Сиела” – „ Текстът (на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК) е заимстван от чл.20 на Регламент №1896/2006. Предпоставките са комулативно дадени. В случая не се касае за процесуално нарушение на съда. Заповедта е връчена по надлежния ред, но не лично на длъжника.” Именно такава е настоящата хипотеза. Налице е редовно връчване по реда на ГПК, което е извършено по отношение на пълнолетно лице от домакинството на длъжника (доколкото няма данни за обратното, а е записано, че става въпрос за съпругата на същия) – в съответствие с чл.46, ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК. Но макар и редовно то, предвид нормата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, явно не следва да бъде признато за такова, ако лицето е имало постоянно местопребиваване извън пределите на страната. Налице е и втората кумулативна предпоставка за уважаване на възражение по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, а именно длъжника да не е имал постоянно местопребиваване в страната. Както може да се установи от свидетелските показания на двамата свидетели – З.Д.Й. (явно получила призовката) А.Ю.Р. длъжникът за периода от 2009 г. до 2013 г. пребивавал в Република Г., където работел. Той бил там с майка си и братята и сестрите си (неуточнени като брой), където всички работели. Към момента част от тях, включително майката на длъжника пребивавали там. Свидетелите сочат, че за този период длъжника се прибирал в страната само по коледни и новогодишни празници и то не всяка година. Тези свидетелски показания съдът намира за съответстващи на действителността, доколкото са подкрепени и от данни, че на 12.03.2009 г. от страна на Териториална Данъчна дирекция М., Република Г. е издадено удостоверение за издаване на данъчен номер на длъжника, съгласно която същият е посочил данъчен адрес на територията на Република Гърция. Предвид това съдът намира, че е установено, че към момента на връчване на процесната заповед длъжникът не е имал постоянно местопребиваване в страната.

Следва да се има предвид, че правната фигура „постоянно местопребиваване” не съответства на „постоянен адрес” или „настоящ адрес”, както и че не е легално определена в ГПК. Легалната дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на физическо лице е дадена в чл.48, ал.7 от КМЧП. Съгласно нея под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В подобен смисъл §148, стр.906 от „Българско гражданско процесуално право”, проф. д-р Ж. С. и екип, девето издание, 2012 г., изд. „Сиела”, както и наложената в страната практика – О № 164 от 7.02.2011 г. на ОС – К.по в. ч. гр. д. № 857/2010 г.; О № 1513 от 27.04.2015 г. на ОС - В. по в. ч. т. д. № 2087/2014 г.; О № 17310 от 26.08.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 6127/2014 г. и др.

Поради изложеното следва да бъде уважено възражението на молителят.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението на С. А. Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. Д.С. от АК – В. против Заповед за изпълнение №724/22.05.2013 г. по ч. гр. д. №1402/2013 г. по описа на ШРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ШРС за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

.

ПРЕДСАДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.