О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19

град Шумен, 16.01.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател Константин Моллов

Членове: 1. Йордан Димов

2.Димитър Димитров

при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдията в. ч. т. д. №653 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е такова по реда на чл.423 от ГПК. образувано е по възражение с вх. №6428/03.12.2014 г., подадено от М.А.В., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Варна, бул. „...” №24, вх. „Б”, ет.2 – адв. Т.Р. *** против заповед №144 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №301/2014 г. по описа на ВПРС. Твърди, че против нея било заведено и изпълнително производство под №2014...0401023 на ЧСИ с рег. №... на Камарата на ЧСИ и район на действие – района на ШОС, за което научила на 28.11.2014 г. от работодателят си до когото ЧСИ отправил запорното съобщение. Твърди, че в запорното съобщение ясно е записан настоящият адрес на молителката, който бил в гр. Варна, ул. „...” №7 ет.6. с оглед на обстоятелството, че настоящият адрес на молителката е бил известен на ЧСИ, както и предвид обстоятелството, че тя не живее на постоянният си адрес, призовката за доброволно изпълнение, за да е редовно връчена е следвало да бъде доставена на настоящият адрес. Намира, че по този начин ЧСИ е извършил процесуално нарушение, като предвид това счита, че молителката не дължи сумите, за които се е задължил нейният баща и наследодател, при условие, че последната е направила отказ от наследство.

От страна на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. София, р-н „Оборище”, ул. „...” №19, със съдебен адрес гр. Шумен, ул.”...” №102 преди датата на съдебното заседание е постъпила молба, в която се сочи, че възражението на М.А.В. е неоснователно, поради това, че връчването е извършено редовно, тъй като са спазени изискванията на чл.36 и чл.48 от ГПК – т. е извършено е на постоянният адрес на молителката и е получено от някой от домашните на адресата.

В съдебно заседание представители на страните не се явяват.

Съдът намира, че депозираното пред съда възражение е просрочено, като с оглед това не отговаря на процесуалните изисквания на закона и следва да бъде оставено без разглеждане.

От данните в производството се констатира следното от фактическа страна: На 12.06.2014 г. е било заведено ч. гр. д. №301/2014 г. по описа на ВПРС като Заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Заявител в производството е „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-... и длъжници молителката в настоящото производство М.А.В., ЕГН-********** и В.А.Й. ЕГН-**********. Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед №144/13.06.2014 г. по силата на която длъжниците са били осъдени да заплатят солидарно на заявителят сумата от 6809.57 лв., главница, 273.70 лв. наказателна лихва за просрочена главница, 658.93 лв. – неплатена просрочена лихва, 8.33 лв. неплатени заемни такси и 534.15 лв. – разноски по делото. В рамките на производството е издаден и изпълнителен от същата дата, като заповедта. По посоченото ч. гр. д. №301/2014 г. по описа на ВПРС е постъпило възражение с правно основание чл.414 от ГПК от страна на длъжницата В.А.Й. ЕГН-**********. от страна на другият длъжник – молителката М.А.В., ЕГН-********** не са депозирани никакви документи по ч. гр. д. №301/2014 г. по описа на ВПРС.

С възражението са подадени доказателства, които установяват, че в рамките на изпълнителното производство е изпратено запорно съобщение до работодателят на молителката М.А.В. ***, за налагане на запор върху трудовото и възнаграждеине. Съобщението е снимано едностранно и не може да се установи кога е връчено, но е изпратено от ЧСИ на 28.08.2014 г. Установява се, че молителката е направила отказ от наследството на баща си А.В.А., ЕГН-********** вписан на 09.10.2013 г.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: настоящото производство е такова по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с искане за признаване на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С оглед нормата на чл.423, ал.1 от ГПК, за да може да оспори задълженията си длъжникът следва да отправи възражението в месечен срок от узнаването за наличието на изчерпателно изброените хипотези за водене на производството, описани в чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Изискването за подаването на възражението в месечен срок е условие за допустимост на същото. Това обстоятелство обаче подлежи на самостоятелно доказване. – „Длъжникът трябва да докаже при условията на пълно доказване, кога е узнал за заповедта.” – стр.906, „Българско гражданско процесуално право”, девето издание, проф. Ж.С. и екип, изд. „Сиела”, 2012 г. В тази насока съдът е дал указания за доказване на това обстоятелство в определението си за насрочване на делото в ОЗ от 09.12.2014 г. Такива доказателства от молителката не са били ангажирани. Предвид това производството е недопустимо. С оглед на това съдът не може да пристъпи към разглеждане на възражението по същество и обсъждане дали е налице твърдяната от молителката хипотеза от предвидените в чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. така депозираното възражение следва да бъде оставено без разглеждане. В подобна насока и Определение №349/27.04.2010 г. по ч.т.д. №238/2010 г. на І ТО на ВКС.

Поради изложеното следва да бъде уважено възражението на молителят.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на М.А.В., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Варна, бул. „...” №24, вх. „Б”, ет.2 – адв. Т.Р. *** против заповед №144 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №301/2014 г. по описа на ВПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

.

ПРЕДСАДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.