Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. Шумен, 24.02.2015 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на тре- ти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Йордан Димов

Димитър Димитров

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. т. д. № 667 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 719 от 09.10.2014 г., постановено по г. д. № 3387 по описа на Шуменския районен съд за 2013 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “...”, № 258, Варна Таурс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.ПП.С.С. и Я.М.Д. да за- плати на “Перфект ауто Шумен” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. “...”, № 61, представлявано от управите- ля С.Д.А. сума в общ размер на 907.95 лв. от която 861.79 лв. представляваща недължимо платена от ищеца едностранно коригирана цена на ел. енергия по фактура № 0101222174 от 26.09.2013 г., неустойка в размер на 8.16 лв. и 38.00 лв., за експресно възстановяване на захранване на електромер. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 253.90 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство. “Енерго-про продажби” АД обжалва решението в частта, с която на ищеца е присъдена сумата от 249.49 лв., представляваща стойност- та на действително консумираната в процесния период, но незаплатена от ищеца електроенергия, както и в частта относно сумата 45.98 лв. съставляваща сбор от дължимата от ищеца неустойка за забавено плащане и такса за възстановяване на електрозахранването. Според жалбоподателят решението в обжалваната част е не- правилно и необосновано. Моли въззивният съд да постанови решение с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ищеца иск в обжалваната част като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят направените деловодни разноски в двете инстанции, съобразно изхода по делото.

В срока, посочен в чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна “Перфект ауто Шумен” ООД не е подало отговор на въззивната жалбата. Редовно призовано не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира становище по въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в частта му, с която е уважен предявения от ищеца осъдителен иск за сумата от 295.47 лв., от които 249.49 лв., представляваща стойността на реално консумираната ел. енергия за периода от 24.03.2013 г. до 19.09.2013 г. и 45.98 лв., представляващи неустойки и такси. В останалата му част за сумата от 612.48 лв., представляваща разликата до уважения размер на осъдителния иск от 907.95 лв., решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от “Перфект ауто Шумен” ООД, в която твърди, че на 19.09.2013 г. е извършена проверка на средството за техническо измерване (СТИ), за която е съставен съответния констативен протокол. Впоследствие е получено дебитно известие, от което се е установило, че ответникът служебно начислил потребление на ел. енергия на обща стойност 861.79 лв. Поради факта, че ищецът не е заплатил сумата ответното дружество е прекъснало захранването в недвижимия имот. Това принудило ищецът да заплати сумата по дебитното известие, ведно с лихва за забава и такса за възстановяване на захранването в размер на 38.00 лв. Ищецът претендира връщане на за- платената от него на ответника сума в размер на 907.95 лв., тъй като тя е недължимо платена, поради липса на основание за заплащане от него стойността на недоставена и непотребена електроенергия, ведно със законната лихва от датата на по- даване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, в който заявява, че предявения срещу него иск е изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът дължи сумата по силата на продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия и ответното дружество има правно уредената възможност да коригира дължимата за доставената ел. енергия сума при установено неточно измерване от СТИ, вследствие на неправомерно въздействие върху него. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск, като неоснователен и незаконосъобразен, както и да му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски.

Не се спори между страните и въззивният съд в настоящия си състав, прие- ма за безспорно установено, че между “Перфект ауто Шумен” ООД и “Енерго-про продажби” АД е налице валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставена от ответното търговско дружество ел. енергия на недвижим имот с адрес гр. Шумен, бул. “...”, № 61, клиентски № ... и абонатен .... На 19.09.2013 г. служители на “Енерго-про продажби” АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 11250 81110209066, при което било констатирано, че неточно отчита консумираната електроенергия, поради разменени проводници входящ и изходящ на първата система на СТИ. Резултата от проверката е отразен в съставения констативен протокол № 0072180 от 19.09.2013 г. С писмо изх. № 2124140 от 26.09.2013 г. ищецът е уведомен, че поради установеното неточно измерване на ел. енергия е коригирано консумираното от него количество. В резултат на корекцията следва допълнително да бъде заплатена сумата от 861.79 лв., в срок до 16.10.2013 г., за която е издадена фактура (дебитно известие) № 0101222174/26.09.2013 г. От фактурата е видно, че корекцията обхваща периода от 24.03.2013 г. до 19.09.2013 г., а сумата се дължи за консумирана ел. енергия за подпериода от 24.03.2013 г. до 31.07. 2013 г.

Между страните не се спори, че поради неплащане своевременно на посочената във фактурата сума ответното дружество е прекъснало електрозахранването на недвижимия имот, като впоследствие, видно от приложените квитанции за плащане от 19.11.2013 г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 907.95 лв., от които 861.79 лв. стойността на потребената ел. енергия, 8.16 лв., неустойка за просрочено плащане и 38.00 лв. такса за възстановяване за захранването.

Пред районния съд е разпитан един свидетел Т.С.Д. (син на управителя на “Перфект ауто Шумен” ООД), който е присъствал при съставяне- то на констативния протокол. От неговите показания се установяват начина по който са процедирали проверяващите по време на проверката на електромера.

От заключенията на назначената от ШРС съдебно-техническа експертиза и допълнителна СЕЕ, неоспорени от страните се установява, че СТИ не е повредено и няма нарушение на функционалността на уреда, но неправилното свързване може да бъде определено като техническа неизправност. СТИ е отчитало цялата преминаваща през него ел. енергия. Но поради некоректното свързване на входящия и изходящия проводници към първа измерителна система отчетената електроенергия не и била визуализирана на дисплея на електромера, както и не е била отчитана в съответните периоди на отчет (определени от ДЕКЕВР), от системата за отчет на ответното дружество. Крайният резултат от корекционната процедура не е аритметично точен. Стойността на реално ползваната електроенергия през процесния период е 249.49 лв.

Пред въззивната инстанция са допуснати и приети, с постановеното по чл. 267 от ГПК, определение № 542 от 16.12.2014 г., публикации на ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ във в-к “Черноморие” и в-к “Янтра днес” на 30.11.2007 г. и на 19.04. 2009 г. и във в-к “Дневник” на 30.11.2007 г. и на 19.04.2009 г.; Решения на ДКЕВР № ОУ-004/06.04.2009 г., Решение № 061/07.11.20 07 г. и Решение № 060/ 07.11.20 07 г. за одобрение на ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ и техните изменения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от “Перфект ауто Шумен” ООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е частично неоснователен, поради следните съображения:

За да уважи предявения осъдителен иск, районният съд е приел, че ответно- то дружество не е доказало спазването на визираното в чл.98а, ал.3 от ЗЕ изискване за публикуване на общите условия в един централен и един местен ежедневник. На следващо място районният съд е приел, че в действащото, през процесния период, законодателство не е предвидена възможността за едностранна промяна на доставеното количество енергия и сметките за минал период и не е налице законово основание тя да бъде регламентирана в ОУ. Първоинстанционният съд е обосновал из- вода си и с трайната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Прието е, че възможността за извършване на корекция е установено с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. и те са неприложими към конкретния случай, предвид липса- та на изрична разпоредба предвиждаща обратното им действие.

Въззивният съд, в настоящия си състав, не споделя мотивите на първоинстанционния съд. Между страните е налице валидно облигационно отношение, въз- никнало в резултат на търговска сделка, сключена между търговци (ищецът и ответникът са търговски дружества, предвид чл.64, ал.1, т.3 и т.4 от ТЗ и съгл. чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ са търговци) с предмет продажбата на ел. енергия от ответника на ищеца съобразно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-про продажби” АД. Извършената от ответника, на съгл. чл.24 от ОУ на ДПЕЕ, корекция на консумираната от ищеца ел. енергия за периода от 24.03.20 13 г. до 19.09.2013 г., се основава на безспорно установеното неправилно свързване на входящия и изходящия проводници към първата измервателна система на СТИ, което е довело до неточното й отчитане. Видно от приетите от въззивната инстан- ция писмени доказателства, ответното дружество е изпълнило изискването, съдър- жащо се в чл.98а, ал.3 от ЗЕ и е публикувало ОУ в един централен и един местен ежедневник, което ги е направило задължителни в отношенията между двете страни.

В процесния период, отношенията между страните се уреждат, като от посочените ОУДПЕЕ, така и от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (обн. в ДВ бр.38 от 11.05.2007 г., отм. бр.98 от 12.11.2013 г.). С измененията на ЗЕ, влезли в сила на 17.07.2012 г. е предвидена възможността енергийното предприятие да извърши едностранна корекция на сметки за минало време, при комулативното наличие на визираните в чл. 98а, ал.2, т.6, б.”а” от ЗЕ предпоставки: 1) продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да е регламентиран редът за уведомяване на клиента за извършената по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ корекция на сметката му; 2) подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена и 3) неизмерването, неправилното и/или неточното измерване на потребената ел. енергия да е резултат от неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 от ЗЕ. Предвидената в чл.98а, ал.2 от ЗЕ възможност за корекция се основава на един от основополагащите принципи в гражданското право а именно за принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Анализа на разпоредбата установява, че коригирането на сметките се извършва само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия от СТИ. Не е необходимо доказване виновно поведение от страна на потребителя, възпрепяствало правилното отчитане на ползваната енергия. Това обстоятелство е ирелевантно. След като потребителят е консумирал електроенергия в количество надвишаващо отчетеното, той дължи заплащането й, като размерът на задължението се установява служебно, съобразно приети от ДЕКЕВР правила - чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Съглас- но чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ (отм.) при установена, в резултат на извършена проверка, грешка на измервателната система съгласно приложение № 1 от настоящите прави- ла, количеството енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел. енергия.

В конкретния случай налице са визираните, в разпоредбата на чл.98, ал.2, т. 6, б.”а” от ЗЕ предпоставки за осъществяване корекция на сметката за консумирана ел. енергия от ищеца за периода от 24.03.2013 г. до 19.09.2013 г. – продажбата на ел. енергия е осъществена при публично известни условия, в които е уреден редът за уведомяване на клиента за извършената, съгласно действащите, към този момент ПИКЕЕ, корекция за сметка – чл.24 от ОУДПЕЕ. Видно от констатациите на съдебно-техничеката експертиза налице е потребена ел. енергия, която е неточно измерена, като е отчетено по-малко количество от реално консумираното, в резултат на промяна в схемата на свързване в СТИ, вследствие некоректно свързване на входящия и изходящия проводници в първа измервателна система. Ищецът е бил уведомен за корекцията, съгл. чл.24, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ, а корекционната процедура е осъществена по реда предвиден в договора за продаж- ба, съгл. чл.45, ал.1, от ПИКЕЕ (отм.). Следователно извършената от ответното дружество корекция е съобразена с нормативно и договорно предвидените изисквания, поради което ищецът дължи стойността на реално ползваната от него електроенергия в размер на 249.49 лв., а не посочена в дебитно известие № 0101222174/26.09.2013 г. сума в размер на 861.79 лв. Практика на ВКС, посочена в обжалваното решение, се отнася за периода преди 17.07.2012 г., когато в ЗЕ не е предвидена възможността за извършване на едностранна корекция на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за минал период, поради което е неотносима към настоящия случай

По отношение обезщетението за забава на плащането. В конкретния случай “Енерго-про продажби” АД е поканило ищеца да заплати стойността на консумираната от него, но незаплатена енергия в срок до 16.10.2013 г. Плащането е осъществено на 19.11.2013 г. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-про продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. С оглед на това дължимата лихва за просроченото плащане на сумата от 249.49 лв. за периода от 17.10.2013 г. до 19.11.2013 г., съгл. чл.162 от ГПК е в размер на 2.36 лв. лв., поради което разликата от 5.80 лв. до заплатената сума от 8.16 лв. е платена без основание.

По отношение на заплатената от ищеца на ответното дружество такса за възстановяване на захранването в размер на 38.00 лв. Съгласно чл.20, ал.1 от ОУДП ЕЕ, “Енерго-про продажби” АД има право да поиска от “Енерго-про мрежи” АД да прекъсне снабдяването с електрическа енергия, ако стопански потребител, какъвто се явява ищецът, в срок от три дни не изпълни свое задължение, произтичащо от ОУ, включително при забава в плащането на дължимите суми. “Енерго-про про- дажби” АД изисква от “Енерго-про мрежи” АД възстановяване снабдяването с ел. енергия след отпадане основанието за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя снабдяването се възобновява, след като той заплати на двете дружества всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването – чл.21, ал.1 от ОУДПЕЕ.

Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ, предвижда възможността при забава в плащането на дължимите суми за консумираната ел. енергия от потреби- теля, “Енерго-про мрежи” АД да прекъсне преноса на ел. енергия. Съгласно чл.26, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ, “Енерго-про мрежи” АД възстановява преноса на ел. енергия след отпадането на основанието за прекъсване. В случаите когато прекъсването е по вина на ползвателя, преносът се възобновява след като той заплати на “Енерго-про мрежи” АД всички направени разходи за прекъсване и възобновяване на преноса на ел. енергия. Предвид горепосочените разпореди таксата за възобновя- ване на захранването следва да бъде заплатена не на ответното дружество, а на трето не участващо в делото лице - “Енерго-про мрежи” АД, тъй като действията по прекъсване и възобновяване на снабдяването с ел. енергия се осъществява от него и следователно разходите за това следва да му бъдат възстановени. Т.е. ищецът е заплатил на ответника сумата от 38.00 лв. без основание.

Предвид гореизложеното по отношение на сумата от 251.85 лв., от които 249.49 лв., представляваща стойността на реално консумираната ел. енергия в процесния период и 2.36 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.38 от ОУДП ЕЕ са налице предпоставките за възникване и съществуване на задължение за заплащане по издадената от ответното дружество фактура (дебитно известие) № 01 01222174/26.09.2013 г. За разликата от 43.62 лв. до претендирания размер от 295.47 лв. са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – имуществено разместване, при начална липса на основание за заплащане на паричната сума, обедняване на ищеца и съответно обогатяване на ответника, както и неговия размер. Предвид на това направеният от районния съд извод за основателност на предявения от ищеца иск, по отношение на сумата от 43.62 лв. е правилен.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че подадената “Енерго-про продажби” АД въззивната жалба е частично основателна, а поради несъвпадане на крайните изводи решението на Шуменския районен съд следва да бъде изменено в съответствие с горните съображения, като бъде частично отменено по отношение претенцията на ищеца за сумата от 251.85 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което искът по отношение на тази сума бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част по отношение на сумата от 43.622 лв., представляваща разликата от 251.85 лв. 295.47 лв. решението на ШРС следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се измени и решението в частта за разноските, като на всяка от страните се присъдят направените от нея деловодни разноски за двете инстанции, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от претенциите на ищците. Предвид на това на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски в двете инстанции в общ размер на 183.47 лв., а на ответника сумата от 287.09 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 719 от 09.01.2014 г., постановено по г. д. № 3387/2013 г. по описа на Шуменския районен съд. в частта, с която е уважен предявения от “Перфект ауто Шумен” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. “...”, № 61, представлявано от управителя С.Д.А. против “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “...”, № 258, Варна Таурс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.ПП.С.С. и Я.М.Д. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 т ЗЗД за заплащане на сумата от 251.85 (двеста петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лв., от които 249. 49 лв., представляваща стойността на консумирана и преизчислена сметка на по- требена ел. енергия в периода от 24.03.2013 г. до 19.09.2013 г. за недвижим имот с адрес гр. Шумен, бул. “...”, № 61, клиентски № ... и абона- тен №... и 2.36 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането в размер на законната лихва върху сумата от 249.49 лв. за периода от 17.10.2013 г. до 19.11.20 13 г., като вместо това постановява:

Отхвърля, като неоснователни и недоказани предявения от “Перфект ауто Шумен” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. “...”, № 61, представлявано от управителя С.Д.А. против “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “...”, № 258, Варна Таурс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.ПП.С.С. и Я.М.Д. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 т ЗЗД за заплащане на сумата от 251.85 (двеста петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лв., от които 249.49 лв., представляваща стойността на консумирана и преизчислена сметка на потребена ел. енергия в периода от 24.03.2013 г. до 19.09.2013 г. за недвижим имот с адрес гр. Шумен, бул. “...”, № 61, клиентски № ... и абонатен № ... и 2.36 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането в размер на законната лихва върху сумата от 249.49 лв. за периода от 17.10.2013 г. до 19.11.20 13 г.

Потвърждава Решение №. 719 от 09.01.2014 г., постановено по г. д. № 338 7/2013 г. по описа на Шуменския районен съд, в останалата му обжалвана част за сумата от 43.62 лв.

Отменя Решение № 719 от 09.01.2014 г., постановено по г. д. № 3387/2013 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта за разноските, присъдени на страните, като вместо това постановява:

Осъжда “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “...”, № 258, Варна Таурс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.ПП.С.С. и Я.М.Д. да заплати на “Перфект ауто Шумен” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. “...”, № 61, представлявано от управителя С.Д.А. направените по делото разноски в двете инстанции, съразмерно с уважената част от претенцията му в общ размер на 183.47 (сто осемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) лева.

Осъжда “Перфект ауто Шумен” ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. “...”, № 61, представлявано от управителя С.Д.А. да заплати на “Енерго-про продажби” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “...”, № 258, Варна Таурс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.ПП.С.С. и Я.М.Д. направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от претенцията на ищеца, в общ размер на 287.09 (двеста осемдесет и седем лева и девет стотинки) лева

В останалата му част относно сумата от 612.48 лева решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на об- жалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.