Р Е Ш Е Н И Е № 5

Гр.Шумен 24.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Т. К., като разгледа докладваното от Свилен Станчев В. търг. дело № 571 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. В.В. като пълномощник на ЕТ “... гр. Велики Преслав, срещу решение № 174 от 09.07.2014 г. по гр. дело № 627/2013 г. на Великопреславския районен съд в частта, в която районният съд е отхвърлил иска на жалбоподателя по чл. 79 от ЗЗД над сумата от 1296 лева, и в частта, в която е отхвърлил иска по чл. 92 от ЗЗД над сумата от 178,52 лева. Процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за неправилност на решение в обжалваната му част и моли съда в тази част да го отмени, като уважи изцяло исковите претенции.

Въззиваемата страна ЕТ „...” гр. Велики Преслав, в отговора си и в съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд пристъпи към разглеждане на спора по същество, в обжалваната част на решението.

Предявени са следните искове при условията на кумулативност:

1. иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД с размер в отхвърлената част 450 лева – допълнителни услуги по дезинсекция и дератизация на предприятието на ответника на 21.11.2012 г. и 30.08.2012 г.;

2. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД с размер в отхвърлената част 454,42 лева.

Основание за първата претенция е твърдение на ищеца за извършени допълнителни услуги по дезинсекция и дератизация на посочените дати, които следвало да се заплатят от ответника допълнително. От протоколите за проведени дезинсекция и дератизация от 30.08.2012 г. и 21.11.2012 г. е видно, че мероприятията са били извършени в обект „кланица”, който обект е предмет на самия договор. Тези услуги не са били „извън договорираните обекти” по смисъла на чл. 4, към който препраща чл. 15 от договора, а са били част от основния му предмет, описан в чл. 1. Поради това, ответникът не дължи плащане на претендираната сума за мероприятията, проведени на 30.08.2012 г. и 21.11.2012 г. Предявеният иск в тази му част е неоснователен.

Претенцията за неустойка в отхвърлената част е неоснователна. Размерът на неустойката е уговорен в чл. 21 от договора в размер на законната лихва върху стойността на услугите за конкретния период. Разпоредбата е неясна, като чрез тълкуване волята на страните въззивният съд прави извод, че неустойката следва да се определи в размер на законната лихва върху забавените плащания. Вещото лице не е съобразило това обстоятелство, поради което не следва да се кредитира заключението му в частта за размера на неустойката. В приложението към експертизата обаче се съдържат стойностите на лихвения процент на законната лихва за претендирания период, по които стойности може да се определи дължимата неустойка. Нейният размер правилно е бил определен от районния съд на 178,52 лева.

Поради изложените съображения, следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Разноски във въззивната инстанция не следва да се пприсъждат, поради непредставяне на доказателства за направени разноски извършване от въззиваемата страна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 09.07.2014 г. по гр. дело № 627/2013 г. на Великопреславския районен съд в частта, в която районният съд е отхвърлил ппредявените от ЕТ “... гр. Велики Преслав срещу ЕТ „...” гр. Велики Преслав иск по чл. 79 от ЗЗД над сумата от 1296 лева до пълния предявен размер от 1746 лева, и в частта, в която е отхвърлил иска по чл. 92 от ЗЗД над сумата от 178,52 лева до пълния предявен размер от 264,52 лева.

В останалата част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.