Р Е Ш Е Н И Е № 4

Гр.Шумен 24.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Т. К., като разгледа докладваното от Свилен Станчев В. търг. дело № 436 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на П.С.Д. *** чрез процесуалния си представител адв. Р., срещу решение № 506 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 2271/2013 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд признал за установено, че жалбоподателката – ответник в първата инстанция дължи на “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София сумата от 1452,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2013 г.; договорна лихва в размер на 100 лева за периода 12.03.2012 г. до 09.01.2013 г., наказателна лихна от 206,94 лева, и разноски в размер на 135,18 лева, пирсадени по ч. гр. дело № 905/2013 г. Жалбоподателката чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли съда да го отмени, като уважи предявения иск.

В депозирания постъпил отговор от въззиваемата страна “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София и в съдебно заседание от нейния процесуален представител се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд пристъпи към разглеждане на спора по същество.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция е бил установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, предявен след заповедно производство по глава ХХХVІІ от ГПК и възражение от ответницата срещу издадена в полза на банката – ищец заповед за изпълнение. Ищецът “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София претендира дължимост от ответницата на сумата от 1759,49 лева незаплатена част от главница и лихви по договор за банков кредит.

По делото не се спори за съществуването на договор за банков кредит между ответницата като кредитополучател и ищеца като банка кредитор. Установява се, че на 25.06.2009 г. ответницата е заплатила на банката кредитор чрез междубанков превод сумата от 4900 лева. Спорният въпрос е дали с това плащане са били погасени изцяло задълженията на ответницата към банката ищец по договора за банков кредит. Според ищеца, такова погасяване не е настъпило, тъй като ответницата не е направила двудневно писмено предизвестие до банката кредитор, а платежното нареждане било адресирано до друга банкова институция.

Въззивният съд не приема това становище. Писменото предизвестие не е формална предпоставка за предсрочното погасяване на банковия кредит, а неговото предназначение е банката кредитор да бъде своевременно уведомена за волята на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията си по кредита. Това уведомяване може да се извърши и едновременно с плащането, чрез вписване на основанието за плащане в платежния документ или по друг начин. В платежното нареждане за плащането в полза на банката кредитор е вписано основание за плащане „окончателно погасяване на кредит”. Адресатът на платежното нареждане е „Банка ДСК” клон В. Преслав, но нареждането е за превод в полза на банката кредитор “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София. От доказателствата, събрани пред първата и въззивната инстанция, се установява безспорно, че банката кредитор е получила преведената сума и е била надлежно уведомена за основанието за превода – окончателно погасяване на кредит (л. 36). С горното ответницата е изпълнила задълженията си на кредитополучател по договора за банков кредит и тези задължения следва да се считат погасени.

Шуменският районен съд е стигнал до различен материалноправен извод, поради което решението му следва да се отмени и вместо това въззивният съд да отхвърли изцяло предявения иск.

Въззиваемата страна “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София дължи на жалбоподателката П.С.Д. разноски за двете инстанции в размер на 864 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 506 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 2271/2013 г. на Шуменския районен съд, и вместо него постановява:

Отхвърля предявения от “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София срещу П.С.Д. иск с правно основание чл. 415 от ГПК за сумата от 1759,49 лева, от които претендирани главница от 1452,32 лева, редовна лихва 100,23 лева и наказателна лихва 206,94 лева по договор за банков кредит от 12.01.2006 г., и разноски в заповедното производство в размер на 135,18 лева.

Осъжда “Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София да заплати на П.С.Д. разноски за двете инстанции в размер на 864 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.