Р Е Ш Е Н И Е № 148
Гр.Шумен 16.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното заседание на осми
октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1. Свилен Станчев
2. Йордан Димов
при
участието на секретар Ю.А., като разгледа докладваното от Свилен Станчев В.
търг. дело № 301 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по
глава ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.Й.Л. *** срещу решение №
174 от 12.03.2013 г. по гр. дело № 536/2012 г. на Шуменския районен съд. С
обжалваното решение районният съд отхвърлил предявените от ищеца – жалбоподател
в настоящото производство срещу ответника “Първа инвестиционна банка” АД гр. С.
искове за прогласяване на нищожност на клаузите на два договора за особен залог
от 31.08.2007 г. и договор за особен залог от 02.04.2009 г., разгледани от
районния съд като дванадесет обективно съединени иска. Със същото решение
районният съд отхвърлил предявените от ищеца два обективно съединени иска за
прогласяване незаконосъобразност и нищожност на действия на ответника “ПИБ” АД
клон Ш. по пристъпване към изпълнение върху заложено имущество. Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност на обжалваното
решение и моли въззивния съд да го отмени, като
вместо това уважи предявените претенции.
Въззиваемата страна “Първа
инвестиционна банка” АД гр. С. в подадения до съда отговор оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок. Същата следва да се приеме за редовна и
процесуално допустима, съобразно указанията с определение № 449 от 29.07.2015
г. по т. д. № 1596/2015 г. на ВКС – І т. о.
Ищецът в първоинстанционното производство Д.Й.Л.. е сключил с ищеца “Първа
инвестиционна банка” АД гр. С. четири договора за кредит: договор за кредит №
...-АА-0847 от 20.12.2005 г., договор за кредит № ...-АА-0964 от 10.03.2006 г.,
договор за кредит № ...-АА-1488 от 15.01.2007 г. и договор за кредит №
...-АА-1489 от 15.01.2007 г. За обезпечаване на договорите за кредит №№
...-АА-1488 от 15.01.2007 г. и ...-АА-1489 от 15.01.2007 г., страните сключили
три договора за залог: договор за залог от 31.08.2007 г., вписан в ЦРОЗ под № ...688 – към договора
за кредит № ...-АА-1488 от 15.01.2007 г.; договор за особен залог от 31.08.2007 г., вписан в ЦРОЗ
под № ...703 – към договора за кредит № ...-АА-1489 от 15.01.2007 г; и договор за особен залог от
02.04.2009 г., вписан в ЦРОЗ под № ...280 – към договора за кредит №
...-АА-1488 от 15.01.2007 г.. Пред първата инстанция ищецът Д.Й.Л. – залогодател по
договорите за особен залог, е предявил срещу ответника залогоприемател
“Първа инвестиционна банка” АД гр. С. следните обективно съединени искове: 1. иск с правно
основание чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД за
обявяване на частична нищожност на договор за особен залог от 31.08.2007 г.,
вписан в ЦРОЗ под № ...688 в частта му относно чл. 9 букви “г” и “е”, поради
противоречие със Закона за особените залози (ЗОЗ) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), и поради липса на съгласие; 2. иск с правно основание чл.
26 ал. 1 и 2 от ЗЗД за обявяване на частична нищожност на договор за особен
залог от 31.08.2007 г., вписан в ЦРОЗ под № ...703 в частта му относно чл. 9
букви “г” и “е” поради противоречие със ЗОЗ и ЗЗП, и поради липса на съгласие;
3. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД за обявяване на частична
нищожност на договор за особен залог от 02.04.2009 г., вписан в ЦРОЗ под №
...280 в частта му относно чл. 10 букви “г” и “е” поради противоречие със ЗОЗ и
ЗЗП, и поради липса на съгласие; 4. иск
с правно основание чл. 36 от Закона за особените залози във вр.
с чл.439 от ГПК, за обявяване за незаконосъобразни и нищожни на действията на
ответника “ПИБ” АД – залогоприемател по договорите за
особен залог, по пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество.
По исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД за
обявяване за нищожни на клаузи от договори за особен залог съдът съобрази
следното:
Клаузите от трите
договора за особен залог, чиято действителност се оспорва с предявените
дискове, са идентични по съдържание – текстът на чл. 9 букви „г” и „е” в
договорите за особен залог от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл.
10 букви „г” и „е” от договора за особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280
съвпадат.
Чл. 9 буква „г” от
договорите за особен залог от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл.
10 буква „г” от договора за особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280 са със
следното съдържание:
„Продажбата
на заложените машини и съоръжения се извършва на публичен търг с явно
наддаване, като условията на търга се публикуват в поне един регионален
всекидневник по седалището на залогодателя съгласно изискванията на чл. 337 –
чл. 341 от Търговския закон. Началната цена за наддаването се определя от
банката с грижата на добър търговец”.
Чл. 9 буква „е” от договорите за особен залог от
31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл. 10 буква „е” от договора за
особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280 са със следното съдържание:
„По свое
усмотрение банката може да продаде заложените машини и съоръжения чрез
преговори с потенциални купувачи по цени, договорени от банката съобразно
пазарните условия, вместо продажба чрез търг по реда на б. „в”, „г” и „д”
по-горе.”
Първото основание за оспорване от ищеца на действителността на тези клаузи,
е твърдение за противоречие със Закона за особените залози и Закона за защита
на потребителите. Ищецът се позовава на уговорените в тези клаузи способи за
изпълнение върху заложеното имущество – публичен търг с явно наддаване и
преговори с потенциални купувачи, непредвидени в ЗОЗ. Излага тезата, че
единственият способ за изпълнение върху заложеното имущество е публична продан, като се аргументира с чл. 32 ал. 5 от ЗОЗ. Релевира твърдение и за неравноправност
на клаузите по смисъла на чл. 143 т. 2 и т. 9 от Закона за защита на
потребителите.
Първият довод е
неоснователен. Съгласно чл. 32 ал. 1 от ЗОЗ, при неизпълнение от длъжника на
обезпечението с особен залог задължение, заложният кредитор може да пристъпи към
изпълнение върху заложеното имущество. Според ал. 4 от същия член, с вписването
на пристъпването към изпълнение, заложеното имущество преминава в разпореждане
на заложния кредитор, който има право да го продаде. Продажбата се осъществява
без съдебна намеса, в условията на търговски отношения. Законът не предвижда
особена процедура за продажба на заложеното имущество, от което следва, че на
заложния кредитор е предоставено правото да избере реда за осъществяване на
продажбата, като му вменява в задължение да прояви грижата
на добър търговец. Неправилен е доводът на ищеца, че публичната продан била единственият способ за изпълнение върху
заложеното имущество, като в тази връзка некоректно ищецът се позовава на чл.
32 ал. 5 от ЗОЗ. Тази алинея не въвежда публична продан
като способ за изпълнение върху имущество – предмет на особен залог, а се
отнася до публична продан в изпълнително производство
при съдебен или публичен изпълнител, като дава право на заложния кредитор преди
извършването на публичната продан да поиска от
съдебния, съответно публичния изпълнител предаване на заложеното имущество.
Поради изложените съображения, клаузите на чл. 9 букви „г” от договорите за
особен залог от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл. 10 буква „г”
от договора за особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280, които предвиждат
продажба на заложеното имущество чрез търг с явно наддаване, не противоречат на
Закона за особените залози. Не са в противоречие със ЗОЗ и клаузите на чл. 9
буква „е” от договорите за особен залог от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и
...703 и чл. 10 буква „е” от договора за особен залог от 02.04.2009 г. под №
...280. Тези клаузи предвиждат право на заложния кредитор да продаде заложеното
имущество чрез преговори с потенциални купувачи. След като с чл. 32 ал. 1 и 4
от ЗОЗ се предоставя на заложния кредитор правото да продаде заложеното
имущество, без да се предвижда задължителна процедура за това, право на
заложния кредитор е да избере способа за продажба на имуществото, както и да
уговори със залогодателя в договора за особен залог конкретни способи за
продажба.
Доводът за неравноправност на оспорените клаузи по смисъла на чл. 143 т.
2 и т. 9 от Закона за защита на потребителите също е неоснователен. Точка втора
от този член обявява за неравноправна клауза в договор, която изключва или ограничава
права на потребителя спрямо доставчика при пълно или
частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения на последния. Оспорените клаузи
на договорите за особен залог не предвиждат такова ограничение и не се прилагат
при неизпълнение на задължение на доставчика (в случая заложния кредитор „ПИБ”
АД като доставчик на финансовата услуга), а точно обратното – клаузите
предвиждат ред за реализация на правата на доставчика (заложния кредитор) и се
прилагат при неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото с особен
залог вземане. Поради това, клаузите на чл. 9 букви „г” и „е” в договорите за
особен залог от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл. 10 букви „г” и
„е” от договора за особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280 не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 2 от ЗЗП.
Оспорените от ищеца
клаузи не са неравноправни и по смисъла на чл. 143 т. 9 от ЗЗП, обявяващ за
незаконосъобразно налагането на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Оспорените клаузи на договорите
за особен залог са били известни на ищеца и той се е съгласил с тях, което е
удостоверено с подписа му върху договорите. Невъзможността потребителят да
„влияе върху съдържанието” на клаузите не ги превръща в неравноправни – след
като той се е запознал с клаузите преди сключването на договора, ако е
преценил, че клаузите не са в съответствие с неговите интереси, можел е поиска
тяхната промяна (каквито доказателства няма) или да не сключи договора. Поради
това, доводите на ищеца за неравноправност на
оспорените клаузи по смисъла на чл. 143 т. 9 от ЗЗП
Второто основание за
оспорване от ищеца на действителността на тези клаузи, е твърдение за липса на
съгласие. Ищецът се позовава на споразумение от 02.04.2009 г., в чл. 5 от което
бил уговорен редът за продажба на заложеното имущество при неизпълнение – а
именно, че изпълнителното производство да бъде продължено от спряното действие
– извършен опис и изготвена оценка на вещото лице за ипотекираните в полза на
„ПИБ” АД недвижими имоти и заложени движими вещи.
Този довод е неоснователен. Споразумението, на което се позовава ищецът, е
сключено на 02.04.2009 г., приблизително две години след два от трите оспорени
договора за особен залог - договорите от 31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и от
него не може да се правят изводи за липса на съгласие между страните по
отношение на оспорените клаузи в тези договори. Такива изводи не могат да се правят
и за оспорените клаузи на чл. 10 букви „г” и „е” от договора за особен залог от
02.04.2009 г. под № ...280. Той е сключен на същата дата и във връзка със
споразумението, на което се позовава ищецът – в споразумението той като длъжник
се задължава да учреди в полза на банката кредитор „ПИБ” АД особен залог върху
крави негова собственост, а заложеното имущество в договора за особен залог са
29 бр. крави. Едва ли страните в договора за особен залог са постигнали
съгласие за клаузите на чл. 10 букви „г” и „е” единствено с намерение да ги
„анулират” с едновременно сключеното и свързано с този договор споразумение.
Редакцията на чл. 5 от споразумението, на която се позовава ищецът, също не
дава основание за приемане на тезата за липса на съгласие по отношение на
оспорените в договорите за особен залог клаузи. Според чл. 5 от споразумението,
при неизпълнение от страна на длъжника за плащане на погасителните вноски в
договорения в чл. 1 размер и срок, изпълнителното производство ще бъде
продължено от спряното действие – извършен опис и изготвената оценка на вещото
лице за ипотекираните в полза на ПИБ АД недвижими имоти и заложените в полза на
банката движими вещи, без длъжникът да може да иска ново спиране. Предназначението
на клаузата на чл. 5 от това споразумение е да даде възможност на ответника –
кредитор да се удовлетвори чрез продължаване на изпълнителното производство при
неизпълнение на задълженията на длъжника, а не да ограничи правото на кредитора
на удовлетворяване чрез продажба на имущество – предмет на особен залог. Поради
тези съображения, съдът намира за несъстоятелни доводите на ищеца за липса на
съгласие между страните относно клаузите на чл. 9 букви „г” и „е” в договорите за особен залог от
31.08.2007, вписани под №№ ...688 и ...703 и чл. 10 букви „г” и „е” от договора
за особен залог от 02.04.2009 г. под № ...280.
По иска с правно основание чл. 36 от ЗОЗ във вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищецът претендира обявяване за незаконосъобразни и нищожни действията на
ответника – „Първа инвестиционна банка” АД гр. С., по пристъпване към
изпълнение върху следното заложено имущество: трактор „Френд
фармер” 309 СІ тип FENDT 119 комплект
с челен товарач, шаси № ..., двигател № BF4M2012C00010313171, производство 2007 г.;
косачка хнавесна „КВ-165”, 1,65 метра, сер. № ...; ремарке селскостопанско модел „Добруджа” (РС
10) идент. № ..., производство 2007 г.; плуг „Рабе” модел Albatros 110M111 cep. № 104 340-4,
производство 2007 г.; доилна инсталация „Поланес” с централен млекопровод
за 70 крави с 6 доилни апарата; хладилен танк за мляко за две доенета с директно охлаждане модел REM/DX 2100.
Първото основание за това искане е твърдение на ищеца за нарушаване
процедурата за предаване на заложеното имущество, като заложният кредитор не го
е поискал от съдебния или публичния изпълнител предаването му, а е иззел вещите
и документите за тях от третото лице. Позовава се отново на разпоредбата на чл.
32 ал. 5 от ЗОЗ. Доводът е неоснователен. Заложният кредитор следва да поиска
от съдебния изпълнител предаване само на тези вещи, които са били в
разпореждане на съдебен или публичен изпълнител и спрямо тях по изпълнително
производство са предприети изпълнителни действия. В конкретния случай вещите не
са били в разпореждане на съдебен или публичен изпълнител, а във владение на
ищеца като длъжник и залогодател, от когото банката заложен кредитор ги е
поискала със съобщения, получени от ищеца на 31.10.2011 г. (гр. д. 536/2012 л.
341-345).
Второто основание за искането е съдържанието на съобщението на заложния
кредитор до залогодателя, като според ищеца заложният кредитор – ответник в
настоящото производство, незаконосъобразно му е съобщил, че „е пристъпено” към изпълнение, а не че „пристъпва” към
изпълнение. Доводът е неоснователен. Пристъпването към изпълнение е съвкупност
от действия, с които заложният кредитор обявява в Централния регистър на
особените залози по реда на чл. 32 ал. 3 от ЗОЗ, и на длъжника по реда на чл.
33 ал. 1 от ЗОЗ начало на изпълнението върху заложеното имущество. Първото
действие е вписването на пристъпването към изпълнение в регистъра, а второто
действие е съобщаването на длъжника. С вписването на това обстоятелство в
регистъра следва да се счита, че към изпълнение вече е пристъпено.
Поради това, с употребата на глагола „пристъпва” в минало време – „е
пристъпил”, не се нарушава разпоредбата на чл. 33 ал. 1 т. 1 от ЗОЗ.
Невярно е твърдението на ищеца в точка 2.3 от исковата молба за липса в
съобщението от заложния кредитор на описание на цялото вземане. В съобщенията
изрично са описани вземанията, което се търси: по договора за особен залог под
№ ...703 - главница 89 499,60 лева, наказателни
лихви 9852,40 лева и разноски 25 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2011 г. до окончателното й погасяване (гр. д.
536/2012 л. 341); по договора за особен залог под № ...688 – главница 161 376 лв, наказателни лихви 10 871,56 лв,
разноски 25 лв, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.09.2011 г. до окончателното й погасяване (л.
342); и по договора за особен залог под № ...280 - главница 161 376 лв,
наказателни лихви 10 871,56 лв, разноски 190 лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2011 г. до окончателното й погасяване (л. 344).
Неверни са и твърденията на ищеца, че не му е бил предявен списък по чл. 39
ал. 1 от ЗОЗ. Списъци по чл. 39 ал. 1 от ЗОЗ за всеки от учредените особени
залози, по които е било пристъпено към изпълнение, са
били изготвени и връчени на ищеца на 31.10.2011 г. (гр. д. 536/2012 г. л. 334 -
за договора за особен залог, вписан под № ...703, л. 338 – за договора с № ...688, л. 340 - за
договора с № ...280). С горното на ищеца е била предоставена
възможност да вземе становище по изготвените списъци по чл. 39 от ЗОЗ.
По делото не са представени окончателни списъци по чл. 39 ал. 4 от ЗОЗ.
Съдът обаче намира, че с оглед липсата на становища по списъците по чл. 39 ал.
1 от ЗОЗ, депозитарят не е бил длъжен да изготвя
окончателни списъци. В подкрепа на това е редакцията на ал. 4, според която депозитарят изготвя окончателен списък след като прецени
постъпилите становища. Разпоредбата обвързва изготвянето на окончателен списък
с постъпване на становища по списъка по чл. 39 ал. 1 от ЗОЗ. Следователно, при
липса на становища по тези списъци, не е следвало да се изготвят други, а
списъците по чл. 39 ал. 1 от ЗОЗ придобиват качеството на окончателни списъци
по ал. 4 от същия член.
Изцяло неоснователен е доводът на ищеца за липса на нарушаване на правото
му по чл. 39 ал. 8 от ЗОЗ да получи информация за извършваната продажба на машиините и съоръженията предмет на изпълнение по глава VІІ
от ЗОЗ. Представен е протокол, изготвен от нотариус, съдържащ изявление на
ищеца във връзка с нотариална покана до депозитаря
Б.Е.А. и до заложния кредитор – ответника по настоящото дело „ПИБ” АД гр. С..
Нотариална покана по делото не е представена, нито са представени доказателства
за нейното надлежно връчване на поканения по реда на глава шеста от ГПК. В
представения протокол също не е отразено надлежно връчване на нотариалната
покана. Освен това, не се установява, че с нотариалната покана ищецът е поискал
като длъжник информация по чл. 39 ал. 8 от ЗОЗ. Текстът на протокола не
потвърждава, а опровергава това твърдение – с изявлението си ищецът релевира твърдение за „пълна незаинтересованост” на
поканените от доброволно уреждане на взаимоотношенията, и за действия,
причиняващи му вреди, но не и за искане за предоставяне на информация, нито за
отказ да бъде предоставена такава. Поради това, съдът намира и това оплакване
на ищеца за голословно.
Изложените съображения дават основание за извод на въззивния
съд за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 и
2 от ЗЗД и чл. 36 от ЗОЗ във вр. с чл. 439 от ГПК. До
същия извод е стигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед характера на исковете като неоценяеми
(съобразно указанията на ВКС с Опр. 449-2015-І т. о.)
и на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят дължи на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВДЪРЖДАВА решение № 174 от 12.03.2013
г. по гр. дело № 536/2012 г. на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Й.Л. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.