Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. Ш., 22.10.2015 г.

Ш.ският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар Т. Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 121 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 930 от 04.12.2013 г., постановено по г. д. № 512 по описа на Ш.ския районен съд за 2013 г., първоинстанционният правораздавателен ор- ган е признал за установено, че П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си ад. К. С. от АК гр. Ш. не дължи на “Топлофикация – Ш., ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “С. № .., представлявано от П. Г. П., сумата от 1 375.26 лв. – главница за консумирана топлоенергия за периода м. 04.1999 г. – м. 05.2003 г., 651.68 лв. – лихва за забава върху главницата за периода м. 04.1999 г. – м. 05.2003 г. и 181.89 лв. – разноски, за които има издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № 3085/2003 г. на ШРС и образувано изп. дело № 470/2010 г. на съдия изпълнител при ШРС.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд е установил всички факти и обстоятелства имащи отношение към предмета на делото, но неправилно е приложил закона. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, като е приел, че вземането на ответника е погасено по давност, предвид обстоятелството, че второто изпълнително дело е образувано на 14.10.2010 г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б. “в” от ЗЗД, който според районният съд е започнал да тече от 27.04.2006 г., когато е осъществено последното изпълнително действие по първото изпълнително дело. Според въззивникът към 14.10.2010 г. не е бил изтекъл давностния срок по чл.111, б. “в” от ЗЗД, тъй като, след последното изпълнително действие по първото изпълнително дело, осъществено на 27.04.2006 г. е започнал да тече преклузивния двегодишен срок чл. 330, ал.1, б. “д” от ГПК, който е изтекъл на 27.04.2008 г. Новият тригодишен давностен срок започва да тече след 27.04.2008 г., т.е. към датата на образуване на второто изпълнително дело – 14.10.2010 г. не е бил изтекъл. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли предявения от П.И.П. иск, като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна П.И.П. не е подала отговор на въззивната жалба. Редовно призована не се явява, не изпраща представител и не е депозирала становище по въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от П.И.П. *** ЕАД. Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 07.01.2004 г. по ч .г.д. № 3085/2003 г. на ШРС, спрямо нея имало образувано на 14.10.2010 г. изп. д. № 20103630400 470 по описа на ДСИ при ШРС с взискател ответника. Ищцата счита, че вземането на ответника е погасено по давност, поради обстоятелството, че са изтекли повече от три години от извършването на последните изпълнителни действия. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на “Топлофикация – Ш." ЕАД претендираните от дружество- то парични суми по изп. дело № 20103630400470 по описа на ДСИ при ШРС, поради изтекла погасителна давност.

Ответникът Топлофикация – Ш." ЕАД, в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по искане на ответника, на 07.01.2004 г. по г.д. № 3085/2004 г., ШРС на основание чл. 237 б. „и” от ГПК (отм.) е издал изпълнителен лист, с който П.И. П. е осъдена да заплати на “Топлофикация – Ш. ЕАД сума в размер на 2 026.94 лв., от която главница 1 375.26 лв., представляваща стойността на незаплатена консумирана топлоенергия в периода м. април 1999 г. – м. май 2003 г. и мораторна лихва 651.68 лв. за периода м. април 1999 г. – м. май 2003 г., ведно с направените по делото разноски в размер на 181.89 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 01.03.2004 г. е образувано изп. д. № 2229/2004 г. по описа на СИС при ШРС. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на 26.04.2004 г. Впоследствие по молба на взискателя на 27.04.2006 г. е извършен опис на движими вещи, находящи се в дома на ищцата. След това не са предприемани други принудителни действия за събиране на вземането. Изълнителното дело е прекратено на 15.03.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителният лист от 07.01.2004 г. е върнат на взискателя. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 14.10.2010 г., на същата дата е образувано из. д. № 20103630400470 г. по опи- са на ДСИ при ШРС.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от П.И.П. отрицателен установи- телен иск, с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава именно на такъв факт - изтекла погасителна давност за задължението по изпълнителния лист от 07. 01.2004 г., въз основа на който е образувано 20103630400470 г. по описа на ДСИ при ШРС.

Вземането, дължимостта на което се оспорва от ищцата, произтича от неизпълнение на задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия. Цената на доставената топлинна енергия се заплаща периодично, като изискуемостта, забавата и давността настъпват поотделно за всяка престация. Налице са самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт, поради което за този вид плащания следва да се приложи специалната тригодишна давност за погасяване на периодични плащания, предвидена в чл.111, б. “в” от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Давността се прекъсва, съгл. чл.116, б.”в” ЗЗД, с предприемането на действия за принудително изпълнение. На 27.04.2006 г. е извършен опис на движими вещи, който прекъсва давността. Не се спори между страните, че това е последното изпълнително действие по изпълнителното дело, осъществено по искане на взискателя, обективиращо волята му да упражни правата си за събиране на вземането си. След тази дата други изпълнителни действия не са предприемани. От този момент – 27. 04.2006 г., а не след изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е за- почнал да тече нов тригодишен давностен срок. В този смисъл т.10 от Тълкувател- но решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Следователно давностния срок изтича на 27. 04.2009 г., т.е. преди датата, на която кредиторът е депозирал молбата за образуване на ново изпълнително производство на 14.10.20 10 г.

Следователно задължението по издадения на 07.01.2004 г. изпълнителен лист относно сума в размер на 2 026.94 лв., от която главница 1 375.26 лв., представляваща стойността на незаплатена консумирана топлоенергия в периода м. април 1999 г. – м. май 2003 г. и мораторна лихва 651.68 лв. за периода м. април 1999 г. – м. май 2003 г., ведно с направените по делото разноски в размер на 181.89 лв., е по- гасено по давност преди датата на която е образувано второто изпълнително дело – 14.10.2010 г. С оглед на това предявения от ищцата отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното въззивната жалба на “Топлофикация – Ш., ЕАД се явява неоснователна, а поради съвпадение на крайния извод за неоснователност на предявения иск, решението на Ш.ският районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна П.И.П. не е направила искане и не е представила доказателства за извършени от нея разноски във въззивната инстанция, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 930 от 04.12.2013 г., постановено по г. д. № 512 /2013 г. по описа на Ш.ския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1.

2