МОТИВИ към присъда по НОХД № 271/2015 год. ШОС

Подсъдимият Н.М.Ш., ЕГН-********** е предаден на съд за това, че на 01.12.2014г. на път III-7003 /Шумен – Каолиново/ на км. 11+370 като управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с Рег. № Н 5829 ВК, собственост на Н, М.Ш. нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на съпругата си Н. К. Ш., бременна с плод на вътреутробна възраст 10 лунарни месеца, като Ш. е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, във вр. с чл. 343, ал.1 б.“в“ от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК

По делото наследниците на починалата Н. Ш. – К.Р.И. и С.Ф.И. - родители, са направили искане за конституирането им само като частни обвинители. Същите не са предявявали и не заявиха гражданска претенция. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира само като частни обвинители в съдебното производство.

В настоящия наказателен процес страните дадоха съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата в обвинителния акт, като подсъдимия направи признание на фактите изложени в обвинителния акт по чл. 371, т.2 от НПК. Поради което и с определение по чл. 372, ал.4 от НПК съдът одобри направеното признание като с нарочно определение включи в доказателствата по делото съответните протоколи с показанията на свидетелите, респк. експертни заключения, както и останалите писмени доказателства.

Позицията на подсъдимият Н.Ш. в съдебно заседание по отношение преценката към извършеното от него и самокритичността, която проявява към същото, е на съжаление към случилото се. Прави признание за деянието, изразява съжаление за случилото се.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, от заключенията на приетите експертизи и направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК признание съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.М.Ш. *** и е водач на МПС от 2000 година. Притежава свидетелство за правоспособност за категории В, С, АМ и ТКТ. Ш. бил семеен. Съпругата му Н. Ш. била бременна в деветият месец /десети лунарен месец/. /показанията на свидетеля Д. Т. Д., амбулаторни листи, епикризи от МБАЛ Шумен АД, справка за нарушител/водач, характеристика от кметство с. Браничево, свидетелство за съдимост, обясненията на Ш./.

На 01.12.2014 г. сутринта около 08.30 часа Ш. заедно със съпругата си Н. Ш. отпътувал с автомобила на брат си за гр.Шумен. Поводът за пътуването на двамата съпрузи бил, че терминът за раждане на Ш. бил същият ден. Автомобилът бил марка «Ситроен Ксара Пикасо», с рег. № Н 58 29 ВК. /справка за собственик на МПС от КАТ Шумен, показания на св. Д. Д., обяснения на Ш./.

Пристигайки около 10.00 ч. в гр.Шумен съпрузите посетили кабинета на гинеколога д-р Д.. При направената консултация по отношение на бременността и предстоящото раждане на Ш., д-р Д. им казала, че ако Н. не роди до пет дни ще се наложи да я приемат в болницата. След това двамата съпрузи напуснали кабинета на гинеколога, свършили в гр.Шумен други свои задачи и потеглили обратно за с.Браничево по маршрут - кв.Макак - с.Царев брод – с.Златна нива – с.Войвода – с.Избул – с.Долина и с.Лятно. Трасето на пътя било обработено с пясък и сол, тъй като пътят бил заснежен поради зимния сезон. Подсъдимият Ш. бил с предпазния колан, но съпругата му Н. Ш., возеща се отдясно до него, била без колан, поради напредналата бременност. В един момент докато се движели с автомобила, по прав участък между с.Лятно и кв.Кус на гр.Каолиново, изкачили стръмнината на пътя и започнали да се спускат надолу. В тази отсечка от пътя, подминавайки намиращия се на пътя водосток, подсъдимият усетил как автомобила се поднесъл и задната му част станала неуправляема. Опитал се, въртейки волана наляво и надясно, да овладее управлението на леката кола, но не успял. Изплашена от случващото се Н. извикала „Отиваме!“, след което автомобилът излязъл в ляво извън пътя и последвал удар в крайпътно дърво, с предната част на колата. Отворили се двата аербега и колата преустановила движението си. /обяснения на Ш., автотехническа експертиза, справка за хидрометеорологичната обстановка и синоптична обстановка от Метеорологична служба Шумен, протокол за технически оглед на МПС, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП/.

След като Ш. се свестил от шока погледнал към предната дясна седалка, където преди това седяла Н., но тя не била там. Предната дясна врата на автомобила била затворена. Стъклото липсвало, панорамното стъкло също било счупено. Като видял това Н.Ш. излязал от катастрофиралия лек автомобил и тръгнал да търси Н. наоколо, като зовял името й. В един момент я видял да лежи в канавката, по гръб. Отишъл при нея и установил, че диша. Върнал се на пътя и спрял два преминаващи автомобила с молба към водачите им да съобщят на тел. 112 за медицинска помощ. Завил Н. с одеяло и докато чакал линейката Ш. видял, че от дясното ухо на жена му потекла кръв. Дошла линейката и качили Н. в нея. Линейката отпътувала за болницата, а Ш. останал да чака служителите на Пътна полиция. След пристигане на служителите на МВР Ш. бил изпробван с дрегер за алкохол, след което бил освободен./автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, химическа експертиза, талон за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протокол за технически оглед на МПС, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, докладна записка, писмо от МБАЛ Шумен АД № 4214 от 08.12.2014 год., отговор от Център за спешна медицинска помощ – Шумен изх. № 572 от 05.12.2015 год, ксерокопия от фиш за спешна медицинска помощ, показанията на св. Н. А. И., М. А., Х., Б. И. С.в, обяснения на Ш./.

В подкрепа на така приетата фактическа обстановка е самопризнанието направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Същото се подкрепя и от протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.11/, показанията на св.Д. Д., Н. А. И., М. А., Х., Б. И. С.в/л.16-38/. В подкрепа на тях са и автотехническа експертиза/л.40/, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп /л.57/, химическа експертиза/л.66/, талон за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство/л.68-70/, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум/л.11-15/, протокол за технически оглед на МПС/л.74/, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, докладна записка/л.77-79/, писмо от МБАЛ Шумен АД № 4214 от 08.12.2014 год/л.81/, отговор от Център за спешна медицинска помощ – Шумен изх. № 572 от 05.12.2015 год/л.83/, ксерокопия от фиш за спешна медицинска помощ/л.84-86/, свидетелство за съдимост, характеристика, справка КАТ за нарушител, справка БДС за наследници, удостоверение за наследници.

От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза, за установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в кръвта на водача на катастрофиралия автомобил Н.Ш. се установява следното: В пробата кръв взета от Ш. не се е установлило наличие на алкохол.

От приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп е видно, че смъртта на Ш. е в резултат на масивната вътрешна кръвозагуба, настъпила в резултат на травматично разкъсване на черния дроб. При огледа и аутопсията са установени коремна травма, разкъсване на черния дроб. Масивна вътрешна кръвозагуба. Кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната слепоочна област. Субарханоидолен кръвоизлив по двете голямомозъчни хемисфери. Отток на мозъка. Кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета. Счупване на дясната пирамида. Контузия на средния и долния дял на десния бял дроб. Кръвонасядене на междуребрената мускулатура вдясно на гръдния кош. Кръвонасядане на меките тъкани около таза и около матката. Разкъсноконтузна рана на дясната ушна мида. Охлузвания и кръвонасядания по лицето. Кръвонасядания и охлузвания на дяснатамлечна жлеза. Охлузвания по гърба на дясната китка. Счупване на дясната мишечна кост. Охлузвания в областта на корема вдясно. Кръвонасядане по лявото бедро. Травматичните увреждания са в причинна връзка с настъпилата смърт. Плод от женски пол в матката на майката с дължина 52 см. и тегло 3,840 кг. Липса на травматични увреждания на плода. Зрял, доносен и жизнеспособен плод на вътреутробна възраст 10 лунарни месеца. Причина за смъртта на плода е антенаталната /вътреутробната/ асфикция, предизвикана от прекъснатото плацентарно кръвообращение – резултат от вътрешната кръвозагуба на майката.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза е видно, че мястото на удара при ПТП е крайпътно дърво от лявата страна на пътя с диаметър 0,6 метра на разстояние 54,70 метра след водоскока от лявата страна на пътя в посока от с. Лятно към кв. Кус на гр. Каолиново и на разтояние 3,5 метра от левиья банкет на пътя в посока от с. Лятно към кв. Кус на гр. Каолиново. При огледа на местопроизшествието не са намерени следи от протриване на автомобилни гуми, както по пътното платно, така и по банкета. Пътното платно е било заледено и покрито със сняг, видимостта е била нормална, на дневна светлина. Участъка на ПТП се намира на хоризонтален път и непосредствено след водоскок с предразни мантинели. Пред водоскока пътя е с продължителен наклон на спускане в посоката на движение на водача. Водачът губи управление над автомобила след преминаване на водоскока, следствие на което автомобила се отклонява наляво, преминава през лявата лента за движение и банкета и се удря челно в крайпътно дърво от лявата страна на пътя по посока на движението. Разстоянието изминато от автомобила след загубата на управление по платното за движение до удара в дървото е 54 метра, от които 26 метра по асфалтовата настилка и 24 метра по банкета. В случая се касае за удар на МПС в неподвижно препятствие без ефективно задействане на сперачната система. След удара в дървото автомобила е извършил ротация около дървото обратно на часовата стрелка и следствие на инерционен момент се е върнал обратно на пътното платно. Скоростта на движение на лек автомобил «Ситроен Ксара Пикасо» преди ПТП е била 96,7 км/ч. Като опасната зона за спирате е 419,58 метра. Скоростта на автомобила в момента на удара в дървото е била 88,38 км/ч. Опасната зона за спиране на автомибила при движение с максимално допустима скорост извън населено място 90 км/ч. при същите условия е 365,58 км/ч. В момента на възприемане на опсаността от водача л.а. се е намиралв дясната лента по посоката на движение на разстояние 87,62 метра. Състоянието на пътната настилка и скоростта на движение са оказали съществено влияние върху устойчивостта на автомобила, като най голямо влияние нърху спирачния път е оказала скоростта. В момента на възприемане на опасността от водача автомобила се е намирал на разстояние, което е в опасната зона на спиране и водача не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Би могъл да избегне удара в дървото чрез аварийно спиране в рамките на опасната зона в случай, че се е движил със скорост не по висока от 41,9 км./ч. Водачът е имал техническа възможност постепенно да намали скоростта с преминаване на по ниска предавка без използване на спирачната система до безопасна за движението скорост от 41,9 км/ч. Непосредствената причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка са неправилните действия на водача, който се е движил по заснежена и заледена настилка с нисък коефициент на сцепление със скорост значително по висока от безопасната, поради което е загубил управлението над автомобила. При възникналата опасност не е успял да спре в рамките на опасната за спиране зона и да предотврати удара. Налице е пряка причинно следствена връзка между действията на водача на л.а., механизма за настъпване на ПТП и нанесените увреждания ва автомобила и пътничката. На автомобила са нанесени щети на стойност 3200 лева.

Съдът счита, че подсъдимият Ш. е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата. В тази насока доказателства се съдържат в обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство /в качеството на обвиняем – л. 8/ и приобщени по реда на 373, ал.1 от НПК. В подкрепа на обясненията на подсъдимия са и показанията на св. Б. С. – л. 38. Същият свидетелства, че подсъдимия активно е съдействал за оказване помощ на пострадалата, както до пристигането на кола на спешна медицинска помощ, така и за пренасянето й и качването в линейката.

Следва да се отбележи, че съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия Н.Ш. поради обстоятелствата, че това признание се подкрепя от останалите доказателства по делото: автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, химическа експертиза, талон за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протокол за технически оглед на МПС, справки КАТ, показанията на свидетелите.

Съдът провери и вероятността причината за унасянето на автомобила и навлизането му в насрещната лента на движение да се дължи на случайно деяние. След проверка съдът не приема, че занасянето, „поднасянето” на автомобила е “изненада”, тъй като появата на заледен пътен участък не е било неочаквано събитие. И това е така поради следното: касае се за настъпило събитие през м. декември, един от зимните месеци с обичайно ниски температури и усложнени пътни условия. Процесният ден не е бил нещо фрапантно различно от стандартния за този вид сезон и месец. От изисканата справка за хидрометеорологичната обстановка и синоптична обстановка от Метеорологична служба Шумен /л.89-91/ е видно, че е нахлул по студен въздух от север, дъждът е преминал в поледица и е обледил пътища и дървета. Преди обяд на 01.12.2014 год. продължило да вали дъжд и поледица, а след обяд дъждът е преминал в сняг. Температурите са били около и малко под нулата, пътния участък е обледен и заснежен. Разпитаните свидетели Н. А. И., М. А., Х., Б. И. С.в също установяват тези обстоятелства. Не се спори и от подсъдимия това обстоятелство. Нещо повече същият признава че: „След баира на с. Лятно видях, че не са разхвърляли луга по пътя, а имаше заледени участъци”. Фактът, че пътуването се извършва през зимните месеци, означава че внезапно би могло да възникне влошаване на обстановката. Видно и от огледния протокол за произшествие и фотоалбума към него в банкетните части и на пътя ясно личи снежна покривка. Ето защо и въз основа на посочените доказателства съдът не счита, че заледения пътен участък е неочаквано събитие, изненада. Поради което и подсъдимият е следвало да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с конкретната пътна обстановка и атмосферните условия. Съдът счита, че причината за възникналото поднасяне на автомобила се дължи на неправилно подбраната скорост на движение на автомобила и несъобразена с условията и релефа и състоянието на пътя. Поради което съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за приложение на чл. 15 от НК. В тази връзка е многобройната и безпротиворечива съдебна практика, като напр.: “Скоростта на движението нощно време и при намалена или силно намалена видимост през деня задължава водача да се движи по такъв начин, че разстоянието на видимост да гарантира спиране на моторното превозно средство в неговите граници. Когато скоростта на движението е по-голяма от възможността за спиране в осветеното пространство, опасната зона неправомерно се удължава и това създава условие да не може да бъде възприето пътното препятствие своевременно, когато се намира в неосветената част на пътя. – Решение № 13 от 19.01.1984 н.д. № 696 / 83 ІІІ н.о; “Когато мерките за безопасност са взети от водача несвоевременно или той допусне нарушаване, предшествуващо невъзможността за предотвратяване на произшествието, виновното му поведение не се изключва, независимо че общественоопасните последици настъпват в опасната зона за спиране на моторно превозно средство. Преди да настъпи невъзможността за избягване на удар, допуснато е нарушение на режима на скоростта, което се намира в очевидна причинна връзка с резултата” - Решение № 23 от 27.01.1987 н.д. № 582/86 ІІІ н.о. “Не е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, когато водачите не са намалили скоростта в достатъчна степен и по тази причина не са забелязали намиращото се на пътното платно препятствие” – Решение № 155 от 15.05.1990 н.д. № 107/90 ІІІ н.о. “Когато опасността за движението с оглед на конкретната пътна ситуация е предвидима водачът, причинил съставомерните последици, не може да се позовава на внезапна поява на същата опасност, щом сам се е поставил в невъзможност да я предотврати.”– Решение № 181 от 27.12.1994 по н.д. № 188/94 ВК. Настоящия състав приема, че се касае за предвидима ситуация, като неправилно подбраната от водача на автомобила скорост /нарушение на чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 от ЗдВП/ го е поставила в ситуация в невъзможност да я предотврати.

Съдът не приема и довода да защитата, че няма нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като надхвърлянето на максимално разрешената скорост от 90 км/ч е незначително и може да се касае за техническа грешка или грешка в изчисленията на експерта. В депозираното експертно заключение не прозира колебание на експерта относно изчислената скорост. Няма и изразени алтернативи от него по отношение на това. Поради което не може да се сподели довода, че скоростта която е определена от експерта на 96,7 км/ч. е неточна или в „рамките на допустимата грешка”. Още повече подсъдимия е изразил съгласие относно обстоятелствата в обвинителния акт /където изрично е приета тази скорост за движение/ и се е съгласил за тези обстоятелства да не се събират други доказателства.

Ето защо и съдът прие изложената по горе фактическа обстановка.

Поради което съдът приема, че подсъдимия Н.М.Ш. на 01.12.2014 г. като правоспособен водач на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с Рег. № Н 5829 ВК движейки се на път III-7003 /Шумен – Каолиново/ на км. 11+370 със скорост над допустимата за извън населено място, несъобразена с пътната обстановка е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и чл. 21, ал.1 от ЗДвП/, с което е допуснал настъпването на ПТП, при което е настъпила смъртта на съпругата му Н. К. Ш. бременна с плод на вътреутробна възраст 10 лунарни месеца, като Ш. е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Извършеното от подсъдимия Н.Ш. деяние съдържа признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343, ал. 1, б."в" от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и причиняването на смъртта на пострадалата Н. Ш.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е действувал непредпазливо. Ш. не е искал и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди От субективна страна подсъдимия Н.Ш. е осъществил деянието под формата на престъпна небрежност. Подсъдимият Ш. не е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди.

Подсъдимият Ш. е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата – /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 21, ал.1 от ЗДвП/, като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни условия и движейки се със скорост над разрешената е изгубил управлението над лекия автомобил. Нарушението на тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по горе доводи.

Причините за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение, в частност в извън населено място. Нарушаването на тези правила за движения по пътищата е умишлено, като престъпния резултат е настъпил по непредпазливост.

В случая подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и чл.21, ал.1 от ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч .......... за пътно превозно средство категория “В” извън населено място – 90 км/ч./ и със своето поведение макар и по непредпазливост е предизвикал настъпилия престъпен резултат, който е причинен под формата на небрежност. Т.е. нарушението на правилата за движение по пътищата е умишлено, но по отношение на престъпния резултат същия е под формата на небрежност – подсъдимият не е искал и не е допускал настъпването му, но е бил длъжен да предвиди последиците /т.е. по отношение на последиците деянието е непредпазливо/. Че нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението но съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че основната причината за станалото автопроизшествие е високата скорост на движение подбрана от водача на лекия автомобил. Установено е, че не са налице технически или други причини за поднасяне на автомобила извън платното за движение и настъпване на автопроизшествието. Подсъдимият е управлявал автомобила си с повисока скорост от разрешената за извън населено място и несъобразена с пътните и атмосферни условия. Същият е бил длъжен да спазва предвидената в ЗДвП забрана за превишаване на скоростта на движение, както е бил длъжен и да контролира непрекъснато превозното средство, което е управлявал, но не го е сторил. Именно това негово поведение е довело до настъпване на произшествието. При движение с по ниска скорост, съобразена с пътните условия, водачът е имал възможност да премине през конкретния участък без произшествие. Основната причина за станалото автопроизшествие е високата скорост подбрана от Ш.. Движейки се по този начин водачът сам не е могъл да владее непрекъснато посоката и е спомогнал за занасяне на автомобила с последващо излизане извън платното.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното: Прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност на деянието. Взе предвид тежестта на извършеното, процесуалното поведение на подсъдимия, изразеното от него съжаление за случилото се. Прецени практиката на подсъдимия като водач на МПС и обстоятелството, че допуснатите нарушения по ЗдвП до настоящия момент за които е санкционеран не са много и не са тежки. Взе предвид и обстоятелството, че същият не е осъждан и няма наложени наказания по реда на чл. 78 – а от НК. Отчете и факта, че същият няма други противообществени прояви. Това обуславя и ниската степен на обществена опасност на дееца. От друга страна прецени, че от престъпното поведение на подсъдимия е починала неговата съпруга, която е била бременна в деветия месец /десети лунарен/. Отчете, че се касае за неспазване на ЗДвП, като превишението над допустимата скорост е минимално, но съществено, при посочените атмосферни условия. Поради което и наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, около средата на предвиденото в закона наказание при условията на чл. 54 от НК. В същото време съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито, че което и да е от тях, има качеството на изключително, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК.

С оглед на реда на разглеждане по делото – по чл. 371, т.2 от НПК, съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58-а от НК. Тъй като счита, че не е налице хипотезата на ал.4 на посочения текст /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства/, съдът приложи разпоредбата на чл. 58-а, ал.1 от НК. Съгласно същата в редакцията на извършване на престъплението /няма последващи промени/ ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) “При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета”. Тъй като съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 55 от НК не се обсъжда хипотезата на по благоприятния приложим закон при условията на чл. 58-а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК. Ето защо и при посочените по горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът определи наказанието, което след това намали с 1/3 съгласно чл. 58-а, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 343а, ал.1, б.”б” НК вр. чл. 343, ал. 1, бук."в" от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години. С оглед приетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени, че следва да се наложи наказание в размер на 2 - две години лишаване от свобода /около средния размер на предвиденото наказание/. Ето защо и при условията на чл. 58-а от НК го осъди на 1 една година и 4 четири месеца лишаване от свобода. С оглед личността на подсъдимия съдът намира, че не е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание ефективно, като отлагането му за изпитателен срок от 4 четири години, ще бъде достатъчно сурова санкция, както за неговото наказание, така и за поправянето му. Поради което на основание чл. 66 от НК отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 4 – четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343-г от НК съдът лиши подсъдимия Н.Ш. от правото да управлява МПС за срок от 2 две години. Намира, че така постановения размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е дългогодишен шофьор, без съществени нарушения по закона за движение по пътищата. Освен това в счита, че този размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида и размера на наказанието. По отношение наказанието лишаване от права нормата на чл. 58а от НК е неприложима, поради което същото наказание не се редуцира.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Н.М.Ш. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 775,44 лева /седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ като разноски направени в досъдебното производство, както и сумата от 5 - пет лева за издаването на изпълнителен лист.

По делото няма предявени граждански искове. Веществени доказателства няма.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател :

/ Н. Батанова /