МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 437 / 2014 на ШОС

Подсъдимия А.Е.А., ЕГН – ********** е предаден на съд с обвинение за две престъпления, както следва: За това, че:

1. В периода от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село ***, общ.Велики Преслав, ул.“***“ №35, държал повече от три архиологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - престъпление по чл.278, ал.6 предл.3 от НК.

2. И в това, че от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село ***, общ.Велики Преслав, ул.“***“ №35 противозаконно държи оръдия: 1бр. металдетектор с една пита /ирландско производство/ и 1бр. металдетектор, фабрично производство /ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди, за които знае, че са предназначени за търсене на археологически обекти - престъпление по чл.277а, ал.7 от НК.

По делото няма предявен граждански иск.

Делото е внесено за разглеждане по общия ред след веднъж отменена, по жалба на подсъдимия, осъдителна присъда.

Разпитан в хода на предварителното производство подсъдимия А.А. се възползува от правото си да не дава обяснения. В съдебно заседание също отказва да дава обяснения: „Не желая да давам обяснения по никакъв повод и за нищо.” В последната си дума заявява, че иска оправдателна присъда.

От събраните по делото доказателства, приетите експертизи и веществени доказателства, обсъдени поединично и в съвкупност, съдът приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А. ***. Неженен, с основно образование. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78-а от НК. / декларация за семейно и материално състояние, свидетелство за съдимост, отговор от РУП гр. Велики Преслав рег.№ 20135 от 25.11.2014 год. /.

А. е безработен, без недвижими имоти. Декларирал е, че непритежава движимо имущество и парични средства по банкови сметки, както и че неполучава никакви доходи. Занимава се с търсене на археологически предмети./ декларация за семейно, имотно и материално състояние, протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум към него-лист 9-14, докладна записка – лист 44, показания на свидетел К.М., св. А.Г., в показанията на св. Ф.Ш. и В.К. /.

В периода от началото на 2011г. до 04.09.2013г. подсъдимия А. придобил 1бр. металдетектор с една пита /антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-ирландско и 1бр. металдетектор, марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-ирландско с прилежащи към него 4 бр. сонди /антени/, а именно: 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E - с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка. С помощта на тези уреди в горепосочения период намерил и придобил следните вещи: 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха. Горепосочените вещи подсъдимия А. съхранявал в дома си, находящ се в село ***, обл.Шумен, ул.“***“ №35 до 04.09.2013г., на която дата тези вещи били иззети с протокол от служители на РУП В.Преслав. / протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него, фактура известие и договор – л.42-43, показания на свидетели П.П., К.М., Ф.Ш., А.Х., Д.А./.

Посочените четири броя предмети представляват археологически обекти. След придобиването на археологическите обекти подсъдимия А. не спазил законовия ред и не ги предоставил в съответния музей за идентификация и регистрация по реда на Закона за културното наследство. Спрямо двата металотърсача и антените към тях А. също не предприел предписаните от закона мерки и не предприел действия по чл.152, ал.2 от ЗКН за регистрацията им в Министерството на културата. /съдебно техническа експертиза, съдебно нумизматична експертиза, писмо от Министерство на културата изх. № 04-02-301/18.10.2013, отговор от Министерство на културата, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” изх. № 11-00-223 от 26.11.2014 год. /

Съдът приема, че извършеното от подсъдимият А.Е.А. съставлява престъпление както следва: 1. по чл.278, ал.6, предл.3 от НК и 2. престъпление по чл.277-а, ал.7 от НК.

1. По отношение на престъплението по чл. 278, ал.6, предл.3 от НК.

Видно от протокола за претърсване и изземване от 04.09.2013г. от дома на подсъдимия в с. *** са били намерени и иззети следните предмети: 3бр. пръстени изкривени; 4 бр. метални монети силно корозирали; 1 бр. горна част на пръстен, силно корозирала; 1 бр. метална монета с отчупен край силно корозирала; 14 бр. монети с надписи, които не се четат; 1 бр. монета с изображение на двуглав орел; 1 бр. монета с надпис 2 стотинки 1881; 1 бр. кръгло метално тяло с изображение на човек с тояга ; 1бр. метално тяло с пръстеновидна форма с отвор в горната част; 3 бр. копчета с нечетливи надписи; 1 бр. кръгло метално тяло, сиво на цвят с изображение на профил на човешка глава; 1 бр.копче; 1 бр. метално тяло с отвор по средата, инкрустирано, като цвете; 1 бр. г-образно метално тяло; 1 бр. метална тока с езиче; 1 бр. метално звънче с поражения в страничната част; 1 бр. метално тяло с дължина 6 см., заострено в единият край; 1 бр. метално тяло с дължина 5 см, заострено в единият край; 1 бр. метална щипка с дължина 3,5 см.; 1 бр. ромбовидно метално тяло; 1 бр. метално дъговидно тяло с дължина 4 см.; 1 бр. кръгло, плътно тяло; 1 бр. метално тяло с неправилна форма; 1 бр. метално тяло с дължина 4,5 см с отвор в единият край; 1 бр. метално тяло изработено от навита тел, с дължина 5,5 см и кука в единият край; 1 бр. метално триъгълно тяло остри 2 бр. куки в задната част; 2 бр. кръгли метални тела с отвори в единият край; 1 бр. метално тяло, състоящо се от 2 халки съединени; 2 бр. кръгли тела, метални с дръжки в горната част; 1 бр. кръгло, трапецовидно тяло с отвор по средата; 1 бр. кръгло метално тяло; 30 бр. метални предмета с неправилна форма и големина; 1 бр. силно деформиран напръстник; 1 бр. монета сцепена по средата; 1 бр. книга с надпис История на Шуменската крепость с година на издаване - нечетлив надпис; 1 бр. метална катарама с неправилна форма и големина, 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха.

От назначената по делото археологическа експертиза се установява, че от иззетите на 04.09.2013 година предмети и представени за изследване 4 броя вещи представляват археологически обекти, както следва: 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха. Всички тези 4 броя вещи са движими културни ценности по смисъла на чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и са археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН. Нито един от тези 4 обекти не е идентифициран и регистриран съгласно Наредба №Н-3/2009г. на Министерството на културата за реда за извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности. Тези представени на експертизата предмети нямат висока културно историческа стойност, тъй като са предмети свързани с ежедневието и бита на обикновеното население. От друга страна всички те са извадени от контекста на средата си, т.е. не са намерени в точно ситуирана археологическа среда. Така те губят част от историческата си информация, която носят. Монографичното издание на Георги Джумалиев «История на Шуменската крепост/Принос към историята на град Шумен» Шумен, 1927год. не представлява културна ценност. Независимо от това тя е изключително рядко и много търсено издание посветено на историята и миналото на град Шумен. Книгата е библиографска рядкост, която се търгува на висока цена. Останалите обекти са предмети, които принадлежат към нашата съвременост – ХІХ – ХХ век и в този смисъл не представляват културна ценност, нямат особено висока научна и художествена стойност.

По така описания начин подсъдимия А.Е.А. през периода от началото на 2011 година до 04.09.20213 год. в дома си в с. ***, ул. „***” № 35 държал повече от три археологически обекти, а именно 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - престъпление по чл.278, ал.6, предл.3 от НК.

Съдът счета, че обвинението за това престъпление е доказано от показанията на свидетелите К.М., А.Х., Д. А., от протокола за претърсване и изземване и фотоалбума към него, от съдебно-археологическата експертиза и приобщените веществени дказателства.

Подсъдимият А.А. се възползува от правото си да не дава обяснения. Съдът не кредитира тезата на защитата му, че А. нищо не разбира от КИЦ и предметите, които е открил случайно, при изпитване на металотърсачите, ги е задържал заради метала и за да ги предаде на вторични суровини, поради следното: Съдът счита, че тези ценности не са намерени случайно. Ако са били намирани случайно и подсъдмия не е бил наясно с тяхната стойност и предназначение е щял да ги предаде на вторични суровини. Но това не е сторил. И самото твърдение, че са събирани за да ги предаде за вторична преработка е несъстоятелно с оглед броя, теглото и материала, от който са изработени. Ако се е препитавал с предаването на вторични суровини на намерени вещи, то подсъдимия е следвало да притежава и предава метални предмети в много по голям обем и количество. Освен това липсват и каквито и да е документи, че същият е предавал метал на съответните пунктове. Такива документи не е представил нито подсъдимия, нито е посочил пункт, в който да бъде направена проверка за предаден метал от него. Т.е. съдът счита, че това е теза с цел да се изгади версията, че металотърсачите са ползувани за събиране на метали, а намерените в подсъдмия КИЦ са намерени случайно и неволно.

Независимо, че защитата се опита да убеди съда, че подсъдимия А. не разбира от културни ценности, съдът не дава вяра на това. Основание за това дават показанията на св. К.М., който заявява категорично, че подсъдимия «се занимава с търсене и намиране на културно исторически цености, че е известен с прякора Калаверата и е засичан в гористи местности край с. *** с металдетектор.». Подсъдимия преди извършване на процесуалното действие претърсване и изземване, след покана, лично е заявил, че притежава КИЦ и доброволно ги е посочил. Т.е. той е бил наясно с предметите които държи, с тяхната ценност. За това сочи и обстоятелството, че единият металотърсач е бил включен в контактната ел. мрежа, т.е. той е бил в режим на зареждане и подготовка за експлоатация. Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на св. А.Г. и В.К..

По отношение на обстоятелството, че се поставя под съмнение протокола за претърсване и изземване следва да се отбележи следното: Същият съдържа всички необходими реквизити и от формална страна отговаря на изискванията на НПК. Извършените действия от разследващите са описани подробно, както и намерените вещи. Следва да се отбележи, че независимо, че протокола е за претърсване и изземвани, в по голямата си част същият е протокол за доброволно предаване. Единични са иззетите обекти, като преобладаващите предмети са предадени от подсъдимия доброволно. Това се установи, както от разпита на поемните лица – св. Д. А. и А.Х., така и изрично това обстоятелство е отразено и в съставения протокол. И двете поемни лица не отрекоха извършените действия и възприетите и описани събития, независимо, че едното от тях – св. Х. използува по опростен речников изказ. В НПК е залегнало изискването за последваща съдебна санкция на този вид извършвани процесуално следствени действия. Процесният протокол е представен за одобрение в регламентирания срок и има постановено определение на съда. В закона няма изискване с определението на съда за одобряване на извършените действия да се посочва и всяка вещ предмет на извършеното действие, тъй като на одобрение подлежи самото следствено действие, а не иззетите вещи. Поради което и настоящия състав счита, че протокола за претърсване и изземване от 04.09.2013 е годно доказателствено средство.

Изразява се съмнение за начина по който са описани вещите в протокола за претърсване и изземване, и от който после ”вероятно са изкарани 4 бр. предмети, което обвинението твърди, че са археологически обекти”. Съдът не споделя това съмнение на защитата. В процесния протокол предметите са описани. Не следва да се забравя, че лицата които описват намерените вещи и предмет при извършване на процесуално следствените мероприятия при оглед претърсване и изземване не са специалисти и не притежават и специални знания. Най често те не притежават и необходимите уреди, с които да направят прецизни измервания. Поради което и установените вещи се описват по визуални качества и ориентировъчни параметри. Прецизното им изследване и измерване се осъществява от специалист – експерт по назначени експертизи. Поради което и ако има непълно съвпадение на данните, с които един обект е описан по късно в експертизата съда счита за това несъвпадение за несъществено. Още повече, че в съдебно заседание не се констатираха съществени различия. От заключението на вещото лице – Ж.В. – по съдебно археологическата експертиза се установява, че 4 бр. обекти представляват КИЦ. Липсват данни, че с оглед нуждите на наказателното производство тези предмети са били заменени при подменени, или „изкарани” за да бъде подведен под отговорност подсъдимия или св. К.М. да си „изтъкне разработката му, че се е получила”. Безспорно в настоящия казус се касае за повече от три вещи, представляващи КИЦ. От съдебно археологическите експертизи се установява, че общо на брой са 4 обекта. Т.е. всички намерени в подсъдимия обекти не са включени самоцелно, а само тези, които наистина имат това качество по ЗКН.

Търсенето на археологически обекти и притежаването им само по себе си не е наказуемо, ако е спазен реда и сроковете за тяхната идентификация и регистрация. В случая това изискване не е спазено. Същото е въведено със Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности. Нарушени са следните текстове, регламентиращи реда за идентификация и регистрация: чл.53 т.1 от ЗКН - „Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са: 1.археологически: движими вещи , открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията”, чл. 96 ал. 1 от ЗКН - "Идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон"; чл. 96 ал. 2 от ЗКН - "Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища"; чл. 96 ал. 3 от ЗКН - "Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена от директора на музея"; чл. 97 ал. 7 (Предишна ал. 5, изм. изцяло - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) от Закона за културното наследство – „Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от НК”; параграф 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културно наследство - "В едногодишен срок от влизането в сила, на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей"; чл. 4 ал. 3 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "На задължителна идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН"; чл. 10 ал. 1 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "Всяко физическо или юридическо лице" може да поиска от съответния, по тематичен обхват, музей идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно приложение № 5. Към заявлението се прилага декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец съгласно приложение № 4, както и всички налични за лицето документи, удостоверяващи правото му на собственост”; чл. 10 ал. 3 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "Физическите и юридическите лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока по § 5 ал. 1 от ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното придобиване”; чл. 21 ал. 4 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в която то се извършва и номера на категорията по приложение № 12"; чл. 22 ал. 2 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. - "Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление“. Този ред много подробно в съдебно заседание обясни и експерта Ж.В..

В тази насока и Решение № 247 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 805/2012 г., II н. о. – „Достатъчно е деецът да съзнава, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния законоворегламентиран начин, за да е налице субективната страна на деянието по чл. 278, ал. 6 от НК. Обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити за правилното възприемане на инкриминираните факти от подсъдимия М. Очертани са осъществените престъпления, времето, мястото и начинът на тяхното извършване, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и доказателствените материали, от които се установява фактическата обстановка по случая. .... Включването в обвинителния акт и на пояснителни разпоредби от ЗКН не го правят неясен и не препятстват правилното упражняване на правото на защита на подсъдимия. Погрешно касаторът и неговият защитник считат, че наказателната отговорност е ангажирана по отпаднали или съществено изменени преди постановяване на присъдата разпоредби от ЗКН. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неприемлив. Подсъдимият М. е признат за виновен по две обвинения: за това, че противозаконно е държал оръдие (металдетектор), чието предназначение за търсене на археологически обекти той знаел ( чл. 277а, ал. 7 от НК), както и за това, че държал археологически обект, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Връзката между намерения в дома на подсъдимия металдетектор и укритите в превозното средство монети представя по убедителен начин знанието на дееца за специфичната предназначеност на това оръдие. Субективната страна на деянието по чл. 277а, ал. 7 от НК се разкрива от поведението на подсъдимия, а не от разпоредбите на ЗКН. Редът за идентификация и за регистрация на археологическите обекти е регламентиран в Закона за културното наследство и последващите изменения на някои от текстовете на този закон не декриминализират престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК

, както погрешно смята касаторът. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин сочат, че подсъдимият М. не е предприел законово уредените постъпки да регистрира по надлежен ред металдетектора и трите монети, поради което и не разполага с необходимите документи. Наведените в касационните жалби идентични възражения за промени в правната уредба не засягат елементите на разглежданите престъпления, нито заличават качеството на монетите като археологически обекти, които могат да бъдат и частна собственост. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. М. за престъпленията по  чл. 277а, ал. 7 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК.”

Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимия е пълнолетно лице. От събраните доказателства не се събраха доказателства, даващи основание на съда да се съмнява, че същия е невменяем и не може да носи наказателна отговорност или да налага изричното му освидетелстване. От субективна страна деянието е осъществено с пряко насочен умисъл.

Причините и мотивите за извършване на престъплението се корени във незачитане на основни правни норми свързани с културното наследство на страната, стремежът на подсъдимия да придобие имотни облаги по неправомерен начин дори по неправомерен начин чрез действия, свързани с придобиване, държане и отчуждаване на културно-исторически ценности.

2. По отношение на престъплението по чл.277-а, ал.7от НК.

На 04.09.20213 година в дома на подсъдимия А.Е.А. е извършено претърсване и изземване. Подсъдимият А. е предал доброволно повечето вещи, описани в протокола, но една част са и иззети. В така описаните предмети са и 1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/, 1бр. металдетектор , марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/, а именно : 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E- с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка, ведно с 2 бр. батерии и 2 чифта слушалки марка „Сони.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза 1бр. металдетектор, марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ е предназначен за намиране на ценни метали на определена дълбочина, като има бутон за дискриминация. Дискриминацията елиминира нежеланите сигнали от метални отпадъци, което позволява да се търсят само ценни метали, независимо че са разположени до метални отпадъци. Към металдетектора отделно има слушалки, зарядно за включване в запалка на автомобил и прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/, а именно : 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E- с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка. 1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/ е предназначен за намиране на ценни метали на определена дълбочина. И двата металдетектори са предназначени за намиране на ценни метали на определена дълбочина, независимо че са разположени до метални отпадъци. Много добри монетари. Тествани са по време на експертизата и е установено, че са технически изправени и годни за ползване по предназначение. И двете машини представляват т.нар. „монетарки”, с тях може да се вадят дребни детайли. По принцип държането на такива машини – металдетектори е разрешено и купуването им е свободно в интернет пространството. Може да бъдат закупени и като втора ръка.

По така описания начин подсъдимия през периода от началото на 2011г. до 04.09.2013г. в дома си находящ се в село ***, ул.“***“ №35 противозаконно държал 1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/; 1бр. металдетектор , марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди /антени/, а именно: 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E-с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда /антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка, за които знае, че са предназначени за търсене на археологически обекти-престъпление по чл.277а, ал.7 от НК.

Съдът приема, че подсъдимия А.А. е ползвал намерените в дома му 2 бр. металдетектори за търсене и намиране на археологически обекти. Основания за това му дават както намерените в дома му археологически обекти, така и намерената книга – „История на Шуменската крепост/принос към историята на град Шумен”. Експертът Ж.В. в съдебно заседание обясни, че същата книга е много рядко библиографско издание, в нея са описани всички обекти по Шуменското плато, включително и с. ***, като се съдържа информация за археологическите обекти – като обекти и периоди и са поместени и карти. Посочената книга се използува от археолози. Основание, че металдетекторите са ползвани за търсене на археологически обекти се съдържа и в съдебно техническата експертиза. Освен, че са работещи и са технически изправни, експертът е категоричен, че върху тях са правени допълнителни подобрения, които не са на производителя. Т.е. има вмешателство за да се подобри работата им. А видно и от показанията на св. П.П. подсъдимия А. има достатъчно практически опит и знания за това. Същият дори и да не е притежавал необходимото образование е имал сериозни познания за да прави предложения за подобряване работата на този вид апаратури и да му се поверяват за изпитване. Съдът счита, че с тези металдетектори са намерени и въпросните археологически обекта. Свидетеля П. е категоричен, че намерение в дома на подсъдимия металдетектори не са произведени от него. В този смисъл е и заключението на съдено техническата експертиза. А предоставените за изпитване апарати от св. П. са били не само друг вид, но са му били и предоставени много преди инкриминирания период. Допълнителни аргументи защо съдът приема, че А. е използувал металдетекторите за откриване на археологически обекти се съдържат в мотивите за престъплението по п.1.

Налице са доказателства, че подсъдимия А. се занимава с намиране на културно исторически ценности и държи такива. Съдът приема за двата металотърсача, че подсъдимия е наясно с тяхното същинско предназначение и че ги ползва за тази неправомерна дейност, а именно търсене и съответно изкопаване от земята на културни ценности. Следва да се отбележи, че тези два металотърсача могат да се ползват и за други цели и че наистина такива се и продават. Но ако липсваха другите събрани по делото доказателства тази теза можеше да се обсъжда по подробно и евентуално да бъде споделена. Но на фона на събраните по делото доказателства, особено разгледани като единство и съпоставени едни с други, тази теза не може да бъде споделена.

Престъплението, извършено от подсъдимия А. се доказва от събраните в хода на разследването и приложени по делото писмени доказателства - протокол за претърсване и изземване и фотоалбум, докладни записки, от заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза, от показанията на коментираните по горе свидетели.

Престъплението по чл. 277-а, ал. 7 от НК съдът счита, че е формално. Самото им придобиване и държане не е противозаконно. Видно и от заключението на техническата експертиза същите се продават свободно, дори и в интернет пространството. Държането им не е необходимо да е противозаконно. Престъпно е когато извършителя знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. Тъй като ако те ще се ползуват за такава дейност подлежат на регистрационен режим, неспазването на който прави използуването им противозаконно. Т.е. металдетекторите са ползувани противозаконно в нарушение на чл.152 ал.2 от ЗКН-/Собствениците на средствата по ал.1 т.6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на Културата в 14 дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл.147 ал.6/ във връзка с параграф 16 от ЗКН-/В тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон /. А видно и от изисканата справка от Министерство на културата подсъдимия не е заявявал двата апарата за регистрация, тъй като на задължителна регистрация подлежат само специалните технически средства за извършване на теренни археологически проучвания.

В тази връзка е и практиката на ВКС: Решение № 374 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1174/2013 г., II н. о., - „Намереният в дома на подсъд. С. металдетектор е бил разгледан в съпоставка с държаните от него археологически предмети, част от които изработени от метал (бронз и желязо) и подлежащи на откриване чрез техническото пособие, чието предназначение то има. Съдилищата са обсъдили и други обстоятелства, от значение за разкриване на субективната страна на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК и те са свързани с подчертания интерес на подсъдимия в областта на археологията и с внушителния брой (757 бр.) предмети, дарени от него на музейната сбирка на читалище "З." в [населено място]. Всичко това убедено насочва към сигурните познания на подсъдимия за действителното предназначение на притежавания от него уред (металдетектор) за търсене на археологически предмети от метал. Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е да се установи от обективна страна, че деецът изготвя, държи или укрива предмета на престъпление (предмети, материали, оръдия или компютърни програми), за да реализира някоя от формите на изпълнителното деяние. От субективна страна - да "знае или предполага", т.е. да съзнава обичайното предназначение на предмета на престъпление и възможното му проявление за постигане на специалната цел - търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. Без значение за субективната страна по чл. 277, ал. 7 от НК е установяването на кои от археологическите обекти, държани от подсъдимия С. (две антични бронзови монети от II в. и от IV в., Римска империя, средновековна бронзова гривна и железни сечива: брадва, две мотики и косер), реално били открити чрез металотърсача.” Решение № 203 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 637/2013 г., II н. о., - „Подсъдимият бил признат за виновен и в това, че за времето от 01.03.2011 г. до 20.09.2011 г. на същото място, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, противозаконно държал оръдие: метал-детектор (металотърсач), марка "Garret master hunter 5", с 6 броя батерии "Varta", 1 бр. акумулаторна батерия, зарядно за батерии, слушалки "HD - 2020", 2 броя пити "Garret", черни на цвят и един брой бяла кръгла пита, за които знаел, че били предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода. Металният детектор бил съоръжен с допълнителни пити, батерии и слушалки и откриването му на местопрестъплението заедно с голям брой археологически обекти разкривали съзнанието за противоправното предназначение на техническото пособие, което в съчетание с фактическото държане на инкриминираните предмети извеждат признаците на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Решение № 85 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 17/2012 г., III н. о., – „Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е формално. При преценката на обясненията на подсъдимия трябва да се отбележи и това, че те не се подкрепят от други доказателствени материали по отношение на важното за изхода на производството обстоятелство за какво обичайно е бил използван детектора за метал. М. твърди, че той е правил опит да търси метални отпадъци с него, но тезата му се опровергава от откритите в дома му метални монети - част от които представляват археологически паметници. Версията, че същите са били намерени поставени в кутийка на земята при риболов е не само неподкрепена от други доказателства, но и твърде нелогична. Не могат да бъдат възприети и обясненията на подсъдимия по отношение на това, че в багажника на управлявания от него автомобил не са се намирали наред с детектора и кирка и лопата. За това обстоятелство са били разпитвани всички свидетели, участвали в задържането на М. и те са категорични, че тези инструменти са били в багажника на автомобила му. Не на последно място, при преценка на обясненията на подсъдимия, трябва да бъде отчетено и това, че той е съзнавал, че притежава детектор за метал, знаел, е, че съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗКН е трябвало да регистрира уреда и не е сторил това, като по този начин е попречил на властите да узнаят, че той притежава оръдие, с който обективно е било възможно да бъдат търсени археологически обекти. Това поведение на М. е индиция и за действителните му намерения и предназначението на притежавания от него детектор за метал. При анализ на нормата на чл. 277а, ал. 7 НПК може да бъде направен извод, че това формално престъпление е осъществено, когато привлеченото към наказателна отговорност лице е имало фактическа власт върху оръдие, което е можело да бъде използвано (или вече е било използвано) за търсене на археологически обекти. В конкретното производство бе установено по несъмнен и категоричен начин, че М. е притежавал детектор за метал, който обективно е могъл да бъде използван за търсене на археологически обекти. Няма спор, че този уред е бил в изправност и с него е можело да бъде осъществявана посочената дейност. В дома на подсъдимия са били открити археологични обекти - монети, които обичайно се откриват с помощта на уред, сходен с този на подсъдимия. Предвид изложеното и касационната инстанция прецени, че правилно подсъдимият М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК и законосъобразно предходните съдебни състави са преценили, че той е осъществил състава на това престъпление от обективна и субективна страна.”

Не могат да се споделят и доводите на защитата, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Приложението на този текст изисква не само намерения брой обекти да е малък. Необходимо е и неговата обществена опасност да е малка – да е малозначителна, да не е общественоопасна или обществената опасност да е явно незначителна. В случая липсват основания да се приеме че е налице по леко засягане на обществените отношения защитавани от нормата на чл.277а от НК. В този смисъл и Решение № 85 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 17/2012 г., III н. о., НК – „Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е формално. Не може да бъде споделена и тезата на защитата, че в това производство е било допустимо приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 НК. Този законов текст намира приложение, когато конкретното инкриминирано деяние формално осъществява всички признаци на престъплението, но поради своята малозначителност или не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката на обществената опасност на конкретното деяние то трябва да бъде съпоставяно със сходни такива. В случая липсва не само съществена, но каквато и да е разлика между престъплението, осъществено от подсъдимия и сходни такива престъпления. Липсват основания да се приеме, че е налице по-леко засягане на обществените отношения, защитавани от нормата на чл. 277а НК или да се прецени, че същите не са били изобщо засегнати. Напротив става дума за типично престъпление по  чл. 277а, ал. 7 НК, което не се отличава от множеството останали по този текст, което дава основание да се приеме, че приложението на чл. 9, ал. 2 НК в това производство би било напълно незаконосъобразно. Ето защо и тази претенция, отразена в касационната жалба не може да бъде приета, като правилно съдът е преценил, че подсъдимият М. трябва да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.”

От субективна страна подсъдимия А. е извършил това деяние виновно, умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и на неговите последици и е искал тяхното настъпване.

Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимия е пълнолетно лице. От събраните доказателства не се събраха такива, даващи основание на съда да се съмнява, че същия е невменяем и не може да носи наказателна отговорност или да налагат изричното му освидетелствуване.

Причините и мотивите за извършване на престъплението се корени във стремежът на подсъдимия да придобие имотни облаги, макар и по неправомерен начин; както и незачитане на правните норми, уреждащи статута и опазването на културно-исторически ценности.

По индивидуализацията на наказанието:

По отношение на подсъдимия А.А. като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни извлечени от обстоятелството, че по отношение на същият няма други висящи наказателни производства и заявителски материали. Отчете и семейното му положение – безработен, без движимо и недвижимо имущество. Взе предвид и малкия брой археологически обекти намерени в дома му – 4 на брой.

Липсата на самокритичност, както и липса на признания не могат да бъдат третирани във вреда на подсъдимия. Това е вътрешно усещане и самооценка на подсъдимия и също не следва да се оценяват в негов ущърб. Само ако има заявени съжаление и самокритика могат да бъдат преценявани. В този смисъл и практиката на ВС и ВКС. Поради което и тези обстоятелства не са отчитани при определяне индивидуализацията на наказанията.

Ето защо съдът счете, че наказанието и за двете престъпления следва да бъде определени под средата, към минимума при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В същото време съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. По делото не се събраха доказателства за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради което и наказанията бяха определени при условията на чл. 54 от НК.

Следва да се отбележи, че съдът е ограничен при определяне на наказанията и от размера наложен от другия състав при предходното разглеждане на делото. Тъй като постановената осъдителна присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане само по жалба на подсъдимия, то настоящия състав не може да утежни положението на подсъдимия. Поради което макар и да намира, че следа да наложи наказание в размера близък до поискания от обвинението, то законово не е възможно.

Поради което и след като го призна за виновен по чл.278, ал.6, предл.3 и чл. 54 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 - шест месеца и глоба в размер на 3 000 – три хиляди лева. С оглед чистото му съдебно минало, целите на наказанието, както и на генералната и лична превенция съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия не се налага той да изтърпи определеното му наказание ефективно. На основание чл. 66 от НК отложи изтърпяване на наказанието за срок от 3 години.

По отношение на алтернативно предвиденото наказание по чл. 278, ал.6 НК – конфискация до ½ от имуществото на виновния и лишаване от права, съдът намира, че не е наложително неговото налагане поради липса на получавани доходи, възнаграждения и имущество. Лицето не е декларирало доходи и налично имущество, което да бъде предмет на това наказание. Събраха се доказателства, че лицето е безработно. Освен това и тези наказания не са били наложени и при предходното разглеждане на делото. Поради което и съдът не наложи посочените наказания.

По отношение на престъплението по чл.277-а, ал.7 от НК го осъди на наказание лишаване от свобода за срок 6 – шест месеца. С оглед чистото му съдебно минало, целите на наказанието, както и на генералната и лична превенция съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия не се налага той да изтърпи определеното му наказание ефективно. Поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното за това престъпление наказание на подсъдимия А. за изпитателен срок в размер на 3 – три години, считано от влизане в сила на присъдата.

По отношение на алтернативно предвиденото наказание по чл. 277-а, ал.7 НК – конфискация на част или цялото имуществото на виновния съдът намира по изложените и по горе доводи, че не следва да го налага.

На основание чл. 23 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия А. Е. А. между така наложените му наказания до размера на най тежко определеното, а именно: лишаване от свобода за срок 6 – шест месеца и глоба в размер на 3 000 –три хиляди лева.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното общо наказание на подсъдимия А.А. - лишаване от свобода за изпитателен срок в размер на 3 – три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът счита, че с определения размер на изпитателния срок – три години се влошава положението на подсъдимия в сравнение с размера определен от другия състав на съда при предходното разглеждане на делото -една година и шест месеца. Но тъй като в чл. 66 от НК е визиран минимален срок на отложеното наказание – три години, настоящия състав счита, че макар и да е по – неблагоприятен за подсъдимия следва да приложи правилно материалния закон.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Е.А. да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 175 – сто седемдесет и пет лева като направени разноски по досъдебното производство; по сметка на бюджета на съдебната власт – 225 – двеста двадесет и пет лева като разноски в съдебното производство, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.

Веществените доказателства по делото съдът разпореди да се пазят до влизане на присъдата в сила, след което както следва:

На основание чл.53, ал.1, буква „б” от НК, вр.чл.278, ал.7 от НК – веществените доказателства: 1бр.бронзов фрагмент от апликация за конска амуниция-V-IV в.пр.Хр., 1 бр.бронзов пръстен с изображение на орел-IX-XIв., 1 бр. част от кръжилото на бронзова обеца-XIII-XV в., 1бр. медна брадвичка-бронзова епоха се отнемат в полза на държавата.

Веществените доказателства: 3 бр. пръстени изкривени; 4 бр. метални монети силно корозирали; 1 бр. горна част на пръстен , силно корозирала; 1 бр. метална монета с отчупен край силно корозирала; 14 бр. монети с надписи, които не се четат; 1 бр. монета с изображение на двуглав орел; 1 бр. монета с надпис 2 стотинки 1881; 1 бр. кръгло метално тяло с изображение на човек с тояга ; 1бр. метално тяло с пръстеновидна форма с отвор в горната част; 3 бр. копчета с нечетливи надписи; 1 бр. кръгло метално тяло, сиво на цвят с изображение на профил на човешка глава; 1 бр.копче; 1 бр. метално тяло с отвор по средата, инкрустирано, като цвете; 1 бр. г-образно метално тяло; 1 бр. метална тока с езиче; 1 бр. метално звънче с поражения в страничната част; 1 бр. метално тяло с дължина 6 см., заострено в единият край; 1 бр. метално тяло с дължина 5 см, заострено в единият край; 1 бр. метална щипка с дължина 3,5 см.; 1 бр. ромбовидно метално тяло; 1 бр. метално дъговидно тяло с дължина 4 см.; 1 бр. кръгло, плътно тяло; 1 бр. метално тяло с неправилна форма; 1 бр. метално тяло с дължина 4,5 см с отвор в единият край; 1 бр. метално тяло изработено от навита тел, с дължина 5,5 см и кука в единият край; 1 бр. метално триъгълно тяло остри 2 бр. куки в задната част; 2 бр. кръгли метални тела с отвори в единият край; 1 бр. метално тяло, състоящо се от 2 халки съединени; 2 бр. кръгли тела, метални с дръжки в горната част; 1 бр. кръгло , трапецовидно тяло с отвор по средата; 1 бр. кръгло метално тяло; 30 бр. метални предмета с неправилна форма и големина; 1 бр. силно деформиран напръстник; 1 бр. монета сцепена по средата; 1 бр. книга с надпис История на Шуменската крепость с година на издаване - нечетлив надпис; 1 бр. метална катарама с неправилна форма и големина- оставени на съхранение в РИМ-Шумен да се върнат на подсъдимия А.Е.А..

На основание чл.53, ал.1 буква „а” от НК веществените доказателства по делото -1бр. металдетектор с една пита-/антена/, марка „VISTA RG 750“, фабрично производство-/ирландско/, 1бр. металдетектор , марка „MINELAB EXPLORER II“, фабрично производство-/ирландско/ с прилежащи към него 4 бр. сонди-/антени/, а именно : 1 бр. сонда-/антена/ марка Exelerator E- с размер 45 см. с надпис „specially designed for ultra deep searching“, сериен номер 6569, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-черна на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 38 см., подсилен с армировка-бяла на цвят, 1 бр. сонда-/антена/ кръг с размер 27 см., подсилен с армировка-малка, ведно с 2 бр. батерии и 2 чифта слушалки марка „Сони“ се отнемат в полза на държавата

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател :

/ Н. Батанова /