Р Е Ш Е Н И Е

№ .....3....... 13.01.2015г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов

2.Румяна Райкова

Секретар Н. И.

Прокурор Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНАХД № 496 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Решение № 753 от 29.10.2014г. по АНД № 1422 по описа за 2014г. Шуменският районен съд признал обвиняемият М.Й.Б. ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.10.2013г. в гр.Шумен, при управление на МПС – лек автомобил марка ****** е нарушил правилата за движение /чл.20, ал.2 от ЗДП/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.Т. И. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник и трайно затруднение в движението на левия долен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата и деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна пострадалата М.Т. И. – Престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а” във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от Нк го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1500.00 лева.

На основание чл.78а, ал.4 от НК във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК лишил Б. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на това право по административен ред.

На основание чл.189, ал.3 от НК осъдил Б. да заплати в полза на държавата сумата от 311.60 лева, представляваща деловодни разноски, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановеният съдебен акт е депозирана жалба от обв. Раднев чрез неговия защитник – адв. Ю. Р. от ШАК. С жалбата си последният намира решението на ШРС за неправилно и необосновано в частта,в която е определен размера на наложеното административно наказание и лишаването от право да управлява МПС. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че д деянието си обвиняемия е извършил престъплението в което е обвинен с нарушаването на чл.20, ал.2 от ЗДП. Намира, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради липса на принос от страна на водача за настъпилото ПТП. Счита, че вината е изцяло на пострадалата. От друга страна изразява становище за завишеност на наказанието “лишаване от право”. Моли за изменение на атакуваното решение, като бъде намален размера на наложеното наказание “глоба” на 1000.00 лева и бъде отменено наложеното “лишаване от право”. Алтернативно моли да намаляване на срока на “лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 3 месеца.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира решението на ШРС за законосъобразно и правилно, а наложените наказания за справедливи. Моли да бъде потвърдено.

Обвиняемият, редовно призован се явява лично и с адв.Ю.Р. от ШАК редовно упълномощен. Защитата доразвива изложените в жалбата си доводи и моли исканията им да бъдат уважени. Обв. Б. изразява съгласие с казаното от неговия защитник.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция било образувано, насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Съгласно правомощията си дадени му с разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК районния съд направил преценка на доказателствените източници и приел следната фактическа обстановка: На 09.10.2013г. обвиняемият управлявал по бул****** собствения си лек автомобил марка ****** в посока от Кооперативния пазар към кв.”Тракия”. Около 16.00 часа същият достигнал до кръстовището с бул.”Плиска”. Същевременно пострадалата М.Т. И., отправила се към магазин “Кауфланд”, пресичала диагонално пътното платно на посоченото място, което обаче не било обозначено като място за пресичане на пешеходци. Същата се предвижила до средата на платното за движение и спряла. Обвиняемият, който своевременно възприел пешеходката, намалил скоростта, но решил, че същата възнамерява да изчака и ускорил. Пострадалата обаче отново тръгнала да пресица, при което, въпреки че обв.Б. натиснал спирачките на автомобила, била ударена от последния и паднала върху предния капак и панорамното стъкло. Обвиняемият слязъл и като установил, че св. И. е пострадала сериозно, възложил на св. Б.Ю. да уведоми за случая на телефон 112 и се опитал да помогне междувременно на пешеходката, като поставил дамската й чанта под главата. Пострадалата била откарана в ЦСМП –Шумен за оказване на медицинска помощ, а на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалата И. е получила счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, обуславящо трайно затруднение в движението на левия горен крайник / за срок 3-4 месеца/ ; счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза, и счупване на четвъртата предноходилна кост на лявото ходило, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник /за срок 2.5-3 месеца/ - увреждания представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Според заключението на назначената автотехническа експертиза основната причина за произшествието се дължи на несвоевременна употреба на спирачки от страна водача, който е имал възможност своевременно да възприеме пресичащата пешеходка и да предотврати произшествието, като се отчете обаче и обстоятелството, че същият е бил изненадан от внезапното и неправомерно пресичане на пострадалата. В конкретния случай според вещото лице пострадалата не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Установената скорост на движение на процесния автомобил е била 60 км/ч.

Приетите за установени от първоинстанционният съд фактически положения се споделят и от настоящият състав. Правилна е оценката доказателствените източници мотивирала районният съд да приеме, че престъпния резултат е в пряка причинна връзка с допуснато от страна на обв.Б. нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ го като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с пътните условия и характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Обв. Б. е възприел пешеходката на пътното платно и независимо от действията й е бил длъжен да оцени възникналата опасност и да има готовност да спре. Моментното намаляване на скоростта с последващо ускорение сочи на неправилна оценка на ситуацията и несъобразяване с изискванията на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Именно с тези си действия е станал за настъпване на ПТП, при което св. И. е получила травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда. Безспорно е и виновното поведение от самата пострадала, поради което е налице съпричиняване. Съдът намира, че въобще не може да се обсъжда въпроса за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изложеният довод от защитата в тази посока е неоснователен и необоснован. Налице е едно неподкрепено с никакви доказателства твърдение. Неоснователен е довода и за наличие отрицателен момент при твърдяна от защитата небрежност, при която дееца не е предвиждал възможността от настъпване на общественоопасни последици. Факта, че обв. Б. е възприел опасността на пътя, намалил е първоначално скоростта въз основа на това си възприятие оборва твърдяната от защита невъзможност да предвиди или допусне настъпването на такива последици.

С оглед изложеното настоящата намира, че правилно е достигнал до извода, че обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл343а, , ал.1, б.”а” във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Правилно са оценени действията на обвиняемият непосредствено след настъпване на произшествието. Действително той е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадала.

Съдът намира за правилна констатацията на ШРС относно наличието на предпоставки за приложението на чл.78а, от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Така наложените наказания настоящата инстанция намира за справедливи и съответстващи на извършеното. Правилно ШРС е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът не намира основания за намаляване размера на така наложените наказания или за отмяна на наказанието “Лишаване от право да управлява МПС”.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че същият следва да бъде потвърден.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753 от 29.10.2014г. по АНД № 1422 по описа за 2014г. на Шуменският районен съд

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.