Р Е Ш Е Н И Е

№ 2 / гр. Шумен, 05. 01. 2015год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На осми декември през две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: А. А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНЧД № 487 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 317 от НПК във вр. с чл. 163 от ЗЗ.

С протоколно определение в съд. заседание на 15. 10. 2014 г. постановено по НЧХД № 376 / 14 г. на Новопазарският районен съд е прекратено производството по НЧХД № 376 / 14 г.

Недоволен от така постановеното определение частния тъжител Г.Е.Р. чрез повереника си – адв. Т. го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като НПРС неправилно е приел, че е изтекъл срока по чл. 83 ал. 3 от НПК като се излагат подробни доводи. Сочи се и друго процесуално нарушение, а именно неправилно посочване на приложимата разпоредба от НПК, вместо тази на чл. 289 ал. 1 от НПК съда се е позовал на разпоредбата на чл. 250 ал. 1 т. 1 от НПК. Последно – сочи се немотивираност на постановеното определение като нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Редовно призован жалбоподателя Р. не се явява, явява се повереника му. Същия поддържа жалбата, изложените в нея доводи и искането.

Подсъдимият Х., редовно призован не се явява лично. Явява се защитникът му. последния намира определението на НПРС за правилно и законосъобразно. Излагат доводи, че е изтекъл срока по чл. 81 ал. 3 от НПК за тъжителя – Р.. Правят искане за потвърждаване на определението.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

На 26. 07. 2013 г. в с. Сечище общ. Н. пазар ч. тъжител Г.Р. пасял овце собственост на баща му, когато при него отишъл подс. Х. с тов. автомобил и смачкал 10 овце и два коча. След това подс. Х. нанесъл удар с чук по главата на Р.. По повод на случилото се, бащата на Р. подал сигнал в РУП Н. пазар. Бил извършен оглед на местопроизшествието, с което действие по разследването било образувано д.п. № 293 / 13 г. по описа на РУП Н. пазар срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. За извършеното престъпление било предявено обвинение на В.Б.Х.. Д. п. № 293 / 13 г. е било предявено както на подс. Х., на пострадалия Е.Р. М,, така и на настоящия жалбоподател Г.Е.Р. на 22. 10. 2013 г. По това досъдебно производство е внесен обвинителен акт в НПРС на 25. 11. 2013 г. и е било образувано НОХД № 628 / 13 г. срещу Х. за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. Делото е било насрочено за 13. 01. 2014 г., като на Р. е връчена призовка като свидетел по делото на 03. 12. 2013 г. Делото е приключило с присъда постановена на 10. 02. 2014 г. с която подс. Х. е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение. Присъдата е обжалвана от подс. Х. и с решение № 20 / 09. 05. 2014 г. по ВНОХД № 108 / 14 г. на ШОС същата е потвърдена. На 25. 07. 2014 г. Г.Е.Р. е депозирал в НПРС тъжба срещу В.Б.Х. с която е предявил обвинение срещу него за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК осъществено на 26. 07. 2013 г. непосредствено след извършването от Х. на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК. С протоколно определение постановено в съд. заседание на 15. 10. 2014 г. по НЧХД № 376 / 14 г. НПРС е прекратил наказателното производство на осн. чл. 250 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК.

При тази фактология, въззивната инстанция намира, че определението на НПРС от 15. 10. 2014 г. с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №376 / 14 г. по описа на НПРС е правилно и законосъобразно. На първо място – съобразно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НПК тъжбата следва да се подаде в шест месечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. В настоящия случай, след като става въпрос за причинена телесна повреда, пострадалия от тази телесна повреда не би могъл да узнае, че спрямо него е извършено престъпление /причинена телесна повреда/, на друга дата – различна от деня на увреждането. На второ място – за да се образува наказателно дело от частен характер може да са налице предпоставките на втората хипотеза на разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НПК, а именно - Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Но тази хипотеза е неприложима в случая според въззивната инстанция. За да се приложи тази хипотеза следва да има образувано досъдебно производство за именно това деяние и това производство да е прекратено от прокурора на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Възможно е приложението и при наличие на отказ да се образува досъдебно производство за това деяние, именно поради факта, че то се преследва по тъжба на пострадалия.

Безспорно е, че тъжителя Р. е узнал за извършеното спрямо него престъпление – лека телесна повреда, в деня на причиняването и – 26. 07. 2013 г., поради което съобразно първата хипотеза на чл. 81 ал. 3 от НПК, шест месечния срок за подаване на тъжбата е изтекъл на 27. 12. 2013 г.

От съдържанието на тъжбата по която е образувано НЧХД № 376 / 14 г. на НПРС; от показанията на Г.Р. и баща му Е. М,, както на досъдебното производство, така и в съд. заседание пред НПРС твърдят, че за извършеното на 26. 07. 2013 г. деяние от подс. Х., съобщение до органите на МВР е депозирано от Е. М,. От писмо с рег. № Д 293 / 29. 07. 13 г. на разследващ полицай при РУП Н. пазар / л. 1 от д.п./ се установява, че д.п. № 293 / 13 г. на РУП Н. пазар е образувано въз основа на законен повод – съобщение на гражданин и достатъчно данни съдържащи се в протокол за оглед на местопроизшествие от 26. 07. 2013 г. Посочено е също, че досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.

Неоснователни са доводите на повереника на жалбоподателя, че това д. п. е било образувано и за извършено престъпление – причинена телесна повреда, тъй като бащата на жалбоподателя бил съобщил и за това престъпление, пострадал от което е жалбоподателя и едва след влизане в сила на присъдата по НОХД № 628 / 13 г. на НПРС Р. е узнал, че досъдебното производство не било водено и за престъпление по чл. 130 от НК. Следва да се има предвид, че на 22. 10. 2013 г. д. п. № 293 / 13 г. е било предявено на настоящия жалбоподател Г.Е.Р.. На това процесуално следствено действие е присъствал и упълномощен повереник – адвокат. Именно, тогава на жалбоподателя е станало известно, че д.п. № 293 / 13 г. на РУП Н. пазар е образувано и се води само за извършено престъпление по чл. 216 от НК, но не и за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. На тази дата все още не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 81 ал. 3 от НПК и жалбоподателя Р. е имал възможността да депозира тъжба срещу Х., до 27. 12. 2013 г. Неоснователен е и довода на повереника на жалбоподателя, че за Р. срока по чл. 81 ал. 3 втора хипотеза от НПК и към настоящия момент не е започнал да тече, тъй като и след влизане в сила на посочената присъда, той не бил получил от прокурора постановление за прекратяване на наказателното производство срещу Х. за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като същото се преследва по тъжба на пострадалия. За да е налице втората хипотеза на чл. 81 ал. 3 от НПК, досъдебното производство трябва да е образувано именно за причинена телесна повреда, която според прокурора е такава, че това престъпление се преследва по частен ред. След като д. п. е образувано за престъпление по чл. 216 от НК, налице е привлечен обвиняем за това престъпление, осъден е с влязла в сила присъда именно за това престъпление, не може да се приема, че д. п. е образувано и за престъпление – причинена телесна повреда. Още повече, че при предявяване на досъдебното производство това обстоятелство е станало известно на жалбоподателя Р. и би могъл да депозира тъжбата си срещу Х. в шестмесечния срок от извършване на деянието. На последно място – дори и да се приеме, че по д. п. № 293 / 13 г. е проведено разследване и за престъпление – причинена телесна повреда / данни за което безспорно съществуват, както в материалите по досъдебното производство, така и във внесения въз основа на него обвинителен акт срещу Х. /, на досъдебното производство е установено – на 30. 07. 2013 г. когато Р. е предал на органа на досъдебното производство СМУ № 232/ 13 г., че се касае за лека телесна повреда. Следователно на 22. 10. 2013 г. – при предявяване на материалите от д. п. № 293 / 13 г., на пострадалия от тази телесна повреда Г.Р. е станало известно, че наказателното производство – д. п. № 293 / 13 г. не е водено за причинената му на 26. 07. 2013 г. телесна повреда. От този момент за него започва да тече шестмесечния срок за депозиране на тъжбата, който също е пропуснат след 23. 04. 2014 г. Не може да се приеме, че досъдебното производство е образувано и за престъпление по чл. 130 от НК с пострадал Р., тъй като съобразно разпоредбата на чл. 161 ал. 1 от НК престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. Друг би бил въпроса, ако на д. п. на Х. беше предявено обвинение за престъпление по чл. 128 или 129 от НК. Тогава, безспорно е необходимо произнасяне на прокурора, че това престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, ако се установи, че деянието е по чл. 130 от НК, с произтичащите от това съобщаване на пострадалия за това обстоятелство. А от тук и началото на шестмесечния срок визиран във втората хипотеза на чл. 81 ал. 3 от НПК.

Неоснователен е и довода за допуснато съществено процесуално нарушение, като основание за отмяна на атакуваното определение, тъй като районния съд неправилно е прекратил наказателното производство на осн. чл. 250 ал. 1 т. 1 от НПК, вместо на осн. чл. 289 ал. 1 от НПК. Въззивната инстанция приема, че в случая е допуснато нарушение, но същото не е съществено. На осн. чл. 250 ал. 1 т. 1 от НПК наказателното производство се прекратява от съдията докладчик при подготвителните действия за разглеждане на делото в съд. заседание, а на осн. чл. 289 ал. 1 от НПК съда в съд. заседание прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК. В случая първоинстанционния съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 250, вместо тази на чл. 289 от НПК. Но и двете разпоредби визират прекратяване на наказателното производство когато са налице условията на чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК, а именно – тъжбата да е подадена извън сроковете по чл. 81 ал. 3 от НПК – какъвто е настоящия случай.

Депозирано е искане от защитника на подс. Х. да му бъдат присъдени съдебни разноски във въззивната инстанция за адвокатски хонорар. Във въззивното производство е представен договор за правна помощ и съдействие от адв. Н. И. К. с пълномощно от подс. В.Б.Х. по ВЧНД № 487 / 14 г. на ШОС. От договора за правна помощ съда установи, че подс. Х. е направил разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар в размер на 500 лв. След като въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е прекратил наказателното производство и следва това определение да се потвърди, на осн. чл. 190 ал. 1 от НПК ще следва ч. тъжител и жалбоподател в настоящото производство – Г.Е.Р. да бъде осъден да заплати на В.Б.Х. направените от него разноски в тази инстанция в размер на 500 лв.

Предвид изложеното въззивната инстанция приема определението на НПРС за правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15. 10. 2014 г. постановено по НЧХД № 376 / 2014 г. по описа на Новопазарският районен съд.

На осн. чл. 190 ал. 1 от НПК осъжда Г.Е.Р., ЕГН ********** *** да заплати на В.Б.Х., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.