Р Е Ш Е Н И Е

№...1....../ 05.01.2015 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменския окръжен съд на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове: Светлин Стефанов

Румяна Райкова

При участието на секретаря А.А.

Като разгледа докладваното от Мариана Г.а ВНЧХД № 456 по описа за 2014 г. установи:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 87 от 01.10.2014 г., постановена по НЧХД № 1642/2013 г. Шуменският районен съд признал подсъдимия Х.С.А. за виновен в това, че на 07.10.2013 год. в гр. Шумен причинил на В.Р.М. лека телесна повреда, изразяваща се в палпаторна болка вляво, вдясно и по задната страна на шията, кръвонасядане на шията вдясно, кръвонасядане с ограничен по площ оток по горен клепач на ляво око, оток на ляво подочие и част от лявата скула, кръвонасядане на ляво подочие, които са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лева /хиляда лева/. Осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 07.10.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск.

Присъдата е обжалвана от адв. Г.С. – защитник на подсъдимия, който я намира за неправилна и незаконосъобразна, както в наказателната тока и в гражданско осъдителната част. В допълнително изложение, след изготвяне на мотивите към присъдата, допълва и доразвива изтъкнатите във въззивната жалба основания. Намира, че фактическата обстановка, приета от първоинстанционният съд кореспондира частично единствено с показанията на св. Д.Г., като съдът не е отчел близките му приятелски отношения с тъжителя. Счита, че неправилно не е възприел становището им, че в случая се касае за така наречения „граждански арест” по смисъла на чл. 12а от НК и въпреки наличието на всички изискуеми предпоставки не е приложил този правен институт. Мотивите на присъдата били и противоречиви по отношение на субективната страна на деянието, тъй като съдът застъпил тезата, че подзащитният му действал с пряк умисъл, а в последствие е записано, че е допуснал реализирането на съставомерния резултат, което пък било евентуален умисъл, който при леките телесни повреди е ненаказуем. Според защитникът присъдата е неправилна и по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Била дадена вяра на показанията на св. И.П. за състоянието на пострадалия при разпитът му в полицията, като не бил отчетен факта, че липсва документация за оказаната му медицинска помощ. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата в осъдителната й част и да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия А. по възведеното му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК и да отхвърли изцяло гражданската претенция на тъжителя за причинени неимуществени вреди като неоснователна и недоказана. Моли също, на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат въззивната жалба. В последната си дума подсъдимият изразява съгласие с тезата изложена от адв. С. и моли да бъде оправдан.

Частният тъжител, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуалният му представител адв. В. Кирилов от ШАК. От името на доверителя си той намира подадената жалба за неоснователна. Счита, че присъдата е правилна и справедлива и моли да бъде потвърдена, а жалбата – оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд провел съдебно следствие, в хода на което събрал всички доказателства имащи значение за правилното установяване на обективната истина по делото – разпитал всички свидетели имащи отношение към случая, назначил съдебно – медицинска и допълнителна експертиза. Подсъдимият се възползвал от правото си да не дава обяснения. Приел за установено от фактическа страна следното: Тъжителят В.Р.М. бил ученик, редовна форма на обучение в ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Шумен. Тъй като живеел в гр. Велики Преслав ежедневно пътувал до гр. Шумен и обратно. На 07.10.2013 год. бил на училище, като след приключване на учебните занятия се срещнал със своя приятел – свидетеля Д.Д.Г., който учел в ПГМЕТТ „Христо Ботев“, също в гр. Шумен. Двамата се срещнали пред закусвалня, намираща се на бул.“Велики Преслав“ в гр. Шумен. Тъжителят решил да си вземе напитка – чай от кафе-автомат, намиращ се на входа към офис на фирма „Зенит 1 груп“, какъвто надпис имало на прозореца на сградата. Влезнал в коридора, където се намирал автомата и пуснал монети. Преди да натисне копчето за избор на напитка и преди да получи чая си от намиращия се в непосредствена близост офис излязъл подсъдимият Х.А., който бил син на лицето стопанисващо автомата . Той хванал с лявата си ръка тъжителя за врата и притискайки го силно, насила го вкарал в офиса. Заключил вратата и му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето. От мобилния си телефон пострадалия подал сигнал на телефон 112. На място била изпратена полицейска патрулна кола. След пристигането на полицейския екип, пострадалият им обяснил причината за влизането си във входа. Впоследствие двамата със свидетеля Г., който през цялото време стоял пред входа, били отведени в поделението на РУ на МВР – Шумен, където на М. била оказана медицинска помощ, а от двамата били снети обяснения.

На същата дата при пристигането си в РУ на МВР – Шумен подсъдимият подал сигнал за счупена решетка – преливник на кафе-автомат и опит за кражба на монети. По този повод била образувана преписка с вх.№2537/2013 год. по описа на ШРП. След извършена проверка с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 05.12.2013 год. на прокурор при ШРП било отказано образуване на досъдебно производство по преписката, поради липса на събрани данни за извършено престъпление от общ характер. Същото е било обжалвано и потвърдено изцяло от прокурор при ШОП с Постановление от 14.01.2014 год..

Изложената фактическа обстановка, съдът счел за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Настоящата инстанция намира фактическата обстановка за правилно установена, с едно изключение, а именно – от доказателствата по делото – справка от Национална система 112, с приложен CD с два аудио записа, се установява, че и подсъдимият е подал сигнал на телефон 112, малко преди това да стори пострадалия. Това обстоятелство не променя съществено установените от съдът факти и не води до промяна на направените правни изводи. По искане на защитата в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция беше допуснат и разпитан С.А.С. – баща на подсъдимия. Свидетелят не е очевидец на деянието и показанията му не дават основание за промяна на приетата от съда фактическа обстановка. Безспорно установена по делото е причинената на пострадалия телесна повреда. Законосъобразен е извода на ШРС, че с деянието си подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и то е извършено с пряк умисъл. Няма никакви противоречия в мотивите на съда при обсъждане на деянието от субективна страна.

Основното възражение на защитникът е, че подсъдимият не е извършил общественоопасно деяние, а „граждански арест” по смисъла на чл. 12а от НК. Това основание за постановяване на оправдателна присъда е било изтъкнато и пред решаващия съд, който в мотивите на присъдата е изложил подробно доводите си, защо не приема тази теза. И в тази част мотивите на съда се споделят от ШОС. Няма никакви доказателства по делото, че пострадалият е извършил престъпление, нито че е имал намерение да осъществи такова. Свидетелите от полицейския патрул не са констатирали някакви повреди по автомата, напротив те са видели, че в него има заредена парична сума и са споделили това със св. И. П.. Подс. А. въобще не се е убедил, че се извършва посегателство върху собствеността му. В показанията си св. С. твърди, че синът му видял как едното момче разбива машината, а другото бърка с ръка вътре. Подсъдимият излязъл хванал тъжителя и го вкарал в офиса, за да не избяга. Няма никакви доказателства по делото, че някое от момчетата е правило опит да избяга и да е оказало някаква съпротива. Подсъдимият още с излизането си, без каквито и да е обяснения и опит да задържи извършителите на твърдяната от него кражба, упражнил сила спрямо тъжителя, за да го вкара в помещението, заключил вратата и нанесъл по лицето му няколко удара. На действията му в офиса няма свидетел очевидец, но твърденията на пострадалия напълно се покриват с обективните находки отразени в съдебно – медицинската експертиза и от показанията на свидетелите, които са го видели непосредствено след инцидента. Действията на подсъдимия не са насочени към задържане на лице за предаването му на органите на властта, а с тях е целено нанасянето на телесна повреда. Няма доказателства пострадалият да е направил опит за бягство и са били възможни много други начини за неговото задържане. Свидетелят Д. Г., който според св. С. също участвал в извършване на престъплението имал възможност да избяга, но през цялото време останал на адреса и дочакал идването на патрулния полицейски екип. Това потвърждава и твърдението в тъжбата, че момчетата не са извършили нищо нередно и не са имали причина да бягат от органите на властта.

ШОС намира постановената присъда за правилна и справедлива. Съдът правилно приложил разпоредбата на чл. 78а от НК и освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в минималния размер.

Напълно отговаря на критерия за справедливост и присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания от пострадалия. Освен на показанията на една свидетелка съдът е взел предвид и показанията на останалите свидетели преки очевидци на състоянието на М. след инцидента и най – вече на съдебно – медицинската експертиза и допълнителна такава.

В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият следва да заплати направените от страна на частния тъжител разноски във въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 87 от 01.10.2014 г., постановена по НЧХД № 1642/2013 г. на Шуменския районен съд.

Осъжда подсъдимия Х.С.А. да заплати на В.Р.М. сумата от 250 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.