Р Е Ш Е Н И Е № 263

гр. Шумен, 23.11.2015 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря Д. А., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 556 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.Г.Б., действаща чрез адв. Св. Б. от ШАК, срещу решение № 546/03.07.2015 г. по гр.д. № 1482/2014 г. на ШРС.

Жалбоподателката намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени, и постанови друго, с което да прогласи за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в н.а. № .../2013 г. на нотариус рег. № ... при НК, на едно от заявените основания – поради липса на предписаната от закона форма и противоречие със закона, поради привидност на договора или поради накърняване на добрите нрави, като й присъди и извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.Г.Г. и Г.С.Г., действащи чрез пълномощника адв. Ст. С. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1482/2014 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу въззиваемите, в която ищцата твърди, че с ответницата са сестри. Преди смъртта си, майка им продала на сестра й два недвижими имота – ниви. Сделката била осъществена през време на брака на двамата ответници. Нотариалният акт, обективиращ сделката бил подписан от продавачката с поставяне на отпечатък от палец, поради недъг. Оформеният нотариален акт е нищожен поради противоречие със закона, тъй като продавачката по него е била грамотна и не е имала недъг, поради което, при нотариалното удостоверяване е била нарушена нормата на чл.579, ал.2 от ГПК и то е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Освен това, продажбата е нищожна и по причина, че прикрива дарение, тъй като сумата, посочена като продажна цена в нотариалния акт не е била платена реално от купувачката и не е постъпила в патримониума на продавачката. Вписаната в акта цена е и много по-ниска от пазарната цена на двата имота. Поради горното е налице самостоятелно основание, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.2, предл. ІV от ЗЗД. На отделно основание, с нотариалния акт са накърнени и добрите нрави, което е основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД. Позовавайки се на изложеното, ищцата иска от съда да прогласи нищожност на нотариален договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в н.а. № .../2013 г. на нотариус А.А., рег. № ... при НК на едно от посочените основания – поради липса на предписаната от закона форма и противоречие със закона, поради привидност на договора, прикриващ дарение или поради накърняване на добрите нрави, заявявайки, че претенциите й са алтернативно съединени.

Ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като алтернативно съединени, с правно основание чл.26, ал.1, предл. І и ІІ и ал.2, предл. V от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил всеки от тях и е осъдил ищцата да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 1 000.00 лева. Решението се обжалва изцяло от страна на ищцата.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се доказва, че жалбоподателката и въззиваемата са сестри и единствени наследници по закон на Р.Я.Б., б.ж. на гр. Шумен, починала на 21.01.2014 г.. Съгласно н.а. № .../2013 г. на нотариус А.А., рег. № ... при НК, приживе наследодателката продала на въззиваемата, през време на брака й с въззиваемия, два земеделски имота – ниви, правото на собственост върху които й е било възстановено с решение № 16/15.01.1998 г. на ПК – Шумен, за сумата от 4 300.00 лева общо, „ която сума продавачът е получил изцяло от купувача „. В потвърждение на вписаното в договора относно заплащане продажната цена на двата имота, свидетелят К.И., присъствал при сключване на сделката, заявява, че при подписване на нотариалния акт между страните са били разменени суми, без да сочи техния размер. Според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, пазарната цена на отчуждените земеделски имоти към 10.12.2013 г. е в размер на по 12 000.00 лева за всеки или общо 24 000.00 лева. Видно от съдържанието на нотариалния акт, същият е подписан от продавачката чрез поставяне на отпечатък от десния й палец, „ поради недъг ”, което обстоятелство е изрично удостоверено от нотариуса. Разпитан като свидетел по делото, последният заявява, че не си спомня конкретния недъг, поради който продавачката не е изписала имената си и не се е подписала върху нотариалния акт, а е положила отпечатък от десния си палец, но, след като се е случило така, тя действително е била в обективна невъзможност да се подпише върху всички документи, във връзка с изповядване на сделката и това е било установено след направени опити да положи подпис или изпише имената си, с цел нотариусът да придобие впечатление и да констатира липсата на възможност лицето да се подпише, като причината за невъзможността остава непотвърдена от медицинска или друга документация, каквато нотариусът не е длъжен да изисква, а бива констатирана единствено на база на очевидното състояние на страната по сделката и въз основа на придобития житейски и професионален опит на нотариуса за евентуалния недъг, който тя има. Свидетелят сочи също, че и в този случай на участващите по сделката се разясняват нейното естество и правни последици и се изисква съгласието на всеки от тях за сключването й. Свидетелят К.И., който е присъствал при оформяне на сделката, заявява, че продавачката е положила отпечатък от палеца си след като се установило, че изпитва затруднение при писането и не може да се подпише. Другите двама свидетели – Ж.Ж. и Л.Б. също удостоверяват състоянието на прехвърлителката, но около две години преди изповядване на процесната сделка, поради което въз основа на тяхното свидетелстване не е възможно да се направи обоснован извод за обективното й физическо и психично състояние към момента на продажбата. След преглед на представените по делото медицински документи, вещото лице по допусната СМЕ заключава, че няма данни за наличие на недъгавост на освидетелстваната Р.Я.Б., нито за неосъзнаване на себе си или на околната среда. Доказателство за това, че продавачката е могла да полага подпис около датата на сделката са приложените по делото документи, в които се е подписала срещу името си. По делото е представена епикриза от 14.01.2014 г., според която Б. е претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена окулузия или стеноза на церебралната артерия, но месец след изповядване на сделката. Що се отнася до това по какъв начин праводателката е искала да се разпореди с имотите си, включая с процесните ниви, от съвкупната преценка на свидетелските показания може да бъде направен извод, че през различни периоди от време, в рамките от 2011 г. до 2013 г., тя е правила различни изявления, според които в едни случаи е искала да прехвърли нивите на малката си дъщеря срещу издръжка и гледане, а в други да й ги подари. Тези изявления обаче остават само намерения, докато не бъдат обективирани като заявена правно валидна воля, облечена в изискуемата от законна форма и не могат сами по себе си да обосноват извод, че понеже продавачката някога е заявявала, че ще дари или прехвърли нивите на въззиваемата срещу издръжка и гледане, впоследствие не би могла да промени волята си и да й ги продаде, или, че, въпреки, че съгласно нотариалния договор извършената между тях сделка е покупко-продажба, тя прикрива дарение или договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане.

С оглед на коментираните изявления, доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, въззивната инстанция приема, че точната квалификация на иска за прогласяване нищожност на нотариалната сделка поради допуснато нарушение нормата на чл.579, ал.2 от ГПК при нотариалното й удостоверяване е чл.26, ал.2, предл. ІІІ от ЗЗД – нищожност поради липса на предписаната от закона форма, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика във връзка с приложението на чл.472 от ГПК / отм./. Доколкото обаче неточната квалификация на иска от страна на първоинстанционния съд не е довела до опорочаване действията му по събиране на доказателства и установяване на правно релевантните факти, нито до произнасяне по непредявена претенция, визираната нередност не опорочава законосъобразността на постановеното от него решение.

Що се отнася до съществото на спора, съдът приема, че към момента на сключване на нотариалната сделка продавачката не е страдала от недъг по смисъла чл.579, ал.2 от ГПК, поради което и, с оглед императивния характер на нормите на чл.579 и чл.580 от ГПК, потвърждение за което са уредените в чл.576 от ГПК правни последици при несъобразяването им, нотариусът не е имал правно основание да допусне тя да положи отпечатък от палеца си, вместо да изпише трите си имена и да положи подпис върху нотариалния акт, дори и подбудите му да са били да я улесни. Предвид това, изричната разпоредба на чл.576 от ГПК, според която нотариалното действие е нищожно, когато при извършването му са били нарушени чл.579 и чл.580, ал.1, т.6 от ГПК, както и най-новата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в решение № 316/23.01.2014 г. по гр.д. № 2371/2013 г., ІІІ г.о., решение № 340/05.05.2010 г. по гр.д. № 137/2009 г., ІІІ г.о. и решение № 621/13.07.2011 г. по гр.д. № 1195/2009 г., І г.о., въззивният съд приема, че извършеното нотариално удостоверяване по н.а. № .../2013 г. на нотариус А.А., рег. № ... е нищожно на основание чл.576, вр. чл.579, ал.2 от ГПК, което от своя страна влече нищожност на обективираната в акта правна сделка на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на предписаната от закона форма. Ето защо, първият от исковете е основателен и следва да се уважи, като, с оглед на уважаването му, не се дължи произнасяне по алтернативно съединените.

Във връзка с изложеното и възраженията на въззиваемата страна, съдът споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че пръстовият отпечатък е строго индивидуален и представлява идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Този безспорен факт обаче не е основание за неспазване или заобикаляне повелителната норма на чл.579, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, според която възможността за изразяване на съгласие чрез полагане на пръстов отпечатък е предвидена като изключение от изискването за изписване на трите имена и полагане на подпис / съставляващи задължителен реквизит от, изискуемата по закон и предпоставяща действителност на волеизявлението, нотариална форма /, приложимо само в две, изрично очертани хипотези. Още повече, че нормата на чл.576 от ГПК, предвиждаща нищожност на нотариалното удостоверяване при неспазване на чл.579, ал.2 от ГПК, налага категоричен извод, че законът не допуска разширително тълкуване на последната разпоредба, нито прилагането й като алтернатива на предписаната в чл.579, ал.1 от ГПК форма, по усмотрение на нотариуса или на страните. Законът, без да игнорира значението на пръстовия отпечатък като индвидуализиращ белег, императивно урежда, че той е равен по значение на полагането на подпис като изискване за писмена форма, но само при обективно дадена и засвидетелствана неграмотност или недъгавост на лицето, чието волеиязвление удостоверява, като, според цитираната по-горе съдебна практика, нечетливият подпис не е неиденфицируем, а ниската степен на грамотност не е равнозначна на неграмотност и не обосновават необходимост от полагане на пръстов отпечатък от лицето. Подобна хипотеза се установява и в конкретния случай, тъй като, според събраните по делото доказателства, наследодателката, дори и да е изпитвала някакъв физически дискомфорт при писането, не е била в невъзможност, поради недъгавост, да изпише трите си имена или да се подпише. Потвърждение за това са особено показанията на свид. И. който твърди, че й е било трудно да пише и се подписва, но не и, че й е било невъзможно по някаква конкретна причина от временен или постоянен характер.

Що се касае до възведените с въззивната жалба възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в хода на делото, настоящата инстанция намира, че са изцяло необосновани, както по причина, че не намират опора в разпоредбите на действащите и приложими материални и процесуални норми, така и по причина, че не се подкрепят от материалите по делото, удостоверяващи извършените от съда и страните процесуални действия.

В съответствие с изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, включая в частта за разноските, като, вместо него бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожност на атакуваната сделка на основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ от ЗЗД и ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата извършените в първоинстанционното производство деловодни разноски, в размер на 959.36 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката деловодни разноски във въззивното производство в размер на 84.68 лева – платена държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 546/03.07.2015 г. по гр.д. № 1482/2014 г. по описа на ШРС, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на сделката, обективирана в н.а. № .../2013 г. на нотариус А.А., рег. № ..., съгласно която Р.Я.Б. продава на С.Г.Г. нива с площ от 15.000 дка, ІІІ категория, местност „ ... „, съставляваща имот № 013022 по плана за земеразделяне в землището на с. ..., област Шумен, ЕКАТТЕ 10464, при граници: имоти №№ 013009, 000145, 013010, 013004, 013005, 013018 и нива с площ от 15.003 дка, ІІІ категория, в местността „ ... „, съставляваща имот № 071018 по плана за земеразделяне в землището на с. ..., област Шумен, ЕКАТТЕ 10464, при граници: имоти №№ 000047, 071005, 071008, 071006, общо за сумата от 4 300.00 лева, поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576, вр. чл.579, ал.2, вр. чл.580, ал.1, т.6 от ГПК и липса на изискуемата от закона форма, на основание чл.26, ал.2, предл. ІІІ от ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. ... № 3, да заплатят на К.Г.Б., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 959.36 лева.

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***. ... № 3, да заплатят на К.Г.Б., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 84.68 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.