Решение по Гражданско дело 467/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 239

гр.Шумен,5.ХІ.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на петнадесети октомври 2015 г.,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Лидия Томова

2.Азадухи Карагьозян

при участието на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от окр.съдия Л.Томова В.гр.д.№ 467/2015г.,за да се произнесе,взе предвид:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на адв.Х.Д. ***,като пълномощник на М.Н.К.,Й.К.Ф.,Д.Н.К.,Т.Я.Д.,Н.Н.К.,С.Н.Р.,К.Н.К.-Г. и Н.Н.Н.,всички ищци по гр.д. № 221/2014г. на НПРС,

против Решение № 140 от 29.ІV.2015 г.,постановено по гр.д. № 221/2014г. на Районен съд-Нови пазар,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство против П.А.А.,И. А.Б.,Р.В.Х.,М.В.П.,Р.Я.Т.,П.Л.Н.,Д.Н.В.,Л.Н.И.,В.Н.Я. и З.Г.Б.

искови претенции по чл.34 от ЗС за делба на земеделски земи,находящи се в землището на с.Т.И. и гр.К.,област Ш.,подробно индивидуализирани в исковата молба и с правно основание по чл.76 от ЗН за обявяване на относително недействителна по отношение на ищците/жалбоподателите/ сделка за покупко-продажба,обективирана в н.акт № ... на нотариус П.А.,рег.№... в Нот.К,с район на действие НПРС.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до необоснованост и незаконосъобразност на решението.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат изцяло уважени. Нямат нови доказателствени искания.

Постъпил писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263ал.1 от ГПК само от ответника З. Г.Б.,който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена,като бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд,след анализ на оплакванията по жалбата и становището по писмения отговор по нея,всички доводи и аргументи на страните и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна и доказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по искова молба на ищците М.Н.К.,Й.К.Ф.,Д.Н.К.,Т.Я.Д.,Н.Н.К.,С.Н.Р.,К.Н.К.-Г. и Н.Н.Н.,

против ответниците В. М.С./починала на 25.V.2014г. и оставила за наследници син и дъщеря: П.А.А.,ЕГН **********,*** и И.Б.А.,ЕГН **********,***-ответници по предявения делбен иск/,Р.В.Х.,М.В.П.,Р.Я.Т.,П.Л.Н.,Д.Н.В.,Л.Н.И.,В.Н.Я. и З.Г.Б.,за съдебна делба на недвижими имоти,подробно описани в исковата молба,с основание на делбения иск по чл. 341 и сл. от ГПК.

С иска за делба е съединен и инцидентен установителен иск за признаване спрямо ищците,че сделката,с която В.Н.Я./поч./ е прехвърлила един от имотите на З.Г.Б.,е недействителна на основание чл. 537 , ал.2 от ГПК и чл. 76 от ЗН.чл.76 от ЗНасл.

Ищците излагат в исковата си молба,че процесните земеделски имоти-три ниви и лозе,били собственост на общия на страните наследодател Н. М. /М./ Х.,поч.30.VІІ.1957г. С Решения №№ 1/5.09.1994г. и 3513/30.ХІ.1994г. на ПК К. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. М. Х. върху процесните четири земеделски имота.

С нот.акт № ... на нотариус П.А.,№ ... в Рег.Нот.камара,район на действие –Районен съд-Нови пазар,Н. Н. М.,явяващ се един от наследниците на общия наследодател Н. М. Х. като негов син ,бил признат за собственик по давностно владение на процесните имоти.

С нот.акт № ... от с.дата и на с.нотариус, Н. Н. М. се разпоредил с процесните земеделски земи,като ги дарил на ответницата В.Н. Я.-негова дъщеря.

С нот.акт № ... В.Н.Я. продала един от процесните имоти-нива от 26,600 дка,ІІІ категория,в ...,Ш. област,на ответника З.Г.Б..

Ищците твърдят,че праводателят Н. Н. М.,поч.23.ІІІ.2012г. не е придобил собствеността на процесните имоти на оригинерно основание-изтекла в негова полза придобивна давност.Съответно без вещно-транслативен ефект бил и договорът за дарение на имотите от Н. М. на дъщеря му В.Н.Я.,обективиран с посочения по-горе нота.акт. Сделката,с която В.Н.Я. продала сънаследствения недвижим имот в ...,с посочения по-горе нот.акт,била относително недействителна спрямо ищците,съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗНасл.

При изложените в исковата молба обстоятелства и съображения,ищците молят съда да постанови решение,с което да бъде допусната делбата на процесните земеделски имоти между ищците и ответниците по делбения иск,т.е. без ответника по предявния на основание чл.76 от ЗНасл.иск З.Б., при съответните квоти,поискани с исковата молба. Молят на основание чл.537ал.2 от ГПК да бъде отменен констативният нотариален акт,издаден по реда на обстоятелствената проверка,с който Н. Н. М. е признат за собственик на процесните земи по давностно владение,както и да бъде обявена за недействителна сделката,с която ответницата В.Н.Я. е продала на ответника З.Г.Б. един от процесните имоти- нива от 26,600 дка,ІІІ категория,в ...,Ш. област ,обективирана с нот.акт № ... .

Ответницата В.Н.Я. възразява срещу иска за делба и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди,че общият наследодател Н. М. Х. приживе разделил /разпределил/ имотите си-общо 150 дка земеделска земя и къща,между които и процесните имоти,като дал на всеки от двамата по-големи синове М. и Я. земи, с които те влезли в ТКЗС, двете си дъщери обезщетил парично, а останалите земеделски земи били определени за най-малкия му син Н. Н. М.– бащата на ответницата В.Я.,оставил 81,5 дка земеделски земи.През 1956 г. Я. и М.-синове на общия наследодател,влезли в ТКЗС с получените от баща им земи.Останалите за Н. М./М./ Х. земи били внесени в ТКЗС от общия наследодател Н. М. Х..Същата ответница твърди,че от момента на възстановяване на земеделските земи след 1990 година,баща й Н. М. единствено ги е владял със съзнанието че тези земи са негови,отредени му от общия наследодател –баща му,като дял от общото имущество и което владение никой не му оспорвал.Счита също,че ответницата П. Л.Н. не е наследник по заместване на общия наследодател, тъй като видно от представените удостоверения за наследници съпругът й Н.Н.Н. починал преди наследодателя си, а наследници по заместване в такъв случай били само низходящите на починалия наследник. Изразява становище с възражение,че поради неоснователността на иска за делба, не следва да бъдат уважавани и кумулативно съединените искове – по чл. 537, ал. 2от ГПК и чл. 76 от ЗН.

Ответницата Р.Я.Т. признава иска за делба,но същевременно в хода на първоинстанционното производство заявява,че изложеното от ответницата В.Я. е вярно.

Ответникът З. Г.Б. моли съдът да отхвърли предявения против него иск по чл. 76 от ЗНасл. като неоснователен. Твърди, че купил имота от лице, което се легитимирало със всички необходими документи като собственик на процесния имот, поради което следва да се счита за добросъвестен купувач.

Ответниците П.А.А. и И.Б.А. са направили изявления,че нямат претенции за процесните имоти,но в хода по същество,процесуалният представител на И.Б.А. заявява,че искът за делба е основателен. Липсва изявление за присъединяване към иска по чл. 76 от ЗН.

Останалите ответници не са подали писмен отговор по исковата молба и не вземат както по отношение по предявения делбен иск в първоинстанционното производство,така и по жалбата в настоящото въззивно производство.

Безспорно е между страните,като се установява и от представените по делото писмени доказателства,че с Решения №№ 1/5.09.1994г. и 3513/30.ХІ.1994г. на ПК К. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. М. Х. следните четири земеделски имота:

- Нива от 26.600 дка, трета категория, находяща се в м. ”К.”, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на с. Т.И.,Ш. област;

- Нива от 25.271 дка, трета категория, находяща се в м.”К.Е.”, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на гр. К.,Ш. област;

- Лозе от 0.554 дка, трета категория, находящо се в м.”Л.”, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на гр. К.;

- Нива от 25.000 дка, трета категория, находяща се в м.”Д.К.”,представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на гр. К..

Безспорно е също,като е видно и от представените удостоверения за наследници ,че общият на страните наследодател Н. М. Х.,поч.на 30.VІІ.1957г. и оставил за наследници своята съпруга В. Н. М.а и пет деца: – дъщери Х. Н. М., С. Н.Н., и синове М. Н. М., Я.

Н. М. и Н. Н. М.. Съпругата В. Н. М.а починала на 28.ІІ.1959г. и оставила за наследници посочените пет деца.Районният съд ,въз основа на събраните писмени доказателства правилно е изследвал и установил по делото фактическите наследствени взаимоотношения на страните с общия наследодател.

Настоящият въззивен състав намира,че не е необходимо отново да възпроизвеждат установените от първата съдебна инстанция релевантни обстоятелства,свързани с наследяването,като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част. /л.238 и 239 от гр.д.221/2014г на НПРС/.

Правилно е прието от районния съд,че ответницата П.Л.Н. не е наследник на общия наследодател по заместване на съпруга Н.Н.Н.,ЕГН ********** ,тъй като последният починал през 2003г.т.е.преди наследодателя си Н. Н. М.,поч. 2012г. ,а наследници по заместване в такъв случай са само низходящите на починалия наследодник-неговите две дъщери и внучки на общия наследодател Н. М. -Д. Н.В. и Л.Н.И..Ето защо законосъобразен е изводът районния съд ,че възражението на ответницата В.Н.Я. в този смисъл и при същите правни съображения ,е основателно

В първоинстанционното решение липсва обобщаващият извод относно причастността на страните по делото към наследството,оставено от общия наследодател Н. М. Х.,поч.на 30.VІІ.1957г.,както и наследствените им дялове,което е от значение за тяхната процесуална легитимация по делото с оглед разпоредбата на чл.341ал.1 от ГПК и задължителното съдържание на решението за допускане,респ.отхвърлянето на иска за делба,съгласно чл.344ал.1пр.първо от ГПК. Ето защо въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

При установените и доказани процесни наследствени правоотношения, наследници по закон на общия наследодател на Н. М. Х. ,със съответните посочени по-долу наследствени дялове , се явяват:

-Ищците: М.Н. К.-2/60и.ч;Й.Ф.-6/60 и.ч.;Д.К.-3/60 и.ч;Т.Д.-6/60 и.ч; Н.К.-3/60 и.ч.;С.Р.- 2/60 и.ч.;К.Н.К.-Г.- 2/60 и.ч.; Н. Н.Н. ,ЕГН*********-6/60 и.ч.

- Ответниците : П.А.-3/60 и.ч.; И.А.- 3/60 и.ч.;Р.Х.-3/60 и.ч.;М.П.-3/60 и.ч.;Р.Т.-6/60 и.ч.;Д.В.-3/60 и.ч.;Л.И.-3/60 и.ч. и В.Я.- 6/60 и.ч.;

Наследници на Н. Н. М.,поч.2012г.,който е син на общия наследодател Н. М. Х.,са ответницата В.Н.Я.-негова дъщеря и по заместване – внучките му Д. Н.В. и Л.Н.И.,които са деца на починалия преди него негов син Н.Н.Н..

Безспорно е,че с нот.акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №...,нот.дело .... на нотариус П.А.,рег.№ ... в Нот.камара,с район на действие Новопазарски районен съд,Н. Н. М.,ЕГН **********,е признат за собственик по давностно владение на четирите земеделски имота,предмет на делбения иск в настоящото производство.

Не се спори също,че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на посочения по-горе нотариус,Н. Н. М. дарил на дъщеря си-ответницата В.Н.Я.,процесните четири земеделски имота, а тя от своя страна с нот.акт за продажба на недвижим имот-земеделска земя,....на същия нотариус, продала на ответника З.Г.Б. единият от четирите посочени по-горе имота,а именно НИВА с площ 26,600 дка,ІІІ категория,в ...,Ш. област.

Основният спорен въпрос по делото е придобил ли е Н. Н. М. собствеността върху процесните имоти по давностно владение .Оттук следва и отговорът валидно ли е прехвърлил той собствеността върху същите имоти на ответницата В.Н.Я.,съответно валидна ли е прехвърлителната сделка с предмет единия от делбените имоти,сключена между В.Я. и ответника З.Б..

Ищците оспорват изключителното право на собственост на Н. Н. М. върху процесните имоти,придобити по давностно владение,както и настъпилия вещно-транслативен ефект на последващите две сделки с процесните имоти,както са посочени по-горе.

Констативните нотариални актове за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение,какъвто е и оспорения от ищците нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №...,нот.дело .... на нотариус П.А.,рег.№ ... в Нот.камара,с р. на действие НПРС,с който Н. Н. М.,ЕГН **********,е признат за собственик по давностно владение на процесните земеделски земи,имат обвързваща доказателствена сила досежно удостовереното в тях право на собственост.

Според даденото тълкувателно разрешение в ТР № 11 от 21.ІІІ.2013г. на ВКС по тълк. Д. № 11/2012г. ОСГК,тези констативни нотариални актове не се ползват с материална доказателствена сила по чл.179ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.Пак според същото ТР:”При оспорване на признатото право на собственост ,тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на чл.193 ГПК”.

В разглеждания случай това означава,че правният извод на нотариуса за съществуването на удостовереното с процесния нот.акт по чл.587 ГПК право на собственост, се счита за верен до доказване на противното.Тъй като ищците не разполагат с документ за своя собственост върху спорните земи, те носят тежестта да докажат несъществуването на признатото от нотариуса право, като оспорваща това право страна.

Доказването на едно отрицание може да стане само с факти,които опровергават отричаното обстоятелство.Въззивният съд намира,че събраният по делото доказателствен материал съдържа достатъчно достоверни и убедителни опровергаващи факти,които налагат извода,че Н. Н. М.,ЕГН **********,явяващ се наследодател,респ. и праводател на ответниците В.Н.Я., Д. Н.В. и Л.Н.И.,не е придобил собствеността на процесните земеделски имоти по давностно владение,по следните съображения:

Безспорен факт е,че с две решения на Поземлената комисия –гр.К.,Ш. област,постановени през м.ХІ и ІХ.1994 г. по реда на ЗСПЗЗ,на наследниците на Н. М. Х. ,каквито са всички страни по делото с изключение на ответниците П.Л.Н. и З.Г.Б.,е възстановена собствеността върху процесните четири имота/л.13 и 14 гр.д.221/014г.НПРС/.

Твърденията на ответницата В. Я. за извършена от общия наследодател Н. М. Х. приживе делба на процесните имоти преди внасянето им в ТКЗС през 1956-57г., не се доказа по делото с безспорни и допустими доказателства.Съгласно разпоредбата на чл.77 ал.2 от ЗНасл.,в сила от 1949г.,тази делба може да бъде извършена с акт за дарение или със завещание. Доказването на тези две сделки става само с писмени документи,а такива по делото не са представени. Не са представени по делото и достоверни доказателства за реално владение от синовете на общия наследодател на разпределени им обособени имоти и още по-малко-за текла или изтекла в тяхна полза,в ч.на Н. Н. М. придобивна давност досежно тези имоти ,в периода до колективизацията ,извършена през 1956 година.

Освен това,дори да е извършена приживе от общия наследодател Н. М. Х. такава неформална делба между бъдещите му наследници,този факт е ирелевантен за спора по настоящото дело. От колективизацията през 1956-57 г.,до възстановяването на собствеността през 1994г.,земеделските имоти са били включени в ТКЗС,като е премахнато качеството на тези земи като обособени отделни недвижими вещи. Те не са съществували в реални граници и затова не са могли да бъдат конкретни обекти на владение от Н. Н. М.-син на общия наследодател, а и не са били владяни от него,тъй като той не е упражнявал реална фактическа власт върху тях.Същите процесни земеделски земи са индивидуализирани със своя вид,площ,местонахождение и реални граници едва с решенията на поземлената комисия за реституция на собствеността върху тях и от този момент-началото на 1995 година,следва да се изследва спора за давностното владение на Н. Н. М. върху процесните земеделски земи.

Въззивният съд намира,че при изясняване на този спор районният съд не е изяснил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.

Подходът на районния съд към показанията на св.П.И.Я.,явяващ се съпруг на ответницата В.Я., е противоречив.Този свидетел сочи,че тъстът му Н. Н. М. смятал земите за свои и че всички наследници знаели това.В мотивите си районният съд излага,че”от една страна П.Я. е съпруг на В.Я. и следователно е заинтересован от изхода на делото.Предполагаемата му заинтересованост обаче не е единствена причина показанията му да не бъдат кредитирани”.В същото време първоинстанционният съд „намира,че следва да кредитира показанията на св.П.Я.,тъй като „макар той да е заинтересован от изхода на делото,с оглед признанията на част от страните за неизгодни за тях факти,съдът приема,че изложените от него обстоятелства отразяват обективната истина.”

Въззивният съд намира,че тази интерпретация на районния съд е противоречива и неправилна.Показанията на св.П.Я. не следва да се кредитират не само защото като съпруг на ответницата В.Я. е материално заинтересован от изхода на делото,в ч. от евентуалното отхвърлянето на иска за делба,но и защото преценката за обективност и истинност на показанията му като свидетел не може да се свързва с направени признания на една или друга страна по делото.Както свидетелските показания,така и признанието на страната на неизгодни за нея факти са доказателствени средства.Посоченото в мотивите на районния съд Решение № 475 от 8.VІ.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1311/2009г.ІІІг.о. е изтълкувано некоректно.Цитираната част от него се отнася до признание на неизгоден факт,което води до съвпадане на фактическите твърдения на ДВЕТЕ СПОРЕЩИ СТРАНИ,а не до съвпадение между твърдения,съдържащи се в свидетелски показания и такива в изявления на страни по делото.В разглеждания случай спорът е дали да се допусне или отхвърли исковата претенция за делба,в ч. дали Н. Н. М. ,наследодател на тримата посочени вече по-горе ответници е придобил изключително право на собственост върху делбените имоти.Няма съвпадащи фактически твърдения между твърденията на ищците, отричащи това обстоятелство,от една страна и твърденията на някои от ответниците/не всички/,които са на обратното становище.

Независимо от изложеното по-горе,въззивният съд намира за необосновано приетото от първоинстанционния съд ,че изявленията на ответницата Р.Т. съдържа признание на неизгодни за нея факти,поради следното:

В мотивите на обжалваното решение е отчетено,че с отговора си по исковата молба/л.149/Р. Т. признава иска за делба. В този отговор ответницата Р.Т. излага,че след възстановяване от поземлената комисия на собствеността върху земите,Н. Н. М.,неговият брат Я. М.-баща на Р.Т. и други живи техни братовчеди се „разбраха с чичо Н. той да ползва земите,защото на тях им беше далече да управляват земите си в гр.К..Но каква е била уговорката им аз не мога да кажа,защото по това време бях семейна в С.З....Всички наследници на дядо Н. М. Х. сме ищци за правилна подялба на земите му.” В съдебното заседание на 31.ІІІ.2015г. същата ответница изразява становище,че няма какво да се дели,тъй като”Дядо ми Н. М. докато е бил жив,е изплатил всичко на сестрите на баща ми и на чичо ми и на другия ми чичо”,т.е. позовава се на извършена приживе/преди 1957г.и преди колективизацията/ от общия наследодател неформална делба на имотите. Самата Р.Т. не съобщава откъде има тази информация.Тя е родена през 1945 година и през 1956 година е била 11-годишна, а и както вече беше изложено по-горе, евентуално извършена приживе неформална делба преди 1957г. и преди внасянето на земите в ТКЗС,няма правнорелевантно значение за спора досежно владението върху тези земи.

Ответникът П.А. също говори за извършена от общия наследодател неформална делба на процесните имоти ,което знаел от майка си/първоначалната ответница В. М.С.,поч.28.V.2014г./Както вече беше изложено,доказването на такава извършена приживе от наследодателя делба на собствените му имоти става само с писмен акт за дарение или завещание,а и дори доказана, няма правнорелевантно значение Същият ответник действително признава неизгодния за себе си факт,че винаги е знаел,че чичо му Н. ползва земите за себе си и майка му никога не е имала претенции към тези земи. Признанието на неизгоден факт от страна по делото не води автоматично и безспорно до извода,че този факт е верен,каквото становище е изложил районният съд в мотивите си, а следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото,съгласно разпоредбата на чл.175 от ГПК. Само по себе си и изолирано от останалите данни по делото,това признание далеч не е достатъчно,за да се приеме за безспорно установено, че Н. Н.Н. е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическо владение на процесните имоти като свои в продължение на 10 години-от началото на 1995 година до 2009г.,когато е признат са собственик на същите земи по давностно владение.Въззивният съд намира,че не са налице доказани по делото достатъчно обстоятелства,които да дават основание твърдяният от ответника П. А. факт да се приеме по несъмнен начин за обективно съществуващ.Точно обратното, това твърдение,което съвпада с твърдението и на ответницата В.Я., се опровергава от показанията на св.Ж. Д.,а именно,че Н. Н. М. вземал рента за процесните земи,дадени под аренда и обработвани от фирма от Д.,като давал част от получената рента и на В. М. Н. до смъртта му през 2001г.Последният е внук на общия наследодател и баща на ответниците Р.В.Х. и М. В.П.. Изводът,който се налага е, че до 2001г. Н. Н. М. не е владял процесните земи само за себе си.Оттук следва,че към 2009г.,когато с оспорения констативен нотариален акт същият е признат за собственик по давностно владение,той не бил изключителен собственик на процесните земи на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност.

С приетите като доказателства по делото две реституционни решения на поземлената комисия –гр.К. ,през м.ноември 1994 г., на наследниците на общия наследодател Н. М. Х. е възстановена собствеността върху четирите процесни земеделски имота.При това положение следва да се заключи ,че твърденията на св.Ж. Д. и изявленията на ответника П. А.,че наследниците на другите двама синове на общия наследодател :Я. Н. М. и М. Н. М. ,са възстановили собствеността си върху земи,собствени на наследодателите им и дадени приживе от баща им-общия наследодател на страните,се отнасят за други земеделски земи,а не за процесните. Много по-значимо в случая е релевантното обстоятелство,че възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи на всички наследници на общия наследодател, с посочените по-горе решения на ПК-гр.К.,е станало по заявление на самия Н. Н.Н..Т.е. към към подаване на заявлението към ноември 1994 г. той не е имал съзнанието,че е изключителен собственик на тези земи и не е демонстрирал пред останалите сънаследници,че има намерение да ги свои.

Приетият като доказателство по делото Договор за аренда №.../30.ІІІ.2006г.,има за предмет отдаването под аренда на единия от четирите делбени имота,а именно- нива от 26.600 дка, трета категория, находяща се в м. ”К.”, представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на с. Т.И.,Ш. област.Този аренден договор е сключен между П.И.Я.-съпруг на ответницата В.Я. и наследниците на Н. М. Х.,от една страна ,като арендодатели и „Б. ***,от друга страна,като арендатор.Това означава,че Н. Н. М.,един от наследниците-арендодатели, най-малко до 30.ІІІ.2006г.не е владял процесния имот лично за себе си като свой собствен. Дори да е ползвал еднолично имота,той не е демонстрирал владелчески действия,насочени срещу съсобствеността на останалите сънаследници върху същия имот.

С оглед на горното,въззивният съд намира за необоснован и незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд,че владението на Н. Н. М. е осъществено срещу голяма част от наследодателите на страните по делото и те не са се противопоставили на това владение,за да прекъснат придобивната давност,което доказвало твърденията на ответницата В.Я.,че баща й придобил имотите по давност. Противопоставяне може да се очаква само тогава,когато има явно манифестиране на намерението на владелеца на имота да упражнява фактическата владелческа власт върху този имот само за себе си.Изложените по-горе установени по делото факти опровергават твърдението на част от ответниците за наличие на такова явно демонстрирано владение.Неупражняването на правото на собственост върху определена вещ има за последица изгубването на това право,само ако е налице непрекъснато ,явно и недвусмислено упражняване на фактическа власт върху вещта от страна на определено лице със съзнанието,че е негова,респ.с явното намерение да я свои, при бездействие и непротивопоставяне на това фактическо владение в определения от закона период от време.Това фактическо владение следва да стане с конкретни действия на отричане правата на първоначалнитге собственици върху имота,които действия да са станали достояние на тези лица.

В обобщение на изложеното въззивният съд намира, ,че Н. Н. М. не е станал собственик на процесните земи по давностно владение,тъй като не е налице изтекъл в негова полза 10 годишен давностен срок по чл.79ал.1 от ЗС.Процесните имоти принадлежат на всички страни/без ответниците П.Н. и З.Б./ като наследници на общия наследодател Н. М. Х..При този извод следва да се считат за опровергани констатациите по нот.акт № ... на нотариус П.А.,№ ... в Рег.Нот.камара,район на действие –Районен съд-Нови пазар,с който акт Н. Н. М.,явяващ се един от наследниците на общия наследодател Н. М. Х. като негов син,е признат за собственик по давностно владение на процесните имоти. Ето защо направеното на основание чл.537ал.2 от ГПК искане за отмяна на същия констативен акт е основателно и следва да бъде уважено.

С оглед на гореизложените фактически и правни изводи,въззивният съд намира ответницата В.Я. не е станала изключителен собственик на процесните делбени имоти по силата на договора за дарение,обективиран в нотариален акт № ... от с.дата и на с.нотариус, тъй като праводателят по сделката Н. Н. М. не може да прехвърля повече права, отколкото има.

По същите съображения ответникът З.Г.Б. не е придобил собствеността върху продадения му от В.Я. процесен имот- НИВА с площ 26,600 дка,ІІІ категория,в ...,Ш. област,която сделка е обективирана с нот.акт за продажба на недвижим имот-земеделска земя,....на същия нотариус.Ответницата В.Я. се е разпоредила с посочения по-горе наследствен имот преди делбата,поради което чл.76 от ЗН в случая не би следвало да намери приложение.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че делбеният иск е основателен и доказан.Като е достигнал до други различни фактически и правни изводи и е отхвърлил предявения делбен иск и иска с основание по чл.76 от ЗН като неоснователни и недоказани,районният съд е постановил неправилно решение-необосновано и незаконосъобразно. Ето защо въззивната жалба против същото решение е основателна и доказана.Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което делбата на процесните четири имота да

бъде допусната между страните по делото/без П.Л.Н. и З. Г. Б./ като сънаследници на общия им наследодател Н. М. Х.,поч.1957г.,при делбени квоти,съответни на законовите им дялове,а именно:

За М.Н. К.-2/60и.ч;Й.Ф.-6/60 и.ч.;Д.К.-3/60 и.ч;Т.Д.-6/60 и.ч; Н.К.-3/60 и.ч.;С.Р.- 2/60 и.ч.;К.Н.К.-Г.- 2/60 и.ч.; Н. Н.Н. ,ЕГН*********-6/60 и.ч.;П.А.-3/60 и.ч.; И.А.- 3/60 и.ч.;Р.Х.-3/60 и.ч.;М.П.-3/60 и.ч.;Р.Т.-6/60 и.ч.;Д.В.-3/60 и.ч.;Л.И.-3/60 и.ч. и В.Я.- 6/60 и.ч.

Следва на основание чл.537 от ГПК да бъдат отменени нот.акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №...,нот.дело .... на нотариус П.А.,рег.№ ... в Нот.камара,с район на действие Новопазарски районен съд,с който Н. Н. М.,ЕГН **********,е признат за собственик по давностно владение на четирите земеделски имота,предмет на делбения иск в настоящото производство,както и нот.акт за дарение на недвижим имот № .... на посочения по-горе нотариус,Н. Н. М. дарил на дъщеря си-ответницата В.Н.Я.,процесните четири земеделски имота.

Следва да се обявят за относително недействителни по отношение на страните по делото/без ответника З.Б./сделките обективирани с нот. акт за дарение на недвижим имот № .... на посочения по-горе нотариус, както и нот.акт за продажба на недвижим имот-земеделска земя,....на същия нотариус.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 140 от 29.ІV.2015г. по гр.д. № 221 за 2014 г. на Районен съд-Нови пазар,като вместо него постановява:

ДОПУСКА ДЕЛБАТА между М.Н.К.,ЕГН **********,п.адрес:с***,Й.К.Ф.,ЕГН **********,п.адрес:с***,Д.Н.К.,ЕГН **********,п.адрес:г***,Т.Я.Д.,ЕГН **********,п.адрес: ***,Н.Н.К.,ЕГН **********п.адрес: ***,С.Н.Р.,ЕГН **********,п.адрес:г***.”М. П.”№..,К.Н.К.-Г.,ЕГН **********,п.адрес:г*** , Н.Н.Н.,ЕГН **********,п.адрес:с***,П.А.А.,ЕГН **********,***,И. А.Б.,ЕГН**********,с п.адрес:г***,Р.В.Х.,ЕГН **********,п.адрес:г***, М.В.П.,ЕГН**********,***,Р.Я.Т.,ЕГН**********,***,Д.Н.В.,ЕГН **********,п.адрес:г***,Л.Н.И.,ЕГН **********,п.адрес:г*** и ,В. Н..а,ЕГН **********,п.адрес:г***,

на следните техни съсобствени земеделски имоти,придобити по наследство от общия им наследодател Н. М. Х.,поч.на 30.VІІ.1957г.:

- Нива от 25.000 дка, трета категория, находяща се в м.”Д.К.”,представляваща имот № ... по плана за земеразделяне на гр. К.,

ПРИ КВОТИ : За М.Н. К.-2/60и.ч;Й.Ф.-6/60 и.ч.;Д.К.-3/60 и.ч;Т.Д.-6/60 и.ч; Н.К.-3/60 и.ч.;С.Р.- 2/60 и.ч.;К.Н.К.-Г.- 2/60 и.ч.; Н. Н.Н. ,ЕГН*********-6/60 и.ч.;П.А.-3/60 и.ч.; И.А.- 3/60 и.ч.;Р.Х.-3/60 и.ч.;М.П.-3/60 и.ч.;Р.Т.-6/60 и.ч.;Д.В.-3/60 и.ч.;Л.И.-3/60 и.ч. и В.Я.- 6/60 и.ч.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на ответницата П. Л.Н.,ЕГН *********,п.адрес:г***.

ОТМЕНЯВА нот.акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №...,нот.дело .... на нотариус П.А.,рег.№ ... в Нот.камара,с район на действие Новопазарски районен съд,с който Н. Н. М.,ЕГН **********,е признат за собственик по давностно владение на описаните по-горе четирите земеделски имота.

ОБЯВЯВА ЗА относително недействителни спрямо страните по делото/без ответниците П.Л.Н. и З.Г. Б. / сделките ,обективирани с нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на посочения по-горе нотариус, както и нот.акт за продажба на недвижим имот-земеделска земя,....на същия нотариус.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се върне на Районен съд-Нови пазар за продължаване на делбеното производство.

Председател:

Членове :1. 2.