Р Е Ш Е Н И Е № 200

гр.Ш. 9.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и петнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1.Ралица ХаджиИ.

2.Мирослав Маринов

при секретаря Н.И. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№388 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №339/28.04.2015г. по гр.д.№ 2594/2014г. по описа на ШРС, съдът е прогласил за недействителна на основание чл.74, ал.4 от КТ клаузата от трудов договор № ... от 16.07.2014 год., „във връзка с чл.70, ал.1 от КТ“, съдържаща срок за изпитване, поради противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ признал е за незаконно уволнението на М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.И. от ШАК, извършено със Заповед №... от 21.08.2014 год. на Началника на РИО – гр.Ш., на основание чл.71, ал.1 от КТ и е отменил Заповед №... от 21.08.2014 год. на Началника на РИО – гр.Ш., възстановил е М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.И. от ШАК на заеманата преди уволнението на основание разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ длъжност „директор” на С. „Н.Й.В.“, с.В., осъдил е С. „Н.Й.В.“, с.В., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ да заплати на М.М.М., с ЕГН ********** сумата от 1896.90 лева , представляваща обезщетение за времето, през което поради уволнението е работил на по-ниско платена работа за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор - 08.09.2014 год. до 08.03.2015 год., равняващо се на разликата в заплатите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата , сумата от 550 лева представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, осъдил е С. „Н.Й.В.“, с.В., област Ш. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата сумата от 175.88 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове, осъдил е М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.С.И. от ШАК да заплати на С. „Н.Й.В.“, с.В., на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 72.25 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от третия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ и съгласно представен списък.

Решението е обжалвано от С. „Н.Й.В.“, с.В., област Ш. , действащо, чрез пълномощниците си адв.Л.В. и адв.С.Б. от ШАК , като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят счита предявеният иск по чл.74 ал.4 от КТ за недопустим ,тъй като е предявен срещу ненадлежна страна, а исковете по чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ счита за неоснователни , поради което моли съдът да отмени решението и вместо това да отхвърли исковете , както и да уважи възражението му за недействителност на трудов договор № .../16.07.2014г., и да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият М.М.М. действащ , чрез пълномощника си адв.С.И. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението .

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на настоящото въззивно производство са предявените обективно съединени искове от ищеца с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ и инцидентен установителен иск по чл.74 ал.4 от КТ .

Не е спорно между страните , че със заповед № .../21.08.2014г. на началника на РИО гр.Ш. трудовото правоотношение на ищеца възникнало на основание трудов договор №.../16.07.2014г. е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ преди изтичане на срока за изпитване , уговорен в полза на РИО-Ш. Трудовият договор , който се прекратява е бил сключен на осн.чл.68 ал.1 т.3 във вр. с чл.70 ал.1 от КТ , до завръщането на титуляра Н.О.А.. Преди това ищецът е бил назначен на същата длъжност с трудов договор № РД ... /22.04.2014г. също сключен на осн.чл.68 ал.1 т.3 във вр. с чл.70 ал.1 от КТ , до завръщането на титуляра Н.О.А., който бил прекратен със заповед №.../28.05.2014г. на началника на РИО гр.Ш..

По предявеният иск по чл.74 ал.4 от КТ: Ищецът е предявил инцидентен установителен иск с който се претендира обявяване на основание чл.74 ал.4 от КТ недействителност на клаузата по чл.70 ал.1 от КТ от сключеният между страните трудов договор ,поради противоречието й с разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ .

Във въззивната жалба ответникът поддържа направеното от него възражение и пред ШРС в отговора му ,че искът по чл.74 ал.4 от КТ е недопустим , тъй като е предявен срещу ненадлежна страна - С.”Н.Й.В.” с.В. не било страна по сключеният между ищеца и началника на РИО гр.Ш. трудов договор.

На осн.чл.61 ал.2 от КТ за длъжностите ,определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва от по-горестоящият спрямо работодателя орган , като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието , в което е съответната длъжност. Трудовият договор на ищеца е сключен от началника на РИО гр.Ш. на осн.чл.37 ал.4 от Закона за народната просвета , но трудовото правоотношение е възникнало между ищеца и ответника на осн.чл.61 ал.2 пр.2 от КТ , който е работодател на ищеца , тъй като именно там е заеманата от ищеца длъжност – “директор на С.”Н.Й.В.” с.В.” . На осн.чл.74 ал.2 от КТ искът за обявяване недействителността на трудовият договор се разглежда по реда на глава осемнадесета регламентираща трудовите спорове. На осн.чл.357 трудови са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването ,съществуването ,изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения и изключение от това правило в закона не е предвидено ,включително и в случаите ,при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 от КТ. Ето защо съдът счита възражението за недопустимост на иска по чл.74 ал.4 от КТ за неоснователно. Едва във въззивната жалба жалбоподателят е направил възражение и е оспорил че ответното училище е общинско . Това възражение не е било направено своевременно пред ШРС с отговорите по чл.131 от ГПК на първоначалните искове и на инцидентният установителен иск , поради което е преклудирано и не следва да се разглежда. От друга страна по делото ответникът не представя доказателства опровергаващи факта , че училището е общинско.

Видно от двата представени по делото трудови договори от 22.04.2014г. и от 16.08.2014г. е че те са сключени между едни и същи страни за една и съща длъжност при един и същи работодател С.”Н.Й.В.” с.В., при едни и същи условия по отношение на срока на договора – на осн.чл.68 ал.1 т.3 във вр. с чл.70 ал.1 от КТ , до завръщането на титуляра Н.О.А.. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж. Посоченото ограничение обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата е проверена. Като в този смисъл, законът не прави разлика дали срокът за изпитване, договорен по първия трудов договор е бил изтекъл преди неговото прекратяване или не, както и какво е било основанието за неговото прекратяване. В този смисъл е съдебна практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о., ГК и др.

Предвид гореизложеното и на основание разпоредбата на чл.74, ал.4 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ клаузата от трудов договор №... от 16.07.2014 год., съдържаща срок за изпитване “ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ” се явява недействителна, поради което и предявения от ищеца инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на клаузата се явява основателен. Възражението на ответната страна за прогласяване нищожност на целия трудов договор от 16.07.2014 год. е неоснователно , тъй като недействителността на клаузата за изпитване, включена в трудов договор №... от 16.07.2014 год. не влече след себе си недействителност на целия трудов договор. При отпадане на клаузата по чл.70 ал.1 от КТ сключения между страните трудов договор следва да се възприеме за такъв, сключен по първото посочено в него правно основание, а именно – по чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Посоченото правно основание напълно съответства на волята на страните, доколкото целта им е била именно ищецът да изпълнява длъжността „директор“ на С. „Н.Й.В.“, с.В., до завръщане на титуляра на длъжността – Н.О.А., доколкото трудовото правоотношение със служителят, назначен за неин заместник по времето, докато А. е изпълнявала функциите на кмет на с.В. – С.К. е било прекратено.

Въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че трудов договор №... от 16.07.2014 год на ищеца бил недействителен тъй като противоречал на разпоредбите на чл.90 ал.2 от КТ , чл.37 от ЗНП и чл.147 ал.5 и чл.148 ал.1 от ППЗНП. Възражението ,че договорът е недействителен именно поради противоречието му с тези норми е направено за първи път във въззивната жалба , а не в срока по чл.131 ал.1 от ГПК , поради което е недопустимо ,тъй като е преклудирано. По него ищецът не е могъл да вземе своевременно становище в първото по делото съдебно заседание и да направи доказателствените си искания за опровергаването му. От друга страна същото е и неоснователно , той като съдът счита ,че при сключването на трудовият договор на ищеца не са допуснати нарушения на тези законови норми водещи до неговата недействителност . В тези нормативни текстове е регламентирано ,че за длъжността заемана от ищеца като директор на С. „Н.Й.В.“, с.В., е налице изискването за провеждането на конкурс. В настоящият случай обаче не е било необходимо при назначаването на ищеца да се провежда такъв конкурс ,тъй като на осн.чл.148 ал.4 от ППЗНП при отсъствие на директора на училището за срок повече от 30 дни началникът на регионалният инспекторат по образованието сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността “директор” . Длъжността директор на С. „Н.Й.В.“, с.В. е била вече заета от лице спечелило такъв конкурс Н.О.А., което не се оспорва от ответната страна , а тя като титуляр е отсъствала продължително време ,тъй като е била избрана за кмет на с.В., каквато е и по настоящем , а трудовото правоотношение с назначената й заместничка С.К. към датата на назначаването на ответника 16.07.2014г. е било прекратено на основание заповед № РД .../24.06.2014г. , като нейната евентуална незаконосъобразност не е предмет на настоящото производство. При това положение са били налице законовите предпоставки на чл.148 ал.4 от ППЗНП за временното назначаване на ищеца на тази длъжност със срок до завръщането на титуляра Н.О.А. и правилно и законосъобразно не е бил проведен конкурс за заемането на тази длъжност .

Предвид гореизложеното трудов договор №... от 16.07.2014 год на ищеца не е недействителен, поради противоречието му с разпоредбите на чл.90 ал.2 от КТ , чл.37 от ЗНП и чл.147 ал.5 и чл.148 ал.1 от ППЗНП.

По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Съобразно факта ,че уговорената в трудовият договор на ищеца №... от 16.07.2014 год клауза по чл.70 ал.1 от КТ за изпитване е недействителна то и прекратяването на трудовото правоотношение, извършено от работодателя на основание разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконосъобразно. При отпадане на клаузата за изпитване договорът се е превърнал в такъв по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, поради което същият не може да бъде прекратен на специалното, важащо само за договорите със срок на изпитване основание по чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл е и съдебна практика на ВКС - Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №358 от 27.03.2009 год. на ВКС по гр.дело №102/2009 год., III г.о., ГК и др.

Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно .

Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението при ответника като „директор” на “С. „Н.Й.В.“, с.В., доколкото по делото не са налице доказателства да е настъпило прекратителното условие по договора на ищеца , а именно завръщането на титуляра на длъжността – Н.О.А..

Ищецът претендира да му се изплати и обезщетение на осн.чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ в размер на 1896.90лв. за периода от 08.09.2014 год. – 08.03.2015 год. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор, равняващо се на разликата в заплатите. Видно от ксерокопие на страници от трудова книжка серия ..., №..., Регистрационна карта, издадена от „Бюро по труда”, гр.Н.П., както и от материалите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца , той след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.09.2014 год. до края на претендирания период от 6 месеца – 08.03.2015 год., а и към датата на последното съдебно заседание – 22.04.2015 год. е работил на длъжността „старши учител“ в О.У.Х.С., с Я., като е получавал основно трудово възнаграждение в размер на 555 лева. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото пред ШРС , разликата в получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение за двете длъжности е в размер на 316.15 лева за един месец, доколкото размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано от О.У.Х.С., с.Я. е 671.55 лева, а брутното трудово възнаграждение, получено за длъжността „директор на С. „Н.Й.В.“, с.В., което следва да бъде взето предвид, съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ е 987.70 лева.

Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ е основателен и доказан за сумата от 1896.90лв. за периода от 08.09.2014 год. – 08.03.2015 год. и следва да се уважи.

Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а депозираната срещу него жалба е неоснователна .

Съобразно изхода от спора следва на въззиваемата страна да се присъдят направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 520лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №339/28.04.2015г. по гр.д.№ 2594/2014г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА С. „Н.Й.В.“, с.В., общ.В. , обл.Ш. , ... да заплати на М.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 520лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК .

Председател: Членове: 1. 2.