Решение по Гражданско дело 350/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е № 275

гр.Шумен 15.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря С.М. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№350 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №144 от 30.04.2015г. по гр.д.№767 по описа за 2014г. на НПРС, съдът е отхвърлил предявения иск от ищеца Н.С.Х. с ЕГН ********** *** против ответниците Н.Ш.Х. с ЕГН ********** и В.Х.Ю. с ЕГН **********,***, с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г... ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 310 кв.м., представляващи част от УПИ II-100 в кв.14 по рег. план на с. Г., отразени в кадастралната карта като западната част от имота на ответниците с идентификатор 18188.501.48 по кадастралната карта от 2007 г., както и да признае за установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между имоти с идентификатор 18188.501.45 и18188.501.48 по кадастралната карта, която се изразява в неправилно включване на частта от 310 кв.м. в имота на ответниците, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт №.., том III, рег. №... от 27.02.2013 г. , д. ... г. на нотариус П. А. с район на действие РС – Н.П..

Решението е обжалвано от ищеца Н.С.Х., действащ ,чрез пълномощника си адв.Т.М. от ВАК , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявеният иск.

Въззиваемият Н.Ш.Х. е депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззиваемата В. Х. Ю. не е депозирала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледани по същество жалбата е частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищецът Н.С.Х. е предявил срещу ответниците установителен иск с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г... ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 310 кв.м., представляващи част от УПИ II-100 в кв.14 по рег. план на с. Г., отразени в кадастралната карта като западната част от имота на ответниците с идентификатор 18188.501.48 по кадастралната карта от 2007 г., както и да признае за установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между имоти с идентификатор 18188.501.45 и 18188.501.48 по кадастралната карта, която се изразява в неправилно включване на частта от 310 кв.м. в имота на ответниците, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт №.., том III, рег. №... от 27.02.2013 г. , д. ... г. на нотариус П. А. с район на действие РС – Н.П.. След депозирането на въззивната жалба Н.С.Х. е починал на 11.09.2015г. и като ищци по делото са конституирани неговите законни наследници З.Ю.Х. съпруга , Х.Н. С. дъщеря и Е.Н.С. син.

Видно от представените удостоверения за наследници №17/11.01.2013 г. и №ГР 30-158/262 от 12.09.2014 г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 208/17.06.2012 г. ищецът Н.С.Х. е наследник на С.Х. А. – бивш жител ***, починал на 17.04.2006 г., чиито български имена са били С.А.Г., като наследник на С.Х. А. е и неговата дъщеря и сестра на ищеца Г. С.. С нотариален акт №..., том III, дело №.../1975 г. на НПРС наследодателят на ищеца е бил признат за собственик по давностно владение на имот, находящ се в с. Г. – застроено и незастроено дворно място от 1100 кв. м., равняващо се на 1100/3300 ид. части от дворище с планоснимачен №101, за който по регулационния план на селото е отреден парцел І-101 от квартал 14, който урегулиран ще съдържа 4180 кв.м., при съответниге граници, описани в акта. С нотариален акт №..., том III, дело №.../1975 г. на НпРС наследодателят на ищеца е бил признат и за собственик, също по давностно владение на жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 2200 кв.м. в с. Г., равняващи се на 2200/3300 ид. части от дворище с планоснимачен №101, за който по регулационния план на селото е отреден парцел І-101 от квартал 14, който урегулиран ще съдържа 4180 кв.м., при съответниге граници, описани в акта. Следователно С.Х. А. е бил признат за собственик на целия парцел І-101 от квартал 14, който е включвал собствено място от 3300 кв. м., а урегулирано 4180 кв.м. С нотариален акт №... том ІІІ дело №.../1963г. наследодателят на ищеца е закупил и празно дворно място в с. Г. с площ от 1 670 кв.м., съставляващо парцел ІІ-100 от квартал 14, при съответните граници на имота, посочени в акта. Видно от скиците, приложени по делото тези два имота са съседни, като последният е източна граница на първия. Поради това ищецът , който е законен наследник на баща си заедно със своята сестра е станал собственик по наследство на ½ ид. част от тези имоти.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №.., том І, дело №../1989 г. на НПРС, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №.., том ІІІ, рег. №..., дело №... г. на нотариус П. А. и нотариален акт за дарение на недвижим имот №.., том ІІ, рег. №..., дело №.../2013 г. на нотариус П. А. и съобразно заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция СТЕ ответниците са собственици на жилищна сграда и постройки, заедно с дворно място, цялото застроено и незастроено от 1097 кв.м., находящо се в с. Г., за който имот е бил отреден парцел ХІV-100 от квартал 14, който ще съдържа урегулирани 1172 кв.м., от които 1097 км.м. собствено място, с неуредени регулационни сметки.

С одобряването на кадастралната карта за населеното място на с. Г., горепосочените имоти, от които ищецът притежава ½ идеална част са обединени в един имот, представляващ поземлен имот с с идентификатор 18188.501.45 с площ 2480 кв.м., ведно със сградите, които попадат в имота, от който ищецът също притежава 1/2 ид.част по наследство. Имотът на ответниците представлява поземлен имот с идентификатор 18188.501.48 с площ 2 048 кв.м., ведно с попадащите в имота сгради.

От заключенията по назначената по делото пред НПРС съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, както и от данните от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се установява , че регулационният план на с. Г. е бил одобрен през 1934 г., а кадастралната карта на селото е била одобрена със заповед №РД-18-46/16.08.2007 г. Съгласно регулационния план имотът, част от който принадлежи на ищеца – УПИ І-101 е с графична площ от ..30 кв.м., УПИ ІІ-100 е с графична площ от 921 кв.м., а имотът на ответниците УПИ ХІV-100 е с графична площ от 1143 кв.м. Тези площи не съответстват на площите, посочени в документите за собственост на страните. Няма данни за частични изменения в регулационния план относно посочените имоти, както и няма данни за приложена регулация относно придаваемите места към УПИ І-101 и УПИ ХІV-100, нито от кои имоти се придава към тях място. Затова следва да се приеме, че тук регулацията не е приложена /а и вещото лице е отбелязал, че имот УПИ ХІV-100 е с неуредени регулационни сметки/, също няма данни и за това от кое място се придава част към УПИ ХІV-100. По делото е приложено заверено копие на заявление по чл.111 от ЗТСУ /отм./ със заверка на подписите от кмета на с. Г., .../06.01.1989 г., с което Н.А.Ч. /свидетелят Н.Х.Х./ и Ч.А.Ч. /бащата на ответника/ са заявили, в качеството си на собственици на имоти съответно пл. №99 в квартал 14 и парцел ХІV-100, че са уредили сметките си по регулация. Това заявление действително доказва приложена регулация, но в случая то не може да е от значение за настоящия казус, защото от скиците, изготвени от вещото лице е видно, че имот пл. №99 е бил включен, съгласно регулационния план в УПИ ХІV-100 /за което очевидно регулацията е приложена/, като тази включена част не касае имота на ищеца, но една част в североизточният край от имот пл.№99 е включена /видно от изготвените от вещото лице скици-приложения/ в УПИ ІІ-100 очевидно по регулация, защото попада в регулационните граници на УПИ ІІ-100.

Съгласно одобрената кадастрална карта имот с идентификатор 18188.501.45 /на ищеца/ включва в себе си части от УПИ І-101, УПИ ІІ-100, УПИ ІV и УПИ V-101-101, а имот с ПИ с идентификатор 18188.501.48 /на ответниците/ включва УПИ ХІV-100, УПИ ІІ-100, УПИ ХІІ-98, УПИ ІІІ-98 и УПИ ІV. Границите на тези имоти не съответстват нито на очертарията на старите имоти с планоснимачни номера, нито на границите на имотите, съгласно рагулационния план. В допълнителното заключение , вещото лице е установил, че е налице застъпване в площите между имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. и УПИ ІІ-100 в кв.14 по действащият регулационен план на същото село , като площа на това застъпване възлиза на 310кв.м. и същото е означено на приложената скица като е защриховано в син цвят. От заключението на вещото лице по назначената във въззивната инстанция СТЕ се установява ,че съгласно приложение №3 от стр.87 на гр.д.№767/2014г. на НПРС и като се вземе предвид разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗКИР следва , че по отношение на североизточната част намираща се между двата имота УПИ ІІ-100 и УПИ ХІV-100 в кв 14 и заключена между имотната граница /оцветена в зелено в комбинираната скица –Приложение №3 на стр.87 на гр.д.№767/2014г. по описа на НПРС / и регулационната граница между двата имота УПИ ІІ-100 и УПИ ХІV-100 в кв.14/оцветена в синьо на същата скица / и представляваща в по-голямата си част , част от поземлен имот 99 дворищно регулационният план не е приложен на място. По действащата КК за имоти 18188.501.45 и 18188.501.48 по кадастралната карта на с.Г. границата е отразена така , както е материализирана на место , като претендираното место в момента се владее от собствениците на имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. т.е. от ответниците . За частта от имот пл.№99 по кадастралният и регулационен план на с.Г. включена като придаваемо место към УПИ ХІV-100 от кв.14 сметките за регулация са уредени. За останалата част от имот с бивш пл.№99 по КРП на с.Г. включена като придаваемо место към УПИ ІІ-100 от кв.14 няма данни как са уредени сметките по регулация. Вещото лице е посочило ,че е налице застъпване между имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. и имотните граници на поземленият имот на ищците /оцветени в зелено в комбинираната скица –Приложение №3 на стр.87 на гр.д.№767/2014г. по описа на НПРС/ намиращи се в рамките на УПИ ІІ-100 в кв.14 , като е изготвена комбинирана скица намираща се на стр.39 от В.гр.д.№350/2015г. по описа на ШОС , на която със зелен цвят е защтрихована площа получена от сечението на имот с пл.№100 по плана на с.Г. /включен в границите на УПИ ІІ-100 от кв.14/ и имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. и същото е в размер на 213кв.м. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна пред НПРС се установява , че между двата имота на страните имало път ,който бил част от имота на ищеца и пътят бил направен от бащата на Н. Х. за по-лесен достъп до имотите на страните. От двете страни на пътя имало поставени огради и пътят се ползвал и от двете страни. В момента имало ограда само от към имота на ищеца и тя опирала в неговата къща. От показанията на разпитаните свидетели на ответната страна също се установява ,че между двата имота имало път и поставени две огради, от които в момента била останала едната.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен и има за предмет установяването правото на собственост на ищеца върху спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта и установяване на грешното и заснемане. Предпоставка за неговата допустимост е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ.

В настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната имотна граница между имота на ищеца и ответниците. Установи се по делото ,че действащият регулационен план на с.Г. е бил одобрен със заповед №..81/16.10.1934г.при действието на Закона за благоустройство на населените места в Царство България/отм./. При сравняване на първоначалните имотни граници на имотите на страните оцветени в зелено на скицата на стр.39 от В.гр.д.№350/2015г. по описа на ШОС и границите на имотите по дворищната регулация е налице разминаване , като е видно ,че към имота на ищците при образуването му като – УПИ ІІ-100 е включена в североизточната му част , част от поземлен имот с пл.№99 и вече границата на имота на ищците по регулационният план е изместена на изток в североизточният край . В по-долната си част имотната и регулационната граници почти съвпадат. С регулационният план част от имот пл.№99 по кадастралният и регулационен план на с.Г. е включена като придаваемо место към УПИ ХІV-100 от кв.14 , като за тази част сметките за регулация са уредени и следва да се приеме ,че плана е приложен . Следователно за да се установи истинската имотна граница между имота на ищеца и на ответниците следва да се установи дали планът в североизточната част между двата имота е приложен. От заключението на вещото лице по СТЕ назначена пред настоящата инстанция се установява , че съгласно приложение №3 от стр.87 на гр.д.№767/2014г. на НПРС и като се вземе предвид разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗКИР следва , че по отношение на североизточната част намираща се между двата имота УПИ ІІ-100 и УПИ ХІV-100 в кв .14 и заключена между имотната граница /оцветена в зелено в комбинираната скица –Приложение №3 на стр.87 на гр.д.№767/2014г. по описа на НПРС / и регулационната граница между двата имота УПИ ІІ-100 и УПИ ХІV-100 в кв.14/оцветена в синьо на същата скица / и представляваща в по-голямата си част , част от поземлен имот пл.№99 дворищно регулационният план не е приложен на място. Действително по делото не се установи ,че в тази си част планът е бил приложен доколкото ищците не доказаха ,че са заплатили на собствениците на имот пл.№99 припадащата се от този имот към техния част или ,че са установили владение върху тази част продължило поне 10г. Индиция ,че Н.С.Х. нито пък неговите праводатели са владяли тази североизточна част е ,че там има построена постройка ,която е отразена в настоящата кадастрална карта с №1 и същата е посочена като съществуваща и представляваща лятна кухня и в НА №.. том І дело №../1989г. издаден на името на праводателя на ответниците. Следователно в тази си североизточна част заключена между източната имотна граница на имота на ищеца Н.Х. оцветена в зелено на скицата и регулационна граница между имоти УПИ ІІ-100 и УПИ ХІV-100 в кв.14 по регулационният план на с.Г. оцветена в синьо на скицата регулационният план одобрен през от 1934г. не е бил приложен. Следователно ищците са владяли притежаваният от тях имот в неговата имотна граница оцветена в зелено на комбинираната скица на стр.39 от настоящото дело и тази е действителната имотна граница между двата имота . В този смисъл е и реш.№553/9.11.2009г. по гр.д.№56/2009г. ІІ г.о. на ВКС , където е прието , че ако предходните планове не са били приложени собствеността върху недвижимият имот се запазва такава , каквато е била при първоначалното му положение.

Поради това застъпването между имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. собственост на ответниците и имотните граници на поземленият имот на ищеца оцветени в зелено в комбинираната скица на стр.39 от настоящото дело намиращи се в рамките на УПИ ІІ-100 в кв.14 , което е в размер на 213 кв.м. и е оцветено в зелено на приложената към СТЕ скица е неправилно и същото засяга правото на собственост на ищеца , което е накърнено с това погрешно заснемане на тези 213 кв.м. , които са част от неговия имот и същите погрешно са включени в имот с идентификатор 18188.501.48 по КК на с.Г. собственост на ответниците. Ответниците в отговора си са направили възражение ,че техният праводател Ч.А.Ч. /баща на ответника/ е владял целият имот ХІV-100 много повече от 10г. ,включително след снабдяването му с нотариален акт ....1989г. на НПРС. Но те не доказаха по делото вкл. и с показанията на разпитаните по делото свидетели , че техният праводател и те са упражнявали давностно владение продължило повече от 10 г. върху горепосочените 213 кв.м. , които никога не са били част от техният имот ХІV-100 . Напротив тези 213 кв.м. винаги са били част от поземленият имот на ищеца Н.Х. и включени, както в имотните му граници така и в тези на УПИ ІІ-100 , от които ищецът притежава по наследство 1/2 ид.част.

Предвид гореизложеното , следва на осн.чл.54 ал.2 от ЗКИР да се признае за установено по отношение на двамата ответници , че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г. обл.Ш. със заповед № РД-18-46/16.08.2007г. на изпълнителният директор на АГКК , Н.С.Х. с ЕГН ********** / починал в хода на делото и със законни наследници З.Ю.Х. с ЕГН ********** , Х.Н.С. с ЕГН ********** и Е.Н.С. с ЕГН **********/ е собственици по наследство на 1/2 ид.част от 213 кв.м. представляващи част от УПИ ІІ-100 в кв.14 по регулационният план на с.Г. от 1934г. , които са оцветени в зелено на комбинираната скица към заключението на вещото лице по СТЕ назначена пред ШОС и намираща се на стр.39 от В.гр.д.№350/2015г. по описа на ШОС , като е налице грешка в кадастралната карта на с.Г. одобрена със заповед №РД-18-46/16.08.2007г. на изпълнителният директор на АГКК при заснемане на границата между имота на Н.Х. с идентификатор 18188.501.45 и имот на ответниците с идентификатор 18188.501.48 състояща се в погрешното включване и отразяване на тези 213 кв.м. като част от имот с идентификатор 18188.510.48 в западната му част , вместо в имот с идентификатор 18188.501.45 .

Искът в останалата му част за разликата над 213 кв.м. до претендираните 310 кв.м. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Съобразно изхода от спора следва да се уважи и искането по чл.537 ал.2 от ГПК и да се отмени нотариален акт №.. том ІІІ рег.№... дело №... от 2013г. на нотариус П. А. с рег.№... на НК в частта му относно размера на имот с идентификатор 18188501.48 за 213 кв.м. , като вместо 2048 кв.м. имот с идентификатор 18188501.48 да се счита за записан в акта с размер от 1835 кв.м.

Ето защо следва решението на НПРС да се отмени в частта му с която е отхвърлен искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР до размера на 213кв.м. и вместо това същият да се уважи за размера от 213кв.м. В останалата му обжалвана част решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора следва ответниците да заплатят на ищците разноските им по делото по представеният списък на разноските и съобразно уважената част от иска за първата инстанция в размер на 733.13лв. и за въззивната инстанция в размер на 99.63лв.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №144 от 30.04.2015г. по гр.д.№767 по описа за 2014г. на НПРС в частта му с която съдът е отхвърлил предявения иск от ищеца Н.С.Х. с ЕГН ********** *** против ответниците Н.Ш.Х. с ЕГН ********** и В.Х.Ю. с ЕГН **********,***, с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г... ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 310 кв.м., представляващи част от УПИ II-100 в кв.14 по рег. план на с. Г., отразени в кадастралната карта като западната част от имота на ответниците с идентификатор 18188.501.48 по кадастралната карта от 2007 г., както и да признае за установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между имоти с идентификатор 18188.501.45 и18188.501.48 по кадастралната карта, която се изразява в неправилно включване на частта от 310 кв.м. в имота на ответниците, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт №.., том III, рег. №... от 27.02.2013 г. , д. ... г. на нотариус П. А. с район на действие РС – Н.П. за 213кв.м. , като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на ответниците Н.Ш.Х. с ЕГН ********** и В.Х.Ю. с ЕГН **********,***, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г. обл.Ш. със заповед № РД-18-46/16.08.2007г. на изпълнителният директор на АГКК Н.С.Х. с ЕГН ********** / починал в хода на делото и със законни наследници З.Ю.Х. с ЕГН ********** , Х.Н.С. с ЕГН ********** и Е.Н.С. с ЕГН **********/ е собственик по наследство на 1/2 ид.част от 213 кв.м. представляващи част от УПИ ІІ-100 в кв.14 по регулационният план на с.Г. от 1934г. , които са оцветени в зелено на комбинираната скица към заключението на вещото лице по СТЕ назначена пред ШОС и намираща се на стр.39 от В.гр.д.№350/2015г. по описа на ШОС , като е налице грешка в кадастралната карта на с.Г. одобрена със заповед №РД-18-46/16.08.2007г. на изпълнителният директор на АГКК при заснемане на границата между имота на Н.С.Х. с идентификатор 18188.501.45 и имота на ответниците Н.Ш.Х. и В.Х.Ю. с идентификатор 18188.501.48 състояща се в погрешното включване и отразяване на тези 213 кв.м. като част от имот с идентификатор 18188.510.48 в западната му част , вместо в имот с идентификатор 18188.501.45 .

Обявява комбинираната скица към заключението на вещото лице Р.И.Х. намираща се на стр.39 от В.гр.д.№350/2015г. по описа на ШОС за неразделна част от настоящото решение.

На осн.чл.537 ал.2 от ГПК отменя нотариален акт №.. том ІІІ рег.№... дело №... от 2013г. на нотариус П. А. с рег.№... на НК в частта му относно размера на имот с идентификатор 18188501.48 за 213 кв.м. , като вместо 2048 кв.м. имот с идентификатор 18188501.48 да се счита за записан в акта с размер от 1835 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решение №144 от 30.04.2015г. по гр.д.№767 по описа за 2014г. на НПРС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Н.Ш.Х. с ЕГН ********** и В.Х.Ю. с ЕГН **********,*** да заплатят на З.Ю.Х. с ЕГН ********** , Х.Н.С. с ЕГН ********** и Е.Н.С. с ЕГН ********** разноски по делото за първата инстанция в размер на 733.13лв. и за въззивната в размер на 99.63лв. общо сумата от 832.76лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховният касационен съд на Р.България, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК .

Председател: Членове:1. 2.